РЕШЕНИЕ
№ 20861
гр. София, 16.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110100776 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установява на вземане по издадена заповед за изпълнение)
*********** е предявило срещу К. Г. А., В. С. А. И В. С. А.
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2900,37 лв.,
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. в имот с абонатен номер *********, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 706,73 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. -
17.08.2021 г., за сумата от 28,70 лв., такса за дялово разпределение за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 7,18 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. - 17.08.2021 г., дължими от
1
ответниците разделно при дялове от 4/6 части за К. А. и по 1/6 част за В. и В.
А.и, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
01.10.2021 г. по гр.д. № 48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, тъй като са собственици на топлоснабден имот, находящ се в
***********. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми, респ. на общата фактура за дължимите суми на
интернет страницата на ищцовото дружество.
С определение от 11.08.2023г. производството о гр.д. № 776/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 26 състав, е
прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК в частта по предявения от
*********** срещу К. Г. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6
части от претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г.
- м. 08.2017 г., като издадената заповед за изпълнение на парично задължение
от 01.10.2021 г. по гр.д. № 48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, е
обезсилена в частта, в която е разпоредено длъжникът К. Г. А. да заплати на
заявителя *********** сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6 части от
претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м.
08.2017 г.
Ответникът К. Г. А. оспорва исковата претенция с твърдение, че не е
собственик на имота, респ. не е потребител на топлинна енергия и не е в
облигационна връзка с ищеца. поддържайки, че между страните липсва
облигационно правоотношение. Навежда при евентуалност възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията. При условията на евентуалност
твърди, че квотите не са такива.
Ответникът В. С. А. оспорва исковете. Намира исковете за
неоснователни, доколкото межди страните не е налице облигационно
отношение по доставка на топлинна енергия. Релевира евентуално
2
възражения за погасяване на претендираните вземания по давност. При
условията на евентуалност твърди, че квотите не са такива.
Ответникът В. С. А. оспорва исковата претенция, поддържайки, че
между страните липсва облигационно правоотношение. Евентуално навежда
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. При условията на
евентуалност твърди, че квотите не са такива.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ***********, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт *******. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответниците К. Г. А., В. С. А. И В. С. А., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат Х.. Процесуалният представител на
ответниците оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли. Претендира
разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При условията на
евентуалност твърди, че квотите не са такива.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 48587/2021 г. По
заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
13647/01.10.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника К. Г. А. ( л.18 от ч.гр.д.
№ 48587/2021 г. на СРС), на длъжника В. С. А. (л.19 от ч.гр.д.№ 48587/2021
г. на СРС) и на длъжника В. С. А. (л.20 от ч.гр.д.№ 48587/2021 г. на СРС).
Подадени са възражения по чл. 414 ГПК в законовия срок (л.21, л.25 и л.29
от ч.гр.д.№ 48587/2021 г. на СРС) . Указанията за предявяване на иск по
чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 09.12.2021 г. (л.35 от ч. гр. д.
№ .№ 48587/2021 на СРС), поради което срокът изтича на 10.01.2022 г.
Исковата молба е подадена в съда на 10.01.2022 г. Същата е в преклузивния
срок.
3
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са положителни установителни искове, с които се иска да
бъде признато за установено, че ***********, ЕИК ***********, има
вземания по отношение на ответниците, както следва:
срещу К. Г. А. за следните суми:
главница в размер на 1764.34 лева за стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., представляваща
разликата от предявения размер на исковата претенция за главница от 1
933,58 лева и сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6 части от
претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м.
08.2017 г., в която част производството е прекратено и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2021 г. по гр.д. №
48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, е обезсилена.
