Решение по дело №870/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1323
Дата: 31 юли 2018 г. (в сила от 1 март 2019 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20182100500870
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                 Р       Е      Ш      Е      Н       И      Е    

                                    

                        №І-63    31.07.2018 година, гр.Бургас

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА     

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   публично      заседание   на единадесети юли през две хиляди и  седемнадесета    година , в състав :

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева  

                                             ЧЛЕНОВЕ  :1/Пламена Върбанова         

                                                                  2/мл.с.Марина Мавродиева                                                

                                                                                                                     

при  секретаря  Ани Цветанова ,

 като   разгледа  докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 870   по описа  за   2018 година на Окръжен съд-Бургас ,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

             Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод  въззивна жалба от  В.Д.Д. ,предявена чрез адвокатски пълномощник –адвокат Д.О. ***, против Решение № 35/22.03.2018г., постановено по гр.д.№ 18/2017г. по описа на РС-Несебър.

             Във въззивната жалба се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение  е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и процесуалните правила, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.На първо място се твърди, че събраните по делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност, не установявали по безспорен и категоричен начин крайният извод на съда.Твърди се, че ответникът и третото лице-помагач на страната на ответника оспорвали нотариален акт, който оспорвали, но не оспорвали приложения от ищеца нотариален акт .За да отхвърли реивандикационния иск, районният съд счел, че нотариален акт за дарение от 1996г. не бил подписан от районният съдия Стоян Ангелов, изпълняващ и нотариални функции по това време.Ищецът обаче поставил и допълнителен въпрос съм графологическата експертиза- да установи дали към момента на изповядване  на нотариалния акт за дарение другият районен съдия Д. Попов е подписал в качеството му на изпълняващ нотариални функции съдия въпросния нот.акт. Първоинстанционният съд обаче не допуснал този въпрос  към съдебно-графологическата експертиза, с което допуснал съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Изтъква се, че правните изводи на съда били неправилни  и несъобразени с разпоредбата на чл472 ГПК, регламентираща нищожните нотариални действия ; развива съображения за това, че дори нот.акт да не е подписан от съдия Стоян Ангелов, ако е подписан от другия съдия по това време- Д. Попов,независимо от това, че името  на съдия Попов не е изписано като изповядал сделката, това обстоятелство не водело до нищожност на нот.акт.Изтъкнати са съображения и досежно второто основание,възоснова на което районният съд е  отхвърлил иска,тъй като приел,че ответникът е придобил собствеността върху имота давностно владение.В тази връзка сочи, че праводателите на ответното дружество не са били собственици към момента на сделката  на процесния имот, поради което не са могли да прехвърлят права на собственост на ответника. Твърди, че ответникът бил недобросъвестен владелец-приобретател, за което изтъква правни съображения, основани на нормата на чл.70  ЗС. Моли уважаване на жалбата и постановяване на съдебно решение, с което исковата претенция и евентуалната такава, бъдат уважени.,заявено е доказателствено искане- за допускане на  въпрос към съдебно-графологичната експертиза:“ Дали подписа на нот.акт № 165,т.І,д.№433/1996г. на РС-Несебър е подписан от съдия Д. Попов; да се изиска справка от служебното досие на съдия Д. Попов- дали за периода от 01.01.1996г. до 31.12.1996г.  е бил назначен за съдия по вписванията или нотариус при РС-Несебър,които са оставени без уважение от БОС.Моли за присъждане на разноските по делото. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява; с нарочна писмена молба заявява искане за даване ход на делото, като поддържа въззивната жалба.

             Постъпил е писмен отговор от въззиваемия ответник, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно заявени съображения и доводи;моли се доказателственото искане на въззивника да бъде оставено без уважение.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата страна- адвокат Н. поддържа писмения отговор по въззивната жалба и моли оставянето й без уважение ;представя списък на разноските по чл.80 ГПК и моли да бъдат присъдени във въззивното производство.

