ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49888
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20251110106457 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 - 329 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените насрещни искове, на
основание чл.322, ал.2 от ГПК.
ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба документи, като
писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от НАП и НОИ относно регистрирани трудови
правоотношения на страните, доходи, размера на декларираните доходи на
страните, данни за страните като самоосигуряващи се лица, размера на
осигурителния доход на страните, за период от 18 месеца преди издаване на
справката, като информацията следва да бъде представена в едноседмичен
срок, считано от уведомяването. От справките следва да е видно основното
трудово възнаграждение на всяка от страните, както и данни за наличие на
отпуснати пенсии, респ. в какъв размер и на какво основание.
ДА СЕ ИЗГОТВИ в 3-дневен срок справка от НБД "Население" за наличие на
малолетни и непълнолетни деца, родени от брака на страните.
1
ДОПУСКА до разпит, на страната на ищеца Н. К., един свидетел, при режим
на довеждане, с показанията на когото следва да се установяват посочените в
исковата молба обстоятелства. УКАЗВА на ищеца, че в 3-дневен срок в
писмен вид, следва да посочи трите имена на свидетеля и че е негов
ангажимент да доведе допуснатия му свидетел в първото по делото открито
съдебно заседание, в което същият следва да бъде разпитан.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и/или
при неявяване на свидетеля, без представяне на доказателства в първото по
делото открито съдебно заседание за наличие на уважителни причини за това,
съдът ще отмени определението си по допускането му. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит на втори свидетел, на
основание чл.159, ал.2 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит, на страната на ответницата П. К., един свидетел, при
режим на довеждане, с показанията на когото следва да се установяват
посочените в исковата молба обстоятелства. УКАЗВА на ответника, че в 3-
дневен срок в писмен вид, следва да посочи трите имена на свидетеля и че е
негов ангажимент да доведе допуснатия му свидетел в първото по делото
открито съдебно заседание, в което същият следва да бъде разпитан.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията в срок
и/или при неявяване на свидетеля, без представяне на доказателства в първото
по делото открито съдебно заседание за наличие на уважителни причини за
това, съдът ще отмени определението си по допускането му. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит на втори свидетел, на
основание чл.159, ал.2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи погасителен план за ипотечен кредит на апартамент, находящ се
в гр.София, ж.к.Люлин, ул.“Никола Корчев“ , като необосновано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответницата да представи служебна бележка за дохода си за една година преди
1 юли 2025 г., доколкото съдът служебно ще събере доказателства за доходи и
на двете страни.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в насроченото открито съдебно
заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК относно упражняването
на родителските права по отношение на децата, местоживеенето на децата,
2
личните отношения между децата и родителите, като в случай че същите не се
явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за
това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение
на разпореждане от съда в максимален размер на по 300,00 лева на всеки
неявил се родител.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба/споразумение за
уреждане на правния спор, предмет на делото, като им пояснява, че
доброволното уреждане на спора е във взаимен техен интерес. УКАЗВА на
страните, че за приключване на делото със спогодба/споразумение е
необходимо лично участие на страните и явяването им в насроченото
открито съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание и дължимите
за производството държавни такси са по-ниски. УКАЗВА на страните, че
ако междувременно постигнат споразумение досежно спорния предмет,
следва да го представят в писмен вид, като предприемат и съответни
процесуални действия по чл. 321, ал. 5 от ГПК. УКАЗВА на страните
възможността им да ползват медиация за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.03.2026 г., от 14:50 ч.,
за която дата и час следва:
- да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора по НИМ, във
връзка с който може да вземе становище и да ангажира доказателства най-
късно до първото по делото открито съдебно заседание вкл., след което губи
тази възможност.
- НА ОСНОВАНИЕ чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, ДА СЕ
УВЕДОМЯТ и ПРИЗОВАТ компетентните Д „СП”, с препис от исковата
молба, отговора й (обективираната в него НИМ) и отговора на насрещната
искова молба, по местоживеене на детето и на всяка от страните, като им се
укаже, че следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно
становище по постъпилата искова молба и отговора й, а при невъзможност –
писмено под формата на социален доклад най-късно до датата на първото по
делото открито съдебно заседание, след среща с детето/децата и двамата
родители относно притежавания от тях родителски капацитет и условията, при
които се отглеждат детето/децата, както и условията, които всеки от
3
родителите поотделно може да предостави за отглеждане на детето/децата, с
констатации относно подкрепяща среда, емоционална привързаност на
детето/децата към всеки от родителите, обкръжаващата среда на родителите,
трудова им заетост, работно време, роднински и приятелски кръг, наличие на
фактори при родителите, които поставят детето/ децата в риск.
СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата сключили граждански
брак на 19.09.2020 г. в гр.Пазарджик, който бил първи и за двамата. От брака
страните имат едно дете – малолетната Г. Н. К., родена на 30.11.2020 г. Сочи
се, че отначало животът на ищеца с ответницата потръгнал отлично, като той
работел, издържал семейството им, а ответницата забременяла с детето им и
си почивала у дома. Междувременно бащата на ответницата се разболял
тежко и в началото на януари 2022 г. тя отишла да гостува на родителите си в
с.Карлуково,общ.Ловеч, като детето останало при баща си. След десетина дни
ответницата се прибрала, а след още няколко дни поискала отново да се върне
в с.Карлуково, заедно с детето. Заявява се, че ищецът подкрепил ответницата
и се съгласил, но бил подведен от нея, защото тя не му казала, че си отива
завинаги. Не му била споделяла за проблеми, които я тревожат, като не е
имала и конфликт с родителите му, а единствените спорове между страните
били свързани с необходимостта ответницата да се прибира в дома им през
деня заради детето, за да има то режим. Не е имало и финансови спорове
помежду им. От началото на март 2022 г. ответницата започнала да не допуска
ищеца до дъщеря им, а при посещение в дома на неговия тъст в с.Карлуково,
ищецът бил изгонен, без да му се обясни защо. За Великден 2022 г. ищецът
заедно с родителите му посетили отново дома на тъста му и през затворена
врата ответницата им казала, че не са добре дошли и отказала среща с тях.
Била извикана полиция и след като предупредили ответницата, че няма право
да ограничава контакта на бащата и родителите му с детето, тя отворила
вратата и дала час и половина под неин надзор да общуват с детето на улицата
пред къщата им. За Гергьовден 2022 г. ищецът отново посетил дома на тъста
му и отново му било отказано гостоприемство, като ответницата настоявала
той да отиде на хотел и му казала, че ако си напусне работата в Пазарджик и
наемел квартира в София, можели да продължат да живеят заедно. Докато
ищецът обмислял предложението, получил искова молба по дело, образувано
4
в гр.Пазарджик, от съпругата му, за упражняване на родителските права и
издръжка на детето, но без да се иска прекратяване на брака. По отношение на
така получената искова молба се твърди да е съдържала неистини и да е
предизвикала шок в съпруга и родителите му. Ищецът твърди, че въпреки
раздялата с дъщеря си, продължавал да полага грижи за нея, като закупувал за
детето хранителни продукти, лекарства, дрехи, обувки, играчки, а също така се
отбелязва, че редовно заплаща издръжка, дори в завишен размер. Ответницата
била категорична, че нямало да се върне при ищеца, като той допускал, че тя
има друга връзка. Излага, че с ответницата са във фактическа раздяла от 6
март 2022 г. Въз основа на изложеното се иска прекратяване на брака на
страните като дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по вина на
ответницата, както и изменение на решение 46/02.08.2022 г., постановено по
гр.дело 180/2022 г. по описа на РС-Луковит по отношение на режима на лични
отношения, определен между ищеца и детето му и издръжката. Иска се съдът
да приеме, че страните няма да си дължат издръжка един на друг, като
предостави ползването на семейното жилище на ищеца. Претендират се
разноски.
Изразено е желание за споразумение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна П. Г. К. е подала отговор на
исковата молба, в който признава, че с ответника в действителност са съпрузи,
като от брака си имат едно дете – Г. Н. К., също така и че са във фактическа
раздяла, както и че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен. Оспорва се
обаче, че това е станало по нейна вина, като изтъква, че вината е именно на
ищеца. След раждането на детето отношението на съпруга към съпругата му
се променило, като той и родителите му започнали да я упрекват за различни
неща, налагали ограничения и забрани – да не излиза, да не посещава
близките си, като дори се стигнало до физически тормоз от страна на ищеца.
Така в края на 2021 г. и началото на 2022 г., съвместното съжителство станало
невъзможно и ответницата напуснала семейното жилище и се установила
заедно с детето в с.Карлуково. Освен това бащата на ищцата се разболял тежко
и тя отишла при него за 10 дни в края на януари, началото на февруари 2022 г.
да му окаже помощ, но била критикувана от съпруга си и не получила
подкрепа. Не се спори и че със съдебно решениеот 2022 г. страните са уредили
въпросите относно родителската отговорност по отношение на тяхното дете. С
оглед на гореизложеното се твърди вината за дълбокото и непоправимо
5
разстройство на брака да е именно на съпруга. Иска се бракът между страните
да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга,
както и да бъде изменено съдебното решение по отношение на определената
издръжка и режима на лични отношения между бащата и детето. Иска се и
възстановяване на предбрачното име на съпругата на "С.".
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Н. К. К. е подал отговор на
насрещния иск, в който се оспорват подробно изложените твърдения в
насрещния иск относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти: По указанията на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на всяка от страните
е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
УКАЗВА на ищците по брачните искове с правно основание по чл.49, ал.3 във
вр.с ал.1 от СК, че носят доказателствената тежест да установят по делото
наличието на брак, както и всички положителни факти, причини и
обстоятелства, които считат, че са довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, както и че не поддържат съпружески отношения с
ответната страна, че са във фактическа раздяла, като всеки ищец следва да
докаже вината на другата страна и обстоятелствата, които я обуславят, тъй
като в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и брачната вина не се
предполага.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание по чл.56 от СК, че следва да
докаже всички обстоятелствата, свързани със собствеността върху семейното
жилище и/или основанието за ползването му, както и всички останали факти
от значение за ползването му, както и наличие на жилищна нужда от
присъждане ползването на семейното жилище, че семейното жилище не може
да се ползва поотделно от съпрузите.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание по чл.53 от СК ,че следва да
установи, че при сключването на брака е променил фамилното си име.
УКАЗВА на ищците по исковете с правно основание по чл.59, ал.9 от СК, че
следва да установят, че страните са родители на детето, че с влязъл в сила
съдебен акт родителските права върху детето са възложени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти, както и всички обстоятелства,
6
които са се изменили след влизането в сила на съдебното решение,
обуславящи интереса на детето от поисканите изменения на постановените
мерки, нуждите на детето от издръжка в исканите размери и възможностите
на ответната страна да я задоволява в претендирания/те размер/и.
УКАЗВА на ответниците, че следва да установят и докажат всички факти и
възражения, на които се позовават, както и посочените в отговорите
обстоятелства, обуславящи интереса да не се променят постановените с влязло
в сила съдебно решение мерки по отношение на детето, а също и че плаща
ежедневно и до настоящия момент парични суми за издръжка на детето.
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: Страните са сключили
граждански брак на 19.09.2020 г., като от брака си имат едно непълнолетно
дете Г. Н. К., родено на 30.11.2020 г. По отношение на същото със съдебно
решение е предоставено упражняването на родителски права и
местоживеенето при майка, като на бащата е определен режим на лични
контакти и е осъден да заплаща издръжка.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за фактите и причините,
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за посочените
размери на претендираните издръжки, за наличието на необходимост на детето
от издръжките в претендираните размери, за възможностите на ответната
страна да заплаща издръжка в претендираните размери, за обстоятелствата,
свързани със собствеността върху семейното жилище и/или основанието за
ползването му, както и всички останали факти от значение за ползването му,
както и за наличие на жилищна нужда от присъждане ползването на
семейното жилище, че семейното жилище не може да се ползва поотделно от
съпрузите, за вината на другата страна, за наличието на обстоятелства, които
са се изменили след влизането в сила на съдебното решение, обуславящи
интереса на детето от поисканите изменения на постановените мерки.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че е заплаща/заплащал
редовно месечна издръжка за детето.
УКАЗВА на ищците, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за
развод.
7
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и
непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по
делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото. УКАЗВА на страните
по делото, че най-късно до първото по делото открито съдебно заседание
следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на указанията в дадения
им срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на задължението, както и ако страната е посочила електронен адрес за
връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби“, която за момента предлага безплатно провеждане на процедура
по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече
информация за Програма „Спогодби” страните могат да получат всеки
работен ден от 9:00 ч. до 17:00 ч. на тел. 02/8955423, **********, и ел.адрес
********@***.*******, www.srs.justice.bg/srs/82 , както и в Центъра за
8
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54,
ст. 204. Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните и на ДСП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9