№ 313
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора В. Ст. С. и Б. Д. К.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600637 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на защитника на осъдения К. П. Х. - адв. П.,
срещу определение № 3582 от 16.07.2024г., постановено по чнд №4184/2024г.
на СГС, с което е приспособена присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в
Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на Апелативен съд Лондон,
Наказателно отделение, с референтен №202100900А2, индекс №А 9541 ЕМ,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с която
българският гражданин К. П. Х. е признат за виновен и осъден за извършени
престъпления „избягване на забрана, ограничения за внос на наркотици“,
престъпления по чл.170 от Закона за управление на митниците и акцизите от
1979г., за които му е определено общо наказание в размер на 14 години
„лишаване от свобода“, съответстващо на извършено престъпление по чл.242,
ал.2 от НК на РБългария, за което престъпление е постановено осъденият да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 години. На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 457, ал. 3 от НПК е
зачетено времето, през което Х. е бил задържан, считано от 20.06.2020г. до
01.02.2022г., времето, през което е изтърпявал наложеното наказание в
осъдилата го държава, считано от 01.02.2022г. до трансфера в РБългария на
21.06.2024г., както и изтърпяното наказание в страната ни от 21.06.2024г. до
влизане в сила на определението.
В подадената въззивна жалба се излагат аргументи за това, че
1
определението е постановено при нарушение на процесуалните правила и е
явно несправедливо. Сочи се, че съдът се е произнесъл с определение, като е
посочил, че то подлежи на обжалване в 15-дневен срок, а се твърди, че актът е
следвало да бъде решение, което да се обжалва в 7-дневен срок. На това
основание се иска отмяна на определението, което според защитата е
нищожно. Алтернативно е отправено искане за отмяна, тъй като наказанието
следва да се определи под предвидения в нашия закон минимум от 10 години,
като се съобразят наличните в досието на осъдения документи, съгласно които
той ще е изтърпял наказанието на 21.06.2027г., според Допълнителния
протокол към Конвенцията, а съгласно Системата за допустимост за ранно
освобождаване на затворници чужденци – на 22.06.2026г.
Настоящето въззивно разглеждане на делото, предназначено за цялостна
проверка на крайния акт на СГС, инициирана с така подадената жалба, е второ
по ред.
Първоначално въз основа на жалбата е било образувано ВНОХД №
955/2024 г. по описа на АС-София, пети наказателен състав, приключило с
решение № 386/19.11.2024 г., с което първоинстанционното определение е
било потвърдено.
По искане на осъдения К. П. Х. за възобновяване на производството по
нчд № 4184/2024 г. на Софийски градски съд, по което е приета за изпълнение
присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от
01.02.2022г. на Апелативен съд в Лондон, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия за налагането на наказание лишаване от
свобода за срок от четиринадесет години е било образувано НДВ № 214/2025
г. по описа на ВКС, І НО. С Решение № 234/19.05.2025 г. е отменено по реда
на възобновяването решението по внчд № 955/2024г. по описа на Софийски
апелативен съд от 19.11.2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на съдебното заседание.
При осъществената пълна служебна проверка и след преценка на
доводите в жалбата и основанията на ВКС за възобновяване на наказателното
производство по делото, въззивният съдебен е изискал предоставяне на
информация от съответните съдебни власти в осъдилата българския
гражданин държава (Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия) относно следните обстоятелства: 1/ какъв е срокът на наложеното
на К. П. Х. наказание с присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри,
изменена с решение от 01.02.2022 г. на Апелативен съд в Лондон, с
референтен №202100900А2, индекс №А9541ЕМ, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия и коя е крайната дата на изтърпяване на
наказанието; 2/ какъв е срокът на оставащото за изпълнение в РБългария
наказание; 3/ настъпила ли е законодателна промяна, която да е относима към
срока и начина на изтърпяване на наложеното на българския гражданин
наказание „лишаване от свобода“ и приложима ли е тя в конкретния случай; 4/
какво е точното съдържание на окончателно постановения съдебен акт, какво
предвиждат текстовете на приложимия наказателен закон в осъдилата държава
за състава на престъплението, предмет на обвинението и наказуемостта му,
както и какъв е периодът на предварителното задържане и на вече
изтърпяната част от наказанието; 5/ с влязлата в сила присъда (или по силата
на нормативен акт) бил ли е решен въпросът дали осъденото лице да бъде
2
освободено от изтърпяване на част от наказанието или освобождаването му е
оставено за последваща преценка; 6/ полагал ли осъденият труд по време на
изтърпяване на наказанието и подлежи ли времето, през което е полагал труд
на приспадане от наложеното наказание съобразно законодателството на
осъдилата държава.
