Присъда по дело №501/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 80 от 01.11.2022 година, постановена по
НОХД № 501/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият А. А. /A. A./гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 25.09.2022 година, в района на гранична
пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00
лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по
делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговият
служебен защитник – адв. адв.Б. В.-А. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната
истина по делото.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв.Б. В.-А. заявява, че
от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А. А. е извършил
действия по влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта и с това е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Желае подсъдимият да
бъде признат за виновен по обвинението като му бъде наложено наказание в предвиденият
от закона минималния размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А. А. е роден на ********** година в гр. Дер Алзор, Сирийска
Арабска Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и отишъл в Република
Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа, където да живее и работи.
Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни,
решил да премине нелегално турско - българската граница. В изпълнение на намерението
си, на 25.09.2022 година подсъдимият заедно с други негови сънародници с помощта на
неустановено лице, което срещу възнаграждение от 4500 долара се съгласило да помогне на
подсъдимия, влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република
България в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село
Странджа, община Болярово, област Ямбол, през отвор във възпрепятстващото съоръжение
на границата. След това подсъдимият и другите лица от групата вървели няколко дни и
после на 28.09.2022г. се качили в багажното отделение на товарен автомобил, който същата
вечер по-късно бил спрян от св. А. Е. - полицейски служител и негов колега за проверка на
път І-7 на около два километра от с. Окоп, движейки се преди това в посока към с.
Козарево. В хода на проверката полицейските служители установили подсъдимият и други
над 60 лица в автомобила. Последните били задържани от служители на ГПУ Елхово, които
пристигнА. впоследствие на мястото на проверката.
От показанията на св.И. П. – служител на ГПУ Елхово към РДГП Елхово е видно, че
1

на 29.09.2022г. той е бил на работа и в началото на смяната му в 08.30 часа му било
разпоредено във връзка със задържани на 28.09.22г. вечерта на път І-7 до с. Окоп, обл.
Ямбол, в товарен автомобил лица, отговарящи на рисковия профил за нелегално преминА.
държавната ни граница, да извърши проверка и да установи мястото, където е била
нарушена държавната ни граница. При извършената от св. П. проверка били установени в
района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община
Болярово, обл. Ямбол, голям отвор във възпрепятстващото съоръжение и множество следи
там, които били с посока от Република Турция към Република България и продължавА. към
вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е А. А.
(A. A.), гражданин на Сирийска Арабска Република.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А. А. не е осъждан
на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите А. Е. и И. П., дадени в хода
на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Е. и П. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият А. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 25.09.2022 година, в района на гранична
пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения
текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Е. и П., а и в обясненията
на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата, след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение №
340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов/.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
2

предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А. А. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между РТурция
и РБългария, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А. А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, съдът
наложи на А. А. при условията на чл.54 от НК наказание в предвиденият в Закона минимум,
а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание
ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на А. А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.А. А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата
3

на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	80
Дата:	1 ноември 2022 г.
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20222310200501
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2022 г.

Присъда по дело №501/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите