№ 353
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора Борислава Ив. Барболова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600881 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по въззивна
жалба, вх.№33064/18.03.2025 година,допълнена надлежно,подадена от а. Н. от САК,с
посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Б. С. Ф.,с установена самоличност, ЕГН
********** против присъда №34/06.03.2025 година,постановена по нохд №1661/2024
година по описа на Софийски градски съд.
С присъда №34/06.03.2025 година съдът е признал подсъдимия Б. С. Ф., роден на ***
година в гр.Враца,българин, български гражданин, неженен,с основно образование,
безработен, неосъждан, с постоянен адрес в ***,с настоящ адрес ***,понастоящем в Затвор
гр.София,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 10.02.2023 година около 18.30 часа до
около 19.00 часа,в къща в *** направил опит умишлено да умъртви С. Н. М.,ЕГН
********** като й нанесъл четири на удара с нож в областта на тялото,довели до
нараняване на гръдния кош под лява лопатка,проникващо в гръдната кухина, нараняване на
левия бял дроб с излив на около 100 мл. кръв и наличие на въздух в лява гръдна
кухина,порезно нараняване по задната повърхност на шията и порезно нараняване на
дясното рамо, с което й причинил травматични увреждания /проникваща прободно-порезна
рана в областта на гръдния кош в ляво, минимален хемопневмоторакс в ляво на гръдния
кош, като се ревизира проникваща рана с дължина около 2 см. в лява гръдна половина отзад,
разположена в 4-то междуребрие по скапуларната линия, без активно кървене, като в дъното
1
на раната се набелязва оскъдно отделяне на газови мехурчета - минимално наранен
белодробен паренхим, прободно - порезно нараняване на гръдния кош, под лявата лопатка,
проникващо в гръдната кухина, което нараняване само по себе си е реализирало критериите
на медико - биологичният признак нараняване, което прониква в гръдната кухина,
нараняване на левия бял дроб, излив на около 100 мл кръв и наличие на въздух в лява
гръдна кухина, което е наложило извършването на хирургична интервенция-поставяне на
торакален дрен, причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за
живота, порезно нараняване на задната повърхност на шията с порезна рана с дължина 5 см,
засягаща кожа в задна латерална част на шията в ляво с продължаваща кървене, порезно
нараняване на дясното рамо/, които травматични увреждания в съвкупност и по отделно са
реализирали критериите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а освен
това Д.ието е извършено в условията на домашно насилие, предшествано от системно
упражняване на физическо и психическо насилие осъществявано от Ф. спрямо
М.,включително и пред непълнолетните им деца,с която се е намирал във фактическо
съпружеско съжителство,датиращо от 2005 година до 21.06.2022 година,като на 21.06.2022
година в *** я е хванал за гушата и я блъскал, на 07.07.2022 година по телефона я е
заплашил с убийство с думите „ще те убия, ще пребия и запаля всички ви, не ме е страх от
полицията“,на 20.11.2022 година в *** е държал в ръката си тръба,и косвено е заплашил
пострадалата с думите „ще те убия“,като Д.ието е останало недовършено,поради независещи
от дееца причини - оказана на пострадалата М. своевременна квалифицирана медицинска
помощ,поради което на основание чл.116 ал.1, т.6а, вр.чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.54 НК го е
осъдил на 15 /петнадесет/ години „лишаване от свобода“.
Съдът е определил наказанието да се изтърпи при първоначален „строг режим“ на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето,през което подсъдимият Б. С.
Ф. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 10.02.2023
година.
Съдът е осъдил подсъдимият Б. С. Ф.,с установена самоличност, ЕГН ********** да
заплати,на основание чл.189 ал.3 НПК,направените разноски по делото в размер на 3393,97
/три хиляди триста деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ по сметка на СГС,
5110,03 /пет хиляди сто и десет лева и три стотинки/ по сметка на СДВР и на повереника на
частния обвинител адв.М.а Б., съгл.чл.38 от Закон за Адвокатурата ,вр.чл.13,т.5 от Наредба
№1/09.07.2004 година за възнаграждение за адвокатска работа,в размер на 3000 лева (три
хиляди лева), както и на основание чл.190 ал.2 НПК, 15 /петнадесет/ лева за служебно
издаване на три броя изпълнителни листове по сметка на СГС.
С въззивната жалба и с допълнението към нея се твърди по същество,че атакуваният
съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован.
Сочи се,че действията на подсъдимото лице неправилно са квалифицирани като „опит за
убийство“ при условия на домашно насилие,доколкото се касае единствено за битов скандал
2
,определен като „битов инцидент“.Твърди се,че подсъдимият е посетил мястото, където
живее пострадалата,за да се срещне с децата си по личен повод,след като е лишен от
възможност да ги вижда,а макар и да е влязъл с „взлом“ в дома и,то не е налице предумисъл
в действията на подсъдимия и умисъл за убийство,като от съда е сторена неточна оценка на
събраните и проверени по делото доказателствени източници.
Намира,че причинените увреждания по пострадалата /определени от защитата като „три
драскотини“/ не сочат на извод за „опит за убийство“,а единствено за причинени телесни
повреди. В тази насока защитата твърди,че съдът е повярвал на „нереално и абсурдно
обвинение“.Релевират се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,най-
вече по повод събиране и проверка на доказателствени източници.Сторено е оплакване,
касателно размера на наложеното наказание на подсъдимия Ф.,като се твърди,че е
несъответно на стореното от него /прави се анализ и сравнение с други наложени наказания
за други престъпления,извършени от трети лица/. Акцентира на събрани добри
характеристични данни за подсъдимия Ф. и възможност за ресоциализация.
По същество се претендира атакуваната присъда да бъде „променена“,като се намали
определеното му „…незаслужено наказание…“.Доказателствени искания не са правени.
Пред въззивния съд защитата на подсъдимия Ф. и самият подсъдим са поддържали
подадената въззивна жалба по основанията,посочени в нея,а представителят на държавното
обвинение и частния обвинител С.М. са оспорили обосноваността на подадената въззивна
жалба. Повереникът на частния обвинител не е участвал във въззивното съдебно
производство и делото е разгледано в отсъствието му след изрично съгласие на частния
обвинител.
По повод изразено желание на подсъдимия да даде обяснения пред въззивния съд и след
инициатива на въззивния съд за събиране на нови доказателства /свързани с начина на
определяне на съдебния състав по делото и конкретно начина на определяне на съдебни
заседатели-протоколи от избор на заседател разширен състав,препис от деловодната система
/ЕИСС/ на съдебен протокол от 10.04.2024 година,касателно съдебния състав,разгледал
наказателното дело и провел съдебно заседание на посочената дата,вкл.препис от срочната
книга на СГС за състава на съдебното заседание от същата дата/ съдът е провел въззивно
съдебно следствие,като е приобщил писмени доказателства и е изслушал обяснения на
подсъдимия Б. Ф..
След проведено въззивно съдебно следствие,в хода на съдебните прения,представителят
на Апелативна прокуратура гр.София заявява становище за неоснователност на подадената
жалба от защитата на подсъдимото лице.Намира,че по делото основните факти и
обстоятелства са категорично изяснени и последователно анализирани от решаващия
съд.Оспорва тезата на защитата,че става въпрос за „битов инцидент“ без умисъл от страна
на подсъдимото лице да извърши престъплението „убийство“,доколкото и чрез гласни
доказателствени средства,и чрез експертни изследвания е установено,че „…подсъдимият е
нанесъл на пострадалата животозастрашаващо нараняване…“ и без своевременна
медицинска помощ е било възможно да се стигне до летален изход за пострадалата.
3
Акцентира събраните доказателства в подкрепа на тезата за упражнявано домашно насилие
от страна на подсъдимия към майката /пострадалата З.М./ и децата на подсъдимия.
Обобщава се,че фактите и обстоятелствата по чл.102 НПК,свързани с предмета на
доказване в наказателното производство,са еднозначно установени и коректно анализирани
от първия съд.Оспорва да са налице условия за намаляване на определеното наказание по
размер,с оглед степента на обществена опасност на Д.ието и конкретните действия от
подсъдимия към пострадалата З.М.,като е изразено становище,че решаващият съд
обосновано и законосъобразно е обсъдил както смекчаващите,така и отегчаващите вината и
наказателната отговорност обстоятелства.
Частният обвинител С. М. е изразила несъгласие с твърденията на защитата,
предоставяйки на съда решаването на наказателния правен спор.
Защитата е поддържала тезата,изразена във въззивната жалба,свързана с твърдение за
обикновен битов инцидент,при който са причинени порезна рана и няколко драскотини на
пострадалата. Намира,че у подсъдимото лице не е наличен умисъл за убийство,а се касае
единствено за телесно увреждане.Акцентира на много добри характеристични данни за
подсъдимото лице,трудолюбието му,помощта,която е оказвал на трети лица и факта,че е
осигурявал напълно пострадалата и децата си, работейки единствено той.Акцентира на
чисто съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството,че случилото се в резултат на
поведението му е изключение в живота му.Претендира справедливо решаване на
наказателния спор,като намира наложеното наказание по размер за прекомерно завишено.
Съдът е осигурил възможност подсъдимият Б. Ф. да се изкаже последен в хода на
съдебните прения като е заявено становище,с което подсъдимият съжалява за постъпката
си,обяснява поведението си с невъзможността редовно да се вижда и да се чува с децата
си,намира,че си е взел поука от стореното.Поддържа тезата на защитата си, включително по
реда на чл.333 ал.2 НПК.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,заявеното от
представителя на САП,становището на частния обвинител,изложеното от защитата пред
въззивния съд и лично заявеното от подсъдимия Б. Ф.,като провери изцяло атакувания пред
него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема следното:
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд
обвинителен акт против Б. С. Ф.,с установена самоличност,ЕГН ********** с обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.1,т.6а, вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК.
С атакуваната присъда съда се е произнесъл по посочения по-горе начин.
В хода на проведено съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е изяснена в нейната пълнота,като при изпълнение на задълженията си по
чл.12,чл.13 и чл.14 НПК, решаващият съд е осигурил възможност на страните да докажат
твърденията си в наказателния процес, изграждайки вътрешното си убеждение по фактите
на основа надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени
средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно изяснена,и ясно изложена в
4
мотивите на първоинстанционния съд чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в
хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и
изяснената чрез оценката им фактическа обстановка,включително и при установени отчасти
противоречия в доказателствения обем,се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Не
са нарушени правилата разписани в Закона,които регламентират дейността на съда по
събиране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства,като събраните по
делото доказателства са ценени съобразно доказателствената им обоснованост,без някое от
тях да е подценено или надценено. На доказателствата не е придавана предварителна
доказателствена установителност от първият съд ,нито се констатира превратно тълкуване и
оценяване на доказателствените източници.Доколкото, обаче,приетите за установени факти
са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на
подсъдимия Ф.,правната квалификация на Д.ието и наказателната отговорност,те следва да
се подчертаят отново,без да се налага преразказ на заявеното от всеки от свидетелите или
експерти.В мотивите си първият съд е бил изчерпателен,както при посочване на
доказателствените източници,на основата на които е изградил фактическите и правните си
изводи,така и в анализа на тези доказателствени факти и обстоятелства.
Нови фактически положения въззивният съд не установява и след проведено въззивно
съдебно следствие,като приетите релевантни факти от първия съд се доизясняват чрез
доказателствени източници,събрани и проверени в хода на въззивното съдебно следствие
/обяснения на подсъдимия Ф./.Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно
следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота,доказателственият
обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможни за събиране и
проверка доказателствени източници,което гарантира тяхната процесуална годност и
доказателствена удостоверителност.
Безспорно е,че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от
него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от
първия съд, то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-
во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д. №960/2012 година, 1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012
година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Въззивният съд прави собствена оценка на фактите,включително на новосъбрани
доказателствени източници/писмени доказателства и обяснения на подс.Ф./,като изричното
им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе
Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с
доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да
обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни
отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на
5
обсъждане и пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени
доказателствени източници.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на
събраните доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд факти.
В мотивите към постановената присъда,стр.2-ра до стр.7-ма,решаващия съд
последователно е изложил,а впоследствие и е анализирал фактите,релевантни за
установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.Чрез законосъобразно
събран и проверен доказателствен обем се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. С. Ф. е роден на *** година в гр.Враца,с установена самоличност и
адрес е /постоянен и настоящ/,българин е,български гражданин,не е женен,с основно
образование, работещ преди задържането си,не е осъждан,ЕГН **********.Установено е,че
е с постоянен адрес в *** и с настоящ адрес в ***.
Понастоящем е задържан с мярка за неотклонение и е настанен в Затвор гр.София.
От 2005 година Б. Ф. и С. М. живеели на семейни начала в ***,като от съвместното им
съжителство имат три деца-В. С., родена през *** година,Н. С.,роден през *** година и Г.
С.,родена през *** година. Подсъдимият Ф. работел и издържал финансово създаденото
домакинство,а С.М. се грижела за децата си.За един продължителен период от време между
тях не се установява да са възниквали скандали и проблеми,като живеели
„нормално“.Няколко години преди окончателната им раздяла през м.юни /21.06.2022 година/
Б. Ф. трайно работел в гр.София.Започнал да злоупотребява с алкохол,а като следствие
променил отношението си към С.М.,не се държал добре с нея,станал груб.Появили се и
поведенчески модели на психическо и физическо насилие над М.,като тези обстоятелства
допълнително влошили отношенията им.Поради дългогодишното и съжителство и заради
трите отглеждани деца,а и поради страх от подсъдимия в началото на скандалите и психо-
физическото насилие над нея св.М. не подавала жалби срещу Ф..На 21.06.2022 година в
къщата в *** се разразил пореден скандал между Ф. и С.М.,който прераснал във физическа
агресия срещу пострадалата от страна на Б.Ф. /хванал я за гушата и я блъснал на
леглото/.Именно тогава,след този пореден скандал,съпроводен с насилие от страна на
подсъдимия над пострадалата,С. М. напуснала къщата на подсъдимия Б.Ф. в село
***,където от 2005 година живеела,включително с трите си деца.Тръгнала за гр.София и се
настанила при майка си в къща,намираща се в ***.Потърсила и намерила работа,за да
осигурява себе си и децата.Подсъдимият Ф. знаел къде е отседнала С. М. и многократно я
търсил,като звънял по телефон с молба М. да се върне при него в ***.Обещавал,че ще
промени поведението си.Въпреки обещанията за промяна в отношенията им М. категорично
отказала да се върне и да заживее отново с Ф..Тогава подсъдимият,разбирайки,че
обещанията му не постигат резултат, започнал да звъни и на майката на С.М.,св.Н. Т.,като
едновременно с това продължил да търси и заплашва по телефон пострадалата.
Първоначално в къщата в ***,за да живеят с подсъдимия останали и трите деца.В
началото на м.юли малолетния Н. получил здравословен проблем,поради което заедно с
майката на подсъдимия и със сестра си Г. пристигнали в гр.София.Подсъдимият знаел за
това и не възразявал за срещи на децата с майка им.Майката на подс.Ф. помолила М. да се
6
прибера в село при сина и,като заживеят отново заедно с децата.Малолетните деца не
желаели да се връщат на село и пожелали да останал при майка им,но впоследствие се
върнали в ***,където останала и най-голямата дъщеря В. С..В този период се появил
проблем и с възможността детето Н. да бъде записано на училище в гр.София,поради
несъгласие на подс.Ф. да разреши преместване.Това обстоятелство допълнително нагнетило
отношенията между Ф. и М.,а последната търсила съдействие от Министерство на
образованието и отдел към „Закрила на детето“.
На 07.07.2022 година,при едно от обажданията по телефона подс.Ф. заплашил М. с
убийство,като едновременно с това я обиждал,с думите „боклуци, ще ви махна главите“, „ще
те убия“, „ще пребия и запаля всички ви……“, „не ме е страх от полиция“. Въпреки
първоначалните молби,последвани от обиди и закани,включително за убийство,пострадалата
С.М. отказала да заживее отново с Ф..
На 25.07.2022 година В. С.,която учела в гр.*** получила възможност да пътува до
гр.София с вуйчо си.Посетила майка си на работното и място-в заведение за обществено
хранене „Хезбургер“ ,като срещата на С. М. и дъщеря и продължила над един час.Когато
подсъдимия Ф. разбрал за срещата на дъщеря му В. с майка и се скарал на детето,като я
обиждал.
От 20.10.2022 година детето В. С. заживяла преимуществено при майка си и брат си Н..
Към м.ноември 2022 година в село *** останало да живее с баща си само детето Г. С..
На 20.11.2022 година детето Г. уведомила по телефона сестра си В.,че баща им отива
към дома им в ***,за да ги пребие.Детето Н. разбрало от сестра си В. за намерението на
баща им и се обадил на майка си,за да я предупреди да не се прибира в къщи.Пострадалата
С. М. казала на сина си,че се прибира с такси към дома си с майка си. Прибирайки се с
таксиметровия автомобил,на завой в края на улицата си се разминали с подсъдимия, който
видял таксиметровия автомобил,възприел пътуващите в него М. и Н. Т. и се затичал
обратно.Държал метална тръба и заплашвал пострадалата. Междувременно М. и майка й
успели да слязат от автомобила и да се приберат в къщата.Притеснена от съобщеното и от
децата,след като възприела подсъдимия в близост до дома си държащ метална тръба и
заплашвайки я с думите“ще те убия“,С. М. наблюдавала през прозорец поведението на Ф..
Възприела,че след разговор с водача на таксиметровия автомобил Ф. се качил в автомобила
и заминал в неизвестна посока.
На следващия ден М. депозирала молба за издаване на Заповед за незабавна защита по
Закона за защита от домашно насилие.По молбата на С. М. било образувано гр.дело №
64269/2022 година на СРС,а на 25.11.2022 година по делото била издадена „Заповед за
незабавна защита“.На основание чл.18 ал.1 ЗЗДН Ф. бил задължен да спазва определено
поведение и режим спрямо /да се въздържа от домашно насилие/ С. М..
На 13.12.2022 година с решение на РС-София състав на съда определил привременни
мерки на майката М. с определен режим на виждане на децата от баща им.Определена била
издръжка по 177.50 лева на всяко дете,което подсъдимият не заплащал.При разглеждане на
7
делото в съда присъствал Ф.,а след приключването му и детето Г. С. останала да живее при
майка си.В периода месец декември 2022 година до 10.02.2023 година подс.Б.Ф. не спирал
да звъни по телефона на пострадалата,на майка и и на децата.Обиждал ги и ги
заплашвал.Въпреки влошените отношения с М. и създаденото напрежение между него и
децата му,Ф. ги взимал за срещи според решението на съда.Към този момент подсъдимият
живеел на квартира в ***.
С. М. продължила да живее в дома на майка си в гр.София,заедно с трите си деца Н. Б.
С.,13 годишен,В. Б. С.,17 годишна и Г. Б. С. на 11 години.
Ha 10.02.2023 година С. М. и трите и деца били в къщата,която обитавали в
гр.София.Гледали заедно филм,когато около 18,30 часа М.,която била тръгнала към
помещение /кухня/ извън стаята,където се намирали всички,чула тропане и звук на чупещо
се стъкло.Помислила,че някое от децата е счупило някаква вещ, попитала сина си какво се е
случило и в този момент възприела Б. Ф. да чупи второ стъкло на прозореца.Уплашена
дръпнала децата си с подкана да напуснат стаята.Заедно започнали да притискат вратата,но
не успели да възпрат Ф.,който почти бил успял да влезе.Тогава се опитали да задържат
вратата от страната на коридора,но не успели да възпрат физически по-силния Ф..В този
момент подсъдимият бръкнал във вътрешния ляв джоб на якето си,извадил нож и го
насочил към С.М. и децата.Свидетелят М. възприела ясно това действие на подсъдимия,а
щом проникнал в помещението Б. Ф.,държейки ножа се обърнал първо към детето си В.
С.,казвайки „ти си виновна за всичко“.Свидетелката М. успяла да излезе от стаята,в която
останали само децата В. и Н.,,които борейки се с подсъдимия се опитвали да го
възпрат.Междувременно С. М. успяла да отиде в друга стая, последвана от детето В.,като
двете заедно опитвали да натискат вратата,за да не допуснат в стаята да влезе Ф..Уплашена
от случващото се М. накарала най-малкото дете,дъщеря си Г. С. да позвъни на тел.112,като
след това се обади и на баба си Н. Т.,за да се прибира по-бързо.
Преодолявайки съпротивата на М. и на детето В. С.,ритайки силно вратата подсъдимият
Б. С. Ф. успял да изтласка М. и дъщеря и,да отвори вратата и да влезе стаята при
тях.Веднага ударил В. с юмрук в главата и я блъснал.Ударил и М. в областта на главата.Не се
отказвайки от съпротива децата В. и Н. успели заедно да избутат Ф. от стаята към
коридора,като едновременно с това В. викала към майка си С. М. да бяга.М. възприемала
случващото се пряко и уплашена побягнала по стълбите надолу,минала през гаража и
излязла на двора,но достигайки дворната врата,опитвайки се,не успяла да я прескочи.В този
момент с периферното си зрение видяла,че Б. Ф. я приближава и очаквала отново да я
удари,виждайки го да замахва към нея.
Успяла да извика-„не“,след което усетила,че Ф. я удря с нож отзад,в областта на
шията.Последвал нов удар с ножа,като втория удар с ножа проникнал в областта на
подмишницата,под лявата лопатка на М.. След втория удар по М. подсъдимият Ф. я свалил
от вратата на земята и започнал да я рита в тялото.Детето Н. С. се намесило в опит да спаси
майка си,започнал да се бори и да блъска баща си встрани от М.,но Ф. започнал да рита и
него.Междувременно,докато детето Н. се борело с баща си и последният го
8
ритал,пострадалата М. успяла да се отскубне и направила опит да влезе и се скрие в
къщата,но през счупения прозорец на стената Ф. вече успял да влезе в къщата.Поради
това,когато все пак М. успяла да се качи на етажа в къщата видяла,че Ф. е опрял нож на
гърлото на детето им Г. С.,подразнен от факта,че детето звъни за помощ.Пострадалата М.
издърпала детето Г. С.,казвайки на Ф. да остави детето на мира.В този момент усетила
пробождане в областта на дясното си рамо и се обърнала към Ф. с думите „ти пак ли си
пил?“.В този момент Ф. нанесъл четвърти удар с ножа в гърба на св.М.,а последната усетила
много силна болка,стягане в областта на гърдите и отмаляла седнала на земята,облягайки се
на матрака на леглото.Всичко това било възприето от св. В. С.,която казала на баща си „видя
ли какво направи, спри се вече“.В един момент Б. Ф. насочил ножа първо към В. С.,след
това към себе си и седнал до пострадалата М. ,като и казал „видя ли,че направих това? Казах
ли, че ще дойда да ви махна главата?“.Междувременно св.Г. С. успяла да се обади по
телефон,за да потърси медицинска помощ,като заявила „тати наръчка мама“. Подсъдимият
Ф. издърпал телефона от ръцете на детето Г.,предупредил ги да не казват за случилото се,а
да твърдят,че М. е паднала по стълби и след около 10-тина минути напуснал стаята.Излязъл
на улицата,където се намирал Н. С. и го предупредил да внимава какво ще говори.Заплашил
го.
На място пристигнал екип на спешна помощ,като пострадалата С. М. била
транспортирана в УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“,където и била оказана неотложна и
висококвалифицирана медицинска помощ.
Бил извършен оглед на местопроизшествие в периода 20.40 часа-21,50 часа,като бил
изготвен протокол за това процесуално-сл.действие /оглед на местопроизшествие,л.л.10-
11/,като било извършено фотозаснемане на местопроизшествието.Същият ден било
извършено процесуално-следствено действие „претърсване и изземване“ в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение в жилище обитавано от Б.Ф.,като самият Ф. бил
освидетелстван /бил извършен оглед на лице/,за което бил съставен надлежен протокол.
Здравословното състояние на пострадалата М.,както и вида и механизма на получаване
на травматичните и увреждания,е експертно изследвано чрез назначени и изпълнени
СМЕ,т.2-ри,л.л.216 и сл.ДП, изпълнена от д-р К.,3-на СМЕ,т.2,л.л.279 и сл.ДП,изпълнена от
д-р К.,д-р Л. и д-р Н. и 5-на СМЕ,т.2-ри,л.л.341-355 ДП.Всяко от описаните експертни
изследвания е отразило констатираните травматични увреждания по пострадалата М.,но с
особена изчерпателност и яснота са дадени медицинските изводи и констатации по 5-ната
СМЕ,изпълнена от д-р М.Г.,д-р Т. Ш. , д-р Д. Н.,д-р В. А. и д-р В. И.,специалисти в различни
области на медицината.След подробно запознаване с цялата медицинска
документация,касателно обективните находки и увреждания на С.М.,експертите са
категорични,че при пострадалата С. М. при оказаната й спешна специализирана хирургична
помощ се установява:
-травматичен шок,
-кръвозагубна анемия,
9
-проникваща четвърто междуребрие прободно-порезна рана в лявата, задна половина на
гръдния кош с дължина два /2/ см., засягаща белодробния паренхим с отделяне на въздушни
мехурчета и излив на кръвениста течност в лявата гръдна кухина,
-порезна рана дълга пет /5/ см. на задната лява половина на шията,
-порезна рана на дясното рамо по предна повърхност дълга 4 см.,/задача№1 от 5-на
СМЕ/.
Изяснявайки описаните по-горе травматични увреждания,медикобиологичната им
характеристика и механизъм на получаване /задача №2/ експертите са категорични в
изводите си,като сочат за всяко от нараняванията какъв е механизмът на получаването
му.Категорични са/задача №3/,че „В раните на врата,лявата гръдна половина и дясната
раменна област са били засегнати достатъчно големи кръвоносни съдове,довели до
острата,травматична кръвозагубна анемия“.Обяснили са шоковото състояние на
пострадалата с нараняването в лявата гръдна кухина,където е засегнат жизнено важен
орган–лявата половина на белия дроб,придружено с излив на кръв и и излизане на въздух от
белодробното нараняване.Сочат съвкупност от фактори,довели до описаното състояние на
пострадалата,като са категорични за причината за развИ. се травматичен шок, констатиран в
шокова зала и своевременно предприетите реанимационни и оперативни мерки и действия
за предотвратяване на задълбочаването на анемичния синдром и шоковото
състояние.Категорични са,че състоянието на пострадалата„…без медицинска спешна и
висококвалифицирана хирургична помощ е можело да доведе до смъртен изход“,отговор на
задача №3,посл.изречение.Експертите са категорични/задача №4/,че е съществувала реална
опасност за живота на пострадалата М.,вследствие на получените от нея увреждания и
развИ. се травматичен шок от острата кръвозагубна анемия на фона на развиващ се
травматичен хемопневмоторакс.Еднозначно е посочено,че нанесените на М. две порезни
рани и прободно–порезната рана в лявата гръдна половина в съвкупност са и причинили
„разстройство на здравето,временно опасно за живота“ ,като без своевременна
противошокова терапия и хирургично лечение смърт е можело да настъпи.
По реда на чл.144 НПК е изготвена съдебно-аудиотехническа експертиза /протокол за
извършена експертиза №217/23 ат 31.01.2024 година,т.2,л.404 и сл. ДП/,изпълнена от
експерта Х. Ж. на оптичен носител с посочен идентификационен номер,като е анализирано
съдържанието му във връзка с позвъняване за помощ на тел.112.Анализирани са общо 9
звукови файла.Приети са два протокола по изпълнени биологични експертизи,като е
изпълнено и ДНК-изследване №23/ДНК-570 ,т.2,л.258 ДП от експерт Ц.М..
В хода на проведеното съдебно следствие от първия съд е изследван психо-
психологическия статус на подсъдимия Б. Ф./по назначена и изпълнена СППЕ,т.2,л.245-
л.253,изпълнена от експерти К. и Г./.В заключението си експертите,след запознаване с
данните по делото и анамнеза след проведен конферентен разговор с освидетелстваното
лице /интервю/ сочат,че Б. Ф. е с интелект в границата на нормата,при него не са налице
вродени и/или придобити нарушения на интелекта,не се установяват качествени и
количествени отклонения в психичното му състояние.Към момента на изследваното му
10
поведение е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-към субклинична степен без
данни за качествени изменения на съзнанието.Липсват данни за афектно отреагиране,като
към времето на инкриминираното Д.ие е могъл да разбира свойството и значението на
Д.ието си,и да ръководи постъпките си.По същество е изяснено,че нито към момента на
извършване на Д.ието,нито към момента на провеждане на интервю,по отношение на
подсъдимия Б.Ф. не са установени данни за настъпило качествено разстройство на
съзнанието ,което да го лишава от психическите му годности да осъзнава поведението
си,включително да участва във всички фази на наказателното производство.Експертите по
същество са категорични,изследвайки и обяснявайки мотивирането и механизмите на
поведение на освидетелстваното лице,че поведението му е възможно да се подчертава на
ревностни изживявания,на емоционален фон за поведение, резултатирало от
невъзможността редовно да общува с децата си,но категорично в приетото от съда
психиатрично-психологическо изследване не се сочи,че освидетелствания да споделя за
интензивни емоционални преживявания на „изненада“,“гняв“ или „свръхгняв“,които да
валидизират наличието на „афект“ в смисъла на „силна раздраза“,и които да повлияят
поведението му до степен на непредсказуемост извън контрола на съзнанието.
В хода на съдебното следствие от първия съд е изследван и психолого-психологическия
статус на пострадалата С. М. по назначена и изпълнена на ДП СППЕ,т.2,л.270-
л.277,изпълнена от експерти К. и Г..При експертното изследване на пострадалата и
формиране на изводите си от психолого-психиатричното изследване експертите не са
установили качествени разстройства в психичното функциониране на М..Не са установени
данни за формирана зависимост към алкохол и/или психоактивни вещества.Сочат,че
освидетелстваното лице е психично здраво,а възприетите от нея закани на фона на
упражнено и физическо насилие са възбудили преживяване на реален страх от изпълнение
на заканата за убийство.Емоционална доминанта у пострадалата М. е страхът за нейния
живот и живота на близките и.При освидетелстваната е налице психическа годност на дава
достоверни показания и да участва във всички фази на наказателното производство.
В мотивите към атакуваната присъда,вж.стр.9,3-ти абзац,първият съд подробно е описал
анализираните от него доказателствените източници,на основата на които е изграждал
вътрешното си убеждение по фактите. Изрично преповтаряне не се налага,като нови
фактически положения въззивният съд не установява.
Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него
фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия
съд,то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о. Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о. „…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-
во н.о., Р№343 /06.12.2012 година по н.д.№960/2012 год.,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 год.
по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
11
Собствена оценка на фактите е сторена от въззивния съд,като изрично по-горе в
мотивите си съда изложи възприетите от него за установени факти и обстоятелства.Както се
сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на
ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага
въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото. И това е
така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и
въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като
възражения/,относно събраните и проверени доказателствени източници.Въззивният
съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства дори,когато
приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай,доколкото приетите за
установени релевантни факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-
инст.съд за вината на подсъдимия Б.Ф.,правната квалификация на Д.ието и наказателната
отговорност на подсъдимия,и доколкото следва да се даде отговор на поставени
възражения,оплаквания и искания от защитата на подсъдимия,то те следва да се очертаят
отново.След като в мотивите си съставът на проверявания съд е описал подробно и
последователно фактите ,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по
см.на чл.102 НПК,ги е подложил на внимателен анализ,подчертавайки способите,чрез които
доказателствените източници,установяващи приетите факти,са проверени.Както се посочи
по-горе въззивният съд не установява нови фактически положения,различни от възприетите
и изложени от първия съд.
Настоящият съд намира,че на първо място следва да даде отговор на възражението на
защитата ,свързано с общото оплакване за допуснати от първия съд съществени
процесуални нарушения,довели до нарушаване правата на подсъдимото лице,както и на
процесуални пропуски,които обективно сам е установил при проведената въззивна съдебна
проверка.
По инициатива на въззивния съд са събрани нови доказателства,свързани с начина на
определяне на съдебния състав по делото и конкретно начина на определяне на участвалите
съдебни заседатели,като са приобщени протоколи от избор на заседател-разширен състав и е
приет препис от деловодната система /ЕИСС/ за съдебен протокол от 10.04.2024
година.Горното се е наложило поради факта,че пред първия съд не е приложен протокол от
избор на съдебен заседател /В. С./,а този съдебен заседател е участвал в разглеждането на
делото в първата съдебна инстанция.Там е приложен протокол за избор на съд.заседател В.
Г.,която обективно не е участвала като член на съдебния състав.Чрез тези доказателства се
установява,че е конституиран законен съдебен състав,който е разгледал наказателното
дело.Горното се установява и от представен препис от срочната книга на СГС за състава на
съдебното заседание от посочената дата.
Като процесуален пропуск на първия съд се отчита факта,че подс.Ф. изрично е заявил
желание да даде обяснения пред първия съд,вж.л.258 от делото,но повереникът на частния
обвинител е заявил от една страна желание да чуе обясненията на Ф.,а от друга,че е
ангажиран и не може да остане повече в съдебната зала.Подсъдимият е заявил,че ще даде
12
обяснения в следващо съдебно заседание,но при проведеното такова на 06.03.2025 година
съдът не му е осигурил такава възможност. Именно това е наложило при проведеното
въззивно съдебно следствие съдът да осигури възможност подс.Ф. да даде обяснения и е
изслушал обясненията на подс.Б. Ф..
На следващо място въззивният съд констатира нарушение на разписаното в чл.276
НПК,допуснато от първия съд.
Съгласно чл.276 ал.1 НПК председателят на съдебния състав ръководи съдебното
следствие и е следвало да стори доклад,в който да посочи основанията за образуване на
съдебното производство. След това е следвало да предостави възможност на прокурора да
изложи обстоятелства,включени в обвинението/такава възможност Закона предоставя и на
други страни,конституирани в процеса/.Това не е сторено,видно от липсата на отбелязване в
тази насока в протокол №2548 от съдебно заседание ,проведено на 22.05.2024
година.Въззивният съд намира,обаче,че въпреки този процесуален пропуск на първия съд,не
може да се приеме,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила ,което да
може да се отстрани единствено чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.По естеството си разпоредбата на чл.276 НПК въвежда изискване за обявяване на
обвинението и запознаване на подсъдимия с обстоятелствата,включени в обвинението,за
което е предаден на съд /в редакцията след отмяна на задължението за цялостен прочит на
обвинителния акт/.За подсъдимия тези действия целят да бъде запознат с обвинението с цел
да реализира пълноценно правото си на защита.В конкретния случай въззивният съд не
намира да е налице съществено по своя характер нарушение на процесуалния
закон,обуславящ отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото
намира,че степента на нарушаване на процесуалния закон се определя от това в каква степен
е било засегнато правото на защита в отделните му проявления,както и в конкретния случай.
Намира,че доказателствените източници по делото водят до извод,че не е препятствана
пълната реализация на защита на подсъдимото лице-получил е в срок препис от
обвинителния акт,с чието съдържание се е запознал,в хода на цялостното наказателно
производство е защитаван от защитник по негов избор,видно е,че е водена активна защита с
осигуряване на подсъдимия и защитника му да реализират в пълен обем процесуалните си
права,вкл.да изразят отношение по фактите и правото,да правят доказателствени искания и
да реализират защитната си теза,вж.Решение №50160/11.05.2023 година по н.д.№546/2022
година на 3-то н.о,НК на ВКС.
Въззивният съд констатира процесуален пропуск на първия съд и по повод разпита на
свидетели по делото-децата В.,Н. и Г. С.и,доколкото не е отбелязано в съдебния протокол да
са разяснени изрично част от правата им/напр.по чл.119 НПК и чл.121 НПК/.От друга страна
в съдебен протокол,вж.л.96,гърба от делото,първият съд е разяснил „…спецификата и
предмета на провежданото процесуално следствено дело…“,включително във връзка с
нормата на чл.140 НПК.
Във връзка с възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, а и с
оглед възраженията по същество на наказателно-правния спор,при условията на чл.309 ал.2
13
НПК следва да се приеме за неоснователно оспорването на правилността на
доказателствената дейност на проверявания съд,поради липса на самостоятелен и пълен
анализ на доказателствената съвкупност,както и поради фаворизиране показанията на
пострадалата С.М.,които според оплакванията на защитата неправилно са поставени в
основа на осъдителната присъда,без да са подкрепени в доказателствената си стойност от
други доказателствени източници.
Процесуално неиздържани са доводите на първия съд,който заявява,че преценява “…
голяма част от заявеното в пледоарията от подсъдимия Ф. като обяснения от негова страна,с
оглед естеството им на важно доказателствено средство,както и на основно средство за
защита“.Безспорно е,че пред първия съд подсъдимият не е давал обяснения,а заявеното от
него в хода по същество /в т.н.пледоария/ е израз на обобщената му защитна теза,но не е
гласно доказателствено средство /обяснения/.Такова третиране на изразена защитна теза от
подсъдимото лице,обаче не се намира за процесуално нарушение,съществено по своя
характер.
При условията на чл.339 ал.2 НПК и на основание изложеното по-горе въззивният съд
не споделя като обосновани и основателни възраженията на защитата на подс.Ф. за
допуснати съществени процесуални нарушения,довели до опорочаване на наказателното
съдопроизводство и нарушили правата на подсъдимия в наказателния процес.
Във връзка със същината на горното оплакване,при условията на чл.339 ал.2
НПК,въззивният съд не намира за основателни оплакванията на защитата,че заради „три
драскотини“ подзащитният му Ф. неправилно е признат за виновен в опит за убийство на М..
Тези оплаквания сочат на неточна и/или некоректна критика,както на доказателствените
източници,така и на мотивите на първия съд.
Видно е,че при анализа на фактите,касателно обвинението по чл.116 ал.1,т.6а вр.чл.115
НК вр.чл.18 ал.1 НК ,първият съд е подложил на оценка няколко отделни групи
доказателствени източници-гласни доказателствени средства,писмени доказателства и
писмени доказателствени средства,веществени доказателства,наред с използвани способи за
доказване-експертни заключения,изготвени по реда на чл.144 и следващите НПК.
Изграденото вътрешно убеждение на първия съд по фактите е лесно проследимо при
сторената оценка на доказателствения обем,като при собствена оценка на фактите,за да
изгради своето вътрешното убеждение настоящият съд последователно подлага на анализ и
оценка няколко обособими групи гласни доказателствени средства,наред с писмените и
веществени доказателства,оценявани при изготвени експертни заключения.
От една страна въззивният съд оценява дадените пред него обяснения на подсъдимия
Б.Ф., заявеното от св.П.Д.,допуснат от първия съд,л.68 и разпитан,л.158 от делото,от втора
страна-заявеното от свидетелите С. М.,Н.Т.,Н. С.,В. С.,Г. С.,Цв.Х.,Сл.М. и Сл.Р.,а от трета
страна заявеното от свидетелите-полицейски служители Д. В.,М. М. /двамата посетили
местопроизшествието/,Юл.Г. и К. Д. /последните двама задържали подсъдимия на
посочения адрес/,вкл.приобщените показания на последните четирима свидетели по реда на
14
чл.281 НПК, възприели релевантни факти по делото,а от трета страна заявеното от
свидетелите-полицейски служители.
Тези гласни доказателствени средства са обсъдени и се съпоставят поотделно и в
съвкупност с обективно установеното чрез останалите доказателствени източници,изброени
изчерпателно от първия съд,вж.стр.9-та от мотивите на съда,3-ти абзац,и чрез обективно
установеното след проведени експертни изследвания по реда на чл.144 НПК.Следва изрично
да се посочи,че при условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд коректно е обсъдил
събраните пред него гласни доказателствени средства с останалия доказателствен обем-
писмени доказателствени средства,писмени и веществени доказателства,вкл.експертни
заключения по реда на чл.144 и сл НПК,а в процеса на анализ и оценка се е съобразил с
тяхната логична обусловеност и непротиворечивост.Изчерпателността на стореното от
първия съдебен състав като анализ на тези групи доказателства и доказателствени средства
не налага изричното им преповтаряне и въззивния състав се съгласява изцяло с
обективираното като оценка на факти и правни изводи,касателно условия на време,място и
обстановка на извършване на Д.ието, съставомерността му,поведение на подсъдимото лице
предхождащо,съпътстващо и последващо изпълнителното Д.ие,наред с мотивите и
причините за извършване на престъплението.Настоящият съд намира,че решаващите изводи
на първия съд досежно приетите за установени факти по делото и правната им оценка са
законосъобразни и обосновани,а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на
съда е изградено въз основа на обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и
обстоятелства по делото,като на доказателствата при оценка им решаващият съд не е придал
предварителна доказателствена сила.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3
НПК съдът е посочил кои факти и обстоятелства приема за доказани и въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства изгражда вътрешното си
убеждение.Установяването във възможен обем на релевантни факти и обстоятелства е
последвано от точна оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за
тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за
изясняване на обективната истина в процеса.Анализът на гласните доказателствени средства
в т.н.”три”отделни групи,позволява да се даде надлежен отговор на сторените от защитата и
подсъдимия Б. Ф. оплаквания против законосъобразността и обосноваността на атакувания
съдебен акт.Изследвайки в последователност релевантните факти от предмета на
доказване,съобразявайки и оценявайки доказателствените източници по делото,първият съд
е дал обоснован,от фактическа страна,отговор на основния въпрос-за авторството на
Д.ието,механизма на получаване на увреждания по пострадалата и причините,довели до
престъпна деятелност на подсъдимия Б. Ф..
Следва да се подчертае подробния анализ,сторен от първия съд на гласните
доказателствени средства,определени като т.н.“втора група“ от тези доказателствени
средства.При собствен анализ на тези гласни доказателствени източници от т.н.“втора“
група и на способите за проверката им, въззивният съд приема за безспорно установено,че
първият съд е изпълнил стриктно задължението си за цялостна проверка и обсъждане на
15
събрания пред него доказателствен материал,изложил е аналитични съображения относно
обективността на тези доказателствени източници и тяхната доказателствена
съдържателност.Следва да се подчертае,във връзка с възражение на защитата,че показанията
на св.С.М. не са кредитирани голословно,а са подложени на задълбочена проверка и анализ
от първия съд,относно тяхната последователност и обективност,при коректно отчитане на
заинтересоваността на този свидетел от заявеното от него по фактите.Този
свидетел,вж.заявеното от нея,л.49-л.60 от делото /С. М./ е депозирала коректно правно
значими за обвинението факти и обективно е поднесла информация,както за личните си
отношения с подсъдимото лице,така и за случилото се конкретно на инкриминираната дата в
дома на майка и.Свидетелката подробно сочи,че с подс.Ф. дълго време са живели на
семейни начала,като той е подкрепял финансово домакинството,а тя се е грижила за дома и
децата им,като твърди,че отношенията им са били добри. Влошили се на основа употреба на
алкохол от страна на Ф. в последните години,когато подсъдимият е започнал психически
тормоз,преминал и във физическо насилие над нея.Това е създало негативна нагласа у М.
спрямо Ф.,довела до фактическата им раздяла.В тази част показанията на този свидетел се
подкрепят от заявеното от св.Н.Т./нейна майка/,л.л.60-67 от делото,както и от заявеното от
децата и при разпита им в присъствие на психолог-свидетелите Н.С.,л.102 от делото,св.В.
С.,л.97 от делото и св.Г. С.,л.97 от делото, наред със заявеното от св.Сл.М.,л.158 от делото.
Подробно св.М. пресъздава важни за правилното решаване на наказателно-правния спор
факти и обстоятелства,свързани със случилото се на 21.06.2022 година в ***,община *** и
упражненото над нея физическо насилие,за случилото се на 07.07.2022 година,когато е
заплашена да бъде убита,както и за поведението на подс.Ф. на 21.11.2022 година в
гр.София,*** ,когато държейки метална тръба подсъдимия я заплашил,че ще я убие.Именно
поради страха от поведението на подсъдимия на следващия ден М. депозирала молба за
издаване на Заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие,като по
гр.дело № 64269/2022 година на СРС на 25.11.2022 година била издадена „Заповед за
незабавна защита“ и на основание чл.18 ал.1 ЗЗДН Ф. бил задължен да спазва определено
поведение и режим спрямо С. М..В подкрепа на заявеното по тези факти /свързани със
случилото се на 21.11.2022 година/ са и показанията на св.Сл.Р.,таксиметров шофьор
,вж.л.197 от делото.
За случилото се на 10.02.2023 година свидетелката сочи последователно и детайлно,как
е възприела шум от счупена вещ /оказало се счупен прозорец,през който в къщата прониква
подсъдимия Ф./,как и в каква обстановка около 18,30 часа е възприела подс.Ф. да прониква в
дома и,последователното преодоляване на препятствията,които с децата си са опитвали да
създадат пред подсъдимия,за да не ги достигне и нарани,както и последователното
преминаване през отделни стаи в дома си,момента,в който Ф. с дясната си ръка е извадил
ножа от ляв джоб на якето си,борбата на децата и да спрат баща си,преминаването към
двора и опита да прескочи оградата,когато получава и първите удари с нож от страна на
подсъдимия.Последователно описва как е свалена от вратата на двора,как е влязла отново в
къщата,поведението на подсъдимия,включително към децата и В. и Г.,и как е усетила
16
следващите наранявания по тялото си с нож от страна на подсъдимия.Описва подробно
действията,които сама е предприела,чутите от нея думи,изречени от подсъдимия както към
нея,така и към децата и и състоянието,в което се е намирала след нараняванията-кървяща и
отпаднала.В тази насока и първият съд е бил обстоятелствен,описвайки в мотивите си,л.10 и
следващите,отделните факти и обстоятелства ,установени както чрез показанията на
св.М.,така и чрез показанията на разпитаните по делото като свидетели деца-В.,Г. и
Н..Свидетелката М. подробно описва как е удряна по главата още в стаята /тогава е ударена
и св.В.С. от подс.Ф./ момента,в който е възприела първия удар върху нея с ножа-като удар с
юмрук зад врата,както и условията,в които е възприела следващите и наранявания-нов удар с
ножа,проникнал в областта на подмишницата,под лявата лопатка,като след втория удар по
М. подсъдимият Ф. я свалил от вратата на земята и започнал да я рита в
тялото.Свидетелката подробно сочи как и кога е усетила ново пробождане в областта на
дясното рамо,начина,по който се е обърнала към Ф. с думите „ти пак ли си пил?“ и
момента,в който Ф. нанесъл четвърти удар с ножа в гърба и, след което М. усетила много
силна болка и стягане в областта на гърдите.Сочи,че поради силните болки отмаляла и
седнала на земята,облягайки се на матрака на леглото.Показанията на свидетелката в тези
им части се подкрепят категорично от заявеното от св.В.С.,отчасти от казаното от
св.Г.С.,която възприела по-голяма част от случилото се,докато се опитвала да търси помощ
по телефон,както и от св.Н.С..Вярно и коректно първият съд е анализирал показанията на
св.Н.С.,като е посочил,че този свидетел не е споменал пред съда да е възприел баща си да
вади нож при разразИ. се скандал.Показанията му от ДП са приобщени по реда на чл.281
ал.5 вр.ал.1,т.1 НПК.Последните трима свидетели са възприели отделни факти от описаните
по-горе,били са в емоционален стрес,но в съвкупното им възпроизвеждане се установява
една последователна и логична верига от доказателствено установени факти.Изготвената
съдебно-аудиотехническа експертиза /протокол за извършена експертиза №217/23 ат
31.01.2024 година,т.2,л.404 и сл. ДП/,изпълнена от експерта Х. Ж. на оптичен носител с
посочен идентификационен номер,установява след анализ опитите от М. и децата и да се
търси помощ по телефона.Анализирани са общо 9 звукови файла,подкрепящи заявеното от
свидетелите С.М. и от свидетелите В.,Н. и Г. С.и.
