Р Е Ш Е Н И Е
№ 398 18.12.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и осемнадесета година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1425 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е след повторното администриране
от Районен съд – Стара Загора на въззивна жалба на П.Х.Г. и Е.Х.Х.,*** против решение № 60 от
18.01.2018 г. по гр.д.№ 1215/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
/СтЗРС/, поправено с решение № 988/26.09.2018
г. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
обжалвания съдебен акт.
С въззивната жалба решението се обжалва като недопустимо, като се развиват
доводи, че за ищците липсва правен интерес от предявеният иск по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, предвид че не са подали заявление за възстановяване в срока по чл.11,
ал.1 от ЗСПЗЗ и не са предявили иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичането на
преклузивния законоустановен срок.
Претендира се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на
производството по делото, както и присъждането на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В срока за отговор е подаден такъв от въззиваемите Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И.,***,
чрез пълномощникът им-адвокат, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Изложени са доводи, че въпросът за допустимостта на предявения иск е бил
решаван на два пъти от съдебни състави на СтЗОС, произнасяли се по пътя на
инстанционния контрол чрез отмяна на постановени в хода на първоинстанционното
производство прекратителни определения, като е било прието наличието на правен интерес от
предявения иск, тъй като в полза на наследодателя на ищците е било подадено
заявление за възстановяване на процесните земеделски земи в законоустановените
срокове.
Претендира се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание въззивниците
се представляват от пълномощници –
адвокати, чрез които поддържат въззивната жалба и пледират за обезсилване на
обжалваното решение и прекратяване на производството по делото поради
недопустимост на иска. Претендират и за присъждането на направените разноски.
Въззиваемите се представляват от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорват въззивната жалба и претендират за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Стара Загора е бил сезиран
с предявени от Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И. против П.Х.Г. и Е.Х.Х. активно и пасивно
субективно съединени искове, с които ищците са претендирали признаване за
установено по отношение на ответниците, че са собственици по наследство на
½ идеална част от земеделски земи, находящи се в землището на
с.Воденичарово, общ.Стара Загора, индивидуализирани по вид, площ, категория и
местност в исковата молба.
Изложили са твърдения, че с ответниците
са съсобственици по силата на наследство от Г.П.Г., б.ж. на с.Воденичарово,
общ.Стара Загора, починал на 30.05.1983 г., на процесните земеделски земи,
признати за възстановяване с решение от 18.08.1993 г. на ПК – Стара Загора на
наследниците на Г.П.Г. и възстановени с решение от 16.04.1996 г.
Посочили са, че земеделските земи са
били собственост на Х.Г.Т., починал на 30.01.1969 г., който е оставил за своя
единствен законен наследник и общия наследодател на страните – Г.П.Г., а през
Във връзка с възстановяването на земите
до ПК било подадено заявление от Х.Г.П., в качеството му на наследник на Г.П.Г.,
който от своя страна наследявал по закон Х.Г.Т.и така била водена цялата
преписка, като с писмо от 23.08.1993 г. Х.Г.П. бил уведомен, че се признава и
определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.П.Г.,
върху земеделските земи с план за земеразделяне в землището на с.Воденичарово,
както следва по документа.
Ищците знаели, че имат земи в землището
на с.Воденичарово, а след възстановяването на земите редовно получавали тяхната
част от рентата, като това продължило до смъртта на М.Т.И. на 30.01.2014 г., а
дотогава не били имали никакви спорове относно собствеността.
След смъртта на М.Т.И. ответниците П.Х.Г.
и Е.Х.Х. им заявили, че повече няма да им дават рента, т.к. с решението от
След оспорването на правото им на
собственост ищците направили справка в Държавен архив и установили, че Х.Г.Т. и
притежавал земеделски земи в землището на с.Воденичарово, общ.Стара Загора и
той бил влязъл с тях в ТКЗС, а не Х.Г.П..
