Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М. Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно административен характер дело № 10351
по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производство по реда
на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с § 19, ал.
1, изр. второ от ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г. /.
Касаторът С.К.Е., чрез ***И. от ВТАК, обжалва като
неправилно решение №1277 от 24.10.2023 година, постановено по гр.д. №2170/2023
година по описа на Великотърновският районен съд. Намира изводите на районният
съд досежно липсата на порок по чл.117, ал.2 от АПК на обжалвания пред този съд
акт за неправилни. Според касаторката оснпореният пред районният съд акт
противоречи на три съдебни акта, а административният орган издава на практика
един и същи акт, без да реши въпроса по същество. С тези и други аргументи моли
за отмяната на решението на съда и за прогласяването на оспореното решение на
Общинска служба „Земеделие“ – В.Търново за нищожно. Претендира разноските по
делото.
Ответникът по касация, Общинска служба „Земеделие“
– Велико Търново, не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред районният съд е образувано, след като с решение
№ 162 от 21.07.2023 година, постановено
от АСВТ по КАД №10148/2023 година е отменено решение №476/27.03.2023 година на
ВТРС /с характер на определение/, с което е прекратено производството по делото
по делото срещу решение №1820В-1 от 30.05.2019 година на ОБС „Земеделие“ - В.Търново в частта му, по т.2, с която е
отказано възстановяване на наследниците на М.Е.правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на нива с площ от 2,800 дка, находяща се в
строителните граници на В.Търново, местността Дълга лъка. Съдът е приел, че с
решението на ответника по касация е призната собствеността на наследниците на М.И.Е.в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,300 дка, трета
категория, находяща се в строителните граници на Велико Търново в местността
Дълга Лъка, като със същото решение Ответната служба е отказала да възстанови
на тези наследници правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на въпросната нива, както и на нива от 2,800 дка, трета
категория, находяща се в строителните граници на град Велико Търново в
местността Дълга лъка. Във въпросното решение е посочено, че представените
скици и удостоверение по реда на чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на
изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от 26.08.2003 година на МРРБ, както и, че
е обезсилено решение №1820в от 28.09.2000 година, с което е разпоредено
обезщетение с поименни компенсаторни бонове на стойност от 3 362 лв.
Посочено е, че с решение по адм.№5/2019 година по описа на ВТРС е
отменено оспореното и понастоящем решение на ОбС „Земеделие“ – В.Търново в
частта му, с която е отказано възстановяването на наследниците на М.И.Е.правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от
1,300 дка, трета категория, находяща се в строителните граници на Велико
Търново в местността Дълга Лъка, като с решение по КАД №10061/2020 година на
АСВТ това решение на районният съд е отменено в частта, с която преписката е
върната на ОбС „Земеделие“ – В.Търново за ново произнасяне по заявление
№1820В/13.02.1992 година на И.М.И.и е постановено вазстановяването на това
право в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на нивата с площ от 1,3 дка, находяща се в строителните
граници на В.Търново, местността „Дълга лъка“.
Съдът е отбелязал, че единственият аргумент на настоящият касатор,
обуславящо твърдението за нищожност на оспореното решение и в процесната му
част е, че тази част противоречи на съдебните решения, постановени по АХД
№10215/2009 година и по АХД №10106/2012 година, и двете на АСВТ, както и на
гр.д. №442/2022 година по описа на ВТРС.
Съдът е приел в това отношение, че дори и да е налице такова
противоречие, то проявлението на същото би касаело правилността на
административния акт, а не валидността му.
Все пак е посочено, че такова противоречие липсва, доколкото с
посочените съдебни решения са
констатирани пороци на други предходни решения на ответника по касация, които
са отстранени с издаването на други административни актове. Всъщност, с
решението по АНД №10215/2009 година АСВТ е оставил в сила решение на ВТРС по
гр.д. №1820/20.10.1998 година на ОСЗ – В.Търново, с което е било признато
правото на собственост на наследниците на М.Е.да възстановят в стари реални
граници двете процесни ниви и е отказано възстановяването на собствеността им в
такива граници. Съответно с решение по КАД №10106/2012 година по описа на АСВТ
е отменено решението на ВТРС и решение №1820в/15.10.2009 година на ОбС
„Земеделие“ – Велико Търново, като преписката е върната на ответника по касация
за произнасяне по искането за възстановяване на нива от 1,3 дка и нива от 2,8 дка и двете в местността Дълга
лъка при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Именно във връзка с посоченото
съдебно решение според ВТРС е издаден и процесния пред него акт в оспорената му
като нищожна част. Съответно, съдът е констатирал и, че посоченото в жалбата
решение по гр.д. №442/2022 година на ВТРС, в противоречие с което се претендира
да е издаден обжалвания акт в процесната
му част, е отменено с решение на АСВТ, като е образувано ново дело,
което е прекратено в последствие поради оттегляне на жалбата. Преповторен е
главният мотив на съда, който е в смисъл, че аргументът на настоящият касатор,
поддържан и пред районният съд касае законосъобразността на оспореното решение,
а не валидността му.
Решението е правилно.
Какво се констатира от касационната инстанция с оглед събраните от
районният съд доказателства?
С решение №526/10.07.2009 година, постановено по гр.д. 1646/2009 годна,
е прогласено за нищожно решение 1820В/20.10.1998 година на ОСЗ – Велико
Търново, с което е признато правото на собственост на наследниците на М.И.Е.да
възстановят в съществуващи стари реални граници нива от 1,3 дка и нива от 2,8
дка, и двете в местността „Дълга лъка“, като е прогласено за нищожно решение
1820В/31.03.2000 година, с която на същите наследници е определено право на
обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове, но не е възстановено
правото им, посочен в предходното решение от 20.10.2000 година. въпросното
решение е оставено в сила с решение №253 от 9.10.2009 година, постановено по
КНАХД №10215/2009 година.
С решение №1820В от 15.10.2009 година отново ОБС Земеделие – В.Търново
признава правото на собственост на въпросните два имота, като отказва да ги
възстанови в съществуващи /възстановими/ реални граници, като посочва, че
имотите са в строителните граници и следва да се представят скица и
удостоверение от общината или ще се обезщетят, ако е проведено мероприятие
върху тях.
Видно от решение №129/23.04.2012 година, състав на АСВТ по реда на
касационното производство е отменил решение №48/17.01.2012 година, постановено
по гр.д. №695/2011 година по описа на ВТРС, отменил е по същество решението на
ОБС Земеделие – Велико Търново в частта му, с която е отказано правото на възстановяване
на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
двете процесни ниви /от1,3 и 2,8 дка в местността „Дълга лъка“. Както се
установява от това решение, предмет на гражданското дело на районният съд е
била законосъобразността на решение №1820 В от 15.10.2009 година на ОБС „Земеделие“
– В.Търново. В мотивите на решението на касационната инстанция е посочено, че
преди да откаже възстановяването на собственост в стари /възстановими/ граници,
ОБС следва да съобрази нормата на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и процедурата по чл.13,
ал.4,5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ в приложимата им към този момент редакция. Посочено
е, че издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ,
след провеждането на процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е необходима и
задължителна предпоставка за произнасянето на службата с решение по чл.18ж,
ал.1 вр. с чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Липсата на такива документи е пречка за
издаване на решение като оспореното пред районният съд. В крайна сметка преписката
е върната на ответника по касация за провеждане на процедурата по тези правила
на Правилника.
На касационната инстанция е служебно известно, че с решение
№112/12.04.2018 година, постановено по КАД №10289/2017 година по описа на АСВТ,
е оставен в сила Решение№1/11.10.2017г., постановено по адм.д.№2/ 2017г.
