РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. М.
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110205235 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„С. П." ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №03-014406 от 20.10.2021
г. на Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр. Варна, с което за нарушение
по чл.415, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер 2500.00 лв.
Въззивникът твърди, че в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни лица и
не съдържат задължителни реквизити, че е налице противоречие между изложеното в АУАН
и в НП и че твърдяното административно нарушение не е извършено, поради наличие на
гражданско-правни, а не трудови правоотношения между въззивника и лицето Ж. М..
Претендира отмяна на процесното НП, а в условията на евентуалност - намаляване размера
на наложената санкция. Направено е и искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
В резултат от извършена на 13.04.2021 г. и на 15.04.2021 г. проверка от
представители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с Протокол №ПР2112125 от
12.05.2021 г. на въззивника „С. П.“ ООД било издадено задължително предписание с
изискване „Да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
работниците и служителите в Книга за инструктаж (Приложение 1) в деня на постъпването
им на работа, съгласно чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 (обн. ДВ
1
бр.102 от 16.12.2009 г.).
На 06.08.2021 г., около обяд, служители на Дирекция "Областна инспекция по
труда" Варна – свидетелите М.М. и Б.Д., извършили проверка в офиса на „С. п." ООД,
намиращ се в гр. Варна, ул. "Т. И." №20, при която установили три лица, сред които и свид.
Ж. М., която в предоставена за попълване декларация посочила, че работи за „Стар пост"
ООД от 01.06.2021 г. като куриер, с работно време от 09.00 ч. до 15.00 ч., работно място
офиса на „Стар пост" ООД на ул."Т. И. №20, както и че има сключен граждански, а не
трудов договор, въз основа на който извършва разнос на писма и пратки срещу 0.10 лв на
брой писмо, както и че почивни дни са събота и неделя, а също и че има почивки в работния
ден. Тя вписала още, че се е уговорила възнаграждение 0.10 лв на брой разнесено писмо,
което е в зависимост от броя разнесени писма. Свидетелят М. М. връчила на свид. Г. Р.
призовка за „С. п." ООД, съобразно която представител на дружеството следвало да се яви
на 12.08.2021 г. в Дирекция ИТ Варна за да представи подробно описани документи.
Сред представените в последствие документи бил граждански договор №4055
от 01.06.2021 г., сключен между „С. п." ООД и свид. Ж. М., според който същата е приела да
изпълнява за възложителя услуги, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, а
именно – доставка, пренасяне и получаване на пратки /писма, документи, пакети и др./ до и
от клиенти и контрагенти на „Стар пост" ООД, в определен за всяка конкретна поръчка
срок, а когато такъв не бил определен - съгласно договора. Работата на изпълнителя щяла да
се изразява в организиране и извършване на територията на гр. Варна на приемане,
сортиране, описване, съхраняване, пренасяне и доставката в посочените от възложителя
срокове по най-краткия и бърз маршрут, определен от възложителя, на писма, документи и
пратки. Било предвидено, че възложената работа ще се осъществява и извършването не е
обвързано с работно време и работно място. В договора било вписано и съответното
възнаграждение за вида доставка, както и срока на изплащането му. Срокът, за който бил
сключен договора бил от 01.06.2021 г. до 30.08.2021 г., като била предвидена възможност
действието му да бъде продължено по взаимно съгласие на страните с анекс в писмена
форма. Проверка на другите представени документи констатирала също, че последния
вписан начален инструктаж в книгата за инструктаж е от 09.05.2021 г. за лицето Йордан
Георгиев – техн. сътрудник, както и че за свид. Ж. М. не било отразено провеждане на
инструктаж.
На 05.10.2021 г. свид. М. М., след отправена покана, съставила срещу „С. п."
ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че като работодател не е
изпълнил даденото задължително предписание по Протокол №ПР2112125 от 12.05.2021 г.