След това направили справка в ОСЗ –
Стара Загора, при която установили, че по преписката земите били заявени за
възстановяване от Х.Г.П. като наследник на Г.П.Г., а в последствие ПК била
издала решение за тези земи на Х.Г.П. еднолично, в качеството му собственик.
Така по една и съща преписка веднъж се
признавали за възстановяване като наследствени земеделските земи и после пак по
същата преписка и въз основа на същите
документи се признавали за възстановяване като индивидуална собственост на един
от наследниците.
С оглед на тези обстоятелства ищците са
заявили, че за тях е налице правен интерес да се признае със съдебно решение по
отношение на ответниците, че Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И. са собственици по
наследство на ½ идеална част от земеделските земи, находящи се в
землището на с.Воденичарово, общ.Стара Загора, възстановени на наследниците на
Г.П.Г. и да се отмени решението от 16.04.1996 г. на ПК- Стара Загора като
нищожно.
Първоинстанционният съд е намерил
исковата молба за нередовна и е дал указания на ищците да отстранят посочените
им нередовности, едно от които да
уточнят петитума на исковата си молба, с оглед определяне вида на търсената
защита и определяне на правната квалификация на иска.
С уточняваща молба ищците са посочили,
че отправената до съда претенция е за установяване съществуването на едно
спорно право, а именно признаването за установено по отношение на ответниците,
че заедно с тях са съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на
процесните земеделски имоти, възстановени с решението на ПК от
Във връзка с вписването на исковата
молба идентификационните белези на имотите са били конкретизирани по
представени с нарочна уточняваща молба скици, а след вписването на исковата
молба препис от същата е бил връчен за отговор на ответниците.
С подадения отговор ответниците са
възразили по допустимостта на иска поради липсата на правен интерес от предявяването
на установителен иск, доколкото ищците разполагали с осъдителен такъв, а по
отношение на решението на ПК от
Досежно основателността на иска са
изложили възражения, че същия е неоснователен, т.к. с решението на ПК от
16.04.1996 г. собствеността върху процесните имоти е била възстановена на
наследодателя на ответниците Х.Г.П., а самото решение е влязло в сила и с него
се слага край на реституционната процедура и има силата на нотариален акт.
Направено е и възражение за придобиване
на собствеността върху имотите по давност чрез добросъвестно владение, т.к. от
възстановяването на земите през
След получаване на отговора на исковата
молба първоинстанционният съд отново е оставил без движение исковата молба,
т.к е намерил противоречие между
обстоятелствената част и петитума й, доколкото от твърдените от ищците
обстоятелства се установявало, че се касае за спор за материално право във
връзка със земеделска реституция и обуславяли предявяването на иск по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ , с който да се установи собствеността върху земеделските земи
към момента на одържавяването им.
Същевременно отправеното до съда искане
не било формулирано според обстоятелствената част, т.к. било за установяване
собствеността на процесните земеделски земи към настоящия момент.
В уточнение на указанията на съда ищците
отново са посочили, че е предявен положителен установителен иск за собственост,
с който претендират, че са носители на правото на собственост върху ½
идеална част от процесните земеделски земи, възстановени с решение на ПК от
С оглед на това са поискали признаването
на установено по отношение на ответниците, че Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И. са
собственици на ½ идеална част от недвижимите имоти, възстановени с решение
на ПК от
С определение от 28.10.2015 г. СтЗРС е
прекратил производството по делото, като е приел, че предявения иск е
недопустим поради липсата на правен интерес, т.к. се касае за спор за
материално право във връзка със земеделска реституция , предвид че всички изложени
от ищците обстоятелства се отнасят до разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Това определение е било обжалвано от ищците, като с
определение на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по в.ч.гр.д.№ 1338/2016
г., прекратителното определение е било отменено, а делото е било върнато за
продължаване на съдо-производствените действия.
