РЕШЕНИЕ
№ 3888
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. Л. Л. от гр. София, ж.к.“Стрелбище“,
бл.113, вх.В, ап.85 чрез пълномощника му –адв.К. Н. - САК против
Наказателно постановление № 22-4332–010349/09.06.2022 г., издадено от
началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева на
основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
На първо място, в жалбата се излагат съображения за различна правна
квалификация на нарушението в съставения АУАН (чл.150 от ЗДвП) и в
издаденото наказателно постановление (чл.162, ал.1 от ЗДвП).
На следващо място, в жалбата се твърди, че водачът Л. е правоспособен
водач и не е бил лишаван от това право по административен ред. Същият не
отрича, че на 09.03.2022 г. управлявал автомобила си със свидетелство за
управление на МПС № FCX5710268, издадено на 31.08.2018 г. в Лондон,
Великобритания, но това обстоятелство не го правило неправоспособен
водач. В тази връзка следвало да се има предвид, че СУМПС на
жалбоподателя било редовно издадено в държава- членка на ЕС и същото
1
било валидно до 30.08.2028 г.
Според изложеното в жалба не отговаряло на истината и твърдяното в
АУАН и НП обстоятелство, че жалбоподателят управлява МПС повече от три
месеца на територията на РБългария със СУМПС, издадено от
Великобритания. Това фактическо твърдение не се подкрепяло от посочена
дата на която жалбоподателят е влязъл на територията на страната.
Като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление в жалбата се сочат и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – наличното несъответствие между нарушението,
описано в АУАН и НП и несъответствие между посочената като нарушена
правна норма и приложената санкционна такава.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят Л. редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –
адв.Велинова –САК, която в дадения ход по същество на делото пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление по подробно изложените в
жалбата аргументи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не взема отношение по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2022 г. св.Росен Божилов и колегата му Владислав Зашев -
младши автоконтрольори в СДВР – ОПП получили сигнал за ПТП на
бул.“Гоце Делчев“ и ул.“Битоля“. След като пристигнали на
местопроизшествието установили лек автомобил „Нисан Терано 2“ с рег. №
СВ 76 93СМ и неговия водач – жалбоподателя Ю. Л.. Последният обяснил на
полицейските служители, че около 18:00 ч.-18:20 ч. управлявал собственото
2
си МПС в посока от бул.“Стефан Тошев“ към бул.“България“ по бул.“Гоце
Делчев“, като на кръстовището с ул.“Битоля“ бил засечен от лек автомобил, с
който настъпил удар, след което водачът му не спрял, а напуснал мястото.
Полицейските служители проверили документите на водача Л., като
установили, че същият управлява МПС със СУМПС, издадено във
Великобритания. Извършили справка чрез ОДЧ –КАТ, при която се
установило, че за лицето Ю. Л. в граничен контрол няма данни да е минавал
границата на РБългария повече от три месеца.
За така установеното нарушение св.Божилов съставил срещу Ю. Л. Л.
Акт за установяване на административно нарушение № 564861/09.03.2022 г.,
затова, че на 09.03.2022 г. в 18:20 часа в гр. София по бул.“Гоце Делчев“ с
посока от ул.“Стефан Тошев“ към бул.“България“ управлява лек автомобил
„Нисан Терано 2“ с рег. № СВ 76 93СМ лична собственост и от извършена
справка ОДЧ – КАТ граничен контрол се установило, че водачът управлява
повече от три месеца на територията на РБългария със СУМПС №
LAZAR901260YLSYC, издадено във Великобритания. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.150 от ЗДвП –управление на ППС от
неправоспособен водач.
АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения Акт за установяване на административно нарушение с
вх.№ 24208/11.03.2022 г.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно било издадено и атакувано в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление, с което при идентичност на
описанието на нарушението, на което АНО дал различна правна
квалификация –чл.162, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Л. била наложена
„глоба” в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН –АУАН бл.№ 564861/09.03.2022 г., възражение с вх.
№ 24208/11.03.2022 г., копие то СУМПС и контролен талон, справка картон
на водач/нарушител, Заповед № 8121К-13170/28.10.2019 г. и Заповед №
3
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, докладна
записка; както и от гласните доказателствени средства –показанията на
разпитания по делото свидетел – Росен Божилов.
Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля-актосъставител
Божилов при разпита му пред настоящия съдебен състав. Свидетелят
поддържаше фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно
обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършеното нарушение, установено след
пристигането на полицейския екип на местопроизшествието.
От текста на докладна записка, изготвена от Росен Божилов на 22.05.2022
г. се установява, че при съставяне на АУАН е допусната техническа грешка
при правната квалификация на нарушението, което следвало да бъде по
чл.162, ал.1 от ЗДвП.
От приложените към материалите писмени доказателства – СУМПС и
контролен талон към него се установява, че Ю. Л. Л. към инкриминираната
дата е правоспособен водач, който притежава СУМПС № №
LAZAR901260YLSYC 42 (Driving Licence), издадено на 31.08.2018 г. от
Обединено Кралство Великобритания и валидно до 30.08.2028 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Съдът намира, че съставения АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП във връзка с приложените към материалите на делото Заповед
4
№ 8121К-13318/28.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадени
от Министъра на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона
писмена форма и задължителни реквизити, както и сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като аргументите за този извод на съда са следните:
Сочената като нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП -
"Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната" предполага актосъставителят и
АНО да посочат по ясен и недвусмислен начин следните релевантни за
състава на нарушението факти: датата, срокът на валидност и държавата на
издаване на СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията
на РБългария. Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи изискването за
тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 отЗДвП. Второто – за да се установи дали
при проверката извършена на водача на 09.03.2022 г. на посоченото в АУАН и
НП място същият е управлявал МПС с чуждестранно СУМПС повече от три
месеца след влизането му в РБългария.
Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и НП се
установява, че водачът Ю. Л. е управлявал МПС с чуждестранно национално
свидетелство (образец Великобритания), без да е посочено кога е издадено
същото, каква е валидността му и най-вече кога Л. е влязъл в страната, за да
се прецени дали към инкриминираната дата – 09.03.2022 г. последният е
5
управлявал със съответното чуждестранно национално свидетелство повече
от три месеца след влизането му в страната.
В случая е налице сериозен пропуск при описването на релевантни и
съставомерни обстоятелства, както в текста на АУАН, така и в текста на
издаденото НП, което представлява процесуално нарушение по смисъла на
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства
възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви точно факти се
приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си. В тази връзка
следва да се отбележи, че в АУАН и НП нарушението е квалифицирано по
различен начин –чл.150 от ЗДвП (водачът управлява ППС, без да е
правоспособен) и по чл.162, ал.1 от ЗДвП (български гражданин управлява
МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след
пребиваване повече от три месеца), като съдът намира направените
възражения в жалбата за нарушено право на защита за основателни.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е
приложил спрямо жалбоподателя санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:... 2. който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено"),
която не кореспондира с вменената като нарушена материално-правна норма.
В случая нито една от санкционните хипотези (неуточнена от АНО) не
покрива състава на нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се
касае за неправоспособен водач (същият притежава валидно СУМПС,
съответстващо за категорията), или такъв, загубил правоспособността си,
СУМПС не е временно отнето или обявено за невалидно, тъй като е било
изгубено, откраднато или повредено. Посоченото несъответствие между
нарушената разпоредба с приложената санкционна норма също представлява
съществено процесуално нарушение и самостоятелно опорочава правото на
защита и възможността нарушителят да разбере по недвусмислен начин
6
правното основание за налагането на административното наказание, поради
което съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за основателни.
По-нататък само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да посочи, че по делото от страна на АНО не бяха представени никакви
доказателства, които да установят на коя дата българският гражданин Ю. Л. е
влязъл в страната, за да се прецени дали същият е управлявал към датата на
проверката 09.03.2022 г. с издаденото му от Кралство Великобритания
СУМПС повече от три месеца след влизането му в страната. Разпитаният в
хода на съдебното следствие свидетел актосъставител обясни, че за факта, че
Л. е управлявал МПС повече от три месеца след влизането си в страната,
получил устно съобщение от дежурната част по радиоефира, без каквото и да
било позоваване на документи или дати. В този смисъл не са налице
категорични доказателства за осъществено нарушение на чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП.
Отделно от горното, видно от приложеното към материалите на делото
копие от СУМПС (Driving Licence), издадено от Обединено Кралство
Великобритания, същото е издадено на Ю. Л. на 30.08.2018 г. и валидно до
30.08.2022 г. Към датата си на издаване посоченото СУМПС се явява
издадено от държава – членка на Европейския съюз, поради което за него не
важи тримесечното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
в ЗДвП липсва разпоредба, която изрично да урежда статута на тези СУМПС
след датата на излизане на Обединено Кралство Великобритания от ЕС-
31.01.2020 г.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност
на жалбоподателя Л., поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на правния спор, искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение се явява основателно. Видно от приложените по
делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие на адвоката е
заплатен хонорар в размер на 500 лева, който не съответства на стандартите,
заложени в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
7
предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на АНО, на
жалбоподателя следва да се присъди пълният размер на претендираните
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332–010349/09.06.2022
г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
Ю. Л. Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
(сто) лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.162,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, отдел „Пътна полиция” да заплати на Ю. Л. Л., ЕГН
********** разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
на 500 (петстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8