Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260660

гр. Пловдив, 04.12.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ– ти н.с. в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №5993/20г. по описа на ПРС, ХVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007104 от 24.07.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Б.Б., ЕГН:********** на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Т.Т., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратеното съпроводително писмо се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.06.2020г. около 19.32 часа жалбоподателят управлявал в гр. Пловдив по ул. „Скопие“ лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №****, лична собственост. В близост до №96 на посочената улица започнал да извършва резки маневри, преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, като по този начин блокирал движението по пътното платно.

По същото време на същото място се намирали полицейските служители И.Т.Т. и А.И.К., които го спрели за проверка. Тъй като приели, че водачът на лекия автомобил Б. с действията си /резки маневри, преднамерено извеждане на МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултата на което се блокирало движението по пътното платно/ използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, свид. И.Т. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. №576103 от 26.06.2020г., в който квалифицирал нарушението по чл.104Б от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и изрично отбелязал, че няма възражения.

В 3-дневния срок по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят не направил писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Т., считайки ги за подробни, логични и лишени от субективизъм. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият пояснява, че действията на жалбоподателя са станали достояние и на намиращите се на мястото хора, които проявили бурна реакция на неодобрение и възмущение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид приложеното по делото заверено копие на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з – 823/19.07.2019г., въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят Б., като водач на лек автомобил - „Ауди А4“, с рег. №****, лична собственост, в процесното време и място е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което е блокирал движението по пътното платно. Всъщност е без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайният резултат. Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение - за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си, е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което е блокирал движението по пътното платно. В тази насока са и показанията на разпитания полицейски служител.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол и блокиране движението на пътното платно, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.

Следва да се посочи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН  с изричното отбелязване, че няма възражения, което на практика е признание за разбиране на отговорността, с която е ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово поведение.

Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения  размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушение на изискването на чл.42, т.5 от ЗАНН. Действително в АУАН е налице липса на пълно изписване на цифровата квалификация на приетото за осъществено от наказаното лице Б. административно нарушение по чл.104Б от ЗДВП - дали се касае до т.1 или т.2 на цитираната законова разпоредба. Посоченото обаче е несъществено. Нормата на чл.42 т.5 от ЗАНН вменява задължение за актосъставителя да посочи в акта законните разпоредби, които са нарушени от субекта на административната отговорност, като нарушаването на това задължение по чл.42 т.5 от ЗАНН според съда с оглед на безспорността на извършването на нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДВП и обстоятелствата по извършването му, на безспорността и за виновността на адресата на акта, предопределят такова нарушаване като несъществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство на този етап по съставянето на АУАН. Този порок в АУАН само в частта при дадена цифрова квалификация на процесното административно нарушение – дали се касае до предложение по т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДВП, е преодолян от административно – наказващият орган при упражняване на правомощията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН по проверка на законосъобразността и обосноваността на акта, чрез възможността на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН „Наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”. В излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДВП, както в АУАН, така и в НП няма разминавания, а и същите са по такъв начин изложени, за да е наясно лицето нарушител за какво е подведено под административната отговорност – по начин неограничаващ го в правото му на защита. /В този смисъл е и практиката на контролиращата инстанция – Решение №2038 от 12.11.2020г. на Административен съд – Пловдив, постановено по КАНД №1970/2020г./.

Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в съставния АУАН и в издаденото НП. И АУАН и атакуваното НП съдържат необходимите реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата акта на администрацията нарушението е описано пълно, точно и ясно, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока съдът не споделя. Елементите на нарушението от обективна страна са ясно и подробно посочени. И в АУАН и в НП същото е описано по следния начин:“Водачът използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение - за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което блокира движението по пътното платно“. Така описано нарушението възпроизвежда посочената за нарушена разпоредба на чл.104Б, т.2  от ЗДвП и санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - ползва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Няма твърдяната от жалбоподателя неяснота за това какви са тези други цели. Същите ясно са отразени и в АУАН и в атакуваното НП - вместо да се движи по пътя, за да превози себе си, жалбоподателят е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което е блокирал движението по пътното платно. Безспорно е, че извършените действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да създават опасност за останалите участници в движението. Посоченото в скоби в АУАН и в НП, че описаното нарушение представлява „дрифт“, за което понятие действително не се съдържа легално определение в ЗДвП и в Правилника за приложение на ЗДвП /ППЗДвП/, не е довело до никаква неяснота за жалбоподателя относно извършеното нарушение, съответно не е ограничило правото му на защита.  

При така установените по делото факти не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че действията му не представляват нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.   

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, а факторът липса на вредни последици не може да бъде взет  при преценката за маловажност на случая.  Всъщност, съдът намира за необходимо да подчертае, че се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото единствено късмет е предотвратило настъпването на вредоносен резултат, предвид наличната практика на водача за нарушение на правилата по ЗДвП /справка нарушител/водач/. Това е така, тъй като подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващите пешеходци. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди  и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на обществото.  

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати  в  хода  на  административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните  правила, които да налагат отмяна на  наказателното постановление. 

По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отмяна  или  изменение  на  наказателното  постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007104 от 24.07.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Б.Б., ЕГН:********** на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п./

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.