№ 268
гр. Перник, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. К. Б., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. В., срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2402.41 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 03.12.2006 г. до
30.09.2009 г. за имот с адрес: гр. ***** и сумата от 560.99 лева – обезщетение
за забава на месечните плащания за периода от 03.12.2006 г. до 23.11.2009 г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.05.2012 г. и заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6912/2009 г. по описа на
Пернишкия РС /Решение № 46/04.02.2011 г. по гр.д. № 2340/2010 г. на
Пернишкия РС/, и които суми са предмет на изпълнително дело № 195/2012 г.
по описа на ЧСИ С.Д., образувано по молба на ответника, както и
разноските, описани в изпълнителния лист от 02.05.2012 г., поради
погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба с дата 06.06.2011 г. от
ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
195/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, също че изпълнителното
производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
02.05.2012 г. по ч.гр.д. № 6912/2009 г. по описа на РС Перник, за процесните
суми. Изпълнителният лист бил издаден в заповедното производство, но след
проведено и исково такова – приключило с Решение № 46/04.02.2011 г. по
гр.д. № 2340/2010 г. на Пернишкия РС. Поради това от ищеца се
претендирали и разноските по двете граждански дела.
1
Посочва се, че по изпълнителното дело е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника, като е наложен запор – на пенсия на
длъжника – с дата 17.02.2014 г. В тази връзка от длъжника били събрани суми
829.96 лева – като последната удръжка била с дата – 26.11.2015 г. Други
действия по изпълнителното дело в продължение на следващите две години
след последната удръжка не били извършвани. В тази връзка и се твърди, че
същото било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Поддържа се, че всякакви други действия или молби след настъпване на
перемпцията били без правно значение.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не
били предприети други валидни действия по принудително изпълнение.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил пет години, предвид наличието на влязло в сила съдебно
решение. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на
ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска
предявеният иск да бъде уважен.
С исковата молба са представени: заявление до ответното дружество с
обратна разписка, заявление до съдебния изпълнител и удостоверение до
съдебния изпълнител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като недопустими. В тази връзка се твърди, че на 18.10.2022 г. ищецът К. Б.
депозирал до ответното дружество заявление, с което поискал задълженията
му по изп.дело № 195/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д. да бъдат отписани поради
погасяването им по давност. Молбата била удовлетворена с разрешение на
изпълнителния директор на дружеството ответник – от дата 25.10.2022 г. Още
на 27.10.2022 г. ищецът бил уведомен за това обстоятелство с нарочно писмо.
Това писмо ищецът получил лично – още на 02.11.2022 г. – т.е. преди
образуване на настоящото дело. Поради това ответникът счита, че ищецът
няма правен интерес от исковете, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение
принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е
изпълнително дело въз основа на представения по делото изпълнителен лист,
а именно: изп.д. № 1436/2016 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на
посоченото изпълнително дело били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
2
Към отговора са приложени заявление, писмо и обратна разписка.
В хода на производството по делото са представени: копие от изп.дело
№ 195/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д. и удостоверение от ЧСИ Д. от 27.01.2023
г.
В съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Поддържа, че изпълнителното дело не е прекратено по искане на взискателя,
както и изпълнителният лист продължава да съществува в правния мир без да
е обезсилен и така е налице възможност за последващо принудително
изпълнение.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
195/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6034 от 04.12.2009 г.
по ч.гр.д. № 6912/2009 г. по описа на РС Перник. Срещу издадената заповед е
постъпило възражение, в която връзка е образувано гр.д. № 2340/2010 г. по
описа на Пернишкия РС. Последното е приключило с Решение №
46/04.02.2011 г. /постановено е и допълнително определение от 29.12.2011 г./.
Доколкото с влизане в сила на решението заповедта също е влязла в сила, по
делото е издаден изпълнителен лист от 02.05.2012 г. – за следните суми при
съобразяване на Решение № 46/04.02.2011 г.: 2402.41 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 03.12.2006 г. до 30.09.2009 г. за
имот с адрес: гр. *****, 560.99 лева – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 03.12.2006 г. до 23.11.2009 г. и 156.09 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение. По настоящото дело не е представен друг
изпълнителен лист, освен така описания от 02.05.2012 г.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответното дружество от
06.06.2012 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Д., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 195/2012 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 19.03.2014 г. – относно, която за налице данни за
връчване чрез лице от домашните /син на длъжника/ - на 27.03.2014 г.
Съгласно ПДИ размерът на дълга е както следва: 2402.41 лева –
главница, 1201.61 лева – лихви, 619.90 лева общо присъдени разноски и
3
разноски по изп.дело № 195/2012 г. в това число пропорционална такса към
ЧСИ 92.76 лева с ДДС, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и законна
лихва върху главницата, считано от 01.07.2012 г.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че са постъпвали суми от длъжника – чрез удръжки, извършвани
от съдебния изпълнител по наложен запор върху пенсията на длъжника по
друго изпълнително дело. В тази връзка към настоящото изпълнително дело е
отнесена /прехвърлена/ като събрана от длъжника сумата от общо 829.96
лева. Видно от удостоверение от съдебния изпълнител от 26.10.2022 г. –
последната удръжка е с дата 26.11.2015 г. като от сумата от 829.96 лева –
645.83 лева са преведени на взискателя, 20 лева – са отнесени за банкови
такси и 64.13 лева са отнесени за съдебния изпълнител.
На последно място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че е насрочен и опис на движими вещи – за което длъжникът е
уведомен на 03.02.2017 г. /чрез залепване на уведомление/ - като обаче няма
данни описът да е реално проведен.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили други суми.
На следващо място от представено по делото заявление от 18.10.2022 г.
от ищеца до ответното дружество се установява, че ищецът е направил пред
„Топлофикация Перник“ АД възражение за погасяване на процесните суми по
давност. В тази връзка и дружеството е върнало отговор до ищеца, че
процесното изпълнително дело № 195/2012 г. на ЧСИ С.Д. е отписано от
счетоводната система на дружеството – като този отговор е получен от ищеца
на 02.11.2022 г.
На последно място съгласно удостоверение от ЧСИ С.Д. от 27.01.2023 г.
обаче по изп.дело № 195/2012 г. по описа й няма подадено от взискателя
искане за прекратяване на изпълнителното производство.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница и обезщетение за забава, както и разноски по
изпълнителен лист от 02.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 6912/2009 г. по
описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация,
доколкото от представените по делото доказателства /удостоверение от ЧСИ
С.Д. от 27.01.2023 г./ е видно, че към момента на предявяване на исковата
претенция съдебният изпълнител продължава да счита изп.дело № 195/2012 г.
за висящо – независимо, че перемпцията му по право се установява от
останалия доказателствен материал.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за
следните суми: за сумата от 2402.41 лева – главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 03.12.2006 г. до 30.09.2009 г. и за сумата от 560.99 лева
4
– обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 03.12.2006 г. до
23.11.2009 г.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай действително
се установява, че ответното дружество е отписало претенциите си спрямо
ищеца, за които е повдигнат настоящият спор. Независимо от това, а и в
контекста на дадените по-горе разяснения, след като не е подадено искане за
5
прекратяване на изпълнителното дело и ответното дружество не е
манифестирало, че уважава молбата за погасяване на сумите по давност пред
съдебния изпълнител, то съдът намира, че дружеството е станало повод за
образуване на делото.
Относно искането да се признае за установено, че не се дължат и
разноските, описани в изпълнителния лист от 02.05.2012 г. – съдът намира
същото за недопустимо. Това е така, доколкото предвид събраните по делото
доказателства от длъжника са събрани суми по изп. дело № 195/2012 г. по
описа на ЧСИ С. Д., които покриват тези задължения съгласно правилото на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД - същото гласи, че когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка от
ищеца е събрана сумата от общо 829.96 лева. От тази сума 64.13 лева са
отишли в полза на съдебния изпълнител, 20 лева – за банкови такси, а
останалите 645.83 лева – са достатъчни да покрият задължението от 619.90
лева – разноски по съдебните дела съгласно ПДИ, т.е. в сумата от 619.90 лева
влиза сумата от 156.09 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
описана в изпълнителен лист от 02.05.2012 г. В тази сума съдът приема, че
влизат и евентуални разноски по гр.д. № 2340/2010 г. на РС Перник – макар
както се отбеляза по-горе изпълнителен лист за такива суми да не се
представя по делото. Остатъкът от 25.93 лева съдът приема, че погасява други
разноски по изпълнителното дело.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от
22.03.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение №
9/11.01.2019 г. по в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС.
Последните разглеждат аналогични хипотези на извършено от длъжника
погасяване на процесни суми, за които суми след извършване на плащането
от длъжника, съответно на плащането от съдебния изпълнител към
взискателя, се предявява установителен иск за погасяването им по давност. В
тази връзка се обръща внимание, че ищецът няма интерес от такова
самостоятелно установяване, още повече, когато не е налице предявен наред с
установителния иск, осъдителен такъв на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
С оглед гореизложеното производството в частта относно това искане
следва да бъде прекратено.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче за
вземанията, предмет на производството, е било образувано и исково
производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова след
6
подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва да
се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им. Същите
изводи са относими и претенциите за лихви.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист
от 02.05.2012 г. по молба на ответното дружество на 06.06.2012 г. при ЧСИ Д.
е образувано изп.д. № 192/2012 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 01.05.2012 г.
