РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Радомир, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № /1/20.05.2024 г. началник група към ОДМВР-
Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя К. Г. С., с ЕГН:********** от гр.С/,
ул. «Б/», №/, вх.»/», ет./ административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 са му отнети
общо 10 контролни точни.
Недоволен от така наложените му наказания С. по изложени във въззивната жалба
съображения и правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Въззивника изцяло оспорва фактическата обстановка
описана в АУАН и НП, пледира за отмяната на НП.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с писмено
становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно
издадено и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № //06.03.2024 г. е описано от фактическа страна, че на 06.03.2024г. в 07:19
часа в гр.Радомир ул.“Б/ М/“ с посока на движение към ул.„Райко Даскалов“ пред ОУ „Х.
Смирненски“, жалбоподателят е управлявал л.а Ф/ К/, с рег.№ СВ / НХ, като при
извършената проверка и след направена справка с РСОД контролните органи на полицията
са установили, че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП на 01.09.2023г.
„Старши полицай“ Х. Б. А., служител в РУ-Радомир, към ОДМВР-Перник съставил
горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по
установяване на нарушението е свидетелят М. П. К., също служител на РУ-Радомир към
ОДМВР-Перник. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е
посочила в графа „Възражения“: “Нямам възражения“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление №////////20.05.2024г., като със същото са наложени на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 са му отнети общо 10
контролни точни.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на
разпитания по делото свидетел. Свидетелят Х. Б. А., на длъжност „старши полицай“ в РУ-
Радомир към ОДМВР-Перник изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН
и НП. В резултат на проверката на С. е бил съставен и процесния АУАН №......./06.03.2024 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
2
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени
във въззивната жалба за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на
чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва
да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в
административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175, ал.3, предл. 1 от
ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение
да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката С. не е бил собственик на управлявания от него автомобил, в какъвто смисъл са
и показанията на свидетеля А.. Липсват доказателства собственика да е уведомил ползвателя
в случая С. (който е служител на фирмата), че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради което е
последвало служебно прекратяване на регистрацията от 01.09.2023 г., без това обстоятелство
да е известно на ползващия автомобила на същия този ден - жалбоподателя. Няма
представени доказателства С. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази
прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
3
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е
субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал.1 НК, вр.
чл.11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че
деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се
отмени.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ...../20.05.2024 г. началник група към
ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя К. Г. С., с ЕГН:**********
от гр.С., ул. «Б.....», №., вх.».», ет.. административно наказание глоба в размер на 200,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 са му
отнети общо 10 контролни точни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4