В това определение, за да обоснове
допустимостта на иска решаващият състав е приел, че предявеният от ищците
установителен иск е с правно основание по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
След връщането на делото СтЗРС отново е оставил
без разглеждане иска и е прекратил производството с определение от 13.02.2017
г., в което е приел, че е сезиран с иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но тъй като от
ищците няма подадено заявление за възстановяване и поради липсата на висящо
административно производство пред органа по реституция и невъзможност такова да
бъде започнато поради изтичане на преклузивния законов срок, ищците нямат
правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Това определение е било обжалвано от
ищците, като с постановено по в.ч.гр.д.№ 1168/2017 г. на Окръжен съд – Стара
Загора определение № 373/28.04.2017 г. същото е било отменено, а делото върнато
за продължаване на съдо-производствените действия.
Решаващият състав отново е приел, че
предявеният иск е по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и се явява допустим, предвид
твърденията на ищците, че заявлението до ПК за реституиране на земеделските
земи ползва и тях.
След повторното връщане на делото
Районен съд –Стара Загора е разгледал
предявените субективно съединени искове, събрал е поисканите от страните
доказателства и е постановил решение № 60 от 18.01.2018 г., с което е уважил исковете.
От мотивите на обжалваното
решение се установява, че първоинстанционният съд е приел да е сезиран с иск с правно основание по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на включването им в ТКЗС процесните
земеделски земи, находящи се в землището на с.Воденичарово, обл.Стара Загора,
са били собственост на общия на страните наследодател Г.П.Г..
В диспозитивът на решението си съдът е
приел за установено по отношение на П.Х.Г. и Е.Х.Х.,***,
че ищците Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И.,***, притежават правото на собственост, на
основание реституция по ЗСПЗЗ, върху ½ идеална част от процесните
земеделски имоти, подробно описани с индивидуализиращите им белези по
представените скици, които земи са оставени в наследство от Г.П.Г., б.ж.
на с.Воденичарово, общ.Стара Загора, починал на 30.05.1983 г.
В срока за въззивно
обжалване на решението е била подадена жалба от ответниците, с която са го
обжалвали като недопустимо поради липсата на правен интерес за ищците от
предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивната жалба е била
образувана във в.гр.д.№ 1165/2018 г. по описа на СтЗОС, в производството по
което е била разгледана и неадминистрирана самостоятелно частна жалба на Г.Г.И.,
Д.М.И. и Т.М.И. срещу две разпореждания за издаване на изпълнителни листи.
С определение №
464/06.06.2018 г. частната жалба срещу разпорежданията е била уважена , като
тези два съдебни акта са били отменени, а издадените въз основа на тях
изпълнителни листи – обезсилени.
С определение №
465/06.06.2018 г. производството по въззивната жалба е било прекратено, а
делото върнато на СтЗРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 60 от 18.01.2018
г., изразяваща се в противоречие между мотиви и диспозитив, касаещо правното
основание на разгледания иск и признатото от съда материално право, очертано с
неговите правно-индивидуализиращи белези, доколкото в
мотивите на решението си съдът е обсъдил предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,
а постановеният от него диспозитив на решението е бил съответен за установителен
иск за собственост, а не за установяване правото на собственост към минал
момент.
С решение № 988/26.09.2018 г. за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка първоинстанционният съд е поправил диспозитива на решение № 60 от 18.01.2018
г., като с решението е приел за установено по отношение на ответниците, че към
момента на одържавяването им през
След влизане в сила на
решението за поправка на очевидна фактическа грешка въззивната жалба на П.Х.Г.
и Е.Х.Х. е била повторно изпратена на СтЗОС и образувана за разглеждане в
настоящото въззивно дело.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена е от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно, но за недопустимо, макар
по различни от изложените във въззивната жалба съображения, а именно следните:
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ГПК съдебните производства започват по
молба на заинтересованото лице, а предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните.
Предвид това изцяло от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв
обем ще защити накърненото си от правния спор право, а в контекста на спазване
на принципа на диспозитивното начало следва да се извършва във всеки конкретен
случай и произнасянето на съда по правния спор, с който е сезиран.