„Да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работниците
и служителите в Книга за инструктаж (Приложение 1) в деня на постъпването им на работа,
съгласно чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2, тъй като при последваща
проверка по представената Книга за начален инструктаж е констатирана липса на
документирано провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа за
свид. Ж. М., установена да изпълнява трудови функции на длъжност „куриер“ в офис на
„Стар Пост“ в гр. Варна, ул. „Т. И.“ №20. В АУАН било отразено, че нарушението е
извършено на 06.08.2021 г. и същото било квалифицирано по чл.415 ал.1 КТ. При
предявяването на АУАН, както и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, възражения не били
отправени.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган издал
процесното НП №03-014406 от 20.10.2021 г., с което изцяло възприел и възпроизвел
фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.415, ал.1 КТ и
наложил на „Стар пост" ООД предвиденото наказание "Имуществена санкция" в размер
2500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
2
по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на свидетелите М. М., Б. Д., Г. И. и Ж. М., така и от
приобщените документи: НП №03-014406 от 20.10.2021 г., известие за доставяне от 17.11.2021 г.,
АУАН №014406 от 05.10.2021 г., писмо изх.№21071065 от 06.10.2021 г., известие за доставяне от
07.09.2021 г., писмо изх.№21065438 от 03.09.2021 г., протокол на основание чл.40, ал.2 ЗАНН,
идентификационна карта, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, писмо изх.№21041299 от
12.05.2021 г., протокол №ПР2112125 от 12.05.2021 г., разпечатка от проведен инструктаж,
декларация от 06.08.2021 г. от Ж. М., Заповед №3-071 от 12.10.2010 г. граждански договор №4055
от 01.06.2021 г.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Процесните АУАН и НП са
издадени в законоустановените срокове, формално редовни са, съдържат изискуемите
реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.
Възраженията, относно компетентността на актосъставителя и на издателя на
наказателното постановление са неоснователни. Наказателното постановление №03-014406
от 20.10.2021 г. е издадено от компетентен орган – изпълняващ длъжност Директор на
Дирекция "Областна инспекция по труда" гр. Варна, съгласно Заповед №З-0011 от
12.01.2010 г. на Изпълнителен директор на ИА "Главна инспекция по труда". Копие от тази
заповед е приложена по преписката и в нея, в т.4 изрично е посочено, че Директорите на
дирекции „ИТ" са определени от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ" София да издават
наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от Дирекция
„ИТ". Свидетелят М. М. е гл. инспектор в Дирекция ИТ Варна, което е вписано в акта, а
съгласно чл.416, ал.1 КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи, какъвто именно се явява главният
инспектор в съответната дирекция.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
От събраните доказателства се установява, че между „С. П. ЕООД и Ж. М. на
01.06.2021 г. е бил сключен граждански договор №4055. В него изрично е посочено, че
договарянето между страните е извършено на
3
основание чл.258 - чл.262 ЗЗД. Тези разпоредби касаят сключването на договор за
изработка, при който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. С този договор
дружеството е възложило на Ж. М. като изпълнител да извърши работа по организиране и
извършване на територията на гр. Варна, на приемане, сортиране, описване, съхраняване,
пренасяне и доставка в посочени от възложителя срокове по най-краткия и бърз маршрут,
определен от възложителя, на писма, документи и пратки. Посочено е още, че изпълнителят
следва в срок до 3 дни от приемане на пратките от сортировач или от офис-мениджър, да ги
достави. Предвидено е също, че възнаграждението се калкулира в зависимост от броя и вида
на разнесените пратки за съответния месец, като в най-общия случай пратките до пощенска
кутия се заплащат по 0.02/0.04 лв, а тези срещу подпис/лично до адресата по 0.10/0.15 на
брой. Именно при изпълнение на уговорените с гражданския договор функции по
организиране и извършване на приемане, сортиране и описване на пощенските пратки, Ж.
М. е била установена от служителите на Д „ИТ" Варна в офиса на дружеството. Такива
обстоятелства тя е посочила и в предоставената й декларация - че работи за „С. п." ООД като
куриер, че няма трудов договор, че трудовото й възнаграждение е на брой писмо.
Обстоятелството, че Ж. М. е вписала почивни дни и почивки по време на работния ден,
както и за работно място офиса на дружеството, е напълно разбираемо и житейски логично,
доколкото същата, след като няма фиксирано работно време, може да почива в събота и
неделя. Логично е и при осъществяване на уговорената за извършване дейност, да следва да
се съобразява с работното време на офиса, тъй като получаването на пратките и доказването
на тяхното разнасяне подлежи на съответната отчетност, която очевидно не би могла да се
осъществи във време, когато офиса на възложителя не работи. Поради изложеното до тук и
съобразно приобщените доказателства, съдът намира, че в случая не е налице трудово
правоотношение, което да включва постигане на съгласие между страните относно място на
работа, работно време, трудово възнаграждение, длъжност и др. Трудовите
правоотношения, уредени със съответен договор, имат за предмет полагането на труд,
прилагането на работната сила върху средствата за производство и изпълнението на
конкретните трудови задължения от работника. При договора за изработка, респективно за
извършване на услуга, предмет е постигането на определен резултат, в случая
осъществяване на организиране и извършване на приемане, сортиране, описване,
съхраняване, пренасяне и доставка в посочени от възложителя срокове по най-краткия и
бърз маршрут, определен от възложителя, на писма, документи и пратки на територията на
гр. Варна. Обстоятелството, че Ж. М. при проверката е била на бюро в офиса на
дружеството и е „оправяла писма", съвсем не е достатъчно да се направи извод, че това е
„работно място" по смисъла на КТ, като известно е, че мястото, на което е дължима
престацията, е предмет и на гражданските договори, а в случая това е мястото, от което тя е
получавала пратките и на което е отчитала своята дейност. В този смисъл възприетите от
свид. М. М. действия и отразените в декларацията от Ж. М. обстоятелства не са достатъчни
да се приеме, че Ж. М. е имала работно място по смисъла на КТ. На следващо място,
договарянето на заплащане е характерно за всяка една възмездна сделка и също само по себе
си не е достатъчно да се формира извод, че става въпрос за трудово правоотношение и че
възнаграждението е трудово. Изрично Ж. М. е посочила, че получава по 0.10 лв на брой
разнесено писмо, т. е. формирането на нейното възнаграждение е въз основа на постигнатия
от нея резултат. Ако същата през съответния месец не е разнесла и доставила нито едно
писмо или пратка, то същата не би получила заплащане за това. В този смисъл е и чл.2, ал.1
от договора, в който е посочено, че възнаграждението се заплаща само за приетата работа в
срок от 30 дни след приемането й от възложителя. От това може да се направи извод, че
между страните не е била уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на
възнаграждение и в този смисъл, не е налице един от елементите на трудовото
правоотношение. Обстоятелството, че в дружеството има назначени на трудови договори
4
лица, също на длъжност „куриер", не води до извод, че във всички случаи извършването на
куриерска дейност следва да се приема като трудово правоотношение по смисъла на КТ. В
показанията си свид. Г. Иванова описва ясно и конкретно, каква е разликата между
трудовите функции на назначените по трудов договор куриери и тези, които осъществяват
този вид дейност по граждански договор. При първите е налице задължение да спазват
определено работно време, имат работно място и уговорено трудово възнаграждение, което
не се изчислява на базата на реално направен разнос на пратки и писма.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в хода на съдебното производство
не се установи по безспорен начин, зад сключения граждански договор да стои прикрито
трудово правоотношение. В административно-наказателното производство тежестта на
доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде наказателно постановление, той се основава на констатациите
в акта и в рамките на производството по налагане на административни наказания ги приема
за верни до доказване на противното. Това не важи за съдебното производство, тъй като
констатациите по АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен да
изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени,
има ли извършено нарушение. Както НП, така и АУАН не са доказателствени средства и
съгласно чл.14, ал.2 НПК, не могат да имат предварително определена сила. Поради това и
като взе предвид гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира че в настоящото производство не са приобщени безспорни и
категорични доказателства свид. Ж. М. да е извършвала работа за въззивника „Стар пост“ в
изпълнение на сключен граждански договор.
При тази основна констатация и доколкото даденото за въззивника
задължително предписание по Протокол №ПР2112125 от 12.05.2021 г. е за провеждане на
начален инструктаж за работниците и служителите на дружеството, каквото качество свид.
Ж. М. не е притежавала към датата 06.08.2021 г., на която е установена да осъществява
дейност по граждански договор в офиса на ул. „Тодор Икономов“ №20, се налага извод, за
неосъщественост на твърдяното в АУАН и в НП нарушение. С оглед на това, оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1
ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за
сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор
за правна помощ размер 492.00 лв (ведно с ДДС) не надвишава регламентираната по чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимална стойност за една
инстанция, при което обезщетението за разноски следва да бъде уважено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-014406 от 20.10.2021 г. на
Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" Варна, с което на „С. П. ООД, ЕИК
*, за нарушение по чл.415, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер 2500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, да заплати на „С. П. ООД, ЕИК *,
сумата 492.00 лв (четиристотин деветдесет и два лева, 00 ст.), представляваща обезщетение
за разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
5
АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6