по описа на Районен съд – Велико Търново. Посоченото
решение на районният съд е имало за предмет мълчаливия отказ на Общинска служба
по земеделие- гр.Велико Търново по заявление с вх.№РД-05-В-319/03.05.2017г. на С.К. Е., ЕГН *********, с адрес ***, за издаване
на решение по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ
по преписка №1820В относно нива с площ 1,3 декара, трета категория, находяща се в землището на гр.
Велико Търново, местността „Дълга лъка“, понастоящем представляваща имот
с идентификатор№10447.517 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Велико Търново. Преписката е върната
на ОБС- Земеделие. В касационното решение са развити съображения, които са в
следният смисъл: С.Е. се легитимира с
Решение по КАД№10106/2012г. по описа на
Административен съд-Велико
Търново, с което по жалба на Любен Иванов Велчев/ който към този момент
не е носител на твърдяното вещно право
на собственост по силата на договор за покупко-продажба на наследствени права от 25.10.1999г., тъй
като междувременно с договор от 18.01.2010г. е продал тези
свои придобити права на Никола Василев
Рухчовски/, е отменено
Решение№48/17.01.2012г., постановено по гр.д.№695/2011г. по описа
на Великотърновския районен съд,
отменено е Решение№1820В/15.09.2009г. на
Общинска служба“Земеделие“ в
частта му, с която е отказано възстановяване
правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива от 1,3 декара в
местността „Дълга лъка“ и нива от 2,8 декара в местността „Дълга лъка“ в землището на гр.В.Търново и е върната преписката на Общинска служба „Земеделие“ –В. Търново за
продължаване на административната процедура, при съобразяване с дадените
от съда
указания по тълкуването и прилагането на закона, като другият документ, с който Е. се
домогва да установи изпълнението на
законовите изисквания за да й бъде издадено от ОСЗ-Велико Търново, с
което за й бъде признато правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ върху
въпросния имот от 1,3 декара в
местността „Дълга лъка“ в землището на гр.Велико Търново е Решение №251/
01.07.2016г., постановено по КАД №10220/2016г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което решение, по
жалба на С.Е. е отменено Определение без
номер, от 11.05.2016г., постановено по адм.д.№8/2016г. по описа на ВТРС и
вместо него е постановена отмяна на Отказ на Кмета на Община – Велико Търново, съдържащ се в писмо с изх.№94-СС-2467/18.09.2015г.
и преписката е върната на Кмета на Община – Велико Търново за издаване
в едномесечен срок от получаване на решението на исканите удостоверение и скица
по реда на чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ. Приложена е скица на
поземлен имот№15-477582-30.09.2016г. за имот с идентификатор 10447.517.60,
издадена от СГКК-В.Търново и удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, издадено
от Община-В.Търново,в изпълнение на
Решение№251 от 01.07. 2016г. по
адм.д.№10220/2016г. Касационната инстанция е констатирала, че в рамките
на производството пред районния съд, административният орган е ангажирал
доказателства, чрез които да установи
изпълнението на вменените му от закона задължения и да се произнесе по
постъпилото заявление от С. Е.. Приобщено към доказателствения материал
по делото е писмо с
изх.№РД-05-И-319 от 19.05.2017г. на ОСЗ, от което е видно, че административният
орган е предприел действия за конституиране на колективния орган , който
следва да се произнесе по така постъпилото заявление, като е поискал от Областна дирекция “Земеделие“ – В.
