Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
01.12.2021 година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря………АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ…………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА………възз.гр.д.№ 178 по описа на съда за 2018година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 243 от 27.12.2016година., постановено
по гр.д. № 192/2016г. Районен съд-БЯЛА е признал за установено между страните, на
основание
чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г.А.Ч., ЕГН ********** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.В.,
сумите: 1111.21лв. - главница по договор за доставка на
ел.енергия по фактури издадени за
периода 19.01.2015г.-16.07.2015г.; 37.32лв. – мораторна лихва
за периода 19.01.2015г.-16.07.2015г., считано от падежа по съответните фактури до
30.09.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5638/2015г. на РС-Р., като са присъдени и
направените в исковото и заповедното производство разноски в общ размер на 1000лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г.А.Ч.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли настоящата инстанция да отмени решението
на РС-Бяла и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен
предявения срещу него установителен иск изцяло.
Ответната страна, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Д.,
е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в
писмения отговор на жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника Г.А.Ч., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, гр.В., сумите: 1111.21лв.
- главница по договор за доставка на ел.енергия по фактури издадени за периода
19.01.2015г.-16.07.2015г.; 37.32лв.
– мораторна лихва за периода 19.01.2015г.-16.07.2015г., считано от падежа по
съответните фактури до 30.09.2015г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които
е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5638/2015г. на РС-Р., както и
разноските в заповедното производство.
Претендирани са и разноски за исковото производство. Ищецът е изложил твърдения,
че ответника Ч. е в облигационни отношения с дружеството, които се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ
от УС на дружеството и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране.Твърди, че ответникът е клиент с кл.№********** във връзка с
продажбата на ел.енергия за обекти с абонатни № ********** и № ********** и
като такъв дължи незаплатени суми за доставена му ел.енергия. Поради това и на
основание чл.410 ГПК вр. чл.107 от ЗЕ е „Енерго-Про Продажби“АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за задължения в
общ размер 1148.53лв., посочени подробно в извлечение от сметката му за двата
абонатни номера.Заявлението е уважено, като е издадена и връчена на ответника
заповед за изпълнение, срещу която той е подал в срок възражение по чл.414 ГПК.След указания от заповедния съд, на основание чл.415 от ГПК ищецът е подал
настоящата искова молба.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска
по основание и размер - оспорил претенцията за установяване дължимостта на
посочените по-горе суми с аргумента, че исковата молба няма изричен петитум, че
не става ясно каква е връзката между него и ответника, каква ел.енергия, от какъв
вид е консумирал, с какво напрежение и на кого е собственост и затова счита, че
претенцията на дружеството-доставчик няма правно основание. Счита че
измервателните средства са незаконни и че няма доказателства да са собственост
на ищеца.Възразява че няма подписан договор с ищеца и че не става ясно дали
получената енергия отговаря на БДС.Поискал е представянето на строителни книжа,
разрешителни за изграждането на измервателните табла, тяхното узаконяване.
Претендира деловодни, транспортни и адвокатски разноски.
За да уважи
претенцията РС-Бяла е приел, че между страните са установени облигационни
отношения по повод доставка от страна на ищеца на електроенергия на ответника,
който е абонат с клиентски № **********, като условията на доставката и
заплащането на ел.енергията са уредени от ОУ на договор за продажба на
ел.енергия.Относно размера на иска е взел предвид заключението на комплексната
съдебно икономико-техническа експретиза, която кореспондира със събраните по
делото писмени доказателства и е стигнал до извода, че иска е основателен и
доказан.
Въззивният
съд също счита, че иска е основателен и доказан и правилно е бил уважен от РС.От
събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че между
страните са създадени облигационни отношения, регламентирани от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД,
приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на дружеството и одобрени по надлежен
ред от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и съответно
-публикувани.Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго-Про Продажби“АД, приложими към процесния период,
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
ел.енергия в сроковете и по начина, определен в ОУ.Сроковете са регламентирани
в чл.26, като в ал.6 изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението.Той изпада в забава след настъпване на падежа на съответното
фактурирано задължение, без да е необходимо изпащането на изрична покана за
плащане.Съгласно чл.38 от ОУ потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към Енерго-Про Продажби“АД суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Безспорно
е, че ответникът е клиент с кл.№********** за доставяната му от ищеца ел.енерг„Енерго-Про Продажби“АД ия за обекти с
абонатни № ********** и № ********** и като такъв не заплащал фактурираните суми
за доставена му ел.енергия за периода 19.01.2015г.-16.07.2015г. Спорно е какъв е размера на задължението. За
установяване на дължимото е назначена комплексна съдебна технико-икономическа
експертиза, която е дала отговор на формулираните от двете страни въпроси.
Видно от заключението на ВЛ н.с.инж.ик. Н.А.Б. ответникът дължи сумите: 1111.21лв. - главница по договор за доставка на ел.енергия по
фактури издадени за периода 19.01.2015г.-16.07.2015г. и 37.32лв. – мораторна лихва за периода 19.01.2015г.-16.07.2015г.,
считано от падежа по съответните фактури до 30.09.2015г., като е заплатил само
сумата 148.89лв. по фактура от 19.01.2015г.В заключението подробно в табличен
вид са отразени конкретните размери по отделните фактури и дължимите лихви за
забава, след падежа по всяка от тях. Съдебният експерт е установил, че
фактурирането на консумираната електроенергия е извършено правилно от ищцовото
дружество по установена програма за съответния период, в която коректно са
нанесени всички данни и те не може да бъдат подменени или преправени.Като
допълнителна информация е дадена съответната тарифа и мрежовите услуги.
Въз основа на тези доказателства районният
съд е стигнал до правилния и обоснован извод, че ответникът дължи сумата 1111.21лв. - главница по договор за
доставка на ел.енергия по фактури издадени за периода 19.01.2015г.-16.07.2015г.
и 37.32лв. – мораторна лихва за
периода 19.01.2015г.-16.07.2015г., считано от падежа по съответните фактури до
30.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 1111.21лв. от
подаване на заявлението – 23.09.2015г. до окончателното и изплащане. Неоснователен
е доводът във въззивната жалба, че СТИ е неизправно и не е отчело вярно
доставеното му количество ел.енергия. Назначената по негово искане експертиза в
техническата си част не е установила такъв факт, от който ответника да черпи
благоприятни последици.Нещо повече - същия е подал молба за разсрочване на
задължението му за заплащане на консумираната и отчетена ел.енергия, което
предполага извънсъдебно признание за нейната дължимост.
Поради изложеното следва да бъде потвърдено
решението на РС-Бяла, като бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемата
страна в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В хода на делото пред въззивната инстанция, поради
настъпила на 05.02.2021г. смърт на въззивника Г.А.Ч., като негов наследник на
неговото място е конституирана, на основание чл.227 от ГПК дъщеря му Т. Г.Ч., която като универсален правоприемник
следва да понесе направените разноски за настоящата инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243 на Районен
съд-Бяла, постановено на 27.12.2016г. по гр.д. № 192/2016г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. 273 ГПК, Т. Г.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В.В. “
258, представлявано от П.С. , Я.Д. и Г.К. сумата 100 лв. – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: