№ 8515
гр. София, 04.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110134011 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „.............“ ЕООД (с предишно
търговско наименование „..............“ ООД) против Р. Б. Н. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл.
345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания:
сумата от 282,71 лева, представляваща стойност на падежирали лизингови вноски за
периода от 05.05.2019 г. до 24.08.2019 г. по договор за финансов лизинг № AG00001590 от
23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 282,71 лева, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 103,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.06.2019 г. до 24.08.2019 г., сумата от 3,06 лева, представляваща неустойка за забава за
периода от 05.05.2019 г. до 24.08.2019 г., 347,31 лева, представляваща неустойка поради
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сумата от 123,08 лева,
представляваща стойност на заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за 2019 г. на основание чл.
8.6 от Общите условия, приложими към договора, сумата от 600,00 лева, представляваща
разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 от Общите условия, за
които суми по ч. гр. дело № 8080/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2020 г.
(след връщане на исковата молба в частта по претенцията за сумата от 1,43 лева с
определение от 20.09.2021 г., влязло в законна сила).
С определение от 26.01.2023 г. на основание чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК е
изготвен проектът за доклад по делото, като същото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.03.2023 г.
По делото е постъпила писмена молба с вх. № 41588 от 15.02.2023 г. от ищеца
„.............“ ЕООД, чрез законния си представител – управителя на дружеството П.М.И., с
която завява, че оттегля исковите претенции по чл. 422 ГПК, предявени срещу ответника Р.
Б. Н. за дължими суми по договора за финансов лизинг № AG00001590.
Съдът, след като прецени, че е налице ясна, недвусмислена и безусловна воля за
оттегляне на предявените искове, изразена от ищеца, чрез законния му представител,
действието по оттегляне е предприето по висящо съдебно производство, от легитимирана
страна, преди приключване на първото заседание по делото, при което не е необходимо
съгласие на ответната страна, намира, че е налице валидно десезиране със спора по
1
отношение на исковите претенции.
Доколкото основен принцип в гражданския процес е този на диспозитивното начало,
установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определянето на вида и
обема на търсената защита от страните, при наличието на валидно волеизявление на ищеца
за оттегляне на исковете, то и съдът не дължи произнасяне по същите, поради което и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Като последица от прекратяване на производството следва да бъде обезсилена и
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
8080/2020 по описа на СРС, ГО, 51-ви състав. Компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение
следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 34011/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, на основание чл. 232 ГПК – поради
оттегляне на исковете.
ОБЕЗСИЛВА Заповед от 10.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 8080/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I-во
Гражданско отделение, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2