Търново за уведоми МЗХ за осигуряване
на служител за разглеждане и постановяване на съответното решение. Освен това е посочено в решението,
че пред касационната инстанция касаторът е представил документи, чрез които
удостоверява, че е предприел служебно допълнителни действия за
установяване правно релевантните факти, за да
може да се
произнесе по искането на
С.Е. като служебно е изискал от
Община – Велико Търново удостоверение
и скици по чл.13,ал.6 от ППЗСПЗЗ, а междувременно, в
хода на производството по АД№2/2017г. по
описа на РС - Велико Търново,
административният орган, който следва да се произнесе по заявлението на Е. е конституиран и е
постановил акт, който обаче не съдържа
изискуемите реквизити на индивидуален административен акт. Съдът е
отбелязал, че вместо да се произнесе с
акт, с който да откаже възстановяване
на правото на собственост на С.Е., тъй като същата
не била представила годни доказателства, които да я легитимират като
собственик на процесния имот, а и поради това, че представените скица и
удостоверение по чл.13,ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на законовите изисквания
и не на последно място, поради служебно известния на ответника факт, че е налице
решение, с което е възстановено правото на собственост върху спорния имот
на наследниците на М.Е.и,
че налице спор за материално право като едва след приключване на този спор би
могло да има ново решение на ОСЗ за възстановяване правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ върху този
имот, е приела решение за даване възможност на Е. да
представи нови и други документи. Посочено е в това решение и, че за
касационната инстанция е неясно след като и на С.Е., и на административния орган е известно, че е налице друго
преюдициално съдебно производство
по връщане от наследниците на М.Е.на
получените от тях поименни компенсационни бонове-обезщетение поради
невъзможността да им бъде възстановен в
съществуващи или възстанови реални граници спорния имот от 1,3 декара т.е., че
решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не може да бъде постановено преди
приключване на другото обуславящо производство се оспорва мълчалив отказ, а не
бъде спряно административното производство. Посочено е още, че за касационната
инстанция е неразбираемо защо след като
знае за наличието на друг правен спор,
който се явява преюдициален по
отношение на решението по чл.18ж,ал.1 от
ППЗСПЗЗ С.Е. иска постановяване на такъв акт. Неразбираемо е останало за тази
инстанция и поведението на
административния орган, който
също знае за наличие на друго висящо
съдебно производство, което е от
значение за издаване на искания от жалбоподателката акт не предприема
съответните действия по спиране на административното производство по подаденото
от Е. заявление до приключване на
обуславящото производство. Посочено е, че ако ответникът счита, че посредством
представените документи С.Е. не
може да се легитимира като собственик на
спорния имот и че производството по
връщане от страна на наследниците на М.Е.на полученото от тях обезщетение е без
правно значение за този правен спор, да постанови изричен отказ за
възстановяване правото на собственост
по реда
на ЗСПЗЗ. Отхвърлени са доводите в касационната жалба за необходимостта
съдът да извърши проверка дали в действителност за жалбоподателката С.Е. има законов интерес от завеждане на жалбата., като е аргументирано, че след като един
административен орган е сезиран с искане и не издава или не отказва да издаде
искания административен акт безспорно за подателя на това искане е налице правен интерес от обжалване
на отказа на административния орган да издаде административен акт.тави други
документи. Така или иначе решението на районният съд е оставено в сила.
В крайна сметка, в резултат на поредното връщане на преписката е издадено
и решение №1820 В-1 от 30.05.2019 година на ответника по касация. Видно е от
съдържанието му, че то е обосновано с решение по гр.д. 1646/2009 г. на ВТРС,
решение №253 по КНАХД 20215/2009 година на АСВТ, решение №192/2012 г. по КНАХД
10106/12 година на АСВТ, решение по
гр.д. №1 от 2017 година на ВТРС и решение №112 от 2018 година по КАД
№10289/2017 година.
С него за пореден път е признато правото на собственост върху двете
процесни ниви, като е отказано правото да се възстанови в стари /възстановими/
реални граници. Мотивите, изложени по отношение и на двата имота са идентични и
са следните: представените скици и удостоверение по реда на чл.13, ал.4,5 и 6
от ППЗСПЗЗ не отговарят на министерска заповед №РД-02-14-461/28.06.2003 година
на МРРБ, като не е било обезсилено решение №1820в/28.09.2000 г. за постановено
обезщетение с ПКБ на наследниците на реституирания собственик.
