№ 1660
гр. Русе, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520102481 по описа за 2024 година
Предявени са главен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и
насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1, изр.1 от
ЗЗД, предявен частично за сумата от 50,00 лева.
Исковете подлежат на разглеждане по общия ред - по реда на глава
тринадесета “Основно производство” от ГПК.
Ищецът Д. К. К. твърди, че сключила Договор за паричен кредит с
ответника за сумата от 4000,00 лева. Твърди, че е налице недействителност на
целия договор за потребителски заем поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните по предявения от ищеца Д. К. К. против „Изи
Финанс" ЕООД с ЕИК:*********, че сключеният Договор за потребителски
паричен кредит №412974/25.11.2022г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК
във вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във вр.с
чл.26 от ЗЗД. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания
за допускане на ССчЕ и СТЕ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които
развива съображения за неоснователност на исковете.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал насрещен иск с правно
основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД срещу първоначалния
ищец. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по
насрещния иск Д. К. К. с ЕГН **********, да заплати на "ИЗИ ФИНАНС"
ЕООД с ЕИК:*********, представлявано от Борислав Николчев, сумата от
50.00 лева главница, представляващи част от вноската с падежна дата на
вноската 16.08.2024г., при общ размер на вноската за падежната дата - 173.91
лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Моли съда на основание чл.78, ал.1 от ГПК да осъди ответника по
насрещния иск да заплати направените от дружеството разноски в настоящото
производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
В срока за отговор по насрещния иск, Д. К. е депозирала отговор, с който
развива съображения за неоснователност на предявения насрещен иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Безспорен по делото факт e, че на 25.11.2022г. ищцата е сключила с
ответното дружество Договор за предоставяне на кредит №412974, по силата
на който е получила в собственост сумата от 4000.00лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 40.15 % и ГПР в размер на 48.30 % при срок на
кредита - 690 дни.
Съгласно чл.3.(1) от Договора Потребителят се е задължил в срок от пет
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
кредитодателя едно от следните обезпечения:
1. банкова гаранция за сумата по чл.2, ал.4, т.4от договора със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане и задълженията по договора;
2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодателя за размера на
трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над
1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи
2
Финанс" ООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако нямат
- кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство.
При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.З, ал.2 от договора,
потребителят се задължил да заплати неустойка в размер на 1283.40 лв., която
следвало да се събере разсрочено, като по този начин към всяка месечна
вноска се добавяла сума в размер на 213.90 лв. която сума е кумулирана в
падежната вноска по кредита.
От заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ се
установява, че въз основа на всички разгледани доказателства приложени към
ГД 2481/2024 г. и тези допълнително получени от базата данни на Изи Финанс
ЕООД, може да се заключи че е изпълнена процедурата по кандидатстване за
договор за кредит №412974 и №371020 от страна на ответника Д. К. К..
Вещото лице е установило, че в база данни на дружеството ответник има
остатъчни данни за договор за кредит N:371020 сключен между Д. К. К. и Изи
Финанс ЕООД.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожност
на договор за паричен заем.
Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо
лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
3
смисъл са изложени в редица решения.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание
и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар
и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него,
клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на
съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти
между същия заемодател и различни потребители.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
4
кредит.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът приема, че процесният договор за паричен заем е недействителен
на основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, по следните причини:
На първо място в договора не е посочено кои разходи се включват при
формиране на ГПР. В мотивите към Решение № 264616 от 9.07,2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр.
д. № 2806/2021 г., Решение № 54 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
7254/2022 г. се посочва че, годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор.
Приема се още (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр.
д. № 2218/2022 г.), че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост
(чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен
величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19,
ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи
изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите
(възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно
споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В
практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за
посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в
5
точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които
са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по
дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22}.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и Решение № 4 от
04.01.2023 г. по в. гр. д. №372 /2022 г. на Окръжен съд - Монтана, в което се
посочва, че „след като процесният договор не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която ако не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен".
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК
Всяка неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
6
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора., както вече отбелязано по-горе. В този смисъл, както се посочва и в
мотивите към Решение № 71 от 04.07.2022 г. по в. т. д. № 126 /2022 г. на
Окръжен съд - Русе, според което бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които той се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19. ал. 1 ЗПК. Целта на тази разпоредба е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За
да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Това задължително съдържание, според чл. 11 ЗПК
следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на
кредитополучателя, тъй като именно към този момент той следва да изрази
своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.
В договора е посочен ГПР от 48.30 %, което не отговаря на действително
приложения такъв процент - няма спор, че при изчислението на посочения в
договора общ разход не е включена сумата от 1283.40 лева стойност на
неустойка за непредоставянс на обезпечение. Тъй като същото е разход по
кредита, пряко свързан с договора за потребителски кредит, тъй като се дължи
и при точно плащане, известно е на страните още при сключването на
договора и което потребителят трябва да заплати, то е следвало да бъде
включено като сума в годишния процент на разходите съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. В договора за кредит е посочен процент на разходите, близък до
максимално възможния и считам, че с включването му, посочения в чл. 19 от
ЗПК максимален размер на ГПР е надвишен, а посочения в договора процент
не отговаря на реално прилагания.
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл.З, ал. 1, т. З ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
7
Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. З и ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила. Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т. 10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита.
