№ 23633
гр. София, 24.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110138100 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на "Софийска вода" АД, с която по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК срещу И. Д. А. са предявени установителни искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по заповед № 9305/27.03.2025
г., издадена по ч.гр.д. № 14741/2025 г. по описа на СРС, 41 с-в, а именно: сумата
621,71 лева, главница за потребени ВиК услуги за периода 27.02.2021 г. -
26.08.2022 г. в имот с административен адрес: гр. София, ж.к. М. по договорна
/съдебна/ сметка към кл. № **********, като за вземанията са били издадени
фактури, дължими в периода 29.03.2021 г. – 25.09.2022 г., както и сумата 66,80 лева
– мораторна лихва за периода 29.04.2021 г. – 25.09.2022 г.
Ищецът твърди, че ответницата има качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот. Ответницата не е изпълнила
задължението си да заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и била
неизправна страна по договора. Заявеното искане е предявените установителни
претенции да бъдат уважени.
Ответницата И. А. оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва да има качеството потребител и страна по договор за доставка
на ВиК услуги с ищеца за процесния имот. Твърди, че ищецът не е спазил
законоустановените правила при отчитане на общия и индивидуалните водомери
за процесния имот, както и собствените си Общи условия. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Оспорва приложени от ищеца доказателства. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
1
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът им е указал, че
не са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по
делото.
В тежест на ищеца, с оглед очертаните между страните като спорни
обстоятелства, е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между
страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по
силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния период, тяхното
количество и стойност, че са налице обстоятелства, обусловили спиране и/или
прекъсване на давностния срок за вземанията с оглед датата, от която искът се
счита предявен, изпадането на ответника в забава за плащане на главното
задължение, както и размера на претендираното вземане за обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението и останалите
възражения, наведени с отговора на исковата молба.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
По делото като писмено доказателство е приета справка №
506753/11.04.2024 г., издадена чрез отдалечения достъп от Агенция по вписванията
за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София за
И. Д. А., видно от която са извършени вписвания във връзка с наложени възбрани
върху апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. М..
В полза на ищеца е било издадено съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Столична община, Дирекция „Общински приходи“, за снабдяване с
документи и информация, като до изтичане на определения от съда по реда на чл.
158, ал. 1 ГПК краен срок за събиране на тези доказателства, ищецът не ги е
представил по делото.
Други доказателства във връзка с възникването на облигационното
правоотношение за доставка на ВиК услуги за конкретния недвижим имот от
страна на ищеца не са ангажирани.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти , за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
2
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр.,
бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41
от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е
и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че в конкретния случай и с оглед
направените оспорвания ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване основателността на предявения главен иск. Не се установява от
приобщените в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства
ответникът да е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период. От представените справка, с която ищецът се е
снабдил чрез отдалечения достъп, предоставян от Агенция по вписванията, не
могат да се приемат за установени твърденията на ищеца, че договорно
правоотношение с ответника е възникнало с оглед притежаваното от последния
право на собственост върху имота.
По отношение на представената справка относно вписванията,
заличаванията и отбелязванията, издадена от Агенция по вписванията, настоящия
съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в действителност имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в
издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или
заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими
имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако
праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при
придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по
вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са
спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
С т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, се възприе разрешението, че обезпечителната мярка възбрана на
недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на
ответника - съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната
книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на
определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и
заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът
и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик
на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл.
3
453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат
непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост
на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с
чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик
независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице,
възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги
по партидата му няма да има никакво вписване. Съгласно чл. 74 ЗКИР,
вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията по персоналната
партида на ответника, поради което вписването по имотни партиди не поражда
никакво правно действие, т.е. приемането на Закон за кадастъра и имотния
регистър не променя изложените мотиви относно безпредметността на проверката
за собственост при налагане на обезпечителна мярка "възбрана".
В случая в представената справка са налице вписвания и отбелязвания само
по отношение на наложени върху имота възбрани, предпоставка за налагането на
които, както се посочи, не е установяване от съответния орган (съд, съдебен
изпълнител) на правото на собственост на ответника (длъжника) в производството.
Ето защо и не може да се приеме, че от тази справка се установява ответницата да
притежава правото на собственост върху имота или идеална част от същото.
Доколкото качеството на собственик и потребител е оспорено с отговора на
исковата молба, то и въз основа на материалите по делото не може да се заключи,
че този правнорелевантен факт е установен от страна на ищеца.
На последно място, не е ясно въз основа на какви данни и информация
ищецът е разкрил партида за имота на името на ответника. Не се твърди и не се
установява ответникът да е подавал заявление за откриване на партида на нейно
име. Недоказването на наличие на облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги като елемент от фактическия състав на вземането, което се
претендира, води до извод за неоснователност на предявения главен иск, с оглед
което същият следва да бъде отхвърлен. Останалите предпоставки за
основателността на претенцията не следва да бъдат обсъждани. Дори да се
установи наличието им в конкретното производство, това няма да обуслови
уважаването на главния иск.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД съшо следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е доказал да е извършил
разноски, тъй като е представляван безплатно от процесуалния му представител по
реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Ето защо и в полза на адвокат С. С. съдът като съобрази
ниската фактическа и правна сложност на спора, обема на процесуалните
действия, извършени от представителя на страната, срочното приключване на
делото, разглеждането му в открити съдебни заседания без представители на
страните, материалния интерес, който не надвишава сумата 700 лева, не на
последно място икономическите условия в страната, определя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 300 лева, която следва да се възложи в тежест
4
на ищеца.
В заповедното производство длъжникът е представляван безплатно от
адвокат М. Л., като на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. съдът определя
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в размер на
сумата 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯпредявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III” № 159, ет. 3, срещу И. Д. Аранаудова, ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203
ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Д. А. дължи на „Софийска
вода“ АД сумата 621,71 лева (шестстотин двадесет и един лева и 71 стотинки),
представляваща стойност на ВиК услуги, доставени на длъжника за имота му на
адрес: гр. София, ж.к. М., договорна съдебна сметка **********, за период от
27.02.2021 г. до 26.08.2022 г., както и сумата 66,80 лева (шестдесет и шест лева и 80
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главното вземане, начислена за
период от 29.04.2021 г. до 25.09.2022 г.,за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 9305 / 27.03.2025г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 14741/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 3, да заплати на адвокат С.
С. С., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на И. Д. А. в първоинстанционното
исково производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 3, да заплати на адвокат М.
Л. Л., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5