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г. в размер на
471,15 лева,
главница в размер на 19,13 лева, ведно със законна лихва за периода от
23.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
4,79 лева
срещу В. С. А. за следните суми:
главница в размер на 483.40 лева за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до
4
изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
117,79 лева,
главница в размер на 4,78 лева, ведно със законна лихва за периода от
23.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
1,20 лева,
срещу В. С. А. за следните суми:
главница в размер на 483.40 лева за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до
изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
117,79 лева,
главница в размер на 4,78 лева, ведно със законна лихва за периода от
23.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
1,20 лева,
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1)
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което 2) е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
3) уговорената цена в претендирания размер, както и 4) че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания. По възражението за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Другите възражения, които са направили отвениците касая фактите, чиято
тежест на доказване е на ищеца.
По отношение на облигационната връзка
5
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., който регламентира
отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия и по
отношение на исковия период. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или
вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост води до възникване на облигационни отношения между
собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които
на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на
правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ
от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения
и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.
По делото не спори между страните, а и от материалите по делото се
установи, че процесният апартамент - ***********, е изграден в сграда по
ЖСК. Видно от представените и приобщени материали На 26.08.1984 г. е
съставен окончателен протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК, с който участниците са
си разпределили обектите и правото на ползване. За ********** В.ЕВ А. е
получен апартамент № 14. Същият протокол е окончателен и е влязъл в сила
(л.144-148 от делото).
Между страните не се спори, че между апартаментът възложен на
********** В.ЕВ А. и процесния топлоснабден имот има пълна идентичност.
Същото се установи от представено по делото удостоверение за идентичност
на ГИС София с изх. № 68-00-877/12.06.2017г. (л.18 от делото).
Спорно остава дали ********** В.ЕВ А. е собственик на процесния
апартамент, респективно дали неговите наследници са придобили това
кочеството.
По делото е приета и не е оспорена от страните молба-декларация от
18.12.2000 г., подадена пред ***********, се установи, че на посочената дата
от ответника К. Г. А. е отправила искане до ищеца за откриване на партида на
6
нейно име за процесния топлоснабден имот, находящ се в ***********. В
заявлението е декларирано, че нейното семейство се състои от трима членове.
Видно от приложението към декларацията, на втората страница към нея,
ответницата К. А. е декларирала, че имотът е неин и ще използва същия за
жилищни нужди на семейството си. Съдът приема, че с подаването на молба-
декларация от 18.12.2000 г., адресирана до ***********, чиято автентичност
не е оборена по делото, ответницата е заявила желанието си за откриване на
партида за целия топлоснабден имот единствено на нейно име, като е
посочила, че имотът ще се ползва за задоволяване жилищните нужди на нея и
на членове на семейството . (л.19-л.20 от делото). По този начин
ответниците са приели наследството и са се обвързали с ищеца.
Спорно оставали дали ********** В.ЕН А. е придобил качеството на
собственик на апартамент в ЖСК.
Ответниците правят възражение, че не е изкаран нотариален акт за
процесния апартамент, поради което процедурата по чл.35 ЗЖСК не е
завършена и наследодателят на ответниците не е собственик, съответно и
ответниците не са собственици. Съдът приема, че това възражение на
ответниците е неоснователно, а ищецът е доказал качеството на собственик
********** В.ЕВ А. на процесния апартамент, както и приемането на
наследството от страна на ответниците. Настина в процесния случай има
протокол само по чл.35, ал.1 ЗЖСК, но липсва нотариален акт издаден на
името на ответниците и на техния наследодател.
Материалноправният въпрос на който съдът следва да отговори е
дали влезлият в сила окончателен протокол по чл.35 ЗЖСК, с който са
определени окончателна цената на имотите в сградата на
жилищностроителната кооперация и припадащите се идеални части от
общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж,
представлява документ за собственост, въз основа на който разпределеният
член-кооператор придобива качеството на собственик/ползвател спрямо
доставчика на комунални услуги.
По този въпрос вече има произнасяне от горните инстанции.
С протоколът по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК член-кооператорите могат да се
снабдят с нотариален акт за собственост на обекта по реда на чл. 35, ал. 2 от
ЗЖСК като правото на собственост се придобива от момента на издаването на
7
акта. Законът не забранява член-кооператора да ползва разпределения му в
кооперацията обект, в случай че са налице предпоставките за това, преди
снабдяването си с нотариален акт за право на собственост. В случаите когато
се отнася за обект, който е разпределен на член-кооператор, то именно
последният, а не кооперацията, е този който може да претендира пропуснати
ползи от обекта ако той се ползва от трети лица без правно основание за това.
Това следва и от разпоредбата на чл. 38а от ЗЖСК даваща възможност на
член-кооператора да предяви иск за изваждането на всеки, който се намира
без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище,
независимо от това че не се е снабдил с нотариален акт за същото. Затова в
случаите когато кооператорът ползва разпределения му обект той, а не
кооперацията трябва да понася разноските по ползването му. С молба си
подписа си в протокола и удостоверения към него ********** В.ЕВ А. е
заявил, че ще ползва разпределения му в качеството на член-кооператор в
обект, като това ползване продължава и към момента на смъртта му, което
преминава към неговите наследници (арг. чл.23 ЗЖСК). По делото
ответниците не са ангажирали доказателства за отказ от наследство или
напускане на ЖСК. Затова ********** В.ЕВ А., респективно неговите
наследници – ответници в процесния случай ще трябва да заплащат разходите
свързани с това ползване, независимо от обстоятелството че не са си изкарали
нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. В този смисъл Определение № 1043 от
24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2013 г., III г. о., ГК и Решение №
2095 от 17.12.2012 г. на САС по в. гр. д. № 2408/2012 г.
********** В.ЕВ А. е бил собственик на процесния обект ***********,
който извод може да се направи от съвкупния анализ на приетите по делото
писмени доказателства – окончателен разделителен протокол по чл.35, ал.1
ЗЖСК, подписан от него (л.144-147 от делото), списък на член-
кооператорите (л.149-150 от делото), списък на списък на живущите по
апартаменти в жилищната сграда на този адрес (л.21 от делото). На всички
тези документи ********** В.ЕВ А. се е подписал и ответниците не са го
оспорили.
Действително, фактическият състав на придобиването на правото на
собственост по ЗЖСК завършва с издаване на нотариален акт въз основа на
решението на ОС по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК. Участието на ответника в
проведеното общо събрание на собствениците след надлежно извършеното
8
разпределение на имотите по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК и фигурирането му
като собственик в списъка на живущите, за което той се е подписал, следва да
се приемат като признание, че същият е придобил собствеността върху
процесния апартамент на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. В този смисъл е
Решение № 2314 от 10.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 317/2022 г.
Всички тези доказателства налагат извод, че в процесния период
именно ответникът е бил собственик на процесния апартамент, независимо от
липсата на представен по делото констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2
от ЗЖСК, в какъвто смисъл е възражението в жалбата. Допълнителен
аргумент е и факта, че в акта за сключен граждански брак е записан адресът
на ********** В.ЕВ А. на процесния имот, като е посочен негов постоянен
адрес.
С оглед изложеното съдът прие, че ищецът е доказал първата
предпоставка, а именно облигационната връзка между ищеца и ответниците.
С оглед на приетото за установено в настоящото производство, че в
рамките на исковия период ответниците са били носители на по 1/3 идеална
част от правото на собственост върху процесния имот, съдът приема, че
между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
По предпоставките 2, 3 и 4 – доставка на топлинна енергия в
посочения период, количество и сума
По делото е прието СТЕ (л.95-101 от делото), която съдът напълно
кредитира като всеобхватна, достоверна, пълна и изготвена от компетентно
лице. По делото не е налице спор, а и това обстоятелство се установява от
заключението на СТЕ, че процесният имот е бил топлофициран, както и че
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между
страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. По делото не е установено и ответниците да са упражнили
9
правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период.
Съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г., е прието, че
клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото са приети заключения по съдебнотехническата и
съдебносчетоводната експертизи (л.103-112 от делото), които съдът като
напълно кредитира като всеобхватни, точни, достоверни, пълни и изготвени
от компетентно лице. Същите напълно кореспондират с останалите
доказателства по делото. Въз основа на техните заключения съдът приема за
установено в производството, че за процесния недвижим имот за процесния
период е била доставяна топлинна енергия за сградна инсталация, отопление
и за услугата топла вода, чиято стойност за процесния период от м.05.2017г.
до м.04.2019г., вкл., се равнява на сума в общ размер на 2900.37лв.
Ответниците са била в забава за плащане на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., като размерът на обезщетението
за забава върху установената в производството главница е в размер на 706.73
лева.
Следователно по делото се доказа доставката на топлинна енергия за
обект, период, количество и дължимост на суми в техния размер.
По предпоставка 5 – дялово разпределение
Услугата дялово разпределение е била осъществена от третото лице –
помагач – ***********, като с оглед чл.22, ал.2 от Общите условия
ответниците дължат заплащането на ищеца на осъществената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.07.2018г до м.04.2019г., която е в
размер на 28.70 лева. При съобразяване срока за плащане, на издадените по
делото общи фактури, съобразно заключението по приетата
съдебносчетоводна експертиза, за процесния период от 15.09.2018г. до
17.08.2021г. лихвата за забава върху стойността на главницата за доставена
топлинна енергия се равнява на сумата от 706.73 лева, а върху начислената
услуга дялово разпределение лихвата за забава за посочения период е в
размер от 7.18 лева.
10
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение в размер на 7.18 лева е основателна. Ответниците са били в
забава за плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., и оглед гореизложеното исковете по чл.86, ал.1
ЗЗД следва да бъдат уважени.
С оглед приетото за доказано качеството на ответниците на
потребители на топлинна енергия за процесния период, както и установеният
по делото факт на доставена и потребена в процесния имота топлоенергия в
претендираното от ищеца стойност за исковия период, следва да бъде
разгледано релевираното от всеки от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
По размера на вземанията и изтеклата погасителна давност
Между страните се спори, че ********** В.ЕВ А. е починал на
19.11.1994 г., като оставил наследници ответници – К. А., В. А. и **********
А. (л.17 от делото).
Не е спорно, а и от материалите по делото се установи, че К. А. и
********** А. са сключили брак 09.06.1991 г. (л.125 от делото).
Имотът е възложен на ********** В.ЕВ А., съгласно протокол по чл.35,
ал.1 ЗЖСК на 26.08.1984 г., това сключването на брака през 1991 г., поради
което придобият апартамент не е в режим на СИО, а е индивидуална
собственост. Ето защо на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал1 ЗН всеки един от
наследниците има равна част, т.е. всеки един от ответниците има по 1/3
идеална част от процесния апартамент, съответно и задълженията, които
възникват във връзка с неговото управление и ползване.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 23.08.2021 г., поради което
възражението е частично основателно за вземания до 23.08.2018г.
Следователно всичко за периода от 01.09.2018 г. да 30.04.2019 г. се явява
11
основателно, а неоснователно за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2018 г.
По главницата за топлинна енергия:
Всички суми за периода на погасителната давност са в табл. 3 от ССчЕ
до 08.2018 г. и са в размер на 1815.51 лева. Следователно дължимата
главница за периода от 01.09.2018 г. до 17.08.2021 г., е 2900.37 – 1815.51 =
1084.86 лева за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. Следователно всеки
един от ответниците дължи за посочения период 361.62 лева. Исковата
претенция за горницата от 1084.86 лева до 2900.37 лева за периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2018 г. се явява неоснователна, поради погасена по
давност.
По главницата за дялово разпределение:
Погасената по давност сума е 5.74 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.08.2018 г.. Исковата претенция се явява основателна за периода от
01.09.2018 г. да 30.04.2019 г. и сумата е в размер на 28.07 – 5.74 = 22.33 лева.
Всеки един от ответниците би следвало да плати 7.44 лева.
