РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100501095 по описа за 2022 година
С Решение № 22 от 12.04.2022г., постановено по гр. дело №
418/2021г. по описа на Районен съд – Царево е допусната съдебна делба на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.54.676
с площ от 1 246 кв.м., находящ се в гр. Царево, м. „СК Фонд Боруна“, при
квоти ½ ид.ч. за Х. Г. С. и ½ ид.ч. за С. Г. С..
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
С. Г. С. чрез неговия процесуален представител адвокат Галин Кутиев, в
която се изразява недоволство от постановеното решение и се претендира то
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
същество на спора, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В депозираната пред съда жалба се посочва, че
първоинстанционният съд не е съобразил направеното от ответната страна
възражение за прикрита сделка на процесното дарение. Посочва се, че съдът
неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства и представеното
нотариално дело се доказва, че сделката е действителна. Твърди се, че
1
Районен съд – Царево не е съобразил, че по нотариалното дело не се съдържат
доказателства за реално изплатена продажна цена на продавача, нито в акта за
сделката се сочи изрично, че цената е платена. Посочва се, че при заявен от
ответника отрицателен факт, процесуално задължение е на ищцовата страна
да докаже положителния факт на заплащане на цената по сделката.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната жалба и счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от Районен съд – Царево.
Ответната страна по въззивната жалба – Х. Г. С. депозира по
делото писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. В писмения отговор се посочва, че по същество
обжалваното решение е правилно, обосновано и в съответствие със събраните
по делото доказателства, Районен съд – Царево е приел, че между страните е
налице съсобственост на процесния имот при равни квоти и е допуснал делба
на имота. Посочва се, че в тежест на въззивника е да обори процесния
нотариален акт, въз основа на който ищцата се легитимира като собственик на
½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Х.
Г. С. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита,
че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Х. Г. С. против С. Г. С., с който се претендира
да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим –
2
поземлен имот с идентификатор 48619.54.676 с площ от 1 246 кв.м., находящ
се в гр. Царево, м. „СК Фонд Боруна“, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един
от съделителите. В исковата молба се посочва, че страните са брат и сестра и
те са съсобственици при равни квоти на посочения поземлен имот, която
произтича от наследяване на тяхната майка – М. Г. С., б.ж. на гр. Б., починала
на *** 2021г.
По делото пред първоинстанционния съд е депозиран писмен
отговор от страна на С. Г. С., с който се оспорва придобиването на правото на
собственост върху процесния делбен имот от страна на ищцата, обективиран
в представения по делото Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело №
*/2017г. по описа на Нотариус Ч. с твърдение, че е налице продажба, която
прикрива дарение, тъй като е налице симулативна сделка и в този смисъл се
оспорва правото на собственост по отношение на имота от страна на ищцата и
заявеното от нея в исковата молба разпределение на квотите в
съсобствеността.
За да допусне съдебната делба, при равни квоти между страните,
първоинстанционният съд е приел, че твърденията на ответника, че сделката,
сключена между неговата майка и ищцовата страна е симулативна са
останали недоказани. Съдът изрично е посочил в своите мотиви, че страните
по двете сделки – включително и ответника са заявили пред Нотариус Ч., че
цената за имота е заплатена изцяло от купувачите на продавача и по делото не
са ангажирани доказателства, които да оборят посоченото в нотариалните
актове, поради което е и приел, че в случая не се касае за симулативна сделка.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
3
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По направените възражения във въззивната жалба, съдът намира
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че по силата
на сключен с Нотариален акт № *, том *, нот. дело № */2018г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Царево, Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, ищцата по делото – Х. Г. С. е закупила от своята
майка – М. Г. С. следния недвижим имот – ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 48619.54.676 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Царево, област Бургаска с площ от 1 246 кв.м. с начин на
трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект.
Установява се по делото и обстоятелството, че по силата на сключен Договор
за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № * от ** 2018г.,
том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на действие
ответната страна по делото – С. Г. С. е закупил от своята майка - М. Г. С.
следния недвижим имот – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
48619.54.676 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево,
област Бургаска с площ от 1 246 кв.м. с начин на трайно ползване –
незастроен имот за курортно-рекреационен обект.
На основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки
съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № * от
*** 2006т., том *, нот. дело № */2006г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Царево се установява, че М. Г. С. е призната за
собственик на следния недвижим имот – урегулиран поземлен имот VІІІ-668,
отреден за ваканционно селище по плана на гр. Царево, м. „СК Фонд –
Боруна“ с площ на имота 1 245 кв.м.
4
По делото не се спори, а и от представената Скица на поземлен
имот № 15-823214 от 26.07.2021г., изд. от СГКК – гр. Бургас се установява по
безспорен начин, че урегулиран поземлен имот VІІІ-668, отреден за
ваканционно селище по плана на гр. Царево, м. „СК Фонд – Боруна“ с площ
на имота 1 245 кв.м. понастоящем е с идентификатор 48619.54.676 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че (както бе посочено по-горе) през 2018г. М. Г. С. се е
разпоредила със собствения си имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 48619.54.676 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Царево, област Бургаска с площ от 1 246 кв.м. с начин на
трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект в полза
на своите две деца – Х. Г. С. (ищец в първоинстанционното производство) и
С. Г. С. (ответник в първоинстанционното производство), като е сключила
Договор за покупко-продажба с нотариален акт с всеки един от тях и по
силата на вещно-прехвърлителния ефект на сключените договори им е
прехвърлила правото на собственост по отношение на ½ ид. ч. от недвижимия
имот на всеки един от тях. При това положение, настоящата инстанция
намира, че правото на собственост по отношение на описания недвижим имот
е преминало в патримониума на съделителите по делото въз основа на
сключените договори за покупко-продажба – съответно от 24.08.2018г. с
Нотариален акт № *, том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с
район на действие – Районен съд – Царево и от 03.09.2018г., сключен с
Нотариален акт № *, том І, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район
на действие – Районен съд – Царево и между тях двамата е възникнала
съсобственост при равни квоти – тоест от по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
По отношение на направеното възражение в отговора на исковата
молба от страна на С. Г. С., че сделката, сключена с Нотариален акт № * от
*** .2018г., том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на
действие Районен съд – Царево е симулативна и всъщност прикрива дарение,
тъй като Х. С. не е заплатила договорената цена, настоящата инстанция
намира, че по делото не е представено нито едно доказателство в подкрепа на
това твърдение. В тежест на страната, която претендира разкриване на
симулацията е да установи по пътя на главното и пълно доказване, че
5
страните са нямали воля за сключване на договора, евентуално, че
действителната им воля по сделката към момента на сключването й не е
такава, каквато е отразена в нея. В този случай, следва да се установи каква
точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да се
докаже, че страните по сделката са постигнали съгласие да не настъпят
правните последици, произтичащи от атакуваната сделка – покупко-продажба
на недвижим имот, като се е целяло извършване на дарение на имота. В този
смисъл, съдът намира, че следва да се приеме, че направеното възражение
остава недоказано. Това е и единственото и основно възражение, изложено
във въззивната жалба, с което се обосновава и неправилност на
постановеното първоинстанционно решение, но доказателства в подкрепа на
това възражение не са представени и пред настоящата инстанция. За пълнота
следва да бъде отбелязано, че дори и да се приеме, че това възражение е
доказано и дори и да се приеме, че сделката прикрива дарение, то от този
извод не следва обстоятелството, че имотът остава (или се връща както се
твърди от ответника С. Г. С.) в патримониума на прехвърлителя по сделката –
М. Г. С., б.ж. на гр. Б. и от това не следва, че този имот се включва
впоследствие в наследствената маса на покойната майка на страните – М. Г.
С.. Следва изрично да се отбележи, че дори и да се приеме, че сключеният
между М. Г. С. и Х. Г. С. договор за покупко-продажба прикрива дарение, то
предвид обстоятелството, че договорът е сключен с нотариален акт следва да
намери приложение правилото на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – ако страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност, а е безспорно, че договорът за дарение (какъвто именно
договор се твърди, че е сключен) също има вещно-прехвърлителен ефект и
при сключването му правото на собственост преминава в приобретателя по
сделката – в конкретния случай Х. Г. С., а не се връща в патримониума на
прехвърлителя.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че по делото е
безспорно доказано наличието на съсобственост между двамата съделители –
Х. Г. С. и С. Г. С. – неин брат по отношение на процесния недвижим имот,
поради което и следва да се приеме, че предявеният иск е доказан и
основателен и следва да бъде уважен, като бъде допусната съдебна делба
между тях по отношение на процесния недвижим имот, при квоти от по ½
6
ид.ч. за всеки един от тях.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът препраща и към
изложените мотиви от страна на Районен съд – Царево на основание чл. 272
от ГПК.
По отношение на депозираната частна жалба против
първоинстанционното решение в частта на разноските, съдът съобрази
следното:
С цитираното решение, първоинстанционният съд е осъдил С. Г.
С. да заплати на Х. Г. С. направените по делото разноски в размер на 1 200
лева. Съобщение за изготвеното решение е получено от С. С. на дата –
29.04.2022г. и на дата – 10.05.2022г. (в срока за обжалване на решението) по
делото е постъпила молба с вх. № 1927, с която се претендира да бъде
изменено решението в частта на разноските, като то бъде отменено в частта, в
която разноските са присъдени на ищцата.
По делото е депозиран отговор на молбата от Х. Г. С., в която се
посочва, че в конкретния случай ответника е оспорил правата на ищцата, като
е направил възражение за нищожност на договора за покупко-продажба
С Определение № 136 от 17.05.2022г., постановено по гр. дело №
418/2021г. по описа на Районен съд - Бургас е оставена без уважение молбата
с вх. № 1927/10.05.2022г., с която е направено искане за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
В депозираната пред настоящата инстанция частна жалба се
посочва, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде
отменено. В жалбата се посочва, че за въведените с отговора на исковата
молба защитни възражения, претендирания от ищцата адвокатски хонорар е
прекомерен. Посочва се, че при постановяване на атакуваното определение,
районният съд не е съобразил, че претендираните разноски следва да се
уточнят по основание и размер и да се посочи дали касаят иска за делба или
заявеното възражение от ответника за нищожност на сделката за покупко-
продажба на имота.
7
Ответната страна по частната жалба – Х. Г. С. чрез своя
процесуален представител депозира по делото писмен отговор на частната
жалба, в който посочва, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Посочва, че ответникът по делото С. Г. С. не е
възразил своевременно срещу размера на възнаграждението за адвокат и
съдът не следва да го зачете.
На основание чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
изразена и в Определение № 60141 от 19.11.2021г., постановено по частно гр.
дело № 3096/2021г. по описа на ВКС на РБ, Определение № 4328 от
05.12.2022г., постановено по частно гр. дело № 4217/2022г. по описа на ВКС
на РБ и Определение № 193 от 26.11.2020г., постановено по частно гр. дело
№ 2700/2020г. по описа на ВКС на РБ съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1
от ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, т. е. при приключване на делбеното производство.
Според практиката на ВКС това правило е приложимо относно разноските,
които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и
др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за
извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Когато обаче е налице спор дали
съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по
който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в
делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В настоящия случай - с отговора на исковата молба ответникът –
С. Г. С. изрично е оспорил придобиването на правото на собственост върху
процесния делбен имот от страна на ищцата, обективиран в представения по
делото нотариален акт, тъй като твърди, че сделката за покупко-продажба
прикрива дарение, тоест – налице е симулативна сделка. В отговора на
исковата молба се посочва, че ответната страна С. С. твърди отрицателния
факт, че ищцата не е заплатила на продавача посочената в нотариалния акт
8
сума по сделката и продажбата е фиктивна. Оспорва и извършването на
съдебна делба при равни дялове и счита, че идеалната част от процесния
имот, придобита от ищцата следва да се присъедини към оставената от
покойната им майка наследствена маса, тоест – делбата да не бъде допускана
при исканите от ищцата равни дялове. При това положение, настоящият
състав намира, че процесуалното поведение на ответната страна представлява
основание да бъде ангажирана отговорността му да заплати на ищцата
направените по делото разноски, направени за защита срещу неоснователното
възражение в отговора на исковата молба, по реда на чл. 78 от ГПК - с
решението, с което е допуснато извършването на делбата. В този смисъл –
настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е присъдил направените по делото разноски в
полза на ищцата Х. Г. С., като е осъдил С. Г. С. да ги заплати и депозираната в
този смисъл частна жалба е неоснователна.
С оглед на гореизложеното, следва да бъде уважено и искането на
ответната страна по въззивната жалба – Х. Г. С. и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски пред настоящата инстанция на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено своевременно от страна на процесуалния представител на
ответната страна по въззивната жалба – Х. Г. С. и са представени и
доказателства за направените разноски, а именно – Договор за правна защита
и съдействие от 19.08.2022г. (лист от 39 от въззивното производство) и
Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2022г. (лист 29 от въззивното
производство) – общо – сума в размер на 1 920 лева, която следва да бъде
присъдена на ищцата.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22 от 12.04.2022г., постановено по
гр. дело № 418/2021г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. №
2606/16.06.2022г. по описа на Районен съд - Царево от С. Г. С., ЕГН
9
********** от гр. Б., ул. „К.“ № *, ет. *, с постоянен адрес – гр. Б., ж.к. Л., бл.
*, вх. *, ет. *, ап. * против Определение № 136 от 17.05.2022г., постановено по
гр. дело № 418/2021г. по описа на Районен съд – Царево, с което е оставена
без уважение Молба с вх. № 1927/10.05.2022г., с която е направено искане за
изменение на Решение № 22/12.04.2022г., постановено по гр. дело №
418/2021г. по описа на Районен съд – Царево в частта му за разноските.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „К.“ № *, ет. *, с
постоянен адрес – гр. Б., ж.к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Х. Г. С.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес –
гр. Бургас, ул. „Св. П. Евтимий“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 1 – адвокат Свилен
Цонев сума в размер от 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10