В хода на проведените въззивни съдебни прения адвокат А. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, както и отправеното искане.
Излага подробна аргументация за това, че с обжалвания съдебен акт е било
влошено положението на осъденото лице в нарушение на Конвенцията за
трансфер на осъдени лица и българския процесуален закон. Счита, че
приемането за изтърпяване на остатък от наказанието в целия му размер в
пренебрежение към приложеното в осъдилата държава автоматично
предсрочно освобождаване след изтичане на половината от наказанието води
до очевидно нарушение на правилата на международното и националното
законодателство, изискващи да не се утежнява положението на осъдения.
Подчертава, че в обжалваното решение и това на предходния състав на САС,
разгледал делото е било допуснато нарушение именно на тази гаранция, тъй
като промяната на начина на изтърпяване на определеното на Х. от чуждия
съд наказание е именно в посока влошаване и утежняване на неговото
наказателно-правно положение. Приема, че съдържанието на приетата за
изпълнение присъда недвусмислено изразява волята на съда, относно начина
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като само половина от
него следва да бъде изтърпяна ефективно, а за остатъка от наказанието следва
да се приложат правилата за намаляване на срока му с времето, през което е
полаган труд и за прилагане на характерните за британската система правила
по отношение на чуждестранни лица, осъдени на нейна територия. Или,
според защитата втората половина от наложеното наказание следва да бъде
изтърпяна при условията на условно освобождаване с изпитателен срок в
размер на остатъка от наказанието. Позовава се на практика на върховния съд
и отправя искане за приемане за изпълнение на присъдата на чуждестранния
съд, като бъде определено наказание в размер 14 години, от които ефективно
да бъдат изтърпени седем, както и да бъдат съобразени миграционните
правила и разпоредби в осъдилата държава, според които освобождаването
следва да се осъществи през м. декември 2025 година.
Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура пледира за
потвърждаване на обжалваното определение, което определя като правилно,
тъй като не е утежнено положението на осъдения Х.. Позовава се на
получената от английските власти информация, че времето през което същият
упражнява работа в мястото на задържане и времето при което осъденият е
бил е задържан под стажа не се включва в наказанието. Отбелязва, че
първостепенният съд е приспаднал времето през което Х. е бил задържан под
стража, с което не е утежнил положението му. Приема искането на защитата за
условно освобождаване при игнориране на разпоредбите на българския закон,
за недопустимо. Подчертава, че при адаптирането на присъдата се прилагат
разпоредбите, действащи в изпълняващата държава, поради което и
автоматично прилагане на института на условното предсрочното
освобождаване е недопустимо.
Осъденият Х., в лична защита, заявява, че се присъединява към казаното
3
от защитника му, а в предоставената му последна дума подчертава, че ако
изтърпяваше наказанието си в осъдилата го държава, той би бил освободен на
20.12.2025 г. Моли за отсъждане в негова полза или за връщане в осъдилата го
държава.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Софийският апелативен съд намери следното:
За да постанови съдебния си акт, първостепенният съд е провел съдебно
следствие и е събрал релевантните за предмета на делото доказателства.
Изградил е фактическите си, а оттам и правни изводи въз основа на надлежно
приобщени писмени доказателства. На свой ред с цел цялостно изясняване на
основни въпроси, подлежащи на обсъждане в настоящето производство,
настоящият съдебен състав изиска допълнителна информация от съдебните
власти на осъдилата българския гражданин държава. От получения отговор от
компетентните власти в Обединеното кралство се установява, че: на 1 март
2021 г. в Кралския съд в Кентърбъри българският гражданин Х. е бил осъден
на 16 години лишаване от свобода; на 1 февруари 2022 г. Апелативният съд в
Лондон е изменил присъдата и е намалил наложеното наказание на 14 години
лишаване от свобода; в случай, че Х. беше останал в Обединеното кралство,
условното му освобождаване е щяло да бъде на 22 юни 2027 г.; в писмо от 15
ноември 2023г., прокурор в Международния отдел на Върховната касационна
прокуратура, е известил съдебните власти в осъдилата държава, че адаптиране
на британската присъда няма да се извърши преди трансфера и че условно
освобождаване ще настъпи след изтърпяване на половината от присъдата,
като се приспадне вече изтърпяното време в ареста, както и че
продължителността на наложените от чуждите съдилища наказания
обикновено остава непроменена след трансфера, а тъй като Х. е имал
осъждания, предхождащи това в Обединеното кралство, е много вероятно 14-
годишната присъда да бъде изпълнена; няма законодателна промяна в
Обединеното кралство, която да е от значение за случая на Х.; бил е с мярка за
неотклонение задържане под стража от 22 юни 2020 г. до 28 февруари 2021 г.,
към момента на трансфера е изтърпял 1460 дни от присъдата си (чийто общ
брой дни е 5113); ако Х. беше изтърпял наказанието си в Обединеното
кралство, би бил условно освободен на 22 юни 2027г.; времето, прекарано в
работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, не се
зачита за част от наложеното наказание.
Преди да обсъди централното възражение на осъденото лице чрез
защитника му, изложено в жалбата и в хода на съдебните прения пред
настоящия съдебен състав, свързано с това, че с отказа си да приложи
правилата за автоматично предсрочно освобождаване в осъдилата държава,
първоинстанционният съд е влошил положението на осъдения български
гражданин, въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното.
От събраните писмени доказателства, обсъдени надлежно от
първостепенния съд, се установява несъмнено, че българският гражданин К.
П. Х. (роден на ******** година в гр. ***, българин, български гражданин,
осъждан, женен с едно дете, средно професионално образование, работи като
международен шофьор в транспортна фирма, с адрес село ***, Софийска
област, община ***, ЕГН **********) е осъден с присъда от 01.03.2021г. на
4
Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на
Апелативен съд Лондон, Наказателно отделение, с референтен
№202100900А2, индекс №А9541ЕМ, Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, за извършени престъпления „избягване на забрана,
ограничения за внос на наркотици“, престъпления по чл.170 от Закона за
управление на митниците и акцизите от 1979г., за които е осъден да изтърпи
общо наказание в размер на 14 години „лишаване от свобода“. Разпоредено е
депортирането му, със забрана да се завръща на територията на Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Началото на изтърпяването на
наказанието е определено след влизане в сила на присъдата - на 01.02.2022г.,
като времето на предварителното му задържане в периода от 20.06.2020г. до
01.02.2022г., е зачетено от определеното наказание.
За установено от фактическа страна от съда в осъдилата държава е
прието, че на 20 юни 2020 г., в 4:59 ч. българският гражданин К. Х. е бил
спрян по време на управление на превозно средство (с рег. № ******** и
ремарке № ********) от Amazon в Дортмунд към Amazon в Тилбъри, в което
били установени 37 пакета кокаин на стойност 3,7 милиона британски лири,
укрити в кабината под матраците на горната и долната койка.
В присъдата и мотивите се посочва, че фактическите обстоятелства,
обявени за доказани, законово съставляват избягване на забраната и
ограниченията за внос на наркотици, представляващо престъпление по чл.170
от Закона за управление на митниците и акцизите от 1979г.
Настоящият състав намира, че приетата от първата инстанция правна
квалификация е правилна, в съответствие с разпоредбата на чл. 457, ал.4 НПК
, като е съобразено предвиденото в разпоредбата на чл.242, ал.2 от НК
наказание лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200
000 лева. Коректно е отчетено, че липсва основание за намаляване на
наложеното от чуждия съд наказание, тъй като максималният срок на
предвиденото по българския наказателен закон наказание е по-голям от
определения с присъдата в осъдилата държава размер.
Предвид размера на наказанието и в съответствие с разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, за изтърпяването му в българските места за
лишаване от свобода, е бил определен първоначален строг режим.
Българският гражданин Х. е бил предварително задържан от 20.06.2020
г. до 01.02.2022 г., а след тази дата до трансфера му в РБългария на 21.06.2024
г. е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в държавата, в която е
постановена присъдата. Този период от време напълно правилно е приспаднат
от първата инстанция на основание чл. 457, ал.5 НПК.
СГС не е обсъждал въпроса за това дали осъденият Х. е полагал труд,
респ. дали той влияе на остатъка за изтърпяване на наложеното му наказание.
Претенция за приспадане на времето на полагане на труд не може да бъде
удовлетворена, тъй като липсват данни осъденият да е работил в
пенитенциарното заведение, а въз основа на изпратения отговор от страна на
британските власти (във връзка със запитване от настоящият съдебен състав),
комуникиран чрез каналите на Евроджъст, се установява изрично, че времето,
прекарано в работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, не се зачита за част от наложеното наказание. Ето защо българският
5
съд не може да намали наказанието поради положен от осъдения труд, тъй кат
компетентните органи на осъдилата държава, при спазване на нейното
законодателство, не са извършили подобно приспадане от наказанието.
В резултат от въззивната проверка, след обсъждане на доводите в
жалбата, поддържани от адвокат Д. А. и в съдебно заседание пред САС, се
обосновава, че не са налице основания за изменение на определението на
първоинстанционния СГС в поискания от него смисъл. Възраженията, че е
допуснато утежняване наказателно-правния статут на осъденото лице в
разрез с Конвенцията за трансфер на осъдени лица, тъй като не е съобразено,
че ако осъденият е търпял наказанието си в Кралство Великобритания, е щял
да бъде освободен след седем години предсрочно, са неоснователни. На първо
място настоящата съдебна инстанция подчертава, че размерът на наложеното
от съд в Обединеното кралство наказание „лишаване от свобода“ е 14 години.
Видно е по-нататък от приложените по делото доказателства, а и от
получената от съдебните власти на Великобритания информация, че
предвижданото предсрочно освобождаване след изтърпяване на половината
от наложеното с присъдата наказание от 14 години лишаване от свобода, е
условно. Остатъкът от наказанието е свързано с поставяне под надзор на
осъденото лице. Оттук произтича изводът, че така въведеното в Обединеното
кралство предсрочно освобождаване на осъдени лица е въпрос, свързан с
изпълнението на наказанието, а не с неговия вид и размер, които единствени
подлежат на приспособяване от изпълняващата държава.
Предвиденият в Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ)
принцип за забрана за утежняване на наказателно-правния статут на
осъденото лице означава единствено, че с приемането за изпълнение на чужди
присъди не може да се допусне влошаване на положението на осъдения, което
означава единствено, че наказанието не може да бъде по-тежко по природа или
по продължителност, а не че изпълняващата държава е длъжна да приложи
правилата на осъдилата, свързани с начина на изпълнение на наложеното
наказание. Това е така, тъй като предметът на производството по чл. 457 НПК
предпоставя наличие на присъда на чужд съд, приета за изпълнение от страна
на българските власти. Именно наложеното с приетата присъда наказание
подлежи на приспособяване в изпълняващата държава. Въпросът за условното
освобождаване, предвидено от съда в осъдилата българския гражданин
държава не представлява критерий, от който съдът следва да се ръководи при
преценка за това дали приспособеното наказание влошава положението на
осъденото лице. Внимателният прочит на КТОЛ и обяснителния протокол към
конвенцията (специфично към чл. 9-11 от КТОЛ) установява, че изпълнението
на наказанието се урежда от закона на приемащата държава (параграф 3). Това
препращане към законодателството на приемащата държава трябва да се
тълкува широко, включително относно правилата за право на условно
освобождаване. Именно, за да се подчертае това, в параграф 3 се посочва, че
само приемащата държава е компетентна да взема всички съответни решения.
На практика приемащата държава е обвързана с правния характер и
продължителността на наказанието, както са определени от издаващата
държава (чл. 10, пар. 1 от КТОЛ). Това означава, че изпълняващата държава не
може да интервенира нито спрямо вида на наложеното наказание, нито на
неговата продължителност. Последното означава, че наказанието, което трябва
6
да бъде изтърпяно в изпълняващата наказанието държава следва да
съответства на размера на наложеното в осъдилата държава при отчитане на
вече изтърпяното и евентуално намаленото преди трансфера време. Целта е
приемащата държава да адаптира наказанието до най-близкия еквивалент,
който е предвиден в нейното собствено законодателство, при условие че това
не води до по-тежко наказание или по-дълъг срок на лишаване от свобода.
