№ 4269
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100502737 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Галант- БГ" ЕООД срещу решение №
262298/16.07.2021 г., постановено по гр.дело № 14590/2020 г. по описа на РС – Варна, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. П. Н. сумата от 2000 лева, представляваща
дължима наемна цена по договор за наем ведно със законната лихва, както и са отхвърлени
насрещните искове на „Галант- БГ" ЕООД срещу Д. П. Н., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща подлежащ на връщане депозит на
основание договор за наем и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4001
лева, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, и представляваща стойност на
извършени подобрения в имот собствен на ответницата, като е осъдил жалбоподателя да
заплати сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, съдът не е съобразил
обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение и въведените противоепидемични мерки,
в частност преустановяване посещенията в заведенията, включително и заведението
експлоатирано от жалбоподателя. Счита, че съдът е следвало да отчете това обстоятелство
като „форсмажор" /force majeure/, т.е. непреодолима сила, която препятства изпълнението на
договора. Поддържа, че така настъпилото събитие го освобождава от отговорност за
неизпълнението на задълженията по договора, тъй като не е бил в забава към момента на
обявяването на извънредното положение и затварянето на заведенията с нарочен акт като
невъзможността за изпълнение не може да му се вмени във вина като ответникът е бил
добросъвестен. Настоява да се обсъди факта, че ответникът е експлоатирал наетия обект в
продължение на повече от двадесет години, бидейки изряден във всяко едно отношение,
включително и по дължимия наем. В резултат на обявеното извънредно положение и
1
последващите го актове, ответникът е бил поставен в обективна невиновна невъзможност да
упражнява дейността си в наетия обект. Счита за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че невъзможността да се ползва помещението се дължи на
виновното поведение на наемателя и, тъй като задължението му има паричен характер,
неговото неизпълнение не може да се оправдава с наличие на форс мажор. Оспорва извода
на ВРС, че не е могло да се установи по категоричен начин, че наетият обект е бил
категоризиран и експлоатиран като питейно заведение, както и извода че предоставеният
под наем имот представлявал празно помещение.
По насрещния иск за подобрения в наетия имот счита за неправилни изводите на съда
за недоказаност на направените в наетия имот подобрения като поддържа, че същите се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Счита за доказана и претенцията на ищеца по насрещния иск за връщане на депозита
в размер на един месечен наем, а изводите на съда за неправилни и в противоречие със
събраните доказателства. Намира, че е налице противоречиво произнасяне на съда по
отделните искове като счита, че искът за връщане на внесения депозит в размер на един
месечен наем е доказан пълно и главно, с оглед приетите от съда писмени доказателства за
платени в пълен размер електроенергия и вода до датата на прекратяването на договора, и
помещението – предмет на договора, е върнато в състоянието, в което е било прието, при
подписването на договора за наем, т.е. върнато е празно помещение.
Не се правят доказателствени искания. Моли за отмяна на съдебното решение и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна, редовно уведомена за постъпилата
жалба по реда на чл. 51, ал. 3 от ГПК, не е подала писмен отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Въззивният съд намира, че не са налице пропуски и нарушения в извършения от ВРС
доклад по делото и при разпределяне на доказателствената тежест, което да налага даване на
указания на страните.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „Галант- БГ" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу решение № 262298/16.07.2021
г., постановено по гр.дело № 14590/2020 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 2000 лева,
представляваща дължима наемна цена за периода м. 03- м.04.2020 г. по сключен между
2
страните на 01.06.2019г. договор за наем на собствен на ищцата недвижим имот със статут
кафе-бар на адрес гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както и са отхвърлени насрещните искове на „Галант- БГ"
ЕООД срещу Д. П. Н. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща подлежащ на връщане платен депозит на основание чл. 7.1 от сключен
между страните на 01.06.2019г. договор за наем на собствен на ответницата недвижим имот
със статут кафе- бар на адрес гр. ***, на основание чл. 79 ЗЗД, и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4001 лева с която ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил и представляваща стойност на извършени в периода 2013-2014г. подобрения в
имот собствен на ответницата със статут кафе- бар на адрес гр. *** и изразяващи се в-
монтаж на барплот, поставяне на теракот на пода на основното помещение и две тоалетни,
поставяне на гранитогрес и керамични плочки на лицевата страна на обекта и стъпалата му,
монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма на лицевата част на заведението, 35 кв.м. тротоарни
плочи и 22 бр. улея, на основание чл. 59 ЗЗД, както и сторените по делото разноски.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 2737/2021 год. на ВОС за 22.12.2021 год. от
13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3