Срещу това решение е подадена жалба, като е образувано АД №5/2019
година по описа на ВТРС. От съдържанието на жалбата се установява, че е
обжалвано цялото решение. След приключването на процесуалните действия, е
постановено решение №4 от 29.11.2019 година по това дело, като с него е
отменено решението на ОБС Земеделие само в частта му, която касае
възстановяването в стари /възстановими/нивата от 1,3 дка, и преписката е
върната на ответника за да се произнесе по заявлението и постанови решение в14
дневен срок, с което да възстанови в стари /възстановими/ граници въпросната
нива от 1,3 дка. В решението на съда е подчертано, че обстоятелството, че
скицата по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ не е
издадена от техническата служба на Общината е ирелевантно, доколкото
последната, сезирана от касаторката надлежно, е отговорила, че е преустановила
дейностите по поддържането на кадастралните планове. Направено е позоваване на
ТР №8 от 2016 година по ТД №8/2014 година на ОСГК на ВКС. Що се касае до
съдържанието на удостоверението и на скицата, събрани по делото и касаещи
въпросния имот, то съдът е констатирал, че те отговарят на законовите
изисквания и предпоставки по същество.
Решението е обжалвано в отменителната част от Общинската служба
Земеделие и в частта, с която преписката е върната за произнасяне от настоящата
касаторка.
Образувано е КАД №10061/2020г. по описа на АСВТ. Касационната инстанция
в мотивите на постановеното от нея решение е споделила изводите на районният
съд, обуславящи незаконосъобразността на решението в частта му, касаеща
невъзстановяването в стари /възстановими/ граници. Констатирано е, че всъщност
по този начин районният съд е съобразил решението по КАД №10106/2012 година. Що
се касае до жалбата на настоящата касаторка, то касационната инстанция по това
дело е приела, че чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ
предвижда, че при обжалване на решението
на съответната общинска служба съдът решава спора по същество. В крайна сметка
с решение №98/06.07.2020 година, касационният състав оставя решението на районният
съд в сила в отменителната му част, като го отменя в частта с която преписката
е върната за произнасяне от административния орган и вместо това е постановено
възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални
граници на наследниците на М.И.Е.по заявлението на нивата от 1 , 3 дка,
находяща се строителните граници на града.
Така или иначе настоящата касаторка в срока по чл.176 от АПК не е
поискала допълване на решение №4 от 29.11.2019 година, постановено по АД №5/2019
година по описа на ВТРС с оглед липсата на произнасяне на този съд по целия
спорен предмет, обхващащ и отказа за възстановяване с стари /възстановими/
граници на имота от 2,8 дка.
Вместо това е подадена жалба от настоящата касаторка срещу същото решение
№1820В-1 от 30.05.2019 година на ОБС Земеделие – В.Търново.
Образувано е гр.д.№1899/22 година по описа на ВТРС. Видно от подадената
жалба е, че се претендира нищожност на цялото решение №1820В-1 от 30.05.2019
година на ОБС Земеделие – В.Търново.
С решение №476 от 27.03.2023
година по това дело /имащо характер на определение/ съдът е прекратил
производството. Посочил е в мотивите си накратко, че има влязъл в сила съдебен
акт по АД №4/2019 година по описа на същия съд, касаещ същото решение.
Това решение е обжалвано пред АСВТ, като е образувано КАД №10148/2023
година по описа на АСВТ, като с решение №162/21.07.2023 година касационният
състав е отменил решението /с характер на определение/ в частта му, която касае
отхвърлянето на жалбата на Е. против процесното решение на ОБС Земеделие в
частта му, която касае възстановяването на правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нивата с площ от 2,8 дка,
като в тази част делото е върнато на
ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част
решението на ВТРС /с характер на определение/ е оставено в сила.
В крайна сметка е образувано гражданско
дело №2170/2023 година по описа на ВТРС, като предмет на спора е нищожността на
№1820В-1 от 30.05.2019 година на ОБС Земеделие – В.Търново в частта ма по т.2,
с която отказано правото да се възстанови във възстановими граници на
наследниците на М.И.Е.собствеността на имот, представляващ нива от 2,8 дка в
стари /възстановими/ реални граници.