По мораторна лихва върху главница:
Мораторната лихва в исковата молба е претендирана за периода от
15.09.2018 г. до 17.08.2021 г. и се начислява за вземания, които не са погасени
по давност, на основание чл.119 ЗЗД. В този смисъл мораторна лихва следва
да се начисли за вземания от 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г. Събрани
мораторните главници по таблица № 4 – л.108 от делото се получава, че
общата мораторна лихва е 550.03 лева. Следователно за всеки един от
ответниците би трябвало да дължи 183.34 лева.
По мораторна лихва върху дялово разпределение:
По мораторната лихва върху сума за дялово разпределение, пак
изчислена от колона 6 от табл. № 4 от л.108 от делото се получава 2.43 лева.
При деление на три се получа 0.81 лева.
ЗА К. А.
За нея е предявен искове, както следва:
главница в размер на 1764.34 лева за стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., представляваща
12
разликата от предявения размер на исковата претенция за главница от 1
933,58 лева и сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6 части от
претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м.
08.2017 г., в която част производството е прекратено и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2021 г. по гр.д. №
48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, е обезсилена.
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г. в размер на
471,15 лева,
главница в размер на 19,13 лева, ведно със законна лихва за периода от
23.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
4,79 лева, държавна такса в размер на 48,57 лева
Искът спрямо К. А. следва да се отхвърли за горниците над признатите
суми за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., като погасен по давност. За
този ответник не е предявен иск преди 01.09.2017 г., тъй като в тази част
производството е прекратено, поради недопустимост, съгласно Определение
№ 28074/11.08.2023 г., което е влязло в законна сила 23.08.2023 г. (л.153 от
делото).
С оглед изложеното следва да се признае за установено, че К. Г. А., ЕГН
**********, ************* че дължи на ******************, със седалище
и адрес на управление: **************Б сумите, както следва:
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 361.62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното изплащане
на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 7.44 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
13
86 ЗЗД сумата от 183.34 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 361.62 лева, която
топлинна енергия е дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г.;
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 0.81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 7.44 лева, която топлинна
сума за дялово разпределение е дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до
17.08.2021 г.;
за които суми има издадена Заповед № 13647 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 48587/2021 г. по
описа на СРС.
ЗА В. А.
Предявен е иск срещу В. С. А. за следните суми:
главница в размер на 483.39 лева за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до
изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
117,79 лева,
главница в размер на 4,78 лева, ведно със законна лихва за периода от
23.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на
1,20 лева, държавна такса в размер на 12.14 лева, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8.33 лева;
Искът за В. А. следва да се отхвърли за горницата над признатите суми
за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2018 г., като погасен по давност.
С оглед изложеното следва да се признае за установено, че В. С. А.,
ЕГН **********, ************* че дължи на *****************, със
седалище и адрес на управление:*********** сумите, както следва:
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 361.62 лева, представляваща стойност на
14
незаплатена топлинна енергия, дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното изплащане
на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4.78 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 177.79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 361.62 лева, която
топлинна енергия е дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г.;
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 0.81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 7.44 лева, която топлинна
сума за дялово разпределение е дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., а мораторната лихва е начислена 31.08.2018 г. до
17.08.2021 г.;
за които суми има издадена Заповед № 13647 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 48587/2021 г. по
описа на СРС.
Съгласно изчисленията В. А. дължи мораторни лихви за 183.34 лева, но
исковата претенция е за 117.79 лева и лихва върху сума за дялово
разпределение 7.44, но исковата претенция е за 4.78 лева, поради което следва
да се присъдят по-малките суми.
ЗА В. С. А.
