Решение по гр. дело №297/2025 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 304
Дата: 9 октомври 2025 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20251850100297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Костинброд, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20251850100297 по описа за 2025 година
Предявен е за разглеждане от страна на Х. И. Г., против ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, установителен иск, с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заем №5138023 от 06.06.24 г., сключен
между страните поради противоречието му със закона.
Предявен е за разглеждане от страна на Х. И. Г. установителен иск
против ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване на нищожност на
договор за предоставяне на гаранция сключен във връзка с договор за паричен
заем, който договор е под №5138023 от 06.06.24 г., поради противоречие му с
добрите нрави.
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №5138023/06.06.24 г. По силата на
договора й била предоставена сумата от 4000 лева при годишен лихвен
процент от 50 % и годишен процент на разходите – 62,99 %. Било уговорено
погасителните вноски да се заплащат в 12 месечен срок.
Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключила с
1
втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, договор за предоставяне на
гаранция от същата дата. Сочи, че във връзка с договора за гаранция, следвало
да заплати на дружеството заемател „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сума
представляваща възнаграждение за гаранция, чието заплащане било
разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем.
Сочи, че това оскъпило общото задължение по кредита със сумата от 811, 92
лева.
Твърди, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следвало да осигури обезпечение под формата на: две
физически лица – поръчители, които да отговарят на различни условия;
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана третата възможност,
поради което бил сключен договорът с ответника „Файненшъл България“
ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради
противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото
възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не
било включено и така годишният процент на разходите надхвърлял
допустимия по закон размер. Намира, че договорът противоречи на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни
съображения за нищожност на договора за паричен заем
Излага твърдения, че сключеният с втория ответник договор за
гаранция за нищожен. Намира, че последният няма основание, тъй като
обезпечава задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че
същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно
предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави.
Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ с
регламентираното възнаграждение за гарант по процесния договор се достига
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на
кредитора.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността
на процесните договори за заем и гаранция.
2
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват основателността
на предявените искове. Считат, че процесните договори отговарят на
изискванията на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави, нито
противоречат на закона. Излагат подробни съображения. Претендират
разноски.
С насрещната искова молба предявена от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, против Х. И. Г., е поискано да се осъди последната да
заплати при условията на евентуалност:
сумата от 2567, 10 лева, представляваща незаплатена дължима главница
по договор за паричен заем №5138023, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 29.05.25г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 417, 05 лева, представляваща незаплатена
договорна възнаградителна лихва, която е начислена за периода от
06.12.24г. до 05.05.25 г.;
сумата от 1796, 96 лева, представляваща на основание чл. 23 ЗПК,
остатък от дължимата главница по процесния договор след прихващане
на вече заплатената сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция- 29.05.25 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответницата по насрещната искова молба оспорва посочените в нея
вземания по основание, но не и по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
В тежест на ищцата по предявения главен иск с правно основание по
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД/ и с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД/, е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: че между нея и ответниците са възникнали
облигационни отношения по договор за паричен заем №5138023/24г. и
договор за гаранция, сключен във връзка с договор за паричен заем
3
№5138023/24 г., както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият на
добрите нрави.
Ответниците следва да докажат релевираните от тяхна страна
възражения.
В тежест на ищеца по насрещната искова молба по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове, е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно наличието на валидно облигационно
правоотношение, че е предоставила посочената заемна сума, изпадането в
забава на длъжника по договора.
Ответницата следва да докаже релевираните от нейна страна
възражения.
В конкретния случай с определението рег. №480/06.08.25 г., в което е
обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното
съдебно заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, че ищцата и ответниците са страни
по процесните договори за паричен заем №5138023/24 г. и договор за
предоставяне на гаранция, сключен във връзка с договор за паричен заем
№5138023/24 г.
От приетия Договор за паричен заем № №5138023/24 г., сключен
между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се
уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 4000 лева със
срок от 12 месеца, платими на 12 вноски с краен срок на погасяване 04.06.25
г., при фиксиран лихвен процент от 50 %, приложим на годишна основа към
сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 62,99 %.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
4
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство;
2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т.
7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор;
3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
От приетия Договор за предоставяне на гаранция №5138023/24
сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД се установява
следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се
задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница,
възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 811,92 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка
по 67,66 лева, с посочени падежни дати.
Следователно между страните са налице правоотношения по договор
за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл
България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните
от ищеца основания за нищожност.
Съдът намира, че с оглед свързаността на двете
правоотношенията/посочените договори/, същите следва да бъдат
разглеждани заедно.
В тази насока съдът намира следното:
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство
представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има
акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се
поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно
съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар
5
законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде
уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал.
2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за
потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора
за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до
недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би
могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на
нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се противоречи на императивни
разпоредби на закона, то договорът за поръчителство е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с
различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото
саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини:
На първо място това е така, защото може да се извлече извод за
свързаност между на „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за потребителски кредит. От
клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер
на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на
обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от
кредитора, т. е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител по кредита.
На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е
6
разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с
падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит.
Наред с това клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на
гаранта по този договор.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен
с предварително определено от кредитора по договора за потребителски
кредит юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора
дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за
поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с
погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито
носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.
Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 811,92
лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото
съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната
сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за
въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В
случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. При това положение посоченият в договора годишен процент на
разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а
ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е
7
правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че
процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради
нарушаване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД по
изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По предявените с насрещната искова молба претенции:
- По отношение на претендиранта от ответницата сума от 2567, 10
лева, представляваща незаплатена дължима главница по договор за паричен
заем №5138023, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 29.05.25 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 417, 05 лева,
представляваща незаплатена договорна възнаградителна лихва, която е
начислена за периода от 06.12.24г. до 05.05.25 г., съдът намира, че същата
следва да се отхвърли в цялост, доколкото по делото беше установено, че
процесния договор за паричен заем е нищожен като противоречащ с
императивни разпоредби на закона.
- По отношение на предявената претенция при условията на
евентуалност от страна на ищеца по насрещния иск спрямо ответницата, с
която е поискано да се осъди същата да заплати сумата от 1796, 96 лева,
представляваща на основание чл. 23 ЗПК, остатък от дължимата главница по
процесния договор след прихващане на вече заплатената сума, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция- 29.05.25 г.
до окончателното изплащане на вземането, то съдът намира, че същата следва
да бъде уважена в цялост. По делото не е спорно между страните, че ищцата е
получила в заем посочената в договора за заем. Нещо повече, същата не
оспорва и обстоятелството, че сумата от 1796, 96 лева не е била погасена от
нейна страна.
При тези съображения съдът намира, че остатъкът от дължимата
главница следва да бъде присъден, като се уважи тази претенция в цялост.
По разноските:
8
При този изход от спора, право на разноски има ищцата по двата и
уважени в цялост иска. Същата е сторила разноски за държавна такса в размер
на общ размер на 256,56 лева, които следва да й бъдат присъдените, срещу
всеки един от двамата ответници съобразно цената на всяка претенция.
В производството по делото ищцата е била представлявана безплатно
от адв. Д. Г., като съдът отчитайки фактическата и правна сложност на делото,
обема на извършената от представителя защита, защитаваният материален
интерес по всеки от исковете, намира, че възнаграждението на адв. Г. по иска
за нищожност на договора срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да бъде
в размер на 979,79 лева с ДДС, а по иска за нищожност на договора за
поръчителство срещу „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 480 лева с
ДДС.
Доколкото е уважена една от претенциите на ищеца по насрещния
иск, от съдът намира, че същият има право на разноски за заплатена ДТ в
размер на 71,86 лева, както и сума в размер на 180 лева за юриск.
възнаграждение. Съдът намира, че така определеното възнаграждение
отговаря в пълна степен на фактическата и правната сложност на делото, броя
на проведените заседания, както и на процесуалното участие на ищеца по
насрещния иск. Посочените разноски следва да се възложат в тежест на
ответника по насрещната претенция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от Х. И. Г.,
ЕГН**********, с адрес село П., против ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ет.2, ап.40-46, с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, нищожността на договор за паричен заем №5138023 от 06.06.24 г.,
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 206,56 лева, представляваща сторените по делото
9
разноски за заплатена ДТ.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Д. Г.- АК- Л., с адрес
на упражняване на дейността: гр. Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
979,79 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна защита по
делото на Х. И. Г..
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от Х. И. Г.,
ЕГН**********, с адрес село П., срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 23 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор
за предоставяне на гаранция №5138023 от 06.06.24., поради противоречието
му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. Г., ЕГН**********, с
адрес село П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща сторените по делото разноски за ДТ.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Д. Г.- АК- Л., с адрес
на упражняване на дейността: гр. Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата
от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна защита по
делото на Х. И. Г..
ОТВХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., ет.2, ап.40-46, против Х. И. Г., ЕГН**********, с адрес село П., с които
е поискано същата да бъде осъдена да заплати сумата от 2567, 10 лева,
представляваща незаплатена дължима главница по договор за паричен заем
№5138023, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 29.05.25г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 417, 05 лева,
представляваща незаплатена договорна възнаградителна лихва, която е
начислена за периода от 06.12.24г. до 05.05.25 г.
ОСЪЖДА Х. И. Г., ЕГН**********, с адрес село П. ДА ЗАПЛАТИ
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ет.2, ап.40-46, сумата от 1796, 96 лева, представляваща на
основание чл. 23 ЗПК, остатък от дължимата главница по договор за паричен
10
заем №5138023 от 06.06.24 г., след прихващане на вече заплатената сума,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция-
29.05.25 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х. И. Г., ЕГН**********, с адрес село П. ДА ЗАПЛАТИ
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ет.2, ап.40-46, сумата в размер на 71,86 лева за заплатена
ДТ, както и сума в размер на 180 лева за юриск. възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

11