Тук следва да се посочи,че разпита на всеки от тези трима свидетели-деца е проведен
при спазване изискванията на процесуалния Закон,в т.н.“синя стая“ с оглед нормата на
чл.280 ал.6 НПК и чл.140 ал.4 НПК ,при пълно охраняване на правата и интересите
им.Първият съд е отделил значително внимание на заявеното от посочените трима
свидетели-деца на пострадалата М. и подсъдимия Ф.,като правилно е обобщил ,че въпреки
емоционалното им състояние и изживения стрес в показанията им не се открива опит да
преиначат определени факти,да омаловажават и/или хиперболизират случилото
се,включително поведението на баща им-подс. Ф..Процесуалната годност на тези гласни
доказателствени средства обуславят и доказателствената им съдържателност.Чрез тази
доказателствена съвкупност,наред с изготвените по делото съдебно-медицински експертизи
/особено отразеното в 5-ната СМЕ/ е изяснен механизма на получаване на нараняванията по
С. М.,тяхната морфология,състоянието на пострадалата и изпадането и в травматичен
17
шок.Подробно за състоянието на пострадалата от емоционална /вж.СППЕ/ и здравословна
гледна точка са експертни изводи коментирани по-горе /изготвени по делото СМЕ/ и
писмени доказателства.
Разпитаните по делото свидетели-полицейски служители Д. В.,М. М.,двамата посетили
местопроизшествието,подробно сочат за възприетите от тях факти и обстоятелства в дома,
находящ се в гр.София,***,***,състоянието на пострадалата М., нараняванията по
нея,оплакванията и и присъствието на децата на местопроизшествието.Показанията им от
досъдебното производство са приобщени по реда на чл.282 ал.4 вр.ал.1,пр.1 НПК и са ги
поддържали.Полицейските служители-свидетелите Юл.Г. и К. Д. са посетили обитавания от
подс.Ф. дом в *** и са го задържали на посочения адрес,като показанията им от досъдебното
производство са приобщените по реда на чл.281 НПК.Поддържали са ги в тяхната
доказателствена съдържателност и последователност.
Подсъдимият Б. Ф. е дал обяснения по повдигнатото му обвинение в с.з,проведено от
въззивния съд на 01.10.2025 година.Коректно е заявил отношенията си с пострадалата С.
М.,както и за обстоятелствата,предмет на изследване в конкретния наказателно-правен спор,
включително,че е работил,за да издържа финансово домакинството си.Отрича в основа на
влошените отношения с М. да стои употребата на алкохол от негова страна,вж.отразеното в
тази насока в СППЕ за Ф.,като омаловажава причините /не знаел какви са/ пострадалата да
напусне дома му в ***,община ***.За това,че предложеното обяснение на фактите от
защитата е ангажирано изцяло със защитната и оправдателна теза,а не е насочено към това
да се изследват и обяснят обективно и коректно релевантните обстоятелствата на предмета
на доказване,сочи експертното заключение по приетата от съда СППЕ за
подсъдимия.Подчерта се и по-горе,че при проведения медицински преглед и интервю с
подсъдимия експертите не са установили,а освидетелстваният не е споделил за интензивни
емоционални преживявания на „изненада“,“гняв“ или „свръхгняв“,които да очертаят
наличие на „афект“ в смисъла на „силна раздраза“ и да повлияят поведението му до степен
на непредсказуемост извън контрола на съзнанието.
Сочи за основна причина за влошаване на отношенията им препятстването от страна на
М. той да вижда децата си и поведението на майка и-св.Н.Т.,а конкретното си поведение на
инкриминираната дата обяснява с желание да види децата си по повод наближаващия му
рожден ден.В тази част обясненията му не се кредитират от съда,като се намират за
несъответни на обективно установеното по делото,включително влизат в противоречие с
показанията на св.Цв.Х.,който е живеел на семейни начала с майката на М. и пред когото М.
е изложила причините да напусне дома в *** и да заживее отделно от подс.Ф..И заявеното
от децата В., Г. и Н. опровергава такова твърдение на подс.Ф.,като тези свидетели не сочат
майка им да е препятствала възможността да общуват с баща си.Съдът не дава вяра на
твърденията на подсъдимия,че не е упражнявал психическо и физическо насилие над
С.М..Дори факта на издадена ограничителна заповед и основанията за това опровергават
твърденията му.Макар да не признава изрично да е нанесъл удари с нож върху пострадалата
М.,в обясненията си подс. Б. Ф. омаловажава естеството на нараняванията и.
18
По същество е изразил съжаление за стореното.
По повод възражението на защитата,че неправилно в доказателствената си дейност
първият съд е оценявал уврежданията по пострадалата М.,следва да се посочи,че въззивният
съд,оценявайки подробно изложеното в писмените доказателства по делото и в
медицинското заключение /5-на СМЕ/ по-горе,свързано с травматичните увреждания по
пострадалата М.,както и с проведената по отношение на нея спешна и неотложна
висококвалифицирана медицинска помощ,намира,че твърденията на подсъдимия в тази им
част са неверни и са изцяло защитна позиция.Тези твърдения на подс.Б.Ф. и твърденията на
защитата за наличие само на „три драскотини“ са единствено с цел осигуряване на
благоприятен за подсъдимия изход от съдебното производство.Твърденията на подсъдимия
Ф. и особено на защитата му категорично влизат в противоречие с обективно посоченото
експертите по 5-ната СМЕ,описващи установените множество травматични увреждания по
тялото на М.,причинени от най-малко 4 удара с нож,като част от ударите са нанесени със
значителна сила и уврежданията добре отговарят да са получени по описания от самата
пострадала начин.Медицинските изводи и констатации по 5-ната СМЕ,изпълнена от д-р
М.Г.,д-р Т. Ш. , д-р Д. Н.,д-р В. А. и д-р В. И.,специалисти в различни области на
медицината подробно описват обективните находки и увреждания на С.М.,причинените и
травматичен шок,кръвозагубна анемия,проникваща четвърто междуребрие прободно-
порезна рана в лявата, задна половина на гръдния кош с дължина два /2/ см., засягаща
белодробния паренхим с отделяне на въздушни мехурчета и излив на кръвениста течност в
лявата гръдна кухина,порезна рана дълга пет /5/ см. на задната лява половина на
шията,порезна рана на дясното рамо по предна повърхност дълга 4 см.,/задача№1 от 5-на
СМЕ/.Експертите категорично сочат /задача №4/,че е съществувала реална опасност за
живота на пострадалата М. ,вследствие причинените и увреждания и развИ. се травматичен
шок от острата кръвозагубна анемия на фона на развиващ се травматичен
хемопневмоторакс.Изяснено е обобщително,че нанесените на С. М. две порезни рани и
прободно–порезната рана в лявата гръдна половина в съвкупност са и причинили
„разстройство на здравето,временно опасно за живота“.Категоричен е извода на
експертите,че без своевременна противошокова терапия и хирургично лечение е можело да
настъпи смъртта на С.М..Приети са два протокола по изпълнени биологични
експертизи,като е изпълнено и ДНК-изследване №23/ДНК-570 ,т.2,л.258 ДП от експерт
Ц.М..Подсъдимият Б. Ф. не е осъждан,работи,с добри характеристични данни е,помага на
съселяните си,отзивчив,като в тази насока се ценят показанията на св.П.Д.,кмет на *** и
съсед на М. и Ф. в ***,л.158 от делото.
Това са установените и възприети от въззивния съд факти и обстоятелства,свързани
пряко с предмета на доказване по чл.102 НПК.
Въззивният съд,на основа гореизложеното се съгласява изцяло с обобщаващия правен
извод на първия съд, че действайки по описания начин от обективна и субективна страна
подсъдимият Б. С. Ф.,с установена самоличност,ЕГН ********** е реализирал признаците
на престъпление, описани в чл.116 ал.1,т.6а вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК.
19
Изпълнителното Д.ие е осъществено от подсъдимия Ф. чрез действия,чрез нанасяне на
поне 4 /четири/ удара с нож в различни части на тялото на пострадалата М.,при безспорно
установена пряка причинно-следствена връзка между действия на подсъдимия,причинените
на пострадалата М. увреждания и настъпИ. вредоносен резултат.Обективно,чрез действия в
един,макар и непродължителен период от време подсъдимият Ф. е нанесъл на пострадалата
четири удара с нож по тялото и,включително в жизнено важни органи,като някои от тях са
нанесени със значителна сила,а подсъдимият добре е съзнавал,че причинява на М. сериозни
телесни увреждания,които с оглед силата на ударите, многобройността им и тяхната
локализация могат да доведат до смъртта и.
Обект на престъпление са обществени отношения,свързани с личността и правото на
живот,,като конкретно са увредени телесната неприкосновеност на пострадалата и е
поставен в реална опасност живота и.
От обективна страна,както правилно е подчертал и първия съд,на 10.02.2023
година,около 18.30 часа до около 19.00 часа в къща,намираща се в *** подсъдимият Б.Ф.
направил опит умишлено да умъртви С. Н. М.,ЕГН ********** и нанасяйки и четири удара с
нож в областта на тялото и е причинил травматичен шок, кръвозагубна анемия,проникваща
четвърто междуребрие прободно-порезна рана в лявата,задна половина на гръдния кош с
дължина два /2/ см., засягаща белодробния паренхим с отделяне на въздушни мехурчета и
излив на кръвениста течност в лявата гръдна кухина,порезна рана дълга пет /5/ см. на
задната лява половина на шията и порезна рана на дясното рамо по предна повърхност дълга
4 см.,като всички тези наранявания по-подробно са описани в морфологията им и медико-
биологичните им характеристики /посочено е ясно в мотивите на съда причиненото
нараняване на гръдния кош под лява лопатка,проникващо в гръдната кухина, нараняване на
левия бял дроб,излив на около 100 мл.кръв и наличие на въздух в лява гръдна кухина,
порезно нараняване по задната повърхност на шията, порезно нараняване на дясното
рамо/.При извършената по неотложност и спешност хирургична интервенция на
пострадалата е оказана животоспасяваща помощ,доколкото експертно е
установено/вж.задача №4 от 5-на СМЕ/,че за живота на М. е съществувала реална
опасност,вследствие на получените от нея увреждания и развИ. се травматичен шок от
острата кръвозагубна анемия на фона на развиващ се травматичен
хемопневмоторакс.Нанесените на С. М. две порезни рани и прободно–порезната рана в
лявата гръдна половина в съвкупност са и причинили „разстройство на здравето,временно
опасно за живота“.Категоричен е извода на експертите,споделян от първия и от въззивния
съд,че без своевременна противошокова терапия и хирургично лечение е възможно
настъпването на смърт за пострадалата С.М..
Обективно изпълнителното Д.ие е извършено в условията на домашно
насилие,предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие от Б.
Ф. върху С. М..Това се е случвало и пред непълнолетните им деца В.,Н. и Г. С..
Установени са поне три отделни Д.ия извън инкриминираното такова на 10.02.2023
година ,всяко от тях представляващо домашно насилие от Ф. върху М. в хода на
20
фактическото им съжителство от 2005 година до 21.06.2022 година и непосредствено след
това.Данни за упражнявано домашно насилие от страна на Ф. са установени и преди датата
21.06.2022 година, когато М. е напуснала дома им.Отделно от това безспорно се
установява,че на 21.06.2022 година в ***,община *** подсъдимият Б.Ф. хванал за гушата М.
и я блъскал,на 07.07.2022 година по телефон я заплашил с убийство,казвайки „ще те убия,ще
пребия и запаля всички ви, не ме е страх от полицията“, а на 20.11.2022 година в *** държал
в ръка метална тръба и заплашил М. с думите „ще те убия“.
Обективно е налице квалифициращо Д.ието обстоятелство по чл.116,ал.1,т.6а НК-Д.ието
е извършено в условията на домашно насилие.Ясно е разписано в разпоредбата на чл.93,т.31
НК,че „престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“,ако е предшествано
от системно упражняване на физическо,сексуално или психическо насилие,поставяне в
икономическа зависимост ,принудително ограничаване на личния живот,личната свобода и
личните права,и е осъществено спрямо възходящ,низходящ,съпруг или бивш съпруг,лице,от
което има дете,лице,с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство,или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“/ред.на НК към
инкриминираната дата/.Първият съд законосъобразно е приел,че „….докато е бил във
фактическо съпружеско съжителство с пострадалата подсъдимият Ф. многократно е
упражнявал психически и физически тормоз спрямо нея,като установените на 21.06.2022 г.,
07.07.2022 г. и 20.11.2022 г. прояви в достатъчна степен изпълват посочените в т.3 на ТР №3
от 15.02.1971 година по н.д.№ 32/70 г. на ОСНК на ВС критерии за наличие на
системност“,стр.29 ,2-ри абзац от мотивите на решаващия съд.
Касае се за довършен опит,като дееца е осъществил необходимите и достатъчни
действия,които могат да доведат до смъртта на пострадалата М.,като изпълнителното Д.ие е
останало недовършено,поради независещи от дееца причини-оказана своевременна високо
квалифицирана медицинска помощ на С. М. в болнично заведение.Безспорно Ф. е
реализирал в пълен обем действия,водещи до извод за това да е осъществил изпълнителното
Д.ие,след като е нанесъл удари с нож по пострадалата и е причинил по този начин
смъртоносни по своя характер наранявания на М..Единствено поради своевременно
оказаната на пострадалата С.М. медицинска помощ не са настъпили предвидените в закона
общественоопасни последици.Не е налице еднократно действие в поведението на
подсъдимия,насочено към увреждане на пострадалата с нож,а няколкократно пострадалата е
била наранена със средството на престъпление,годно да причини смърт.
Касае се за извършено престъпление при условията на довършен „опит“ по см. на чл.18
ал.1 НК ,при който изпълнителното Д.ие не е довършено,поради независещи от дееца
причини-от една страна оказана медицинска помощ,а от друга-намеса на децата на
пострадалата в опит да преустановят по-нататъшни действия на нападателя.Следва да се
отбележи,че обективно подс.Ф. след Д.ието не е оказал помощ на пострадалата М.,напуснал
е стаята и се е отдалечил от местопрестъплението.
Неоснователно е възражението на защитата,изводимо от формулирано оплакване,че
макар да е имал възможност да умъртви пострадалата с последващи,по-интензивни
21
действия,Б. Ф. сам и по собствени подбуди се е отказал да довърши изпълнението на
престъплението.При еднозначно установените доказателства по делото не може да се
приеме,че по „собствена подбуда“ подсъдимият Ф. се е отказал да довърши изпълнението на
престъплението и да предотврати престъпните последици по смисъла на чл.18 ал.3 НК.В
тази насока първият съд е изложил изцяло споделими от въззивния съд
съображения,вж.мотиви,дтр.28,5-ти и 6-ти абзац.Няма спор,че след като е реализирал
всички обективно необходими действия,за да умъртви пострадалата М.,преценено на основа
нанесени 4 удара с нож в уязвими,жизненоважни области на тялото и причинени тежки
телесни увреждания,които без навременна специализирана медицинска помощ могат да
доведат до летален изход за М.,подсъдимият,както сочи и първия съд „….не е осъществил
абсолютно нито едно действие,с което да съдейства за нейното спасяване или
предотвратяване на летален край,а напротив - вербално е укорявал М. в присъствието на
децата им,след което си е тръгнал“.
Безспорно верен е правният извод на съда,че подсъдимият Б. Ф. е действал/от
субективна страна/ при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК /единствена
форма на вина при „опит“/,като е съзнавал обществено-опасния характер на
Д.ието,предвиждал настъпването на обществено-опасните последици като престъпен
резултат /причиняването на смърт на М./ и ги е искал.Броят на ударите с нож /4
удара/,силата,с която са нанесени и тяхната насоченост в жизненоважни органи по тялото на
пострадалата М.,както и обективно установените наранявания са в достатъчна степен ,за да
доведат до летален изход на М. без оказаната и своевременно висококвалифицирана
медицинска помощ.Изводът,касателно субективната страна на Д.ието е безспорно следствие
от обективно установеното поведение на подсъдимия,от безспорно установените факти
предхождащи,съпътстващи и последващи самото изпълнително Д.ие,от механизма на
извършване на престъплението,както и от причинените увреждания на пострадалата.
Твърденията на защитата,че се касае за „три драскотини“ е невярно и некоректно,след като
ясно се установи каква е силата и насочеността на ударите и какви са морфологичните
характеристики на нараняванията по М..
При условията на чл.339 ал.2 НПК съдът не може да приеме основателност на тезата на
защитата, че подсъдимият е искал само да сплаши М.,доколкото ударите са нанесени с
нож,със сила и в области на тялото,при които обстоятелства подсъдимото лице не може да
контролира нито вида увреждания,които да причини,нито степента на увреда върху
пострадалото лице.Изводът на настоящият съд,а и извода на първия съд в тази насока,се
основават на експертното заключение, формулирано в 5-на СМЕ,където експертите са
категорични-“При нанасяне на удар по шията извършителя не може точно да прецени къде
ще попадне удара,за да няма смърт“.Този извод се свързва и със заявеното от тях,във връзка
с комплекса от увреждания по пострадалата /задача №3 на 5-на СМЕ/ -„В раните на
врата,лявата гръдна половина и дясната раменна област са били засегнати достатъчно
големи кръвоносни съдове,довели до острата,травматична кръвозагубна анемия“,поставяйки
в реална опасност живота на пострадалото лице.Ударите са насочени в главата и горната
22
част на тялото на пострадалата, причинявайки наранявания на жизнено важни за човешкия
организъм органи.Целият установен механизъм на изпълнителното Д.ие сочи на
целенасочено въздействие от страна на Б. Ф. срещу живота на С. М.,а не само срещу
нейното здраве.
Причините за извършване на Д.ието се коренят в проявени от подсъдимия Б. Ф. ниски
критерии на оценка на поведение,грубо незачитане на законите в страната,на установения
правов ред и на защитените обществени отношения,като е налице проява на грубо
незачитане на основната човешка ценност-живота.Мотивите му,съчетани с посочените по-
горе причини в едно,сочат на нисък самоконтрол и стремеж да доминира върху
виктимизираната от него пострадала.
За такова по вид престъпление законодателят е предвидил наказания „лишаване от
свобода“ от 15/петнадесет/ години до 20/двадесет/ години,“доживотен затвор“ или
„доживотен затвор без замяна“.
Обобщително оплакванията на подсъдимия Ф. и защитата му се основават на не
оценени адекватно от първия съд доказателства,поради което е определено
незаконосъобразно високо по размер наказание „лишаване от свобода“ на подс.Ф..
Безспорно е,че обществената опасност на едно конкретно престъпно Д.ие е основно,
обективно,определящо и неюридическо негово качество,което го характеризира от гледна
точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона
обществени отношения. За изясняване на обществената опасност на едно Д.ие винаги следва
да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда на обекта на защита,
специфичните качества на дееца, субективните му особености,условията на време,място и
обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Безспорно е,че именно
обществената опасност на Д.ието/а и на дееца/е определящо качество на престъпното Д.ие
по отношение на останалите негови свойства,посочени в чл.9 ал.1 НК ,поставена в основа за
проява на останалите свойства-противоправност и наказуемост.
Въззивният съд намира,че първият съд законосъобразно е намерил,че измежду
посочените в закона алтернативни три вида санкции следва да определи наказание
„лишаване от свобода“. Действително стореното от подсъдимото лице не може да се
квалифицира като „изключително тежко“ престъпление.Действително липсата на законова
дефиниция за „изключително тежко“ престъпление ,каквото е изискването на чл.38а ал.2 НК
за налагане на това наказание означава ,че извън свързаните със санкцията белези по чл.93
т.7 НК,следва да са налице и други допълнителни факти и доказателства ,които да придават
„изключителност“ на тежкото престъпление,като те могат да бъдат от най-разнообразно
естество.
В конкретния случай не е така,поради което правилно наказанието е определено по
първата алтернатива.
Въззивният съд приема,че при определяне наказание на подсъдимия Б. Ф. за
престъплението по чл.116 ал.1,т.6а вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК решаващият съд не е бил
23
докрай убедителен в оценъчната си дейност,преценявайки смекчаващите и отегчаващите
вина и наказателна отговорност обстоятелства,както и другите обстоятелства/напр.тези по
чл.18 ал.2 НК/ при отмерване наказание на подсъдимото лице.От една страна,първият съд
правилно е отчел изключително висока степен на обществена опасност на Д.ието и
упоритостта при преследване на престъпния резултат, включително проявения нисък
оценъчен критерии на поведение,свързано с чувство за безнаказаност.
Обстоятелството,обаче,че Д.ието е извършено в домашна среда не може самостоятелно да се
отчита като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство,доколкото имплицитно е
включено в обстоятелствата по чл.56 НК и е елемент от фактическия състав на
престъпление.
Насетне,правилно като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са
отчетени данните за личността на дееца,коректното му процесуалното му
поведение,изразеното съжаление и обстоятелството,че Д.ието е останало във фазата на
„опит“.Въззивният съд намира,че наред с тези констатации по-задълбочено следва да се
оцени относителната тежест на същите и други обстоятелства-чистото съдебно минало на
подсъдимото лице,факта,че по отношение на него досега не е упражнявана наказателна
репресия за превъзпитаване от страна на Държавата,а стореното престъпно Д.ие е
изключение в живота му.По отношение на него не са налице други наказателни
производства. У подс.Ф. липсват криминални нагласи на поведение и отричане на
установения в страната правов ред,с изключение на конкретното проявление.Налице са
доказателства,че непрекъснато е работил,грижел се е за децата и за жената,с която е живеел
на съпружески начала.Помагал е не само на домакинството си,но и на много други
хора,вж.заявеното от св.П.Д.,по същество е съдействал за разкриване на обективната истина
в наказателно-правния спор чрез частични самопризнания,ползва се с добро име сред
съселяните си,като е бил отзивчив и неконфликтен в битието си.Липсват данни да е
агресивна личност,вж. в тази насока и изготвената за него СППЕ.Въззивният съд отчита,че
решаващият съд,при анализа и оценката на фактите и обстоятелствата,определящи вид и
размер на наказание,не е отчел в пълнота и обективните отношения,в които са се намирали
подсъдимия Ф. и пострадалата С.М.,които са имали безпроблемна продължителна и трайна
фактическа връзка,грижейки се един за друг и за децата си.
На основа горното въззивният съд,при условията на чл.339 ал.2 НПК,намира за
основателно оплакването на защитата,че липсата на достатъчно задълбочена оценка на
смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства от страна на първия съд са
го довели до незаконосъобразен извод и определено завишен размер на наказанието
„лишаване от свобода“,определено на подсъдимия Ф. за извършеното от него
престъпление.Проследявайки формирането на вътрешното убеждение на първия
съд,касателно индивидуализацията на наказанието,наложено на подс.Б. Ф.,настоящият
съдебен състав намира,че са надценени от първия съд отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства в тяхната относителна тежест и не е отчетена в достатъчна
степен относителната тежест на отчетените от него смекчаващите вината и наказателната
24
отговорност обстоятелства.Горното,наред с изложения акцент по отношение на
допълнителните смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства дават
основание проверяващия съд да приеме,че е определено завишено по размер наказание на
подсъдимото лице.
Няма спор,че макар и значително на брой,смекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл.55 НК,нито пък някое от тях е
„изключително“ по своя характер. Вярно е,от една страна,че степента на обществена
опасност на Д.ието е изключително висока ,доколкото са увредени тежко обществените
отношения,свързани със здравето и телесната неприкосновеност на личността,с живота на
човека,но от друга-степента на обществена опасност на подсъдимия Б.Ф. не е висока,поради
съображенията,изложени от съда по-горе.
Следва с достатъчно внимание при определяне размера на наказанието „лишаване от
свобода“ да се отчетат обстоятелствата,довели до това в конкретния случай да е налице
„недовършеност на престъплението“ по см. на чл.18 ал.2 НК.Възражения и доводи в тази
насока излага защитата на подсъдимия Ф.,който е обосновавал обективната възможност
след,по същество „довършения опит“ подсъдимият да продължи действията си с
допълнителен и с още по-висок интензитет /обстоятелство,което следва да се съобрази по
реда на чл.18 ал.2 НК при определяне на наказание за конкретното престъпление/.В
мотивите на първия съд възражението на защитата,свързано по същество с нормата на чл.18
ал.2 НК и чл.58,б.“а“ НК не е коментирано.
Съобразявайки всичко това въззивният съд намира,че точната оценка на всички факти и
обстоятелства,относими към определяне наказание на подс.Б. Ф. за извършеното от него
престъпление,обуславят определянето му с прилагане нормата на чл.58 б.“а НК.
На това основание и при описаните по-горе факти и обстоятелства настоящият съд
приема и споделя като основателно оплакването на защитата и подсъдимия,че
незаконосъобразно първият съд е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
15/петнадесет/ години,вместо по-леко по размер наказание.
Въззивният съд намира,че на подсъдимия Б. Ф. законосъобразно следва да се определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ години.Приема,че такова по вид
наказание държи сметка на всички отчетени обстоятелства,относими в оценката им към
вината и наказателната отговорност на подсъдимия за конкретно извършеното от него
престъпление. Въззивният съд намира,че с такава по вид и обем наказателна репресия ще се
въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия Б. Ф. за постигане целите на
наказанието,за поправително-възпитателното въздействие на наказанието,като се
респектират останалите членове на обществото да не вършат престъпление,в следствие
реализиране на генералната превенция на наказанието.Стореното от подсъдимия престъпно
Д.ие е изключение в живота му и с такова по обем наказание ще се реализират в пълнота
целите на наказание,за да се постигне онзи поправителен ефект,който Законодателят
предпоставя в нормите на НК,относими към определяне на едно наказание за конкретно
извършено престъпно Д.ие.При отмерване на наказанието съдът отчита начина на живот на
25
подсъдимия,наред с условията,причините и мотивите,способствали да извърши престъпното
Д.ие.Атакуваната присъда ще се измени в наказателната част,касателно размера на
наказанието „лишаване от свобода“ като наказанието се намали от 15 години „лишаване от
свобода“ на 11 /единадесет /години „лишаване от свобода.
При определения размер на наказание законосъобразен се явява първоначално
определения режим на изпълнението му-„строг“ при условията на чл.57 ал.1,т.2,б.“а“
ЗИНЗС.
Законосъобразно при условията на чл.59 ал.1 НК първият съд е приспаднал при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и е зачел времето,през което
подсъдимият Б.Ф. е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“,считано от
10.02.2023 година.
Съдът законосъобразно се е произнесъл за сторените по делото разноски.
Касателно веществените доказателства,описани в приложението към обвинителния акт
произнасяне не е сторено и такова се следва по реда на чл.306 ал.1 НПК.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън
направените възражения от защитата и подсъдимия,настоящия съд не намери други
основания за изменяне на постановения съдебен акт.
Водим от горното,на основание чл.334 т.3 и т.6 НПК вр.чл.337 ал.1,т.1 и чл.338
НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №34/06.03.2025 година,постановена по нохд №1661/2024 година по
описа на Софийски градски съд в частта за наложеното наказание на подсъдимия Б. С. Ф.,
ЕГН **********,като го намалява по размер от 15 /петнадесет /години “лишаване от
свобода“ на 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода.
Потвърждава присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок от
съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26