              Третото лице-помагач Л.Я., редовно уведомен, не се явява и  изпраща процесуален представител.

                Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

                Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,съобрази доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Производството по делото е образувано по предявена от ищеца  В.Д.Д.  искова молба срещу  „СИМ ИНВЕСТ“ ООД , в която твърди, че на основание Договор за дарение, обективирано в нот.акт № 165,т.І,н.д.№ 433/1996г. на районния съдия при РС-Несебър е придобил нива с площ от 500 кв.м. ,представляваща реално обособена част от имот с пл.№ 171,находяща се в местността „АДАТА“ ,КК“Слънчев бряг“ по кадастралния план от 1931 годинауцелият имот урегулиран от 3700 кв.м. при граници на целия имот: път, Скули Стефанов,Общинско място и Никола Д. и граници на придобитата част: запад-общинско място пл.№13,север пл.№ 168 на Никола Д., изток-Л.Я. и юг-пл.№ 172 на Скули Стефанов.

               Твърди, че при заявяване на искане до СГКК-гр.Бургас за отбелязване на този дарения му имот в кадастралната карта на гр.Несебър получил отрицателен отговор, тъй като възоснова на нот.акт за покупко-продажба вх.рег.№30 от 16.01.2007г.,кт 14,т.І,н.д.№ 19/2007г. на съдия по вписванията при РС-Несебър   за собственик на имот пл.№ 51500.506.491 по кадастралната карта на гр.Несебър било вписано ответното дружество.

               Ищецът твърди, че сделката,възоснова на която ответното дружество се легитимира като собственик на процесния имот , била недействителна, тъй като била вписана  след извършване сделката на ищеца.По тази причина ищецът претендира постановяване на съдебно решение, с което след установяване правото му на собственост  върху 500 кв.м. от ПИ с ид.№51500.506.491 по КК на гр.Несебър с площ от 2982 кв.м. с трайно предназначение- урбанизирана,начин на трайно ползване-за курортно-рекреационен обект и съседи: имот № 51500.506.474; имот №51500.506.489; имот №51500.506.488; имот №51500.506.528, съдът да осъди ответното дружество да му предаде процесния имот. Ищецът заявява,че  имот №51500.506.491  бил идентичен  с имот № 171 по плана от 1931г.,който от своя страна отговарял на имот 249 по плана от 1997г. и бил  идентичен с парцел VІ-249,кв.5201 по плана на гр.Несебър  от 2001г.

             С иска по чл.108 ЗС  са предявени и други искове, включая и  иск по чл.59 ЗЗД; след няколкократно оставяне без движение на исковата молба за уточняване на претенциите, уточнена и поддържана от ищеца е претенцията  за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 20000 лева обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот за периода от 15.01.2007г. до предявяване на исковата молба /на 11.01.2017г.,видно от регистрационния индекс/.Представени са писмени доказателства.

               Ответното дружество е оспорило допустимостта на исковете по съображения за редовността на предявяването им/ твърди неправилно определена д.т. по иска с правно основание чл.108 ЗС поради представяне от ищеца на неадекватна на правния статут на имота данъчна оценка и неясно формулиран петитум по иска с пр.основание чл.59 ЗЗД/.Искът по чл.108 ЗС е оспорен като неоснователен с твърдения за нищожност на нотариалния акт поради липса на предмет,участие в договора за дарение и  на съпруга на дарител, която съпруга не била съсобственик на имота и по тази причина не разполага с право на собственост, което валидно да прехвърли другиму.Заявено е и възражение за придобиване от ответното дружество на процесния имот по давностно владение  като добросъвестен владелец за период повече от 5 години.;респ.-и чрез присъединяване владението на своите праводатели, тъй като ищецът никога не бил владял процесния имот.Предявено е искане за привличане като трети лица-помагачи на негова страна на три физически лица, като след конституиране на Руска Япаджиева и Керана Япаджиева районният съд е прекратил производството по делото досежно всяка от тях поради наличие на писмени доказателства за смъртта им преди образуване на делото;решението е постановено при участието конституираното трето лице-помагач  Л.Л.Я.,което не заявява становище по исковете.Представя писмени доказателства, като  с нарочна молба /входирана на 19.07.2017г.-л. 106 от делото на НРС/ оспорва  като неистински представения  от ищеца нот.акт за дарение от 1996г.,възоснова на който ищецът основава собственическите си претенции,като твърди, че районният съдия, вписан в нотариалния акт като изповядал договора за дарение на процесните 500 кв.м.  в полза на ищеца, не е подписал нотариалния акт-т.е. в нотариалния акт не е положен подписа на районния съдия Стоян Ангелов, вписан като изповядал нотариалния акт за дарение.

              По искане на ответното дружество е открито производство по реда  на чл.193 ГПК  по оспорване истинността на нот.акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на Несебърски районен съдия, във връзка с което е представен същия  нотариален акт в заверено за оригиналност от Служба по вписванията при РС-Несебър копие .С оглед на това съдът намира за изцяло неоснователно твърдението на въззивника в жалбата му- че предмет на оспорване и производство по чл.193 ГПК бил не представения от ищеца нотариален акт,който между впрочем представлява машинописно направено копие на нотариалния акт  с отметка- че подписът на съдията „ не се чете“. Нотариалният акт, предмет на оспорване по делото  и на изследване от графолога по назначената съдебно-графологическата експертиза е цитираният от ищеца  в исковата му молба като акт-титул за претендираните  от него собственически права.Видно от протокола за изготвената съдебно-почеркова експертиза на подписа на районния съдия  по нот.акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър, експертизата  извършена от вещото лице експерт-криминалист Щерю Костадинов Николов  и неоспорена от страните,районен съдия Стоян Ангелов не е  подписал договора за дарение, обективиран в нот.акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър.В протокола от с.з. на 24.01.2018г.  по гр.д.№ 18/2017г.  на РС-Несебър е отразено изявление на процесуалния представител на въззивника-ищец,адвокат Д.О., който твърди, че  „..с просто око се установява,че подписът в настоящия нотариален акт е на съдия Д. Попов, който към момента на изповядване на сделката е бил районен съдия в Районен съд-Несебър и също като такъв изповядва сделки“/л. 181 от делото на НРС/.  В тази връзка са и твърденията на въззивника в жалбата му, а именно: че подписването на нотариалния акт от друг съдия, който може да  извършва нотариални удостоверявания в същия съд и който макар и да не е вписан като съдията,извършил конкретното  нотариално действие, не водело до нищожност на същото нотариално удостоверяване на осн. чл. 476,б.“е“ ГПК /отм/.

              Настоящата съдебна инстанция, с оглед категорично установената  по делото фактическа обстановка досежно истинността/авторството/ на нот.акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър, а именно:че  районен съдия Стоян Ангелов,вписан като извършил нотариалния акт за дарение на процесния недвижим имот, не е подписал същият нотариалния акт за дарение№ 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър,намира само на това основание реивандикационния иск за неоснователен по следните съображения:

Съгласно релевантната към момента на извършване на нот.акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър  правна норма,а именно-чл.476 ГПК/отм./, уреждаща съдържанието на нотариалния акт,същият следва да съдържа:

а) годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му;

б) името на нотариуса, който го извършва;

в) името, бащиното име и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им;

г) съдържанието на акта;

д)кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1, и

е) подпис на страните и на нотариуса.

В случая безспорно се установи, че съдията с нотариални функции Стоян Ангелов,отразен като съдията, извършил  нотариален акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър, не е  подписал същия нотариален акт.Съгласно нормата на чл. 472 ГПК/отм./, нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.

Нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната установена законна форма и ред.След като вписаният като извършващ нотариалното удостоверяване  районен съдия Стоян Ангелов не е подписал нотариален акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър , то следователно с него не  се  удостоверява личното явяване на страните пред нотариуса/съдия с нотариални функции и проверката на самоличността им /изискване по чл.474,ал.4 ГПК /отм./, изслушване волята на страните по нотариалния акт чрез прочитане на нотариалния акт  от съдията с възложени му нотариални функции и полагане на подписи,респ.-потвърждаване на вече положени подписи  от страните  пред същия/изискване по чл.475 ГПК отм./.Освен изложеното липсата на подпис от нотариуса, извършващ нотариалния акт съгласно изричната разпоредба на чл. 476,б.“е“/ отм./  вр. чл.476,б.“б“ ГПК/отм./  изрично е въведено от законодателя като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване, което не може да бъде поправено с доказване на твърдение, че нотариалния акт е подписан от друг съдия с възложени му нотариални функции от същия съд.

При това положение и поради недоказване на правото на собственост на ищеца , което е първото условие за уважаване на предявен иск по чл.108 ЗС, съдът не разглежда и не се произнася по останалите две кумулативни предпоставки на реивандикационния иск,а именно: ответникът да владее имота и да няма правно основание за това, което от своя страна безспорно изисква произнасяне  и по въпроса за идентичността на недвижимия имот, описан в нотариален акт № 165,т.І,н.д.№433/1996г. на РС-Несебър с този,с който ответниците се легитимират  като собственици, а именно-нот.акт № 16,т.8,рег.№127,н.д.№16/2007г. на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 по регистъра на НК, вписан в СВ при РС-Несебър вх.рег.№ 30/16.02.2007г.,акт№14,т.І,дело №19/2007г.По изложените съображения съдът не следва да обсъжда заключенията на вещото лице по допуснатата и изслушана от районния съд съдебно-техническа експертиза, както и останалите правозащитни възражения на ответника, включая и това за нищожност на нотариалния акт за дарение поради липса на предмет и придобиване  на спорния имот по давностно владение от ответното дружество.

               Настоящата съдебна инстанция констатира, че районният съд е оставил без разглеждане иск за обезсилване  нотариалния акт на ответното дружество  в частта,  касаеща процесните 500 кв.м.,каквото искане не е било поддържано от ищеца, тъй като с  нарочна молба рег.№ 1415/23.02.2017г./лист48 от делото на НРС/  ищецът В.Д. е заявил, че не претендира недействителност на сделката не иска отмяна на нот.акт за покупко-продажба на недв.имот  № 16,рег.№ 127,н.т.  от 2007г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан с вх.рег. №30/16.01.2007г. на Служба по вписванията-Несебър,акт №14,т.І,дело№ 19/2007г.В случая първоинстанционният съд  се е произнесъл свръхпетитум, с оглед на което в тази му част решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

             С оглед изхода на спора по делото и на осн. чл.78,ал.3 ГПК вр. чл. 81 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените  пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на заплатено адв. Възнаграждение от 1500 лева.

               Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

 

                                                  Р Е Ш И :

 

              ОБЕЗСИЛВА Решение № 35/22.03.2018г., постановено по гр.д.№ 18/2017г. по описа на РС-Несебър в частта, с която  е оставено без разглеждане искане на В.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, за отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт  за покупко-продажба на недв.имот  № 16,рег.№ 127,н.т.  от 2007г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан с вх.рег. №30/16.01.2007г. на Служба по вписванията-Несебър,акт №14,т.І,дело№ 19/2007г.

              ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35/22.03.2018г., постановено по гр.д.№ 18/2017г. по описа на РС-Несебър в останалата му част.

               ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „СИМ ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на  управление: гр.Смолян,ул.“България“ № 3,ет.1,ап.11  съдебно-деловодни разноски ,извършени пред БОС в размер на 1500 лева.

              Решението поже да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването  му на страните.                     

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      

 

                                                                           Членове:1/

 

 

                                                                                            2/мл.с.