Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на втори април през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА С.
при секретаря И.В., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 306 по описа за 2013г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба във фазата по извършванe.
С влязло в
сила решение е допуснато извършването на делба между на следния недвижими имот, находящ се
в с. ******, община Д., Варненска област, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 821,83 кв.м., при граници: от две
страни улици и УПИ III – 35 и V – 38,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 47620.501.41 в кв. 7 по плана на
селото, ведно с построените в това дворно място основна жилищна сграда в западната част на имота, масивна с полуподземен
първи етаж, ползван за склад – мазе и втори жилищен етаж, до който се стига по
стълбище, цялата сграда с площ от 64 кв.м.; на север от основната сграда има
изградена пристройка – полумасивна, ползвана за лятна кухня с площ от 36 кв.м.;
от южната страна на жилищната сграда е изградена пристройка – баня с тоалетна с
площ от 8 кв.м.; масивна сграда, разположена в североизточната част на
имота от две помещения – гараж и
стопанска постройка, с площ от 50 кв.м. и самостоятелен обект, разположен в
южната част на имота, представляващ постройка от кирпичени тухли с двускатен
покрив, използвана за балиране на сено, с площ от 68 кв.м., както следва:
По отношение на 698 кв.м. реална част от дворно място (защрихована в
червен цвят на скицата, изготвена от вещото лице, неразделна част от съдебно
решение постановено по
възз. гр. д. № 803/2011 г. на ВОС), находящо се в с. ******, община Д., цялото
с площ от 821,83 кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ III – 35 и V – 38, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 47620.501.41 в кв.7 по плана на селото, ведно с
построените в него ведно с построените в това дворно място жилищна сграда с
разгърната застроена площ от 60 кв.м и лятна кухня с площ от 36 кв. м.:
¾
идеална част за А.И.М.,
ЕГН: **********,*** и
¼
идеална част за Е.А.А.,
ЕГН: **********,***«**************,
като съсобствеността е възникнала за А.М. по силата на давностно владение, а по
отношение на Е.А. по силата на универсално правоприемство от наследодателите А.М.А.,
починал през 2001 г. и З. Х. А.,
починала през 2005 г., като наследодателите приживе са се легитимирали като
собственици на процесния имот въз основа на давностно владение, упражнявано от
1950 г. до смъртта на всеки един от тях, на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
По отношение на 123,83 кв.м. реална
част от дворно място, находящо
се в с. ******, община Д., цялото с площ от 821,83 кв.м., при граници: от две
страни улици и УПИ III – 35 и V – 38,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 47620.501.41 в кв.7 по плана на
селото ведно с останалите, построени в дворното място сгради: пристройка – баня с тоалетна с площ от 8 кв.м.;
масивна сграда, разположена в североизточната част на имота от две помещения – гараж и стопанска
постройка, с площ от 50 кв.м. и самостоятелен обект, разположен в южната част
на имота, представляващ постройка от кирпичени тухли с двускатен покрив,
използвана за балиране на сено, с площ от 68 кв.м.:
¼
идеална част за Е.А.А.,
ЕГН: **********,***«***************
¼
идеална част за М.А.М.,
ЕГН: **********,***,
¼
идеална част за А.А. А., ЕГН: **********,***,
1/8
идеална част за А.О.А., ЕГН: **********,*** и
1/8
идеална част за З. О. А.,
ЕГН: **********,***, като съсобствеността е възникнала по силата на
наследствено правоприемство от наследодателите А.М.А., починал през 2001 г.
и З. Х. А., починала през 2005 г., като
наследодателите приживе са се легитимирали като собственици на процесния имот
въз основа на давностно владение, упражнявано от 1950 г. до смъртта на всеки
един от тях, на основание чл. 34, ал. 1
от ЗС.
Ответниците Е.А.
М. и М.А.М. са предявили претенция срещу А.И.М., А.О.А. и З. О.. А. съобразно квотите им в
съсобствеността за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползите, от които са
лишени вследствие едноличното ползване от А.И.М., А.О.А. и З. О. А. на делбените имоти, а именно: по 75
лв. месечно за Е.А.А. и по 25 лв. за М.А.М., считано от 03.02.2015 г. до
окончателното приключване на настоящото производство, на основание чл. 344, ал.
2 от ГПК, както и претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за
заплащане на месечен наем затова, че са ги лишили от ползването им на
собствените им ¼ идеални части от спорните имоти, в размер на 100 лв.
месечно с падеж 10-то число на месеца, считано от датата на получаване на
отговора на искова молба, а така също за всяко забавено плащане, като изрично
са заявили волеизявлението им да се счита за покана по смисъла на чл.31, ал.2
от ЗС.
За
съвместно разглеждане в делбеното производство е приета и претенция с правно
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, заявена от съделителя Е.А. М. за изграждане на гараж и стопанска
постройка от 50 кв.м., с твърдение, че същите са изградени през 1980 година
изцяло със средства на съделителя като по този начин същият е спомогнал за
увеличаване имуществото приживе на наследодателя. Твърди, че не е бил
компенсиран с пари или имоти и моли искът му да бъде уважен като му се възложи
имот от делбената маса, равен на стойността, с която се е увеличило
наследството.
Ищцата А.И.М. е предявила претенция с
правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в неин дял на построената в
дворното място жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м.
Ответниците А.О.А. и З. О. А. са
предявили претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в общ
дял на лятната кухня, построена в имота.
Ищцата
оспорва претенцията с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН с твърдения, че
гаражът и стопанската постройка са изградени от общия наследодател. Прави и
възражение за погасяване на иска по давност. Съделителите А.И.М., А.О.А. и З. О.
А. не оспорват, че ползват еднолично процесния имот.
Процесуалните
представители на ответниците молят делбата да бъде извършена чрез изнасянето на
имота на публична продан.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
заключението на допуснатата по делото Съдебно - оценителна експертиза,
изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Ж.Б. имотът е неподеляем
съобразно квотите на съделителите в съсобствеността, а пазарната му стойност е, както следва: по отношение на 698 кв. м. реална част от дворното
място, ведно с построената в него жилищна сграда и лятна кухня - 17820 лева, от които пазарна стойност на
дворното място е 4090 лева, пазарна стойност на жилищната сграда – 8770 лева и
на лятната кухня – 4960 лева. Съобразно квотите в съсобствеността за ¼
ид. част пазарната стойност на дела е 4455 лева, съответно за ¾ ид.
Части – 13 365 лева; по отношение на 123,83 кв. м. реална част от дворното
място, ведно с изградените върху него
баня, гараж и стопанска постройка, постройка от кирпичени тухли с
двускатен покрив. В експертизата е посочено, че пазарната стойност на гаража и
стопанската постройка се равнява на 4680 лева.
Проведена и оценителна експертиза за установяване размера на пазарния
наем, според заключението на която пазарната стойност на наема за периода от
01.07.2013 г. до 30.02.2015 г. за 698 кв. м. реална част от дворното място,
ведно с построената в него жилищна сграда и лятна кухня е размер на 1830, 40
лева, съответно реалната наемна цена към 03.2015 г. е 84 лева на месец или за
¼ ид. част е в размер на 21 лева; за 123,83 кв. м. реална част от
дворното място, ведно с изградените върху него
баня, гараж и стопанска постройка, постройка от кирпичени тухли с
двускатен покрив пазарната стойност на наема за процесния период е в размер на
457, 60 лева или 52 лева на месец, съответно за ¼ ид. част е 13 лева на
месец.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. С. А. – съпруга на
ответника Е.А., която заявява, че гаражът, находящ се в процесното дворно място
е изграден през 1980 – 81 година изцяло със средства на съпруга й.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 346 ОТ ГПК:
Ответникът Е.А.
в настоящото производство е предявил претенция по реда на чл. 346 от ГПК за
извършени в имота подобрения, представляващи изграждане на гараж и стопанска
постройка с площ от 50 кв.м. изцяло с негови лични средства като с това е
спомогнал за увеличаване на наследството приживе на наследодателя и моли да
бъде компенсиран с имот. Ищцата е направила възражение за погасяване на
претенцията по давност, която съдът намира за неоснователна, доколкото срокът
по чл. 110 от ЗЗД за претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН започва
да тече от деня на предявяване на иска за делба, което в случая се явява
17.04.2013 г. (в този смисъл т. 4, „б” от ППВС 7/1973, поради което претенцията
е предявена преди изтичане на давностния срок. Искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН е
особено приложение на принципа на неоснователното обогатяване и наследникът
следва да установи, че има принос в увеличаването на имуществото приживе на
наследодателя и не е възнаграден по друг начин. Преценката за увеличението
следва да бъде направена към момента на делбата, а не към момента, към който са
разходвани средства и труд за това. Съдът е обвързан и с искането на наследника
относно начина, по който иска да бъде обезвъзмезден – с пари или с имот (в този
смисъл решение № 311/31.03.1992 г.). В случая ответникът е заявил желание да
получи имота, който твърди да е построил изцяло с лични средства. За да бъде
установено това обстоятелство, по делото е разпитана съпругата на ответника, но
съдът намира, че нейните показания, ценени по реда на чл. 172 от ГПК не са
достатъчни да обосноват категоричен извод, че в строежа на гаража и стопанската
постройка е участвал единствено наследникът Е.А., доколкото тези твърдения не
се потвърждават от другите доказателства, събрани в хода процеса. Не са представени
фактури или други документи, които да установяват плащанията за материали,
както и от кого са закупени. Показанията на свидетелката Е. С.А. в тази насока са твърде общи и в тях липсва конкретика – същата не е
посочила какви точни материали е закупил съпруга й, а единствено заявява, че по
това време той е работил и е разполагал със средства, поради което изцяло
закупил материалите. В показанията й се забелязва преразказ на нещо чуто, а не
излагане на преки нейни впечатления, поради което, а и с оглед нейната
пристрастност съдът не ги кредитира. Предвид изложеното намира, че претенцията с
правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН остана недоказана от страна на ответника Е.А.