Предявен е иск срещу В. С. А. за следните суми:
главница в размер на 483.40 лева за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до
изплащане на вземането,
15
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г. в размер на
117,79 лева,
главница за дялово разпределение в размер на 4,78 лева, ведно със
законна лихва за периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г. в размер на
1,20 лева,
Искът за В. А. следва да се отхвърли за горницата над признатите суми
за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2018 г., като погасен по давност
С оглед изложеното следва да се признае за установено, че В. С. А.,
ЕГН **********, ************* че дължи на ****************, със
седалище и адрес на управление: *********** сумите, както следва:
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 361.62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното изплащане
на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4.78 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 177.79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 361.62 лева, която
топлинна енергия е дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г.;
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 0.81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 4.78 лева, която топлинна
сума за дялово разпределение е дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., а мораторната лихва е начислена 31.08.2018 г. до
17.08.2021 г.;
16
за които суми има издадена Заповед № 13647 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 48587/2021 г. по
описа на СРС.
Съгласно изчисленията В. А. дължи мораторни лихви за 183.34 лева, но
исковата претенция е за 117.79 лева и лихва върху сума за дялово
разпределение 7.44, но исковата претенция е за 4.78 лева, поради което следва
да се присъдят по-малките суми.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1, 3 и 4 ГПК.
За К. А.
Същата има право на разноски с оглед отхвърлената част и
прекратената част, на основание чл.78, ал.3-4 ГПК. Представя списък с
разноски (л.176 от делото), съгласно който претендира 450.00 лева в
заповедното производство (л.26 от делото) и 500.00 лева в исковото
производство (л.61 от делото). Възражението на ищеца за прекомерност, не
е основателно, тъй като исковата претенция спрямо К. А. е за 2428.65 лева,
поради което възнаграждението се определя по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, което е
542.87 лева. Претендираното възнаграждение е по-малко от нормативно
определеното.
Лицето е поискало изменение по реда на чл.248 ГПК определението, с
което за нея се прекратява производството за разликата от 169.27 лева.
Съдът приема, че за прекратената част ответникът има право на
разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК, като за прекратената част съдът ще
начисли сумата в отхвърлената част и ще присъди разноски пропорционално.
Всички искови претенции спрямо К. А. са в размер на 2428.65 лева, а
уважената част е 553.21 лева. Отхвърлената част и прекратената са в общ
размер 1875.44 лева.
За заповедното производство К. А. има право на разноски в размер на
17
347.50 лева (450 х 1875.44/2428.65).
За исковото производство К. А. има право на разноски в размер на
386.11 лева (500 х 1875.44/2428.65).
Ето защо **************, със седалище и адрес на управление:
************ следва да бъде осъдена да заплати на К. Г. А., ЕГН
**********, ************* сумите: 347.50 лева (триста четиридесет и седем
лева и петдесет стотинки), представляващи разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.; 386.11 лева (триста осемдесет и
шест лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в исковото
производство; на основание чл.78, ал.3-4 ГПК.
За В. А.
Същият има право на разноски с оглед отхвърлената част, на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Представя списък с разноски (л.176 от делото), съгласно
който претендира 300.00 лева в заповедното производство (л.22 от делото) и
300.00 лева в исковото производство (л.75 от делото). Възражението на
ищеца за прекомерност, не е основателно, тъй като исковата претенция
спрямо В. А. е за 607.16 лева, поради което възнаграждението се определя по
чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, което е 400.00 лева. Претендираното възнаграждение е
по-малко от нормативно определеното.
Всички искови претенции спрямо В. А. са в размер на 607.16 лева, а
уважената част е 485 лева. Отхвърлената част е в размер 122.16 лева.
За заповедното производство В. А. има право на разноски в размер на
60.40 лева (300 х 122.16/607.16).
За исковото производство В. А. има право на разноски в размер на 60.40
лева (300 х 122.16/607.16).
Ето защо **************, със седалище и адрес на управление:
**************** следва да бъде осъдена да заплати на В. С. А., ЕГН
**********, *************сумите: 60.40 лева (шестдесет лева и четиридесет
стотинки), представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 48587/2021 г.; 60.40 лева (шестдесет лева и четиридесет стотинки),
представляващи разноски в исковото производство; на основание чл.78, ал.3
ГПК.
За В. А.
18
Същият има право на разноски с оглед отхвърлената част, на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Представя списък с разноски (л.176 от делото), съгласно
който претендира 300.00 лева в заповедното производство (л.30 от делото) и
300.00 лева в исковото производство (л.69 от делото). Възражението на
ищеца за прекомерност, не е основателно, тъй като исковата претенция
спрямо В. А. е за 607.16 лева, поради което възнаграждението се определя по
чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, което е 400.00 лева. Претендираното възнаграждение е
по-малко от нормативно определеното.
Всички искови претенции спрямо В. А. са в размер на 607.16 лева, а
уважената част е 485 лева. Отхвърлената част е в размер 122.16 лева.
За заповедното производство В. А. има право на разноски в размер на
60.40 лева (300 х 122.16/607.16).
За исковото производство В. А. има право на разноски в размер на 60.40
лева (300 х 122.16/607.16).
Ето защо **************, със седалище и адрес на управление:
************* следва да бъде осъдена да заплати на В. С. А., ЕГН
**********, ************* сумите: 60.40 лева (шестдесет лева и четиридесет
стотинки), представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 48587/2021 г.; 60.40 лева (шестдесет лева и четиридесет стотинки),
представляващи разноски в исковото производство; на основание чл.78, ал.3
ГПК.
За Топлофикация София
Ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съгласно
уважената част. Общата цена на исковете е 3642.98 лева. Общият размер на
всички уважени искове е в размер на 1522.21 лева.
Ищецът представя списък с разноски (л.175 от делото), а
доказателствата за тяхното извършване се намират в кориците по делото.
В заповедното производство претендира държавна такса в размер на
72.86 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Общият
размер разноски в заповедното производство са 122.86 лева. Ищецът има
право на разноски в заповедното производство в общ размер на 51.34 лева
(122.86 x 1522.21/3642.98). Тези разноски следва да се поделят по равно, тъй
като ответниците има права по 1/3. Следователно всеки един от тях следва да
19
бъде осъден да заплати сумата от 17.11 лева разноски в заповедното
производство.
В исковото производство ищецът претендира 827.86 лева. Ищецът има
право на разноски в исковата производство в общ размер на 345.92 лева
(827.86 x 1522.21/3642.98). Тези разноски следва да се поделят по равно, тъй
като ответниците има права по 1/3. Следователно всеки един от тях следва да
бъде осъден да заплати сумата от 155.31 лева разноски в заповедното
производство.
К. Г. А., ЕГН **********, ************* следва да бъде осъдена да
заплати на **************, със седалище и адрес на управление: гр.
************** сумите: 17.11 лева (седемнадесет лева и единадесет
стотинки), разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.;
155.31 лева (сто петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки),
представляващи разноски в настоящото производство; на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
В. С. А., ЕГН **********, ************* следва да бъде осъден да
заплати на ***************, със седалище и адрес на управление:
************** сумите: 17.11 лева (седемнадесет лева и единадесет
стотинки), разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.;
155.31 лева (сто петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки),
представляващи разноски в настоящото производство; на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
В. С. А., ЕГН **********, ************* следва да бъде осъдена да
заплати на ****************, със седалище и адрес на управление:
*************** сумите: 17.11 лева (седемнадесет лева и единадесет
стотинки), разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.;
155.31 лева (сто петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки),
представляващи разноски в настоящото производство; на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени искове от
20
*************, със седалище и адрес на управление: г****************
срещу К. Г. А., ЕГН **********, *************, че К. Г. А., ЕГН
**********, ************* дължи на „************, със седалище и адрес
на управление: ************* сумите, както следва:
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 361.62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното изплащане
на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 7.44 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 183.34 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 361.62 лева, която
топлинна енергия е дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г.;
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 0.81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 7.44 лева, която топлинна
сума за дялово разпределение е дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., а мораторната лихва е начислена 31.08.2018 г. до
17.08.2021 г.;
за които суми има издадена Заповед № 13647 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 48587/2021 г. по
описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за горниците и
периодите: от 361.62 лева до 1763.34 лева, представляващи топлинна енергия
за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва за
периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането; от 7.44 лева до 19.13
лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до
21
изплащане на вземането; от 183.34 лева до 471.15 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.
до 17.08.2021 г.; от 0.81 лева до 4.79 лева, представляващи мораторна лихва за
от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., като неоснователен и недоказан и погасен
по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени искове от
************, със седалище и адрес на управление: ************ срещу В.
С. А., ЕГН **********, *************, че В. С. А., ЕГН **********,
************* дължи на ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** сумите, както следва:
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 361.62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното изплащане
на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4.78 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 177.79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 361.62 лева, която
топлинна енергия е дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г.;
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 0.81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 7.44 лева, която топлинна
сума за дялово разпределение е дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., а мораторната лихва е начислена 31.08.2018 г. до
17.08.2021 г.;
за които суми има издадена Заповед № 13647 за изпълнение на парично
22
задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 48587/2021 г. по
описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за горниците и
периодите: от 361.62 лева до 483.40 лева, представляващи топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва за
периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането; от 0.81 лева до 1.20 лева,
представляващи мораторна лихва за от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., като
неоснователен и недоказан и погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени искове от
***************, със седалище и адрес на управление: *********** срещу
В. С. А., ЕГН **********, *************, че В. С. А., ЕГН **********,
************* дължи на*************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* сумите, както следва:
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 361.62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното изплащане
на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4.78 лева, представляваща стойност на
незаплатена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (23.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 177.79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 361.62 лева, която
топлинна енергия е дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г.;
по иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 0.81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 4.78 лева, която топлинна
сума за дялово разпределение е дължима за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., а мораторната лихва е начислена 31.08.2018 г. до
17.08.2021 г.;
23
за които суми има издадена Заповед № 13647 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 48587/2021 г. по
описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за горниците и
периодите: от 361.62 лева до 483.40 лева, представляващи топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва за
периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането; от 0.81 лева до 1.20 лева,
представляващи мораторна лихва за от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., като
неоснователен и недоказан и погасен по давност.
ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН **********, ************* да заплати на
************, със седалище и адрес на управление: ************* сумите:
17.11 лева (седемнадесет лева и единадесет стотинки), разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.; 155.31 лева (сто
петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляващи разноски в
настоящото производство; на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, ************* да заплати на
**************, със седалище и адрес на управление: ************ сумите:
17.11 лева (седемнадесет лева и единадесет стотинки), разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.; 155.31 лева (сто
петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляващи разноски в
настоящото производство; на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, ************* да заплати на
***********, със седалище и адрес на управление: ************** сумите:
17.11 лева (седемнадесет лева и единадесет стотинки), разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.; 155.31 лева (сто
петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляващи разноски в
настоящото производство; на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *************, със седалище и адрес на управление:
г**************Б да заплати на К. Г. А., ЕГН **********, *************
сумите: 347.50 лева (триста четиридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
48587/2021 г.; 386.11 лева (триста осемдесет и шест лева и единадесет
стотинки), представляващи разноски в исковото производство; на основание
чл.78, ал.3-4 ГПК.
ОСЪЖДА **********, със седалище и адрес на управление:
24
************ да заплати на В. С. А., ЕГН **********, *************
сумите: 60.40 лева (шестдесет лева и четиридесет стотинки), представляващи
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.; 60.40 лева
(шестдесет лева и четиридесет стотинки), представляващи разноски в
исковото производство; на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА *************, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати на В. С. А., ЕГН **********, *************
сумите: 60.40 лева (шестдесет лева и четиридесет стотинки), представляващи
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 48587/2021 г.; 60.40 лева
(шестдесет лева и четиридесет стотинки), представляващи разноски в
исковото производство; на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
***********, ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****************, на страната на ищеца ***********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25