/деня преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в
сила Решение № 46/04.02.2011 г. респ. определение от 29.12.2011 г. по гр.д. №
2340/2010 г. по описа на РС Перник и датата на образуване на изп.д. №
195/2012 г. – 06.06.2012 г. е изминал период от едва няколко седмици.
На 19.03.2014 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез сина му на
27.03.2014 г. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело не
са извършвани никакви изпълнителни действия. Постъпили са обаче суми –
чрез наложен запор върху пенсията на длъжника, който запор е наложен в
хода на друго изпълнително дело. В тази връзка и съобразно трайната съдебна
практика, обективирана в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021
г. на 3-то г.о. на ВКС – съдът намира, че следва да съобрази като действие,
прекъсващо давността – извършването на последната удръжка от пенсията на
длъжника с дата 26.11.2015 г. /по съдебното удостоверение/.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
195/2012 г. действително следва да се приеме за прекратено по право на
26.11.2017 г. /две години след последната удръжка от пенсия по арг. от
Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС /. В
периода на висящност на изп.д. № 195/2012 г. от 06.06.2012 г. до 26.06.2015 г.
/с приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните вземания не е текла
7
давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116,
б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за
вземанията е започнала да тече отново от 26.06.2015 г.
Същата е прекъсвана с всяка удръжка от пенсията на длъжника
вследствие от наложения запор в рамките на висящност на делото – като
последната правно релевантна дата е 26.11.2015 г. От тази дата отново е
започнала да тече нова давност, като до образуване на настоящото дело
/07.11.2022 г./ е изтекъл период от повече от пет години, поради което
исковата претенция следва да се приеме за основателна.
По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания не следва да се
приеме за прекъсната с насрочването на опис на движими вещи, за което
длъжникът е уведомен със залепено уведомление от 03.02.2017 г. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че посоченото изпълнително действие така
и не са извършено като дори не е определена дата за осъществяване на описа,
а и за същия не е внесена такса. Действително в контекста на цитираното
решение на ВКС последното принципно не може да се вмени във вина на
взискателя, доколкото съдебният изпълнител е бил длъжен да даде указания
за внасяне на таксата. Предвид изминалия период от време и бездействието
на взискателя обаче съдът намира, че изпълнителното дело така или иначе е
перемирано, а давността изтекла. Дори хипотетично обаче да бъде съобразена
датата 03.02.2017 г. – то това не би променило крайния извод по делото,
доколкото така или иначе и от тази дата до датата на исковата молба –
07.11.2022 г. отново са изтекли пет години.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Доколкото делото се прекратява за разноските по изпълнителния лист
съдът намира, че върху сумата от 156.09 лева /разноски/ се дължи довнасяне
на държавна такса от ищеца в размер на 6.24 лева. Други разноски съдът няма
как да съобрази предвид липсата на данни за такива.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 118.54 лева, 1.20 лева –
такса превод, 590 лева – адвокатско възнаграждение, 24 лева – такса за копие
от изпълнително дело и 6 лева такса за удостоверение пред съдебен
изпълнител. Посочените разноски от общо 739.74 лева са действително
извършени като следва да се присъди сумата от общо 702.73 лева /като съдът
съобразява пълен размер на исковите претенции от 3119.49 лева/. Възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар не е наведено.
Ответното дружество претендира разноски от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, от които с оглед прекратената част от
делото /до 156.09 лева/ му се дължат 5 лева.
8
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично като недопустимо поради липса на правен
интерес производството по иска на К. К. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***** срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ за
признаване за установено, че ищецът К. К. Б. не дължи на ответника
„Топлофикация Перник“ АД разноските, описани в изпълнителния лист от
02.05.2012 г. по ч.гр.д. № 6912/2009 г. по описа на Пернишкия РС /Решение №
46/04.02.2011 г. по гр.д. № 2340/2010 г. на Пернишкия РС/, които са предмет
на изпълнително дело № 195/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., образувано по
молба на ответника, поради погасяването на сумите за разноски по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. К. Б., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2402.41 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 03.12.2006 г. до 30.09.2009 г. за
имот с адрес: гр. ***** и сумата от 560.99 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 03.12.2006 г. до 23.11.2009 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 02.05.2012 г. и заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 6912/2009 г. по описа на Пернишкия РС
/Решение № 46/04.02.2011 г. по гр.д. № 2340/2010 г. на Пернишкия РС/, и
които суми са предмет на изпълнително дело № 195/2012 г. по описа на ЧСИ
С.Д., образувано по молба на ответника, поради погасяване на сумите по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на К. К. Б., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***** сумата от общо 702.73 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА К. К. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от общо 5 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство – съобразно прекратената част от делото.
ОСЪЖДА К. К. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Перник сумата от общо 6.24 лева – дължима
държавна такса съобразно прекратената част от делото.
УКАЗВА на ищеца К. К. Б. да довнесе държавната такса по сметка на
съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО
ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10