Крайният извод на съда е правилен. Според разпоредбата на чл.177 (2) на АПК Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да
се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
Следва на първо място да се
отбележи, че няма как въпросното решение да противоречи на решение
№596/20.05.2022 година, постановено по гр.д. №442/2022 година на ВТРС,
доколкото противоречието, което има предвид нормата на чл.177, ал.2 от АПК
касае издаден след постановяването на съответното решение административен акт.
Не се оправдават от гледища на закона и оплакванията за нищожност на
въпросната част от решението поради противоречие с влязло в сила решение №526/10.07.2009
година, постановено по гр.д. 1646/2009 годна по описа на ВТРС, доколкото с него
са прогласени за нищожни две други решения, първото поради липса на валидно
формирана воля на органа, а второто поради позоваване на първото нищожно
решение на ответника по касация. В случая решението е с форма, която се изисква
от закона, а и то не разпорежда обезщетяване на наследниците на правоимащото
лице с компенсационни бонове.
Няма как да се поддържа и, че оспорената част от решението противоречи
на решение №129/23.04.2012 година, постановено по НАХД №10106/2012 година по описа
на АСВТ. В това решение не са дадени на ответника по касация преки указания да
се възстанови собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на нива от 2,8 дка, трета категория, намираща се в строителните граници на град
Велико Търново, а е изпратена преписката по заявлението на наследниците на
правоимащото лице за провеждането на процедурата по чл.11 във връзка с чл.13,
ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като няма спор, че такава процедура понастоящем е проведена,
но ответникът е приел, че актовете и удостоверенията, касаещи имотите, не
отговарят на изискванията на закона и правото не следва да се възстановява и за
двата имота. Затова не може да се приеме, че с въпросната част от решението
административният орган в противоречие с императивно указание е издал
неблагоприятен административен акт. Както се подчерта, преписката му е
изпратена с указание за извършване на административно-процесуални действия,
които са извършени, но резултатът от които са обусловили правни последици,
който са неблагоприятни за касатора.
Следва да се подчертае, че с оглед на сходната фактическа обстановка и
сходните мотиви на администрацията, касаещи отказа да се възстановят
собствеността в стари /възстановими/ реални граници и на двата имота, то както
районният съд, така и касационната инстанция /с оглед разпоредбата на чл.218,
ал.2 от АПК/ е следвало служебно да установят нищожността на решението на
ответника и в оспорената му част по т.1, отнасяща се до отказа да се възстанови
собствеността в стари /възстановими/ реални граници върху имота от 2,8 дка,
находящ се в строителните граници. Видно обаче и от решение №4 от 29.11.2019 година, постановено
по АД №5/2019 година на ВТРС и от решение №98/06.072020 година по КАД
№10061/2020 година на АСВТ, тези съдебни инстанции не са констатирали нищожност
на решението в частта му по т.1 досежно имота от 1,3 дка поради противоречие с
цитираните в жалбата съдебни решения, а са приели, че е нарушен материалния
закон, като решението на ответника в тази му част не е прогласено за нищожно, а
просто е отменено по същество.
Действително, с оглед на изложените в тези решения мотиви може да се
поддържа, че е обоснован довода на жалбоподателката /касаторта понастоящем/, че
и спорната понастоящем част от решение №1820В-1
от 30.05.2019 година на ОБС Земеделие – В.Търново, касаеща невъзстановяването
на имот от 2,8 дка в стари /възстановими/ реални граници противоречи на закона,
но с оглед описаната хронология следва да се приеме, че в тази му част то е
стабилен административен акт, доколкото не е оспорено в срока по чл.149, ал.1
от АПК поради посочените по-горе процесуални пропуски.
Разноски за ответник по касация не се следват, доколкото не са
претендирани и не е установено извършването им.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19,
ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1277 от
24.10.2023 година, постановено по гр.д. №2170/2023 година по описа на
Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.