РЕШЕНИЕ
№ 15400
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20231110163437
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца............. със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от ............. – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 13473 от 13.05.2023 г. по ч.гр. д. № 21916 по описа за 2023 г. на СРС, като
поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е
налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от
ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата .......... с ЕГН **********, от ............, чрез
процесуалния си представител адв. М. Л. Л. от САК, в срока по чл. 131 от
ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете
като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с
окончателния съдебен акт по делото.
Третото лице-помагач .......... със седалище и адрес на управление
............ не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
2
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор ответницата оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този
въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС - Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК,
за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което
притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на
ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който
изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на
топлинна енергия. Видно от исковата молба, ищеца е посочил, че адреса на
топлоснабдения имот е ............ Видно от материалите по делото, единственият
представен документ в тази насока е нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ......... на Нотариус при .........., в който обаче е посочен недвижим имот
с различен адрес – .............“ По делото е представено и прието като
доказателство удостоверение № ........... г., от което се установява, че стар адрес
.......... идентични с настоящия адрес ........... Не са налице доказателства за
идентичност на посочения в нотариалния акт, както и в изготвената по делото
експертиза........ и който и да било от посочените в удостоверението от ГИС
.........входове от А до К, тоест не може да се направи категоричен извод, че
това е процесния топлоснабден имот и че ответницата и негов съсобственик.
Съгласно принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК
„Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните.“. Предметът на съдебното произнасяне и участниците
3
в процеса също се определят по волята на търсещото защита лице - съдът се
произнася само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу
когото е потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се произнася
въз основа на факти, на които страните не са се позовали. Същевременно по
време на цялото производство по делото ищеца твърди, че е доставял
топлинна енергия именно до този имот, с който ответника няма нищо общо,
съгласно представения нотариален акт. С оглед горното съдът приема, че само
на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се
обсъждат останалите възражения за недължимост на процесната сума.
По отношение на разноските:
А. По отношение на разноските, дължими на ответниците за
исковото производство: Процесуалното представителство по делото на
ответницата по настоящото дело е осъществено по представени договор за
правна защита и съдействие от адв. М. Л. Л. от САК, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата за
присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да
докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. С оглед липсата на фиктическа и
правна сложност на делото следва на адвоката, осъществил процесуалното
представителство, да бъде присъдена сумата към минималния размер от 400
лева.
Б. По отношение на разноските, дължими на ответницата за
заповедното производство: Процесуалното представителство по делото на
ответницата по заповедното производство е осъществено по представен
договор за правна защита и съдействие от адв. М. Л. Л., при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата
за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната
да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
4
ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая, защитата на длъжника се
е изразявала в подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за
изпълнение № 13473 от 13.05.2023 г. по ч.гр. д. № 21916 по описа за 2023 г. на
СРС, 59 състав, което е вписано и като предмет в цитирания по-горе договор
за правна защита и съдействие. Тъй като подаването на възражение по чл. 414
ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение, не е сред изрично
предвидените случаи в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, то на основание §1 от ДР на Наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида
на извършеното действие. Съдът намира, че по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последно от Наредбата – за
други молби. Тези действия на адвоката са най - близко до действията на
процесуалния представител на длъжника по заповедното производство,
свързани с подаването на възражение по чл. 414 ГПК /попълване на
възражение по утвърден от закона образец, без да е необходимо да е
мотивирано/. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последното от
Наредба № 1/09.07.2004 г. /в приложимата й редакция преди изменението,
което е обнародвано в ДВ, бр. 88/4.11.2022 г./, в този случай се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, което е и адекватно на
оказаната услуга. В този смисъл е и съдебната практика на СГС по сходни
казуси, както следва:
определение № 7408 от 15.06.2023 г., постановено по в.ч.гр. д. № 6501 по
описа за 2023 г. на СГС, с което е отменено определение № 10122 от
16.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1642 по описа за 2022 г. на СРС,
59 състав, и е намален размера на първоначално присъденото адвокатско
възнаграждение.
определение № 2878 от 27.02.2024 г., постановено по в.ч.гр. д. № 449 по
описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № № 37088 от
19.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 44224 по описа за 2022 на СРС, 59
състав, с което е намален размера на размера на първоначално
присъденото адвакатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и доколкото исковете са изцяло отхвърлени,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на адвоката сумата в размер на 50
5
лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., със седалище и адрес на
управление ....., представлявано от .......... – изпълнителен директор, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД против ........ с ЕГН **********, от ............. за сумата в размер
на 2 479, 76 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
26.04.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., за сумата в размер на 282, 80 лева /двеста осемдесет и два лева
и осемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2021 г. до 18.04.2023 г., за сумата в
размер на 27, 79 лева /двадесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане
на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и за сумата в размер
на 5, 28 лева /пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от
16.07.2020 г. до 18.04.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ........... със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, да заплати на адв. М. Л.
Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ съгласно мотивите на решението.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........, със седалище и адрес на управление ........
6
Банкова сметка на ищеца:
..............
BIC: ...............
...............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7