Определение по дело №46/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700046
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                  29.03.2021 година                                         Град  Търговище

 

                                                                                             

Търговищки Административен съд                                                              първи състав             

На двадесет и девети март                                                                            2021 година                          

в  закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                                                           

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Адм.Д № 46  по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалбата на „АГРО ПЛОД 85“   ЕИК ********* против Мълчалив отказ на зам.-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ да се произнесе по заявление УИН № 25/300419/09716  по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г., обективиран в писмо с изх. № 01-2600/   от 01.02.2021 г.

Ответникът по жалбата, в съпроводителното писмо вх. № 460/ 10.03.2021 г., с което представя част от преписката поддържа, че е издадена заповед за възобновяване на обработката по заявление за кампания 2019 г. Заповедта не подлежи на самостоятелно оспорване, а е част от адм. производство по издаване на крайния акт – уведомително писмо, с което се признава или отказва правото на кандидата да получи средства за подпомагане, по подадена заявление за кандидатстване по схемите и мерките за директни плащания. Законодателят е предвидил процедури в АПК и НК, които са пряко относими към евентуални нарушения и съмнения за измама с европейски и национални средства и ДФЗ-РА е в правото си да ги прилага в своята работа като единствена в страна институция за прилагане на общата селскостопанска политика.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Дружеството е подало заявление за подпомагане от УИН № 25/300419/09716.    

 Видно от Заповед № 03-РД/ 2293  от 25.01.2021 г. е възобновено производството по обработката по заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН №  25/300419/09716.   В допълнение е посочено, че предстои да се издадат уведомителни писма за оторизираните суми и/или наложени санкции по съответните схеми и мерки, за които е подадено заявление за подпомагане.  

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

Приложима национална правна уредба, касаеща конкретния казус са АПК, ЗПЗП и Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а от общностното право - Регламент № 1306/2013.

Оспорващото дружество не твърди, че писмо № 01-2600/3623 от 01.02.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, по съдържанието си представлява изричен отказ, нито оспорва това писмо, като в петитума на жалбата се иска отмяната на мълчалив отказ във връзка със заявлението за подпомагане по посочените схеми и мерки за подпомагане. В тази насока се позовава на Определение № 730/ 20.01.2021 г. на ВАС, постановено по АД № 79/ 2021 г., с което  е оставено в сила Определение №14127 от 16.11.2020 г. на ВАС по АД №12000/2020 г., с което е оставена без разглеждане жалбата против определение по АД №204/2020 г. по описа на Адм.съд – Търговище и с което е отменена Заповед №03-РД/2293 от 30.07.2020 г.  за спиране обработването на подаденото заявление и преписката е върната на изп. директор на ДФ“З“ за произнасяне по същество по заявлението за подпомагане на зам. производител Петрова за кампания 2019 г.

Според тезата на жалбоподателя,  като не е сторил това, ответникът е формирал мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол.

Това становище на оспорващия не се споделя от съда.

Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент № 1306/2013, плащанията по схемите за подпомагане  и посочените в чл. 67, § 2 мерки се осъществява в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, а чл. 75, § 2 от Регламент № 1306/2013 въвежда забрана плащанията да се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват.

При така цитираните общностни разпоредби следва да се отбележи на първо място, че в чл. 75, § 1 от Регламент № 1306/2013  е предвиден срок за плащане, а не за одобряване или отказ за плащане на финансова помощ, а необходимостта от установяване чрез проверки от други компетентни органи на определени обстоятелства, не е равнозначно на административни проверки за допустимост по чл. 74 от Регламент № 1306/2013, към която препраща чл. 75, § 2 от същия регламент. В този смисъл има и съдебна практика - Определение № 12521/ 09.10.2020 г. по адм. д. № 10332/2020 на ВАС, Определение № 11172/ 20.08.2020 г. по адм. д. № 8194/2020 г. на ВАС и други.

Същевременно не е спорно, че коментираният регламент, ЗПЗП, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХ и Устройственият правилник на ДФЗ не предвиждат срок, в който съответният национален орган /в случая изпълнителния директор на ДФЗ-РА или упълномощено от него лице/, следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с индивидуален административен акт. От своя страна подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗПЗП, във връзка с подпомагането по схемите и мерките за директни плащания, очертават продължителни във времето административни производства по оторизиране на сумите за подпомагане. Правилото е, че тези производства преминават през определени етапи след подаването на заявлението, за да се извършат всички проверки на условията за допустимост на подпомагането по съответната схема, мярка и подмярка. Същевременно, независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, след извършване на съответните проверки на изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности, административният орган следва да одобри, намали или откаже изплащането на окончателната годишна финансова помощ, чрез издаването на нарочен акт, в който писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, която е приложима във всички производства по предоставяне на отделните видове СМП и съгласно която Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Тоест, в националната законодателна уредба е предвидено издаването на изричен писмен акт - уведомително писмо за плащане, съответно отказ от плащане (изцяло или частично) на заявената помощ, което „уведомително писмо“, независимо от наименованието му, е краен индивидуален административен акт в производството и като такъв, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Както се посочи, в специалния национален закон и нормативите актове по прилагането му, не са предвидени нарочни срокове за произнасяне на административния орган с коментирания по-горе акт /уведомително писмо/. При съобразяване разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент № 1306/2013 , такова произнасяне при всяко положение би следвало да предхожда датата 30 юни на следващата календарна година, доколкото в обратен случай извършването на плащания към кандидата за подпомагане, би било лишено от основание. От друга страна, в чл. 57 от АПК са предвидени различни крайни срокове за произнасяне, в зависимост от вида на производството, възможна необходимост от допълнителни действия и числения състав на административния орган, а чл. 58, ал. 1 от АПК изрично приравнява непроизнасянето в срок на отказ да бъде издаден административен акт. Последно цитираните две разпоредби, като част от АПК, са субсидиарно приложими всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго /чл. 2, ал. 1 от АПК. Действително, налице е и друго становище, залегнало в практика на ВАС, което отрича приложимостта на чл. 58, ал. 1 от АПК в производствата по заявления за подпомагане по ЗПЗП.  

При тези обстоятелства съдът намира, че към настоящия момент не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ – София по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане през 2019г.  Основанията за този извод са следните:

Настоящият състав приема, че съгласно специалната правна регламентация за този вид помощи, дадена в чл. 43 ЗПЗП и чл. 10б от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, компетентният орган е длъжен да се произнесе с нарочен административен акт - уведомително писмо за изплащане, съответно отказ от изплащане (изцяло или частично) за заявената помощ, който краен административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По делото няма данни да е издаван такъв акт на обжалвалото дружество.

Отделно от това според приложимия чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., плащанията по схемите и мерките за подпомагане се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, като § 2 допълва, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че те изискват обективирането на изричен отказ, което изключва действието на общата фикция за мълчалив отказ. Регламентът и наредбата уреждат произнасянето за плащане или отказ от плащане да се извършва само с изричен акт.

При тази правна рамка съдът приема, че към настоящия момент не е налице годен за обжалване административен акт – отказ, постановен по заявление за подпомагане с   УИН № 25/300419/09716  , било той мълчалив или изричен. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: Определение № 10607 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2020 г., Определение № 13581 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2019 г. Определение № 3585 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2020 г.Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

            По изложените съображения и на основание чл. 159, ал.1, т.1 от АПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:


            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата
на „АГРО ПЛОД 85“   ЕИК ********* против Мълчалив отказ на зам.-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ да се произнесе по заявление УИН № 25/300419/09716  по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г., обективиран в писмо с изх. № 01-2600/3623   от 01.02.2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 46/ 2021 г. по описа на Административен съд – Търговище.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съобщаването на ответника да се извърши чрез пълномощника му по делото ст. юрк. Т. Ст., на посочения в пълномощното служебен адрес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: