Решение по дело №397/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 113
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 9 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20202100600397
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

№….,                                                  09.06.2020 г.                                  гр. Бургас 

 

 

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Бургаският окръжен съд                                                наказателна отделение На пети юни                                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   ДАНИЕЛ МАРКОВ

         мл.с.:  ДИАНА АСЕНИКОВА  

 

  

Секретар:  Жанета Кръстева

Прокурор: Елка Добрикова

Като разгледа докладваното от съдия Пепеляшев ВНОХ дело № 397 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Присъда № 11/18.02.2020 г., постановена по НОХД № 1823/2019 г., Несебърският районен съд е признал подсъдимия И.С.С., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че към 20:40 ч. на 30.10.2019 г. в гр. Несебър, обл. Бургас, в района на автогарата на к.к. Слънчев Бряг, от автобус марка „Сетра 415 UL“ с рег. № А 96 76 КА, на фирма „М-Бус“ Бургас, действайки при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. платнена чантичка тип „паласка“ на стойност 4 лева и сумата от 1905 лева, собственост на И. Г.Д., като общата стойност на всички вещи възлиза на 1909 лева, без съгласието на Д. с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „ а” и „б” от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал времето през което С. е бил с наложена мярка за неотклонение по ДП задържане под стража – от 01.11.2019 г. до 18.02.2020 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И.С., който я обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд - Бургас. Жалбата е бланкетна и съдържа единствено искане за намаляне на наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият  С. се явява лично и със служебния си защитник – адв. Михаил Страволемов, който поддържа жалбата. Моли въззивния съд да намали наложеното на С. наказание към законовия минимум.

В последната си дума подсъдимият С. се извинява за стореното от него.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, включително и направеното от С. самопризнание. Счита присъдата на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването ú.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият въззивен състав, след проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена фактическа обстановка, която напълно съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд. По тази причина въззивният съд не намира за нужно да я преповтаря.

Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия И.С., като правилно е квалифицирал деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” от НК, правилно и законосъобразно съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирано с 1/3 до окончателен размер от две години и осем месеца Лишаване от свобода.

При определяне на размера на наказанието правилно първоинстанционният съд е отчел направеното самопризнание на подсъдимия С. още на досъдебното производство. Наред с това съдът е отчел и обстоятелствата, че веднага след излизането от затвора на подсъдимия С. той отново е започнал да върши престъпления, без да се отчита това по настоящото производство.

Настоящата инстанция счита, че неправилно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо вината обстоятелство невъзстановяването на щетите от престъплението, но въпреки това е определил едно справедливо наказание на С. при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства.

На основание съдебното минало на подсъдимия, правилно деянието му е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на присъдата или нейното отменяване.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/18.02.2020 г., постановена по НОХД № 1823/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.