Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 12.02.2020 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                               мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №5081 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №290082 от 11.12.2017г., постановено по гр.дело №30100/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 68-ми състав, е признато за установено по предявения от „Д.О.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4527.01 лв., представляваща стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по констативен протокол №1008302/25.04.2013г. и фактура №**********/27.05.2014г. за обект, находящ се в град София, ж.к.„******, с клиентски №210027521718 и абонатен №**********, за периода от 26.01.2013г. до 25.04.2013г.. Със съдебното решение е осъден „Ч.Е.Б.” АД да заплати на „Д.О.” ЕООД на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 751.08 лв., представляваща направени разноски.

         Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Ч.Е.Б.” АД, с която се обжалва изцяло решение №290082 от 11.12.2017г., постановено по гр.дело №30100/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 68-ми състав, като са инвокирани  оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че за извършената корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за периода 26.01.2013г. до 25.04.2013г. не са приложими Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. и в сила от 16.11.2013г.. Излага се, че правопораждащият факт за извършената корекция на сметката на клиента за процесния период се явява резултата от извършена проверка на Българския институт по метрология, обективиран в констативен протокол /КП/ №247/20.02.2014г., който е изготвен след влизане в сила на ПИКЕЕ. Релевирани са още доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт не се е съобразил с приложени по делото доказателства, от които се установява, че е било извършено въздействие върху средството за търговско измерване /СТИ/, поради която причина ел.енергията, използвана на обекта, не е била отчитана изцяло и съответно потребителят не е заплатил стойността на реално доставената и използвана ел.енергия на енергийното дружество. В тази връзка е твърди, че в полза на „Ч.Е.Б.” АД е възникнало правото да проведе процедура по едностранна корекция на сметката на потребителя на ел.енергия като се начислят суми за доставена ел.енергия при спазване на процедурата и прилагане на методиката, предвидена в ПИКЕЕ. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. В молба от 14.02.2019г. прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че надвишава минимално определения размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Въззиваемата страна - „Д.О.” ЕООД, чрез адв. Ир.К., в представения писмен отговор изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че за извършената корекционна процедура, приключила с издаване на фактура №**********/27.05.2014г., с която се начислява сумата от 4527.01 лв., представляваща корекция за цена на доставена ел.енергия за периода  26.01.2013г. до 25.04.2013г., не е приложима процедурата и методиката, предвидена в ПИКЕЕ. Сочи се още, че потребителят дължи на доставчика само стойността на доставената, потребена и измерена ел.енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер, като в случая въззивника не е доказал реалното количество на доставената и потребена ел.енергия, а начислената сума по корекцията не е определена въз основа на данни за реална консумация на ел.енергия, а по реда предвиден в ПИКЕЕ. Допълнителни аргументи са изложени в подадения писмен отговор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

         Предявен е от „Д.О.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4527.01 лв., представляваща стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по констативен протокол №1008302/25.04.2013г. и фактура №**********/27.05.2014г. за обект, находящ се в град София, ж.к.„******, с клиентски №210027521718 и абонатен №**********, за периода от 26.01.2013г. до 25.04.2013г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с  което е уважен изцяло предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 4527.01 лв., представляваща стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по констативен протокол №1008302/25.04.2013г. и фактура №**********/27.05.2014г. за обект, находящ се в град София, ж.к.„******, с клиентски №210027521718 и абонатен №**********, за периода от 26.01.2013г. до 25.04.2013г., първостепенният съд е приел, че ответникът не е доказал, че има вземане към ищеца на посоченото в исковата молба основание. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от ищеца сума от 4527.01 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана ел. енергия за минал период от 26.01.2013г. до 25.04.2013г., въз основа на съставен констативен протокол №1008302/25.04.2013г., като корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр.98/12.11.2013г. ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г..

В конкретния случай спорен е въпросът досежно процесното констатирано нарушение, за което е съставен констативен протокол №1008302/25.04.2013г. приложима ли е методиката за извършване на корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ. Настоящият въззивен състав не споделя и счита за изцяло неоснователни наведените във въззивната  жалба доводи, че след като корекцията на сметката на ищеца за процесния период е в резултат на констатации, обективиран в КП №247/20.02.2014г., изготвен от Българския институт по метрология, който е съставен след влизане в сила на ПИКЕЕ, то корекционната процедура следва да е съобразена с тези правила. Съгласно задължителното за настоящата инстанция съдебно решение №115 от 20.05.2015г. на ВКС по гр.д. №4907/2014 г., IV Г.О., Г.К., постановено по реда на чл.290 от ГПК, през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012г.) до 16.11.2013г., датата, на  която влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.98/2013г.) не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел.енергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време - 17.07.2012г. - 16.11.2013г. остава изцяло актуална трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Разрешенията, дадени в съдебни решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №189 от 11.04.2011г. по т.д. №39/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, решение №26 от 04.04.2011г. по т.д. №427/2010г. на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, решение №104 от 05.07.2010г. по т.д.№885/2009г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др., за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел.енергия за извършва корекции на сметката на потребителя за ползвана ел.енергия за минал период от време, са ясни и категорични и настоящият съдебен състав възприема изцяло трайно установената практика на ВКС по този въпрос. От цитираната съдебна практика е обосновано становището, което напълно се споделя от решаващия състав, в смисъл за невъзможност за едностранна последваща корекция от страна на доставчика на ел.енергия на сметката на потребителя за минал период от време, без същият да е установил при условията на пълно и главно доказване, че ел.енергията е действително доставена и потребена в количеството, за което е начислена спорната сума. Следователно съдът приема, че в доказателствена тежест на въззивника, съобразно чл.154, ал.1 ГПК е да установи, че са налице всички предпоставки за възникване на спорното вземане, а именно: или, че за процесния период е доставил ел. енергия в повече от отчетеното, или че има основание за същия период, с оглед констатирана неизправност на електромера количеството ел. енергия, надвишаващо отчетеното, да бъде определено по друг начин, както и начина, по който са направени съответните констатации. Настоящият състав намира с оглед на приложените по делото доказателства, че въззивникът - „Ч.Е.Б." АД, ответник в първата инстанция, не е провел главно доказване на горепосочените обстоятелства, от които произтича вземането му. При това положение съдът приема, че не са били налице основания за „Ч.Е.Б." АД да корегира стойността на доставеното количество на ел.енергия в имота на ищеца за процесния период. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна има право на присъждане на разноски, направени пред СГС в размер на сумата от 550.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Направеното от въззивника - „Ч.Е.Б." АД възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно доколкото претендираното и платено от въззиваемия адвокатско възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване на цената на предявения иск и извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №290082 от 11.12.2017г., постановено по гр.дело №30100/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 68-ми състав.

 ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; да заплати на „Д.О.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 550.00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ : 1./        

 

 

                                                 2./