В конкретния случай от изложените от ищците в исковата им молба обстоятелства
и отправеното до съда искане за защита следва извода, че районният съд е бил
сезиран с установителен иск за собственост, с който Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И. претендират
признаване за установено по отношение на ответниците правото си на собственост върху
½ идеална част от посочените в исковата молба земеделски земи, находящи
се в землището на с.Воденичарово, общ.Стара Загора.
Изложени са твърдения, че страните са съсобственици на имотите при
посочените квоти от по 1/2 идеална част, а съсобствеността им произтича от
реституция и наследяване на общия им наследодател Г.П.Г.,
б.ж. на с.Воденичарово, общ.Стара Загора, починал на 30.05.1983 г.
Налице са твърдения, че с решения на ПК – Стара Загора, съответно от
Преценка за правния интерес на ищците от търсената от
защита следва да се извърши въз основа на заявените от тях обстоятелства в
исковата молба, а така посочените обстоятелства обуславят интерес от предявения
установителен иск за собственост, т.к. ищците твърдят, че е налице решение
на ПК – Стара Загора, с което земеделските земи са били възстановени в полза на
всички наследници на Г.П.Г., поради което и
претендират по пътя на косвения съдебен контрол да бъде обявена нищожността на
решението на ПК от
Твърдените от ищците обстоятелства, обуславящи
претендираното от тях право, съставляват предмета на доказване в исковото
производство, и преценката за тяхното наличие, а оттам и за съществуването на
произтичащото от тях право, представлява преценка по съществото на спора и се
извършва от съда със съдебното решение.
В случая, като е приел, че предявеният от ищците иск се
отнася за спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, първоинстанционният
съд е нарушил диспозитивното начало, като по този начин е постановил и съдебен
акт, който не съответства на търсената защита.
В действителност разбирането, че исковата претенция касае
иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е била възприета от Районен съд – Стара Загора след
отмяната на прекратителното определение от 28.10.2015 г., постановена с определение на Окръжен съд – Стара Загора, постановено
по в.ч.гр.д.№ 1338/2016 г.
Този съдебен акт е бил
задължителен за долустоящия съд по аргумент от чл.278, ал.3 от ГПК, но досежно
разрешения с него процесуален въпрос, а именно допустимостта на предявените
искове.
Видът и обема на търсената от ищците защита обаче не е бил
променян от тях по надлежния процесуален
ред на чл.214, ал.1 от ГПК преди постановяването на прекратителното определение
от 28.10.2015 г., като в тази връзка следва да се има
предвид, че на два пъти са уточнявали петитума на исковата си молба и искането
им и в двата случая е била за установяване, правото им на собственост върху
½ идеална част от земеделските земи към настоящия момент.
Подобна промяна на петитума на исковата молба не е била
извършена и след продължаване на съдо-производствените действия от районния съд.
Ето защо, макар и като последица от изпълнение на задължителни за него
указания, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, т.к. след
допускане на поправката на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение № 60 от 18.01.2018 г. с решение № 988/26.09.2018 г. е признал
за установено съществуването на правото на собственост върху земеделските земи
към момента на включването им в ТКЗС, а не се е произнесъл по заявената от
ищците претенция за признаване правото им на собственост върху ½ идеална
част от имотите, придобито на основание реституция и наследство.
Нормата на чл.6, ал.1 от ГПК въвежда ръководно начало на
гражданския процес, чието приложение не може да бъде дерогирано от съда при
разглеждане на правния спор посредством служебно изменяне на неговия предмет,
включително и по реда на чл.278, ал.3 от ГПК.
Това обуславя обезсилването на обжалваното решение по реда
на чл.270, ал.3 от ГПК и връщането на делото на Районен съд – Стара Загора за
произнасяне по предявения установителен иск за собственост.