В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани
и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора
ГПР от 48.30 % е в пряко противоречие е императивните изисквания на чл.19
ал.1 вр. чл.10 ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е
посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40.15 %, без обаче да става ясно
как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ непосочването на ГПР
в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се
съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна
ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията
по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването
му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му".
На следващо място, в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, действителният такъв е в пъти над
8
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл.19 ал. 4 от ЗПК. В чл.3(1) от договора е посочено, че заемателят се
задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
в срок до 5 дни от_ получаване на заемната сума по договора, да осигури
действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция.
В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението на Заемателя, посочено в 3(2) от договора ще причини на
Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да
обезщети. В случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в
3(1) от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1283.40
лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е
отразена в погасителния план, неразделна част от договора.
От една страна е налице изначална невъзможност потребителят да
осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания,
посочени в договора. Ето защо е налице нищожност на договора по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора вреди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския 5 парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин". В този смисъл клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок
до 5 дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение -поръчител
или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от
Директивата цел, транспонирана в ЗПК. Замисълът на изискването за
9
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено
в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде
отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът
му нараства, т.е, опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Отделно от
горното, неустойката за неизпълнение ва задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.
Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1. от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на. потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски.
Съдът приема, че в конкретния казус, нито една от страните не е имала
реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение. Ако
кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
10
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не
се дължи, като това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а
напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена прикрита като неустойка.
Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143,
ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. В пряко нарушение на императивното
правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.11, алЛ, т. 10 от ЗПК
Ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка"
в общ размер на 1283.40 лева, която по своята същност представлява печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от годишния лихвен процент /ТЛП/ и ГПР. При условие,
че ГПР беше законосъобразно описан действителният такъв щеше да възлиза
в пъти повече от допустимите граници, а не както е посочен в договора 48.30
%. Ето защо налице е нарушение на разпоредбата на члЛ9, ал.4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.
1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1. пр.2 от ЗЗД, тьй като клаузата за
възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в
който се включва и начислената „неустойка") е изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
11
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката
относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор,/чл.11 ал.1
т.9 вр. чл.22 от ЗПК.
Налице е разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът
реално е върнал на ответното дружество. Ето защо клаузите в процесния
договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така
и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията като
основателна следва да бъде уважена.
По предявеният насрещен иск.
„Изи Финанс“ ЕООД е предявил насрещен иск срещу първоначалния
ищец за сумата от 50,00 лева, представляваща част от вноската с падежна
дата 16.08.2024г. при общ размер на вноската от 173,91 лева.
Установено по делото е, че страните са обвързани от облигационна
връзка, основана на Договор за предоставяне на кредит №412974, по силата на
който „Изи Финанс“ ЕООД е предоставило на ищцата в заем сумата от 4000,00
лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15 % и ГПР в размер на
48.30% при срок на кредита - 690 дни.
Предвид отказа на ищеца от искането си за назначаване на ССчЕ и
липсата на доказателства по делото за извършвани плащания по договора,
съдът приема, че ищецът не е извършвал такива плащания.
Съгласно чл. 21. ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката в ГПР, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата
сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. И тъй като
не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за
12
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
До нарушаване на този принцип се стига винаги, когато икономически
по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата
страна, поставяйки „допълнителни условия" за сключване на договора, на
които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.
В конкретния казус реалния ГПР надхвърля петкратния размер на
законната лихва, поради което и в тази част договорът се явява нищожен на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК - поради противоречие с императивна правна
норма. Уговарянето на ГЛП и ГПР в процесните високи размери не е
обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15
години), когато "независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е
увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили
стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива
обстоятелства не са налице. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като
заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния
процент на разходите по чл.19 от ЗПК.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със
закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по контракта.
От горното следва, че по предявеният насрещен иск първоначалния
ищец дължи на ответника сумата от 4000,00 лева, представляваща чистата
стойност на кредита. От тази дължима сума, обаче ответникът претендира
само 50,00 лева.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
предявеният частичен насрещен иск като основателен следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
По предявеният главен иск съдът приема, че именно ответникът „Изи
Финанс“ ЕООД с поведението си е станал причина за завеждане на делото.
В настоящия казус ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК и
претендира разноски в общ размер на 860,00 лева от които 700,00 лева платено
13
адвокатско възнаграждение и 160 лева платена д.т.
Предвид изхода на спора по предявеният главен иск, „Изи Финанс“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски в
общ размер на 860,00 лева.
По насрещният иск „Изи Финанс“ ЕООД претендира разноски в общ
размер на 1050,00 лева, от които 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
800,00 лева платен депозит за вещо лице и 50,00 лева платена д.т. по
насрещния иск.
Предвид изхода на спора – изцяло уважен частично предявен насрещен
иск, в тежест на първоначалния ищец следва да се възложат претендираните
разноски на „Изи Финанс“ ЕООД в общ размер на 1050,00 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем
№412974/25.11.2022г. сключен между Д. К. К. с ЕГН:********** и „Изи
Финанс" ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Финанс" ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати на Д. К. К. с ЕГН:********** сумата от
860,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН:********** да заплати на „Изи Финанс"
ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
сумата от 50,00 лева, представляваща частично предявен иск от получена и
невърната сума в размер на 4000,00 лева (чистия размер на Договор за
паричен заем №412974/25.11.2022г. )
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН:********** да заплати на „Изи Финанс"
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
сумата от 1050,00 лева разноски по делото по предявения насрещен иск
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
14
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15