и като такава следва да се отхвърли.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС и ЧЛ.
344, АЛ. 2 ОТ ГПК :
По делото безспорно се установи, че ищцата и ответниците А.О.А.
и З. О.
А. еднолично ползват съсобствения имот. Този факт обаче не е достатъчен, за
да бъдат уважени претенциите за заплащане на обезщетение. Обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС се дължи когато съсобственикът е бил лишен от възможността да
ползва общата вещ. В случай, че не са били създадени пречки за ползването на
имота, обезщетение не се дължи, независимо, че другият съсобственик реално не е
ползвал имота. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им. В разглеждания случай не се ангажираха доказателства, че ищцата и децата й
са възпрепятствали по някакъв начин ползването на имота и от останалите
съсобственици. Същевременно липсват и такива твърдения от страна на
съделителите, заявили претенцията за плащане на обезщетение, поради което
същата следва да се остави без уважение като неоснователна.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 349, АЛ. 2 ОТ ГПК,
заявени от А.М. за частта от имота, по отношение на която същата е съсобственик
и от А.А. и З. А. по отношение на допусната до делба лятна кухня:
Съсобствеността във втора фаза
на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на
имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК, или чрез
изнасяне на имота на публична
продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броя на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и
доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване
на повече реални
дялове от допуснатите
до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно
начина на нейното
извършване.
Предвид становището на вещото лице в проведената по делото съдебно –
техническа експертиза досежно поделяемостта на недвижимия имот, съдът приема,
че същият е реално неподеляем, съобразно изискванията на действащите нормативи.
За уважаване на претенцията по чл.349, ал.2
от ГПК е необходимо да са налице следните предпоставки: предмет на делбата да е
неподеляем имот; да е жилищен по предназначение, т.е да служи за задоволяване
на жилищни нужди и
съответно съделителят, който
претендира възлагане в дял да е живял в
имота при откриване на наследството и да не притежава друго жилище. В
настоящото делбено производство такава претенция е предявена от ищцата за
жилищната сграда, построена в имота и от двама от ответниците за лятната кухня.
Ответниците Е. А. и М.М., чрез процесуалните
си представители се противопоставят на така заявената претенция и молят делбата
да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан. Искането за
възлагане на лятната кухня на ответниците А.А. и З. А., по отношение на които
собственост върху тази постройка не е установена в първата фаза на делбата
съдът намира за неоснователно с оглед липсата им на квота в съсобствеността по
отношение именно на тази постройка. По отношение на искането за възлагане на
жилищната сграда на ищцата съдът намира, че то също следва да бъде оставено без
уважение, доколкото същата не притежава собственост върху целия делбен имот и
ако жилищната сграда й бъде възложена, няма да се стигне до ликвидиране на
съсобствеността и реално извършване на делбата. При това положение единственият
възможен вариант за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична
продан.
Съобразно квотите на съделителите
в съсобствеността и стойността на
допуснатия до делба недвижим имот, определена по заключението на СТЕ, страните
следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на
притежавания от всеки от тях дял, а именно: А.И.М. следва да заплати
държавна такса в размер на 534, 60 лева, Е.А.А. следва да заплати 270,28 лева, М.А.М. и А.А.А.
следва да заплатят по 92, 08 лева, З. О.. А. и А.О.А. следва да заплатят държавна такса в размер на по 46, 04
лева, на основание чл. 8 от ТДТКССГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот:
ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ
от 821,83 кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ III – 35 и V – 38, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 47620.501.41 в кв. 7 по плана на селото, ведно с
построените в това дворно място основна
жилищна сграда в западната част на имота, масивна с полуподземен първи етаж,
ползван за склад – мазе и втори жилищен етаж, до който се стига по стълбище,
цялата сграда с площ от 64 кв.м.; на север от основната сграда има изградена
пристройка – полумасивна, ползвана за лятна кухня с площ от 36 кв.м.; от южната
страна на жилищната сграда е изградена пристройка – баня с тоалетна с площ от 8
кв.м.; масивна сграда, разположена в североизточната част на имота от две помещения – гараж и стопанска
постройка, с площ от 50 кв.м. и самостоятелен обект, разположен в южната част
на имота, представляващ постройка от кирпичени тухли с двускатен покрив, използвана
за балиране на сено, с площ от 68 кв.м. на обща стойност 27 028
лева /двадесет и седем хиляди и двадесет и
осем лева/, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти, а именно:
По отношение на 698 кв.м. реална част от дворно място (защрихована в
червен цвят на скицата, изготвена от вещото лице, неразделна част от съдебно
решение постановено по
възз. гр. д. № 803/2011 г. на ВОС), находящо се в с. ******, община Д., цялото
с площ от 821,83 кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ III – 35 и V – 38, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 47620.501.41 в кв.7 по плана на селото, ведно с
построените в него ведно с построените в това дворно място жилищна сграда с
разгърната застроена площ от 60 кв.м и лятна кухня с площ от 36 кв. м. с
пазарна стойност от 17820 лева:
¾
идеална част за А.И.М.,
ЕГН: **********,*** и
¼
идеална част за Е.А.А.,
ЕГН: **********,***«************
По отношение на 123,83 кв.м. реална
част от дворно място, находящо
се в с. ******, община Д., цялото с площ от 821,83 кв.м., при граници: от две
страни улици и УПИ III – 35 и V – 38,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 47620.501.41 в кв.7 по плана на
селото ведно с останалите, построени в дворното място сгради: пристройка – баня с тоалетна с площ от 8 кв.м.;
масивна сграда, разположена в североизточната част на имота от две помещения – гараж и стопанска
постройка, с площ от 50 кв.м. и самостоятелен обект, разположен в южната част
на имота, представляващ постройка от кирпичени тухли с двускатен покрив,
използвана за балиране на сено, с площ от 68 кв.м. с пазарна стойност от
9208 лева:
¼
идеална част за Е.А.А.,
ЕГН: **********,******************
¼
идеална част за М.А.М.,
ЕГН: **********,***,
¼
идеална част за А.А. А., ЕГН: **********,***,
1/8
идеална част за А.О.А., ЕГН: **********,*** и
1/8
идеална част за З. О. А.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.
348 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.А.А.,
ЕГН: **********,***«****************
иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за предоставянето му на имот от
делбената маса като обезщетение за това, че приживе на наследодателя е
спомогнал за увеличване на наследството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.А.А., ЕГН: **********,***«Св. Св. Константин и Елена» №
29 и от М.А.М., ЕГН: **********,***
срещу А.И.М., А.О.А. и З. О. А.
искови претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 344, ал. 2 от ГПК
за осъждането им да заплащат по 75 лв. месечно за Е.А.А. и по 25
лв. за М.А.М., считано от 03.02.2015 г. до окончателното приключване на
настоящото производство, както и в размер на 100 лв. месечно с падеж 10-то
число на месеца, считано от датата на получаване на отговора на искова молба.
ОСЪЖДА А.И.М.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 534, 60 лева (петстотин
тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела й от
делбения имот, на основание т. 8 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА Е.А.А.,
ЕГН: **********,***«**************,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Провадия, държавна такса в размер на 270,28 лева (двеста
и седемдесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела й от
делбения имот, на основание т. 8 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА М.А.М.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 92,08 лева (деветдесет
и два лева и осем стотинки),
представляваща 4 % върху стойността на дела му от делбения имот, на основание
т. 8 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА А.А. А., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Провадия, държавна такса в размер на 92, 08 лева (деветдесет
и два лева и осем стотинки),
представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбения имот, на основание т.
8 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА А.О.А.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 46, 04 лева
(четиридесет и шест лева и
четири стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела му от
делбения имот, на основание т. 8 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА З.
О. А., ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 46, 04 лева
(четиридесет и шест лева и
четири стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбения
имот, на основание т. 8 от Тарифата за държавните такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: