РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 12086 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника А.М.А., срещу решение № 301950/16.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 50307/2019 г. на CPC, III ГО, 139 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу
него в полза на Ц.И.В. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът
е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно-
постановено е в нарушение на съществени съдопроизводствени
правила, противоречи на закона и е необосновано. Изложил е съображенията си.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да
отхвърли молбата за защита.
Въззиваемата страна Ц.И.В., в законоустановения
срок не е подала възражение.
За съдебно заседание въззивникът,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
За съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното
производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 30.08.2019
г. Ц.И.В. е поискала
да се издаде
заповед за защита в нейна полза, срещу А.М.А., с който към този момент е живеела в условия на фактическо съпружеско
съжителство и с който имат общо дете, за актове на системно домашно физическо,
психическо, емоционално и икономическо насилие спрямо нея и ограничаване на
личната й свобода, извършени от ответника, последният акт на физическо насилие-
извършен на 16.08.2019 г., описвайки в
какво се е изразявало насилието.
С
решение № 301950/16.12.2019 г., постановено по гр. д. №
50307/2019 г., CPC, III ГО, 139 състав е издал заповед за
защита в полза на Ц.И.В., срещу
А.М.А., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил
да приближава молителката, жилището, в което тя живее, местоработата й и
местата за социален отдих, на разстояние, по-малко от 50 метра, за срок от 3 месеца,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН е определил временно местоживеенето на
детето В.А.А. при майката, за срок от 3 месеца,
определил е режим на лични отношения на бащата с детето, осъдил е ответника да
заплати глоба в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 25 лв.
Въззивният
съд, като прецени приетите относими доказателства по делото
и обсъди доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Във въззивната
жалба са наведени доводи, че ответникът е бил редовно призован само за първото
съдебно заседание по делото, а следващите две заседания са проведени в негово
отсъствие, поради което е налице нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като е нарушено правото му на защита, че липсват конкретни писмени
или гласни доказателствени средства, които да
потвърждават претенцията на молителката, че на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадена несъществуваща и безпределна доказателствена
стойност, без декларацията да се ползва с някаква допълнителна формална или
материална доказателствена сила, за да бъде
единственото и то неопровержимо доказателствено
средство.
Тези доводи са неоснователни.
Ответника е уведомен лично за датата
на насроченото първо по делото открито съдебно заседание. В това съдебно
заседание ход на делото не е бил даден, поради представен от ответника болничен
лист. В първото съдебно заседание съдът е отложил и насрочил делото за
11.12.2019 г. от 11,45 ч., за която дата и час съдът е приел, че страните са
редовно уведомени. Второто и последно открито съдебно заседание по делото е
проведено на посочения ден и час- 11.12.2019 г. от 11,45 ч.- видно от съдебния
протокол от него. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК, какъвто е и
настоящия случай, страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото
не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в
заседанието- т. е. не са нарушени съдопроизводствените
правила във връзка с призоваване на ответника по делото и не е нарушено правото
му на защита.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за
доказано извършването на домашно насилие- на основание декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН-т. е. –обосновал е правните изводи, до които е достигнал.
Настоящата инстанция счита, че за
посочените твърдения молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща
от него като пострадало лице, на която следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде
издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице
за упражнено домашно физическо, психическо и емоционално насилие, извършено от
ответника спрямо молителката на 16.08.2019 г., тъй като на посочената дата е нямало свидетели- очевидци. Още
повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в
отсъствието на свидетели, в дома на страните, поради което и законодателят е
предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. Посочените
форми на домашно насилие се изразяват в нанесен побой, което е умишлено
сериозно засягане на физическата и психологическата неприкосновеност на
молителката, причинявайки й болка, уплаха, стрес, психическа травма и негативни
емоции.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани
доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е
правилно. Съобразено е с всички ангажирани и относими
към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се остави в
сила.
Въззивникът, на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната
жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не следва да се произнася относно разноските.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 301950/16.12.2019 г., постановено
по гр. д. № 50307/2019 г. на CPC, III ГО, 139
състав.
ОСЪЖДА А.М.А., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.