Относно разноските:
При този изход на делото въпросът за разноските,
включително и относно разноските в настоящото производство, следва да се
разреши от съда в първоинстанционното производство при постановяването на
крайния му съдебен акт при новото разглеждане на предявените искове.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 60 от
18.01.2018 г. по гр.д.№ 1215/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, поправено с решение № 988/26.09.2018 г. за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за
произнасяне от друг състав по предявените от Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И.,***
установителни искове за собственост, с които претендират признаване за
установено по отношение на П.Х.Г.
и Е.Х.Х.,***, че са собственици на основание реституция и наследство от Г.П.Г., б.ж. на с.Воденичарово, общ.Стара Загора, починал на
30.05.1983 г. на ½ идеална част от недвижими
имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на
с.Воденичарово, общ.Стара Загора, а именно : Имот № 017005, в землището
на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ 1 1675, община Стара Загора, с площ 20.002 дка.,
представляващ нива, категория IV, в местност „Дринговица", при граници и
съседи: имот № 017004 - нива; имот №
000014 - полски път; имот № 017009 - нива; имот № 017006 - нива: имот № 000023-
канал.; Имот № 021033, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ
11675, община Стара Загора, с площ 0,999 дка., представляващ използвана ливада,
категория III, местност „Скелята", при граници и съседи: имот № 021032 -
използвана ливада; имот № 021030 - използвана ливада; имот № 000022 - полски
път, имот№ 021035 - използвана ливада, имот№ 021034 – използвана ливада; Имот № 025030, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ
11675, община Стара Загора, с площ 11,894 дка., представляващ нива, категория
VI, в местност „Скелята", при граници и съседи: имот № 025029 - нива: имот
№ 000014 - полски път; имот № 025019 - пасище; имот № 000032 - полски път; Имот
№ 028006, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с
площ 5,558 дка., представляващ нива, категория V, в местност „Баира", при
граници и съседи: имот № 028028 - нива; имот № 000044 - полски път; имот №
028036 - нива; имот № 028033 - нива; имот № 028034 - нива; имот № 028014 - нива;
Имот № 028024, в землището на с.
Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с площ 6.00 дка.,
представляващ нива, категория V, в местност „Баира", при граници и съседи:
имот № 000049 - полски път; имот № 028017 - нива; имот № 028025 - нива; имот №
000047 - път, IV кл..; Имот № 029041, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ
11675, община Стара Загора, с площ 17.379 дка., представляващ нива, категория
V, в местност „Баира", при граници и съседи: имот № 029052 - нива; имот №
029049 - нива; имот № 029042 - нива; Имот
№ 030019, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с
площ 0.800 дка., представляващ използвана ливада, категория III, в местност
„Баира", при граници и съседи: имот № 030018 - използвана ливада; имот №
000060 - полски път; имот № 030020 - използвана ливада; имот № 000054 - дере; Имот № 032046, в землището на с.
Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с площ 1,00 дка.,
представляващ използвана ливада, категория III, в местност „Баира", при граници и съседи: имот № 032047 -
използвана ливада; имот № 032041 - използвана ливада; имот № 032045 -
използвана ливада; имот № 000062 - полски път; Имот
№ 033009, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с
площ 20.00 дка., представляващ нива, категория IV, в местност „Юрта", при
граници и съседи: имот № 033008 - нива; имот № 000065 - населено място; имот №
033010 - нива; имот № 033020 - нива; Имот
№ 034012, в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с
площ 10.000 дка., представляващ нива, категория VI, в местност „Юрта", при
граници и съседи: имот № 034013 - нива; имот № 000082 - полски път; имот №
034004 - нива; имот № 034005 - нива; имот № 034006 - нива; имот № 034041 -
нива; имот № 034018 - нива.; Имот № 038003,
в землището на с. Воденичарово с ЕКАТТЕ 11675, община Стара Загора, с
площ 11.800 дка., представляващ нива,
категория V, в местност „Саплийска кория", при граници и съседи: имот №
061006 - залесена територия; имот № 061005 - залесена територия; имот № 061004
- залесена територия; имот № 038002 - нива; имот № 000121 - полски път; имот №
038007 – нива.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.