Р Е Ш
Е Н И Е
№260505 18.02.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13565 по
описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни
такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу ОД на МВР Пловдив,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2089,25 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 20.10.2017 г.- 19.10.2020 г., получени в резултат на преизчисляване
на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно с мор. лихва върху
дължимите отчетени на тримесечни периоди суми в размер на 166,18 чева, считано
от първо число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи трудово
възнаграждение до датата на подаване на иска, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил през процесния период,
като е полагал труд на длъжността **** в група «***************** към ОД на МВР
П., като поради естеството на работата ищецът е полагал служебните си
задължения на дневни и нощни смени, всяка от които е с продължителност от 12
часа, като положения от служителя нощен труд не е бил преобразуван в дневен и
не е било заплатено доп. възнаграждение за положения извънреден труд.
В срок е постъпил
писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. е бил регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които наредби
липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за
служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Не се спори между страните относно
обстоятелствата, че ищецът е *****, че е полагал труд през нощта по утвърдени
графици и че отчитането на работното време е установено при сумирано
изчисляване на работното време -
тримесечно.
Спорът се свежда до
правния въпрос следва ли положените от служителите на МВР часове нощен труд да
се преобразуват в часове дневен труд, с коефициент 1,143. Ищецът е изложил, че
с Наредба № 8121з-407 от 2014г., отменена с приемането на Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. е било изрично предвидено, че „При сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период“, като в следващите две наредби липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Ищецът сочи,
че освен в българското законодателство съгласно изискванията на член 10 от
Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на нощен труд, като е
наложено изискване към държавите –членки, да подчинят работата на определение
категории работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при
условията, определени в нац. законодателство и8или практика, в случай на
работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан
с полагането на нощен труд. А липсата на изрична норма в приетите наредби от
министъра на МВР, представлявало празнота в уредбата в частта относно
сумираното отчитане на отработеното време, предвид, че нац. законодателство
предвижда общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 часа за
отчетния период да се умножава с коефициент от 0,143.
Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015
г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от
14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който предвижда това да
това става по два начина – подневно, изчислявано в работни дни
и сумирано изчисляване на работното
време – изчислявано в часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може
да бъде повече от 6 месеца.
В конкретната хипотеза за ищеца
отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното
изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация на
работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат засягани правата на
работниците и служителите досежно максималната продължителност на работната
седмица и работната смяна. Следва да се отбележи, че е доказано нощният труд да
води до физиологични, здравни и социални
проблеми, като същият е признат като рисков фактор за здравето на работещите и
безопасността на труда. Отделно от това е налице и изричната норма на член 188,
ал. 2 от ЗМВР, която прокламира, че е предвидена специална закрила на
служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. Принципът е, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след
превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд. Превръщането се извършва с коефициент съгласно НСОРЗ, определен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на нощното работно време. В графика следва да се
заложат толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да
дават работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над
определената за периода норма. Изключение е предвидено, когато за съответното
работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият
договор е сключен за работа само през нощта – само в тези хипотези не се
извършва превръщане на нощните часове в дневни.
Целта на превръщането има за цел месечната норма да бъде определена
така, че да не води до полагане на извънреден труд. Доколкото е налице празнота
в уредбата относно сумираното отчитане на работното време за служителите на
МВР, съгласно член 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акт.
С оглед на изложеното, съдът
намери, че за случая субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата – член 9, ал.2, която
предвижда че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Следва да се отбележи, че
съгласно т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на останалите
държавни служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения.
Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съгласно член 67, ал. 3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5,
както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на
министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените
нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
От приетото по делото заключение
на вещото лице В., което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и
безпристрастно, се установява, че ищецът
е положил 1780 часа нощен труд, като разликата от 254,8 часа се явява
извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза
на 1987,57 лева, а размера на мор. лихва за периода възлиза на 249,94 лева.
В проведеното на 10.02.2021г.
съдебно заседание размерите на исковете са изменени, като такова изменение е
било допуснато от настоящия състав.
С оглед на изложените по-горе
мотиви, исковете в изменените им размери следва да се уважат като доказани и
основателни.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на
ищеца ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение от 500 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр.
с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 129,50
лева, от които 79,50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по
иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които
са направени от бюджета на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
П. да заплати на Д.В.Ш., ЕГН ********** следните суми: сумата от 1987,57 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 254,8 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, за периода 20.10.2017 г.- 19.10.2020 г., както и сумата от 249,94 лева
мораторна лихва за периода 30.01.2018 г. – 19.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2020 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 129,50 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Н.Н.