№ 20333
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110121184 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т-Ся“ ЕАД против
Б. Т. Л. и М. С. Л..
Ищецът „Т-Ся“ ЕАД твърди, че на 14.10.2024 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Т. Л. и М. С. Л., при
условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг за всеки
един, както следва: 1) за Б. Т. Л.: сумата от 1426,16 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 319,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г., сумата от 12,25 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,63 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от
15.11.2021 г. до 01.10.2024 г.; 2) за М. С. Л.: сумата от 1426,16 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 319,01 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г.,
сумата от 12,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,63 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово
разпределение за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024 г., както и за разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № *****/2024 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответниците, като същите подали възражение по чл. 414
ГПК, с което оспорили дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца
било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало
1
с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на
ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т-Ся“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците
използвали доставената им топлинна енергия през исковия период до следния
топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се на адрес ****, с абонатен № *****,
но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим
на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект“
ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като
приеме за установено, че ответниците му дължат горепосочените суми за главници и
лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.10.2024 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответниците Б. Т. Л. и М. С. Л., в срока по чл. 131, ал. ГПК, са подали писмен
отговор, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват доставката на
топлинна енергия и на битово горещо водоснабдяване. Навеждат твърдения, че
нормите на чл. 154, изр. първо ЗЕ и чл. 410 ГПК са противоконституционни. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва по размер исковите
претенции, доколкото фактурираните от ищеца за исковия период количества на
топлинна енергия и вода не съответствали с нормативно утвърдените цени за същите.
Релевират възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията.
Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
2
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №5, том II, рег. №*****, дело №*** от 24.06.2008 г., с който М. С.
Л. и Б. Т. Л. учредяват в полза на „Банка ДСК“ ЕАД ипотека върху следния свой
съсобствен имот: апартамент №11, находящ се в на адрес ****, в който е удостоверено,
че М. С. Л. притежава 2/3 идеални части от имота, придобити чрез дарение и по
наследство, Б. Т. Л. притежава 1/3 идеална част, придобита чрез дарение.
Представен е и протокол от общо събрание на етажните собственици в ***, от
който се установява, че общото събрание е взело решение за сключване на договор с
„Термокомплект“ ООД за извършване на услугата „дялово разпределение“ в етажната
собственост. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, в който
като собственик на ап. 11 е вписано лицето М. С. Л., от която е положен подпис в
списъка. Така представения списък на етажната собственост и положения от М. Л.
подпис не е оспорен от ответницата в отговора на исковата молба.
Представено е и заявление с вх. №Г-16767/20.08.2018 г., подадено от М. С. Л. и Б.
Т. Л. във връзка с имот на адрес: ****, с което заявление посочените лица посочват, че
задълженията към „Т-Ся“ ЕАД за периода до м.07.2012 г. включително са погасени по
давност предвид тяхната периодичност, както и суми за дялово разпределение до
м.06.2011 г. включително. Посочено е, че дължимите суми за периода от м.10.2017 г.
3
до м.04.2018 г. ще бъдат заплатени на разсрочено плащане.
При съвкупна преценка на представените по делото доказателства съдът намира,
че по делото се доказва на наличието на облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответника по отношение на процесния имот.
Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които
при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило
изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост
върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот –
така Решение №114 от 21.04.2016 г. по гр.д. № 4370/2015 г. на Върховен касационен
съд.
В Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че пред
нотариуса са представени документи, удостоверяващи правото на собственост.
Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС нотариалният акт се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от
нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и
място, че са представени описаните в акта документи, поради което тази
доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа по реда
и в срока по чл. *** ГПК, при което тежестта за установяване на неистинността е
върху оспорващата страна /ал. 3/ – така и Решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр. д. №
2212/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Доказателствената сила
се зачита, докато не бъде оборена. В настоящото производство не е проведена
процедура по оспорване на Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека,
поради което следва да се приеме, че посочените нотариални актове са били
представени пред нотариуса. Изводът на последния за титулярство на право на
собственост върху процесния имот в полза на ответниците и при посочените в
нотариалния акт квоти и е правен, поради което, съгласно Тълкувателното решение,
същият не се ползва с материална доказателствена сила, а има легитимиращо действие
по отношение на третите лица. Правният извод на нотариуса се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Оспорването не се развива по
правилата на чл. *** ГПК, защото не касае истинността на нотариалния акт, а
съществуването на правото на собственост.
В настоящото производство този извод не е оборен. Макар разясненията да се
отнасят до констативния нотариален акт, същите следва да се прилагат на още по-
силно основание при конститутивния нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека, при който нотариусът прави извод за принадлежност на правото
на собственост от представените пред него документи в полза на учредителите на
ипотеката.
Обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот се
потвърждава и от подаденото от тях заявление до ищеца с изявление за погасяване по
давност на дължимите суми за процесния топлоснабден имот, както и от представения
по делото протокол от общо събрание на етажните собственици в ***, в списъка към
който ответницата е вписана като собственик на апартамент №11.
Ето защо се налага извод, че ответниците има качеството на битови клиенти
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./. С оглед удостовереното от нотариуса при издаването на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 24.06.2008 г. относно правата на
собственост на ответниците и доколкото по делото не са събрани доказателства за
промяна на удостверените в нотариалния акт от 2008 г. квоти на съсобствеността,
съдът намира, че ответницата М. Л., като собственик 2/3 идеални части от процесния
4
имот, е легитимирана да отговаря за 2/3 части от задълженията, а Б. Л. – за 1/3 част.
Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение
между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи
заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като собственик на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата
на посочената по-горе законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Термокомплект“ ООД /видно от представения по делото
протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
/чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната
отопляема кубатура 233 куб. м. Установено е също така, че топломерите в абонатната
станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия
период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в
абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.10.2021 г.
до м.04.2023 г. са в общ размер на 2828,74 лв., като в сумата не са включени
просрочени задължения от предходни периоди.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, както
и за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи
в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.
Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно
търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало
редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество
топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на
изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер
и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
5
От представените доказателства по делото се установява, че в процесния период
именно дружеството „Термокомплект“ ООД е осъществявало дяловото разпределение
на топлинна енергия в процесната етажна собственост, като размерът на задължението
за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ се установява от представената
към исковата молба справка за инсталация **********, от която сума М. Л. е
легитимирана да отговаря за 2/3 части или сумата в размер на 16,33 лева, а Б. Л. за 1/3
част или сумата от 8,17 лева.
Като взема предвид горните изчисления съдът намира, че исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ относно
главницата за топлинна енергия са основателни до размера от 2828,74 лева, от която
сума ответницата М. Л. дължи сумата в размер на 1885,83 лева (или 2/3 части от
задължението), а Б. Л. е легитимиран да отговаря за сумата в размер на 942,91 лева.
С оглед на изложеното, предявените искове правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ за главница за топлинна енергия и за
услугата дялово разпределение срещу М. Л. следва да бъда уважени в пълните
предявени размер от 1426,16 лева, респ. 12,25 лева. а срещу Б. Л. – исковете следва да
бъдат уважени до размера от 942,91 лева за главница за топлинна енергия и до размера
от 8,17 лева за главница за дялово разпределение, а за разликата над 942,91 лева до
пълния предявен размер от 1426,16 лева и за разликата над 8,17 лева до пълния
предявен размер от 12,25 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
От ответниците в срока по чл. 131 ГПК е релевирано възражение за изтекла
погасителна давност, което предвид датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 15.10.2024 г. и предвид исковия период м.10.2021 г. – м.04.2023 г. съдът намира
за неоснователно.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.10.2021 г.
до м.04.2023 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т-Ся“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
6
главни вземания в размер на претендираната сума от 2828,74 лева, то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2022 г. до
01.10.2024 г. възлиза в общ размер на 585,24 лв., изчислен от приетата ССчЕ и на
основание чл. 162 ГПК, от която сума ответницата М. Л. дължи сумата в размер на
390,16 лева, а ответникът Б. Л. – сумата в размер на 195,08 лева, като предвид
диспозитивното начало предявеният срещу М. Л. иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 319,01
лева, а срещу Б. Л. – за сумата в размер на 195,08 лева, като за разликата над 195,08
лева до пълния предявен размер от 319,01 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в общ размер на 7,67 лева, респ. по 3,63 лева претендирани от
всеки ответник се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за исковото производство, както
следва: сумата в размер на 70,44 лева за държавна такса, 700 лева – депозити за
експертизи и сумата в размер на 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, както
и Доколкото ищецът не е внесъл дължимата се за исковото производство държавна
такса в размер на 70,44 лева същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 70,44 лева за държавна такса.
С оглед уважения размер на исковете на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 659,39 лева за исковото производство и сумата от 99,27 за
заповедното производство.
Ответниците не претендират разноски. Адв Н. –процесуален представител на
ответниците претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнагржадение за
осъществена в полза на ответниците безплатна правна помощ в настоящото
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед осъществената идентична
защита, съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност,
справедливият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева общо за
осъществената защита, като предвид отхвърлената част от исковете спрямо Б. Л. в
полза на адв. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 69,87 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-Ся“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу М. С. Л., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
7
сумата в размер на 1426,16 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот,
находящ се в *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.10.2024 г. до окончателното плащане; 2) за сумата в размер на 12,25 лева –
главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.09.2021 г. до 31.10.2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда (14.10.2024 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; 3) сумата
в размер на 319,01 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. – 01.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
3,63 лева – лихва за забава върху главниците за дялово разпределение за периода
15.11.2021 г. до 01.10.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-Ся“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Б. Т. Л., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
сумата в размер на 942,91 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот,
находящ се в *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.10.2024 г. до окончателното плащане; 2) за сумата в размер на 8,17 лева –
главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.09.2021 г. до 31.10.2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда (14.10.2024 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; 3) сумата
в размер на 195,08 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. – 01.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 942,91 лева
до пълния предявен размер от 1426,16 лева – главница за потребена топлинна енергия,
за разликата над 195,08 лева до пълния предявен размер от 319,01 лева - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, както и за сумата в размер на 3,63 лева –
лихва за забава върху главниците за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. до
01.10.2024 г.
ОСЪЖДА М. С. Л., ЕГН: ********** и Б. Т. Л., ЕГН: ********** да заплатят на
„Т-Ся“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
659,39 лева – разноски в исковото производство и сумата от 99,27 лева – разноски за
заповедното производство, при квоти 2/3 от сумите за М. Л. и 1/3 от сумите – за Б. Л..
8
ОСЪЖДА „Т-Ся“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса за производството в размер на 70,44 лева.
ОСЪЖДА Т-Ся“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да
заплати на адв. И. Н. сумата в размер на 69,87 лева- адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ответника Б. Л. безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9