Така приемащата държава продължава да изпълнява присъдата, наложена в
издаващата държава, но го прави съгласно изискванията на своята
наказателноправна система. Отнесено към конкретния случай това означава,
че наложеното от съда в Обединеното кралство наказание от 14 години
лишаване от свобода не налага адаптиране нито като вид, нито като
продължителност, защото е съответно на предвиденото в българския
наказателен закон без да надвишава максимално предвидения в НК срок на
наказанието за това престъпление. Обстоятелството, че след изтърпяването на
половината от наказанието Х. ще бъде освободен от местата за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, не означава край на наказанието, тъй като
през останалия срок поведението му би било поставено под надзор. Като ефект
това се доближава до предвидения в българския закон институт на условно
предсрочно освобождаване, право на каквото българският гражданин би
получил и тук след изтърпяване на ½ от приспособеното наказание.
В обобщение наложеното в осъдилата държава наказание е съответно на
предвиденото в българския НК и като вид, и като размер. Въпросът за
предсрочно освобождаване е свързан с изпълнението на наказанието, а не с
неговия срок. Приложимите правила, за което са тези на изпълняващата
държава. Наказателният закон в РБългария не познава автоматично
предсрочно освобождаване, но предоставя такава възможност след
изтърпяване на половината от наложеното и приспособено наказание. Ето
защо и неприлагането на правилата на осъдената държава за автоматично
предсрочно освобождаване не води до утежняване на наказателноправния
статут на осъденото лице. Нещо повече, компетентните съдебни власти в
осъдилата държава са били уведомени за правилата за предсрочно
освобождаване в РБългария (вж. получената информация от Обединеното
кралство във връзка със запитване от САС) и въпреки това е била предприета
процедура по трансфер. Последното съдът отбелязва във връзка с
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване
от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз, съгласно която „за изпълнение на
наказанието се прилага правото на изпълняващата държава. Органите на
изпълняващата държава са единствено компетентни … да вземат решения
относно процедурата за изпълнение и да определят произтичащите от нея
мерки, включително и относно основанията за предсрочно или условно
освобождаване“. Тези правила макар и неприложими в конкретния казус след
споразумението за оттегляне между ЕС и Великобритания, са показателни за
начина, по който се интерпретират въпросите за условното предсрочно
освобождаване.
Като неоснователни следва да бъдат определени и наведените в жалбата
7
възражения на защитата за нищожност на първоинстанционния съдебен акт.
Напълно законосъобразно, в съответствие с чл. 457, ал. 2 НПК СГС се е
произнесъл с определение, в което коректно е посочил, че подлежи на
обжалване в 15-дневен срок, в съответствие с правилата за обжалване на
съдебните актове, постановени по този процесуален ред по реда на Глава ХХІ
НПК.
Не са налице и основанията на чл. 457, ал. 4 НПК за редуциране на
наказанието, тъй като определеното в осъдилата държава не надхвърля
максимално предвиденото в санкционната част на наказателноправната норма
в българския наказателен закон. Съгласно чл. 242, ал. 2 НК наказанието за
контрабанда на високорискови наркотични вещества (какъвто е кокаинът) е
лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до
двеста хиляди лева и наложеното от съдебните власти на Обединеното
кралство наказание в размер на 14 години лишаване от свобода не надвишава
предвидения в българския НК максимум.
Липсва възможност за приспадане от наказанието на времето на
евентуално положен труд, не само защото липсват доказателства Х. да е
полагал такъв, но и защото съгласно отговора на съдебните власти в
Обединеното кралство времето прекарано в работа в процеса на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, не се зачита за част от наложеното
наказание.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че СГС правилно е обсъдил
релевантните към предмета на настоящето производство доказателства, за да
реши въпросите, с които е бил сезиран от главния прокурор, а приобщените от
настоящата инстанция такива не налагат промяна в изводите му.
Изнесените съображения мотивират извод за потвърждаване на
обжалваното определение като правилно без да се налага корекция по
отношение на възможността за приспадане на дните, зачитащи се за положен
труд и без такава за редукция на определеното от осъдилата държава
наказание. Възможността на условно предсрочно освобождаване следва да се
разгледа в самостоятелно производство, доколкото е част от въпроса не за
подлежащото на приспособяване наказание, а за неговото изпълнение.
С оглед изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 457,
ал. 7 НПК Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3582 от 16.07.2024г., постановено по
ЧНД № 4184/2024г. по описа на СГС.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9