Р Е Ш Е Н И Е
№ …..………./……..…………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ. С. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Неделчева
въззивно гражданско дело № 1523 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 35213/27.11.2019 г., подадена от Д.Д.Л. - Е., чрез адв. И.А. с искане за изменение в частта
за разноските на Решение № 1271/05.11.2019 г. по настоящото дело.
В молбата се излагат съображения, че въззивният съд е формирал воля да
присъди разноски за предходно и настоящо разглеждане на делото пред въззивна
инстанция в полза на въззиваемата страна Д.Л., претендирала адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като относно разноските за
предишно производство пред ВОС в диспозитива на съдебния акт лисва осъдителен
такъв, а разноските за настоящо производство пред ВОС са присъдени на страната вместо на процесуалния представител.
Насрещната страна В.Д.Л. изразява становище за неоснователност на молбата.
Състатъв на ВОС, съобразно изложените твърдения в молбата за наличие на
противоречие между формираната воля на съда и постановения диспозитив на
съдебния акт, намира, че молбата следва да бъде разгледана като такава за
поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 от ГПК, а не както е
заявена от страната по реда на чл. 248 от ГПК.
За да се произнесе по молбата, въззивният съд съобрази:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, с искане
за поправка на очевидна фактическа грешка, като по отношение на постановеното решение
е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е
основателна по следните съображения:
Константна съдебна практика е, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт
е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване. Волята за постановяване на решението се изразява в мотивите
и от тях логично следва диспозитива, който съответства на формираното становище
на съдебният състав по разглеждания спор.
В настоящия случай, съставът на въззивния съд в
мотивите си е формирал воля да присъди разноски за предходно и настоящо разглеждане на делото пред въззивна инстанция в полза на въззиваемата страна Д.Л.,
която е била представлявана от адв. И.А., осъществила правна помощ безплатно,
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв.
При обективирането на волята си в диспозитива на съдебния акт, съдът не е изписал осъдителен диспозитив за разноските за предишно производство пред ВОС, а разноските за настоящо производство
пред ВОС са присъдени на страната вместо на процесуалния представител.
Настоящият състав приема, че са
налице допуснати очевидни фактически грешки, доколкото е налице разминаване
между формираната в мотивите воля на съда и изражението й в диспозитива на съдебния
акт, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, без да е
необходимо провеждането на открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 1271/05.11.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1523/2019
г. по описа на ВОС-ГО, на основание чл. 247 от ГПК, като в същото ДА СЕ ЧЕТЕ ДИСПОЗИТИВ:
ОСЪЖДА В.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***,
ж.к.Чайка, бл. 60, вх.Г, ет.4, ап. 54 да
заплати на адвокат И.А. Стоянова, ЕГН **********, с адрес ***, офис
1 сумата от
300 /триста/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
предишно производство пред ВОС, както и сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящо производство пред
ВОС, на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА В.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***,
ж.к.Чайка, бл. 60, вх.Г, ет.4, ап. 54 да
заплати на Д.Д.Л.-Е., ЕГН **********, адрес *** сумата от 450 /четиристотин и
петдесет/ евро-разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ВМЕСТО изписания:
„ОСЪЖДА В.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***,
ж.к.Чайка, бл. 60, вх.Г, ет.4,ап. 54 да
заплати на Д.Д.Л.-Е.,
ЕГН **********, адрес *** разноски както
следва: сумата от 300.00 /триста/ лв.
за въззивното производство, и сумата от
450/четиристотин и петдесет/ евро-разноски за касационното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.„
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.