РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 17.08.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря М.А., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13185 по описа за 2010 год. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.362-364 ГПК вр.чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявен от С.2. ЕООД, против М.Б.Р., иск по чл.19,
ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между М.Б.Р. и С.2. ЕООД
предварителен договор от 06.11.2010 г. за покупко-продажба на следния недвижим
имот: „Масивна жилищна сграда, находяща се в гр.**********, застроена на 76.40
кв.м., състояща се от: изба, партер-магазин, мецанин, първи етаж, състоящ се
от: две стаи, кухня и сервизни помещения, втори етаж състоящ се от: дневна,
спалня, кухня и сервизни помещения и тавански етаж, състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседи на сградата: бул.В., сградата на бул.В.,
5, двор и аптека, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел I-2 в кв.394 по плана на гр.София, м.Центъра на площ от 513 кв.м., при
съседи съгласно скица: бул.В., парцел II-3, парцел V и парцел III”.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2010 г. ищецът в
качеството си на купувач сключил с ответника, като продавач процесния
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при цена 400000.00
лв. /чл.5 от договора/, като при подписване на договора заплатил сумата
300000.00 лв. Уговорили се остатъкът от продажната цена да бъде заплатен при
сключване на окончателния договор – в срок до 10.30 часа на 15.11.2010 г.
/чл.3/ до който момент продавачът поел задължение да подготви всички документи
по сключване на договора. Страните следвало да се явят /взаимно уведомени/ на
посочената дата и час при нотариус В. Г. с рег.№ 340 на НК на РБ с район на
действие – района на СРС. Продавачът не изпълнил договореното, за което бил
съставен констативен протокол рег.№ 15637, т.6, № 130/15.11.2010 г. от
пом.нотариус по заместване на нотариус В. Г.. За сключване на договора
продавачът се легитимирал с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по завещание № 32, том I А, рег.№ 1276, дело № 234/1998 г. на нотариус В. Б. с рег. № 302 на НК
на РБ с район на действие – района на СРС. И досега окончателен договор не бил
сключен. Претендират се разноски по делото.
Ответникът М.Б.Р. в отговора си на исковата молба, подаден в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че е собсственик на имота от 1998 г. Твърди, че оттогава до момента на
подаване на отговора е в съдебни спорове с различни лица, като въвод във
владение е бил извършен на 18.11.2011 г. Оспорва да е полагала подпис на
предварителния договор. Оспорва на посочената дата да е била в гр.П.. Оспорва
получаването на сумата по предварителния договор. Оспорва изявленията в
предварителния договор да са направени от нея. Твърди, че за имота не са
плащани данъци и такси от 2002 г., както и че от 18.01.1999 г. до момента на
подаване на отговора върху имота е вписана възбрана. Прави възражение, че
стойността на имота е много по-висока от посочената продажна такава. Твърди, че
към 06.11.2010 г. във връзка с правото на собственост върху имота са били
налице висящи съдебни спорове. Претендира
разноски по делото.
Съдът, намира че писменият отговор е подаден в срока по чл.131 ГПК,
доколкото съобщението по чл.131 ГПК не е било връчено редовно на ответника.
Върнатото в цялост съобщение с уведомление по чл.47, ал.5 ГПК /л.30/ с
отбелязване, че на 10.03.2011 г. е залепено уведомление на стъклото на вратата
за втори етаж не съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.47, ал.1-ал.5 ГПК: не са посочени датите, на които е посещаван адреса, дали е установено, че
адресата не пребивава на адреса и не е назначен особен представител на
ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
С предварителен договор от 06.11.2010 г. С.2. ЕООД в качеството си на
купувач сключил с М.Б.Р., в качеството й на продавач предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ: „Масивна жилищна сграда,
находяща се в гр.**********, застроена на 76.40 кв.м., състояща се от: изба,
партер-магазин, мецанин, първи етаж, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения, втори етаж състоящ се от: дневна, спалня, кухня и сервизни помещения
и тавански етаж, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи на сградата: бул.В., сградата на бул.В., 5, двор и аптека, заедно с 1/3
ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел I-2 в кв.394 по плана на гр.София, м.Центъра на площ от 513 кв.м., при
съседи съгласно скица: бул.В., парцел II-3, парцел V и парцел III” при продажна цена 400000.00 лв. /чл.5 от
договора/. В чл.5 от договора страните договорили, че продажната цена ще бъде
заплатена по посочения начин: а/ едновременно с подписване на предварителния
договор – 300000.00 лв., платима в брой, чието плащане се удостоверява с
отделен подпис върху предварителния договор и от двете страни, имащо характер
на разписка за предадената и получена сума и б/едновременно с подписване на
окончателния договор във формата на нотариален акт– сумата 100000.00 лв.,
платима в брой срещу издадена от продавача 1 бр. разписка.
В чл.3 страните договорили сключване на окончателния договор във формата
на нотариален акт – в срок най-късно до 10.30 часа на 15.11.2010 г., до който
момент продавачът поел задължение да подготви всички документи по сключване на
договора. Страните следвало да се явят /взаимно уведомени/ на посочената дата и
час при нотариус В. Г. с рег.№ 340 на НК на РБ с район на действие – района на
СРС.
Чрез представеният констативен протокол рег.№ 15637, т.6, №
130/15.11.2010 г. от пом.нотариус по заместване на нотариус В. Г. – С.Г. се
установява, че на посочения ден и час – 15.11.2010 г. в 10.30 часа в кантората
на нотариус В. Г. с рег.№ 340 на НК на РБ с район на действие – района на СРС
се е явил само представител на купувача. Удостоверено е, че продавачът не се е
явил в кантората на нотариуса за сключване на окончателен договор във формата
на нотариален акт.
С писмо изх.№ 94-М-434/08.12.2015 г. на Министерство на правосъдието
/л.467/ е посочено, че е издадена Заповед № ЛС-И-1561/11.11.2008 гг. На
министъра на правосъдието, с която С. Е. Г. –В. е била вписана като
пом.нотариус по заместване на нотариус В. Г. – С.Г. с рег.№ 340 на НК на РБ с
район на действие – района на СРС.
Чрез представеният констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по завещание № 32, том I А, рег.№ 1276, дело № 234/1998
г. на нотариус В. Б. с рег. № 302 на НК на РБ с район на действие – района на
СРС се установява, че М.Б.Р. е била призната за собственик на имота, предмет на
предварителния договор по реда на чл.483, ал.1 ГПК на основание извършено
завещание /саморъчно завещание по нот.дело № 157/1995 г./.
С протокол от проведено заседание на съвета на директорите на Л.Г.А.
АД-едноличен собственик на капитала на С.2. ЕООД от 30.10.2010 г. е било взето
решение за покупка на имота, находящ се на бул.В., 7, гр.София.
С влязло в сила на 30.12.2010 г. Решение от 28.12.2009 година,
постановено по гр.възз.д. Nо 2767/2006 година на Софийския градски съд /гр.д.№
000448/2001 г. на СРС, 50 състав/ бил уважен предявения ревандикационен иск по
чл.108 ЗС на М.Б.Р. срещу А.Б.П. за имота, находящ се в гр.**********, предмет
на предварителния договор. Уважени са и предявените ревандикационни искове по
чл.108 ЗС за същия имот срещу ответниците –търговски дружества: Б. ООД,
Златоклас 96 ООД, Г.Г. ООД и Б. Ф.К. ЕООД, като е признато за установено, че М.Б.Р.
е собственик на имота по силата на завещание от 15.02.1995 година. Със същото
решение е бил отхвърлен, като неоснователен предявеният в производството
инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание
от 15.02.1995 година.
В представеното удостоверение за данъчна оценка на имота рег.№
0600-0571/24.11.2010 г. на СО, Дирекция „ПАМД”, отдел Средец/Триадица се
установява, че данъчната оценка на имота възлиза на 114028.10 лв.
В представеното удостоверение на СО, Дирекция „ПАМД”, отдел
Средец/Триадица за данъчна оценка на имота рег.№ 0119-3750/08.08.2011 г. е
посочено, че данъчната оценка на имота, предмет на сключения предварителен
договор е 328233.50 лв., а данъчните задължения за него възлизат на 8441.46 лв.
В удостоверение на СО, Дирекция „ПАМД”, отдел Средец/Триадица от
12.01.2012 г. са посочени задълженията за лихви върху данък недвижими имоти и
върху такса битови отпадъци за времето от 2001 г. до 2011 г., както следва
841.40 лв. лихви върху данък недвижими имоти и 2445.88 лв. върху такса битови
отпадъци /л.93/.
В представеното удостоверение на СО, Дирекция „ПАМД”, отдел
Средец/Триадица за данъчна оценка на имота рег.№ 10МДТ-1100-96/29.10.2013 г. е
посочено, че данъчната оценка на имота, предмет на сключения предварителен
договор е 620489.40 лв.
В представеното удостоверение на СО, Дирекция „ПАМД”, отдел
Средец/Триадица за данъчна оценка на имота рег.№ 10МДТ-1100-526-1/13.11.2015 г.
е посочено, че данъчната оценка на имота, предмет на сключения предварителен
договор е 298420.00 лв.
В представеното удостоверение на
СО, Дирекция „ПАМД”, отдел Средец/Триадица за данъчна оценка на имота рег.№
10МДТ-1100-564-1/04.01.2016 г. е посочено, че данъчната оценка на имота,
предмет на сключения предварителен договор е 298420.00 лв.
В единична съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ от 15.04.2012 г. на вещо
лице инж.А.Я.Б. /л.129-л.143/ са направени констатации, за това че подписите
положени от името на М.Б.Р. на първа и трета страница от предварителния договор
за продажба на недвижим имот от 06.11.2010 г. не са положени от М.Б.Р.,
ръкописно изписаното име „М.Б.Р.” върху трета страница от договора не е не е
написано от М.Р., а в представения по делото протокол от проведено заседание на
съвета на директорите на Л.Г.А. АД-едноличен собственик на капитала на С.2.
ЕООД от 30.10.2010 г. подписите под № 1 и № 2 от името на Р.М. и П.Г. са били
положени от Р. П. М. и П.П. Г., а подписът положен под № 3 от името на Т.Л. не
е положен от Т.Р.Л..
Констатациите на другите назначени експерти – специалисти графолози: С.В.Ч.,
С.П.А. от приетата тройна СПЕ /л.273-л.292/; вещо лице С.Г.Б., вещо лице С.Г.Х.
и вещо лице М.Б.З. по тройна СПЕ от 12.11.2014 г. /л.364-л.372/ и на вещо лице Г.И.М.,
вещо лице Б.К.Г. и вещо лице Ж.А.П. по тройна СПЕ от 14.03.2015 г. /л.427-л.435/
изложени в приетите, като обективно и професионално изготвени експертизи са
че подписите положени в предварителния договор от името на М.Б.Р., като
продавач са положени от М.Б.Р..
В приетата тройна СПЕ /л.273-л.292/ са дадени констатации, че в
представения по делото протокол от проведено заседание на съвета на директорите
на Л.Г.А. АД-едноличен собственик на капитала на С.2. ЕООД от 30.10.2010 г.
подписите под № 1 и № 2 от името на Р.М. и П.Г. са били положени от Р. П. М. и П.П.
Г., а подписът положен под № 3 от името на Т.Л. не е положен от Т.Р.Л..
В приетата ССчЕ /л.156-л.157/ са дадени констатации, че осчетоводяването
на сумата 300000.00 лв., като разход за С.2. ЕООД е без документална
обоснованост. Експертът е посочил, че за изготвяне на заключението не е
представен разходен счетоводен документ за извършено плащане на сумата
300000.00 лв. на 06.11.2010 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
І. Относно
искането по чл.19, ал.3 ЗЗД:
Съгласно чл.19, ал.3 ЗЗД страната по предварителен договор, спрямо която
другата страна е поела задължението да сключи окончателен договор, може да иска
от съда да обяви предварителния договор за окончателен, като по този начин се
замести волеизявлението на ответника по сключването на окончателния договор.
Следователно за основателността на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД се изискват
кумулативно следните предпоставки:
1) съществуването на обвързващ страните предварителен договор, с който
ответната страна е поела задължението да сключи окончателен договор, сключен в
съответна форма.
2) притезанието на ищеца за сключване на окончателен договор да е
изискуемо към датата на приключването на устните състезания пред съда;
3) при поето задължение за сключване на окончателен договор с
вещно-транслативен ефект, ответникът следва да е собственик на вещта към датата
на приключването на устните състезания пред съда и да са налице останалите
предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред (чл.363 ГПК).
Тежестта на доказване на всички посочени предпоставки и върху ищцовата страна.
1. Между страните е сключен предварителен договор с поето задължение да
се сключи окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот-в
писмена форма съгласно изискването на чл.19, ал.1 ЗЗД.
Ответникът М.Б.Р. е оспорила подписа на продавача под този договор, за
който е посочено че й принадлежи. Съгласно чл.193, ал.3, изр.1 ГПК тежестта да
докаже, че процесният договор не е подписан от продавача М.Б.Р. е върху ответната
страна- посочена като автор на подписа.
Съгласно приетите по делото съдебно-почеркови заключения на вещите лица
специалисти графолози: С.В.Ч., С.П.А. от приетата тройна СПЕ /л.273-л.292/;
вещо лице С.Г.Б., вещо лице С.Г.Х. и вещо лице М.Б.З. по тройна СПЕ от
12.11.2014 г. /л.364-л.372/ и на вещо лице Г.И.М., вещо лице Б.К.Г. и вещо лице
Ж.А.П. по тройна СПЕ от 14.03.2015 г. /л.427-л.435/ които съдът възприема
изцяло, като обективно, обосновано и професионално дадени се установява по
категоричен и несъмнен начин, че подписите положени в предварителния договор
от името на М.Б.Р., като продавач са положени от М.Б.Р.. Съдът дава вяра на
сочените експертни становища, като обосновани, пълни и безпротиворечиви и обективни
основани на материалите по делото и точни изследвания, чрез ползване на
технически средства.
За обосноваване на сочения правен извод, съдът не възприема експертното
становище на вещо лице инж.А.Я.Б. по единичната СПЕ /л.129-л.143/ и по тройната
СПЕ от 17.02.2013 г. /л.264-л.267/ подписана от вещо лице А.Б. с особено
мнение, доколкото същото не е обосновано и не се основава на изследване на
почерка и подписа на ответника със специални технически средства.
Както са посочили единодушно останалите експерти- специалисти графолози
при обосноваване на своите изводи, при извършеното изследване е установено, че съвпаденията
са съществени, устойчиви и образуват съвкупност, достатъчна по обем и
идентификационна стойност за извода, че в изследваните подписи и подписите от
сравнителния материал е отразен писмено дигиталния навик на едно лице.
Несъвпадението в наклона на някои елементи, се дължи на вариращия в диапазона
от прав до десен наклон на почерка.
В този смисъл така дадената обосновка дава основание на съда да приеме за
верни изводите на експертите С.В.Ч., С.П.А., С.Г.Б., С.Г.Х., М.Б.З., Г.И.М., Б.К.Г.
и Ж.А.П. относно авторството на положения подпис за „продавач” в предварителния
договор. Именно при изследване на общите и частни признаци на почерка на М.Б.Р.
вещо лице инж. А.Б. е възприел, като основополагаща характеристика наклона на почерка, предмет на изследване,
което от своя страна е довело до грешен краен извод несъответстващ на извода на
останалите експерти, материалите по делото и проведеното изследване с
технически средства.
Съобразно издаденото Ръководство за извършване на СПЕ с идентификационна
цел на МВР-НИКК, „заключенията при извършване на идентификационна СПЕ могат
да бъдат категорично положително, когато са установени значителни и образуващи
достатъчна съвкупност съвпадения на сравняваните идентификационни признаци, а
наличните различия са незначителни и могат да бъдат обяснени”. В този
смисъл, според съда, констатациите на цитираните експерти се явяват обосновани.
В този смисъл установения при извършените изследвания от специалистите
графолози различен наклон в почерка на М.Б. се явява налично несъществено
различие в изследваните образци.
Следователно, оспорването в тази насока на представения документ –
предварителен договор за покупко-продажба е неоснователно. При преценка на посочените доказателства,
настоящата инстанция намира, че не е доказана неавтентичност на подписа на продавача в процесния предварителен договор и това оспорване на ответника е
категорично неуспешно. Поради
това не е опровергана формалната доказателствена сила на документа уредена в
чл.180 ГПК.
При преценка събраните доказателства в производството, съдът намира че не
следва да обсъжда представената частна СПЕ /л.392-л.423/ по следните
съображения: Частната експертиза не съставлява годно доказателствено
средство и за да се позове съдът на експертно заключение по разрешения в същата
въпрос, изискващ специални знания, е необходимо допускането на това доказателствено
средство по инициатива на страните или служебно от съда и надлежното му
събиране в рамките на исковото производство пред инстанциите по същество.
Отговорът е предпоставен от принципа за публичност и непосредственост, въведен
с чл. 11 ГПК във връзка с чл. 195 ГПК и чл. 200 ГПК. В този смисъл е налице
произнасяне в на решение № 190/18.12.2009 г. по т.д. № 364/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Макар в производството да бе установено, чрез единодушните констатации на
сочените експерти – специалисти графолози, че подписа положен върху протокол от
проведено заседание на съвета на директорите на Л.Г.А. АД-едноличен собственик
на капитала на С.2. ЕООД на 30.10.2010 г. от името на Т.Л. не принадлежи на
посочения автор, съдът намира че това обстоятелство не е релевантно за
разрешаване на настоящия спор. Според дадените разяснения с Тълкувателно
решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС „сключването
на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване
по смисъла на чл.137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право
да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на
решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и
не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил
съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния
договор. Решението на ОС по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ не е условие, без което
договорът да не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия
състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното
правно действие. Нормата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ регулира управлението на
дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата
на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица
и несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на
съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя.
В този смисъл, според така дадените разяснения, съдът намира че за
обявяване на сключения предварителен договор за окончателен не е необходимо
решение на ОС на дружеството – купувач С.2. ЕООД, взето по реда на чл.137,
ал.1, т.7 ТЗ. Ответникът не е релевирал възражения в посочения смисъл, но е
оспорил формалната доказателствена сила на представения документ - протокол от
проведено заседание на съвета на директорите на Л.Г.А. АД-едноличен собственик
на капитала на С.2. ЕООД на 30.10.2010 г.
В процесния случаи са спазени изискванията на чл.19, ал.2 от ЗЗД,
предварителният договор - съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор - вещта и цената и вещта е индивидуализирана в достатъчна
степен.
Дали продавачът е получил уговорената цена по процесния договор е без
правно значение за действителността му-със сключването на договора за продавача
е възникнало вземане за уговорената цена и ако то не бъде погасено след
настъпване на падежа на вземането, цената може да се претендира на облигационно
основание; това неизпълнение може да е основание за разваляне на процесния
договор, но по делото никоя от страните не навежда твърдения и доводи такова да
е настъпило, нито са налице доказателства за това. Отделно от това, както се
установи в производството чрез представения предварителен договор и
констатациите на експертите по СПЕ / С.В.Ч., С.П.А., С.Г.Б., С.Г.Х., М.Б.З., Г.И.М.,
Б.К.Г. и Ж.А.П./ самия продавач в процесния договор – М.Б.Р. е удостоверил
плащането на част от уговорената с него цена в размер на 300000.00 лв., като
заплащането на остатъка в размер на 100000.00 лв. е отложено за изпълнение от
купувача към момента на сключване на окончателния договор. В производството не
бяха изложени твърдения за заплащане на остатъка 100000.00 лв., поради което
съобразно указаното в чл.362, ал.1 изр.1 ГПК ищецът – купувач по договора
следва да изпълни своето насрещно задължение в указания срок.
Предвидената в закона - чл. 362, ал. 1, изр.1 ГПК правна възможност съдът да
постанови решение, заместващо окончателният договор при условие, че ищецът
изпълни задължението си по предварителния договор за плащане на цената, сама по
себе си изключва неизправността на последния към датата на предявяване
конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. При това, неизпълнението на задължението
му по предварителния договор не е релевантно за успешното реализиране на
заявеното чрез предявения конститутивен иск преобразуващо право за сключване на
окончателния договор. За да бъде уважена предявената искова претенция, основана
на чл.19, ал. 3 ЗЗД е достътачно обстоятелството, че към релевантния за спора
момент страните са валидно обвързани от сключения помежду им в писмена форма
предварителен договор, в съдържанието на който са залегнали всички съществени
условия на обещания бъдещ окончателен договор за продажба на недвижим имот. (в
посоченият смисъл е практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 28 от
01.07.2011 г. п о т. Д. № 207/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. н а ВКС.
Тъй като, както бе посочено, част от
продажната цена в размер на 100000.00 лв. не е платена от купувача-ищец в
производството, в съответствие с чл. 362, ал.
1, изр.1 ГПК, за погасяване на насрещното му задължение за плащане на цената, съдът следва да постанови заплащането й по реда и в сроковете на чл. 362, ал. 1 ГПК - в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила. В противен случай, за ищеца – купувач по договора ще настъпят неблагоприятните последици
установени в чл. 362, ал. 2 ГПК - решението ще бъде обезсилено.
2. В договора е уговорен срок за изпълнение на задължението- най-късно до
в срок до 10.30 часа на 15.11.2010 г. /чл.3/ - следователно окончателен договор
е следвало да се сключи до 15.11.2010 г. Ответната страна не твърди да е
изпълнила това свое задължение, нито представя доказателства за това, а чрез
представения в производството констативен протокол от 15.11.2010 г. на нотариус
В. Г. с рег.№ 340 на НК на РБ с район на действие – района на СРС се
установява, че на посочената дата в нотариалната кантора се е явил само
представител на ищеца – купувач по договора. След като до датата, до която
задължението е следвало да се изпълни, то не е изпълнено, ищецът разполага с
правото да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен.
3. От представеният констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по завещание № 32, том I А, рег.№ 1276, дело № 234/1998
г. на нотариус В. Б. с рег. № 302 на НК на РБ с район на действие – района на
СРС се установява, че продавачът по предварителния договор - М.Б.Р. е била
призната за собственик на имота, предмет на предварителния договор по реда на
чл.483, ал.1 ГПК на основание извършено завещание /саморъчно завещание по
нот.дело № 157/1995 г./.
При предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
договор, съдът следва да провери дали ответната страна е собственик на вещта и да
са налице останалите предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален
ред (по арг.чл.363 ГПК) -ако тези предпоставки са налице, предявеният иск
следва да се уважи.
Възраженията на ответника, че за собствеността върху имота са били налице
висящи съдебни спорове са неоснователни, доколкото чрез приложените влезли в
сила съдебни актове се установява, че продавача – ответник е бил признат за
собственик на имота в проведените спорове с трети за настоящия спор лица.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че между страните по делото е
налице валиден предварителен договор, който следва да бъде обявен за
окончателен, а искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването му
следва да бъде уважен, като основателен и доказан по отношение.
По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените разноски по представения списък по
чл.80 ГПК в общ размер на 10677.80 лв. Искането на ответника за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна в по-нисък размер,
съдът намира за неоснователно, доколкото минималният размер на адвокатско
възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 12530 лв., а
заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 4000.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден с решението да
заплати следващите се разноски по прехвърлянето на процесния недвижим имот.
Данъчната оценка на имота за 2016 г., определена съгласно Приложение № 2 към
ЗМДТ, възлиза на 298420.00 лв., която е по-ниска от уговорената продажна цена
от 400000.00 лева. Поради това, съгласно чл. 47, ал. 2, пр. 1-во вр. чл. 46,
ал. 1 ЗМДТ местният данък, платим по сметка на СО - район "Средец
/Триадица", възлиза на 10000.00 лв. В тази връзка съдът приема, че ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СО- район " Средец /Триадица " тази сума, а по сметка на
СГС сумата от 1330.50 лв. без ДДС, представляваща нотариална такса, съобразно
чл.ІІ т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
По изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 ЗЗД по иск на С.2.
ЕООД, *** Л., 13, Административна сграда „Р.“, против М.Б.Р., ЕГН **********
с адрес-***, предварителен договор
от 06.11.2010 г. за покупко-продажба на от следния недвижим имот: „Масивна
жилищна сграда, находяща се в гр.**********, застроена на 76.40
кв.м., състояща се от: изба, партер-магазин, мецанин, първи етаж, състоящ се
от: две стаи, кухня и сервизни помещения, втори етаж състоящ се от: дневна,
спалня, кухня и сервизни помещения и тавански етаж, състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседи на сградата: бул.В., сградата на
бул.В., 5, двор и аптека, която сграда е с идентификатор 68134.100.25.1 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп.директор на АГКК
със застроена площ 91 кв.м., брой етажи: 5 /пет/, с предназначение на сградата:
жилищна сграда – многофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен
план – няма с адрес на сградата гр.********** и е разположена в поземлени имоти
с идентификатори 68134.100.24, 68134.100.25 и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор 68134.100.25, съобразно скица на сграда № 67057/11.11.2013 г.,
издадена от СГКК гр.София, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което
е построена описаната сграда съставляващо парцел I-2 в кв.394 по плана на гр.София, м.Центъра на площ от 513 кв.м., при съседи
съгласно скица: бул.В., парцел II-3, парцел V и парцел III, което дворно място съставлява поземлен имот с идентификатор
68134.100.25 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на
Изп.директор на АГКК с адрес на поземления имот гр.София, Раон Средец, ул.В., №
7, с площ от 73 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за административна сграда, комплекс,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 13, кв.394, парцел І, при
съседи на поземления имот: поземлен имот с идентификатор 68134.100.26, поземлен
имот с идентификатор 68134.100.24 и
поземлен имот с идентификатор 68134.100.28“ при условие, че С.2.
ЕООД, *** Л., 13, Административна сграда „Р.“ заплати на М.Б.Р., ЕГН ********** с адрес-***, сумата от 100000.00 лева (сто хиляди лева) в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Б.Р., ЕГН **********
с адрес-***, да заплати на С.2. ЕООД, *** Л., 13, Административна сграда „Р.“, сумата
10677.80 лв.-разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.2. ЕООД, *** Л., 13, Административна сграда „Р.“,
да заплати на основание чл.44 и сл. ЗМДТ местен данък за придобиването на
процесния имот в размер на 10000.00 лв. в полза на Столична община район
"Средец /Триадица" Дирекция
"Приходи и администриране на местни данъци и такси".
ОСЪЖДА С.2. ЕООД, *** Л., 13, Административна сграда „Р.“,
да заплати по сметка на СГС държавна такса за прехвърлянето на имота, в размер
на сумата от 1330.50 лв. без ДДС.
НАРЕЖДА на
основание чл.364, ал.2 ГПК на страните да не се издава заверен препис от
решението, докато по делото не бъдат представени доказателства за плащане
на присъдения местен данък, както и до представяне по делото на удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК, че ищцовата страна няма
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: