Решение по дело №2211/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ________

 

Варна, ______________

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия:		ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Калинка Ковачева		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2211/2020г.

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалбата на М.П.Щ., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.К., против Отказ с рег.№ ПЗ9000-19588/10.09.2020г. на н-ка на Трето РУ на ОДМВР-Варна за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания отказ по съображения за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че подаденото от него заявление е придружено с изискуемите по чл.76 от ЗОБВВПИ документи, а в оспорения акт не е посочен никой от фактите по чл.58, ал.1, от т.1 до т.9 от ЗОБВВПИ, не са изложени конкретни фактически и правни основания за постановяване на отказа. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ за попълване на преписката, не е извършил допълнителни процесуални действия по установяване на релевантни за преписката обстоятелства. В представени по делото писмени бележки С.д.№ 12990/21.10.2020г. сочи, че преценката относно наличието на основателна причина, обосноваваща искането, е оставена на дискрецията на административния орган и той действа при оперативна самостоятелност, като преценява по вътрешно убеждение и по целесъобразност, поради което и при липсата на ясни критерии за извършване на преценката по чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, административният орган еднакво успешно би могъл да издаде както удовлетворяващ, така и отказващ искането акт. Сочи и че е спокоен, уравновесен човек, ползващ се с добро име и с чисто съдебно минало. До момента спрямо него и членовете на неговото семейство не са отправяни заплахи, нито са правени опити за посегателства спрямо неприкосновеността на личността или имуществото му. Искането за издаване на разрешение за придобиване на оръжие е заявено с оглед необходимостта, при потенциална опасност, която в значителна степен е и непредвидима, да е в състояние да реагира на същата. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания отказ. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – началникът на ІІІ РУ МВР-Варна, чрез процесуалния си представител гл.юрк.Г. Г., оспорва жалбата. Сочи, че Законът е въвел изискване и е оставил в тежест на лицето, което желае да придобие оръжие, да мотивира искането си и да представи доказателства. По преписката не са събрани такива, поради което правилно административният орган е постановил отказ. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му и в изискуемата форма. Отказът е правилен, т.к. молителят не е представил доказателства, установяващи необходимост за притежаване на лично оръжие и в частност, необходимостта от самоотбрана. Моли жалбата да се остави без уважение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 21.08.2020г. М.П.Щ. подал до началника на Трето РУ МВР – Варна заявление за издаване на разрешение за придобиване на един брой късоцевно оръжие за самоохрана. Към заявлението жалбоподателят представил: декларация, че „придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях имат нанесена уникална маркировка, съгласно чл.26 и 27 от ЗОБВВПИ или маркировка съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969г.“; декларация, че „придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл.98 от ЗОБВВПИ“ на посочения постоянен адрес; анкетен лист, в който посочил, че срещу него и семейството му не са отправяни заплахи, не е подавал жалби за отправяни заплахи, както и че необходимостта от оръжие е обоснована от това, че е собственик на фирма в сферата на строителство и инвестиции, и често му се налага да борави и разнася по-големи суми пари; психиатрично освидетелстване № 204/13.08.2020г; свидетелство за съдимост рег.№ 19235/18.08.2020г; удостоверение от Окръжна прокуратура - Варна за това, че към 13.08.2020г. срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства; удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; диплома за завършено висше образование.

Във връзка със заявлението била извършена проверка, резултатите от която били обобщени в докладни записки на полицейски инспектори при Трето РУ МВР-Варна с рег.№ 439р-21621/01.09.2020г. и рег.№ 439р-21097/26.08.2020г.

На 10.09.2020г. началникът на Трето РУ при МВР-Варна на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ постановил отказ с рег.№ 439000-19588 – поради липса на основателна причина. След анализ на разпоредбите на чл.58, ал.1, т.10, чл.76, чл.79 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ е прието, че при подаване на заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на късо нарезно оръжие, лицето трябва да посочи основателна причина за издаването на съответното разрешение, която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение. Отсъствието на аргументирано доказателство за необходимост от придобиване на ООБ и след като заявителят не е посочил основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10, вр.чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ в заявлението си, то това не предпоставя издаване на положителен за лицето индивидуален административен акт. Самоохраната може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, които свободно се продават и подлежат само на регистрационен режим.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Производството пред началника на Трето РУ-МВР-Варна е започнало по заявление /Обр.10/ с вх.№ УРИ 387400-893/21.08.2020г. по чл.56, ал.4 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване късо нарезно оръжие за самоотбрана.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.

Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.

В тежест на заявителя е да обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като представи доказателства, относими към посоченото от него конкретно основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Преценката за наличието на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административният орган прави в условията на оперативна самостоятелност като разпоредбата на чл.169 от АПК задължава съда да провери дали органът е упражнил дискрецията законосъобразно. В тази връзка следва да се посочи, че когато извършва преценка за законосъобразност на направения при условията на дискреция извод, съдът следва да отчете, че тази преценка се прави от органа на основата на неговите специални знания, информация, опит и компетентност – не като правомощие, а като съвкупност от професионални способности. Тоест, съдът преценява дали с оглед на доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен, но съдът не може вместо органа, на база на събраните в хода на съдебното производство доказателства, да прави извод за наличието на такива основателни причини. Характерът на дейността, за която се иска разрешение, фактът, че тя е източник на потенциална опасност, поради което е и контролирана от държавата в условията на рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да прецени вместо органа, че по отношение на заявителя е налице основателна причина – самоотбрана, която обосновава необходимостта от издаване на разрешение – вж. Решение на ВАС № 52/06.01.2014г. по адм.д. № 5913/2013г.

В конкретния случай жалбоподателят в подаденото заявление твърди, че необходимостта му от носене на оръжие е породена от това, че е собственик на фирма в сферата на строителството и инвестициите, и често му се налага „да борави и разнася големи суми пари“. Така декларираните обстоятелства, ведно с изричните изявления в анкетния
лист – че заявителят или член от семейството му не са получавали заплахи, правилно административният орган е приел, че не сочат на основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 .

Релевираните с писмените бележки доводи за потенциална опасност за личността и имуществото не могат да обосноват необходимост от самоотбрана. При липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелна, а мотивирана от сериозни и уважителни причини, изрично изброени в закона, каквито не съставляват сочените от жалбоподателя аргументи.

Обстоятелството, че заявителят е представил изброените в чл.76 от ЗОБВВПИ документи е ирелевантно за законосъобразността на оспорения отказ на изложеното в него фактическо и правно основание. Представянето на описаните документи е въведено като формално изискване за депозиране на искането за издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие, но те не съставляват доказателства за необходимостта от притежаване на оръжие. Това е така, защото те са относими единствено към преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява претендираното право.

Във връзка с изпълнение на формалните изисквания към заявлението следва да се преценява и задължението на административния орган по чл.83, ал.2 от - при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал.1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал.5 спира да тече. По арг. от разпоредбата на чл.83, ал.3 от административният орган е длъжен да дава указания само за отстраняване на нередовности по заявлението, но не е длъжен да събира служебно доказателства за неговата основателност, респ.да указва на заявителя какви доказателства да сочи.

При липсата на обективни и обосновани данни за съществуването на потенциална и непосредствена опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговите близки, правилно административният орган е приел, че не е доказана нуждата да му се предостави оръжие за самоотбрана, т.к. охраната на живота и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се защити и с други средства– вж. чл.4, ал.5, вр.чл.54 от ЗОБВВПИ, които не са огнестрелни оръжия – вж. Решение на ВАС № 17226/16.12.2019г. по адм.д. № 6464/2018г.

По така изложените съображения и след като в рамките на проведеното административно производство жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели, постановеният отказ се явява обоснован и законосъобразен.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00 /сто/ лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Щ., ЕГН: **********,***, против Отказ с рег.№ ПЗ9000-19588/10.09.2020г. на н-ка на Трето РУ на ОДМВР-Варна за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.

 

ОСЪЖДА М.П.Щ., ЕГН: **********,*** заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       Административен съдия: