№ 21340
гр. С, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110131654 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес в град С, ул. “Й С” № ..., действащ чрез адв. Л. Б., САК, насочена срещу
ответниците „И А М" АД, ЕИК ...., с адрес в гр. С, бул. "Д Н" № 2...., "Ф Б"
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, жк. Л № 7, бул. "Д
Н" № 28, "С Ц", ет. 2, офис 40 46, съдържаща следните искови претенции:
договор за паричен заем № ... от 07.05.2024 г. и договор за поръчителство с №
... да бъдат обявени за недействителни като противоречащи на закона.
Първият ответник да бъде осъден да заплати на ищец сума в размер на 740
лева, с която се сочи, че дружеството се обогатило неоснователно.
Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
съдебно-деловодни разноски и се представят писмени доказателства. В
исковата молба са наведени следните твърдения - на 07.05.2024 г. ищецът, в
качеството си на заемател, сключил с ответника „И А М" АД, ЕИК .... договор
за паричен заем, по силата на който в негова полза била предоставена сума в
размер на 1 500 лева. Бил посочен ГПР в размер на 64.75% и ГЛП от 50.00%.
На същата дата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Ф
Б" ЕООД и ищеца, като в полза на гаранта било уговорено възнаграждение в
1
размер на 925.20 лева, което било разсрочено за плащане заедно с
погасителните вноски по договора за заем. Твърди се, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, защото в ГПР не било предвидено
заплащането на възнаграждението на поръчителя; не била разписана
методиката за изчисляване на самия ГПР, като не ставало ясно кои компоненти
са включен в него. Сочи се още, че договорната клауза за възнаградителната
лихва противоречала на добрите нрави. Договорът за поръчителство само
формално представлявал отделна сделка, той бил сключен без основание,
заобикалял закона и противоречал на добрите нрави. Гарантът по него бил
свързано лице с кредитодателя. Посочва се, че длъжникът изпълнил всички
задължения по договора, като поради недействителността на същия следвало
да му се върне всичко онова, което е надплатил над сумата за главница, а
именно 740 лева. Отправя доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците. „Ф Б“
ЕООД, ЕИК ... в своя отговор твърди, че исковата молба е нередовна.
Възразява се, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, тъй
като отговарял на приложимите изисквания на закона, сключен е от лице,
което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ,
в рамките на предмета, за който е вписано, като била и спазена изискваната
форма. Акцентира, че сключеният договор между „Ф Б“ ЕООД и ищеца не
представлявал договор за поръчителство, а за предоставяне на услуга по
издаване на гаранция за изплащане в полза на кредитора, като извършеното
плащане представлявало дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция било договорено
в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.
Свързаността между „Ф Б“ ЕООД и „И А М“ АД не представлявало основание
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при
изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен
кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвиждала, че ГПР се
изчислявал с оглед на реалните разходи, но към момента на сключване на
договора за кредит, а заемодателят към този момент нямал задължение да
предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването
на ГПР. Не отправя доказателствени искания.
„И А М“ АД, ЕИК .... също отправя възражение за нередовност на исковата
2
молба на ищеца, като твърди, че за страната не съществувал правен интерес от
предявяване на установителна искова претенция. Също заявява, че клаузите по
договора отговаряли на всички императивни изисквания на ЗПК, в това число
и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се настоява, че ГПР, посочен в
договора за паричен заем, е бил изчислен към момента на сключване на
договора за потребителски кредит по определения в Приложение № 1 към
Закона за потребителския кредит начин, като били използвани договорените с
потребителя условия, които били отразени и в договора. При изчисление на
ГПР били взети предвид известните към момента на сключване на договора
разходи, а именно единствено дължимата лихва. Позовава се на мотивите по
решение на СЕС към дела С 714/22 и С-448/17. Сключването на договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явявало
необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на
заемната сума, поради което този разход не следвало да бъде част от ГПР, като
отделно от това възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не било
безусловно дължимо. При промяна на условията по договора не било
необходимо да се изчислява и посочва нов ГПР. Възразява и срещу доводите
на ищеца за нарушение на добрите нрави при сключване на процесните
сделки, както и че размерът на уговорената възнаградителна лихва
противоречал на добрите нрави, като липсвало въведено нормативно
ограничение за размера на същата. Признава се, че по силата на договор за
паричен заем № ... дружеството предоставило на М. С. М. сума в размер на
1500 лв, общата дължима сума по договора за паричен заем била в размер на
1625,60 лв., в това число лихвено задължение в размер на 125,60 лв.
Предсрочното погасяване на задълженията по договора за паричен заем
довело до редуциране на лихвеното задължение и то било заплатено в размер
на 111,26 лв. Претендира разноски и отправя възражение за прекомерност по
отношение адвокатското възнаграждение на представителя на ищцовата
страна.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото е прието за безспорно между страните, че на 07.05.2024 г. ищецът
сключил с ответника „И А М" АД, ЕИК .... договор за паричен заем, по силата
на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1 500 лева, както
3
и че на същата дата между М. М. и „Ф Б" ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на гаранция. Чл. 4 от договора за кредит предвижда, че
потребителят следва да предостави едно от посочените в разпоредбата
обезпечения. В същия ден между ищеца и „Ф Б” ЕООД е сключен договор за
предоставяне на гаранция № ..., според който дружеството се задължило да
предостави пред кредитора „И А М“ АД гаранция за плащане, с оглед
сключения договор за заем, като по този начин обезпечавал задължението на
потребителя в размер на 1 500 лева, ведно с евентуално дължимите лихви.
Съгласно чл. 3, ал. 1 потребителят заплатил по този договор възнаграждение в
общ размер на 614.40 лева, което следвало да бъде плащане съобразно
уговорения погасителен план по първия договор, като дружеството
кредитодател било овластено да получи от името на гаранта платеното
възнаграждение.
В чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит законодателят
лимитивно е посочил изискванията, на които следва да отговаря договорът за
потребителски кредит, сред които е и задължението същият да съдържа
информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, с цел последният да бъде запознат още към датата на
сключване на договора каква крайна сума следва да заплати след встъпването
му в облигационно правоотношение с кредитора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като този процент на
разходи се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания (ал. 2
на чл. 19 ЗПК). Чл. 22 от ЗПК провъзгласява, че когато не са спазени
определени изисквания, на които следва да отговаря писменият договор, (чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал.1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9), то той е
недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ГПК). Именно
кредитодателят следва да понесе последиците от липсата на определени
договорни реквизити, в качеството му на икономически по-силната страна по
сделката, която носи и тежестта да поднесе информацията на потребителя,
4
свързана с основните параметри на договора, по такъв начин, че да не остава
съмнение, че същият е бил наясно с тях преди да сключи самия договор. Тези
положения, отнесени към конкретиката на казуса, водят до извода, че
процесната сделка не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в
какъвто смисъл са и възраженията на ищеца. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В конкретния случай
от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи са включени в него и по какъв начин се формира той. Така в т. 63 - т.
66 от Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2017 г. СЕС отбелязва, че с оглед
целта за защита на потребителите от несправедливи условия в договора за
кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от
Директива 87/102 изисква кредитополучателят да разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му, като
непосочването на ГПР в договор за кредит може да представлява особено
решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална
юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно разходите по
кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от
Директива 93/13. Съдът обобщава, че на непосочването на ГПР в договор за
кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в
която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на
този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В
дело C ‑ 42/15 на СЕС пък е прието, че когато в договор за кредит е посочен
ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след отпускането на
кредита, санкция, изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на
лихви и разноски, се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от
Директива 2008/48. Освен това, върховната съдебна инстанция вече е имала
5
повод да посочи (макар и не в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а
в определение от 01.04.2024 г. по т. д. № 670 / 2023 г.), че отговор на въпроса
трябва ли договорът за потребителски кредит да съдържа посочване на
начина, по който е формиран ГПР, за да отговаря същият на императивното
изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се съдържа директно в Приложение № 2
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“, Част III „Разходи по кредита“, поради което не е
достатъчно ГПР да бъдат посочени като общ процент без яснота за отделните
компоненти. Ето защо този състав на съда приема, че в договора по ясен и
последователен начин следва да бъдат описани всички компонентите на
формиране на ГПР, като простото препращане към приложение № 1 от ЗПК
не е достатъчно, доколкото математическата формула за изчисление на самия
процент по никакъв начин не улеснява потребителя да разбере какви
конкретно са всички разходи по кредита. Липсата на тази индивидуализация
следва да се приравни на липса на посочване на самия ГПР, който от своя
страна обаче представлява задължителен елемент от договора за
потребителски кредит, като тази липса рефлектира върху действителността на
сделката. На следващо място, с Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на
СЕС се тълкува широко член 3, буква ж) от Директива 2008/48 относно
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, като това означава
всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, като що се касае до т.нар.
допълнителни услуги съдът е този, който следва да установи дали
действително става въпрос за предоставяне в полза на потребителя на някакви
услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за
кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит, като при тази проверка съдът не може да се основе
единствено на обстоятелството, че разглежданите услуги са били поискани
свободно от потребителя при сключването на този договор за кредит (т. 42 -
43). Именно подобна конструкция се откроява в процесния казус. Съгласно
условията на договора потребителят се задължава да заплаща допълнителна
цена, която е и неразделна част от погасителната вноска, лично на
кредитодателя, не на гаранта, по банковата сметка на кредитора, като и самото
дружество се одобрява от кредитора, като се признава изрично, че двете
дружества действително са свързани такива - кредиторът е едноличен
6
собственик на капитала на гаранта, като по този начин се възлагат единствено
допълнителни разходи в тежест на потребителя, заобикаляйки императивните
повели за размера на ГПР. От самия договор за потребителски кредит не става
ясно дали допълнителното възнаграждение е включено в ГПР, а ако не е,
същото, представляващ сигурен източник на разход, без срещу заплащането
на което да стои представянето на някаква реална услуга от страна на
кредитодателя, е следвало да бъде включено, в който случай размерът на ГПР
ще надхвърли законоустановения праг, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, в какъвто
смисъл е изслушаното заключение по проведената съдебно-счетоводна
експертиза.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията (така
напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.). В този случай длъжникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, а остатъкът подлежи на връщане като недължимо платено поради
липса на основание за това. По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която установява, че ищецът е заплатил сума в размера на 2 225.66
лева по договора, както и 14.34 лева изцяло недължима сума. Тоест, разликата
между действително заплатените 2 240 лева и получената главница от 1 500
лева - 740 лева, подлежи на връщане. Видно от заключението, че сумите са
осчетоводявани от ответника „И А М" АД, поради което неговото възражение,
че не е получил възнаграждението по договора за гаранция е неоснователно.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца, който е представляван
от адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (договор за правна защита и
съдействие на стр. 23 от делото), като съобразно цената на иска, фактическата
и правна сложност на делото, изготвените документи от страна на адвоката,
липсата на процесуално представителство в съдебно заседание, съдът
определя, че се дължи възнаграждение в размер на 500 лева. Ответниците
следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят по сметка
на СРС сума в размер на 350 лева, с оглед заплатеното възнаграждение в полза
на вещо лице.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град С, ул. “Й С” № ..., иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, по отношение на „И А М“ АД, с ЕИК: ...., и адрес: С, ж.к. „Л“ 7, бул.
„Д Н“ № ..., ап. 40 – 46, че сключеният между дружеството и М. С. М., ЕГН
********** договор за паричен заем № ... от 07.05.2024 г. е нищожен поради
противоречие със закона, липса на задължителен реквизит;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град С, ул. “Й С” № ..., иск с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД, по отношение на „Ф Б“
ЕООД, с ЕИК: ..., и адрес: С, ж.к. „Л“ 7, бул. „Д Н“ № ..., ап. 40 – 46, че
сключеният между дружеството и М. С. М., ЕГН ********** договор за
предоставяне на гаранция № ... от 07.05.2024 г. е нищожен поради липса на
основание за неговото сключване;
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД „И А М“ АД, с
ЕИК: .... да ЗАПЛАТИ в полза на М. С. М., ЕГН ********** сума в размер на
740 лева (седемстотин и четиридесет лева), като недължимо платена по
договор за заем и договор за предоставяне на гаранция от 07.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
„И А М“ АД и „Ф Б“ ЕООД да ЗАПЛАТЯТ поравно в полза на адвокат Л. Б.,
САК, обща сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „И А М“ АД и „Ф Б“ ЕООД да
ЗАПЛАТЯТ поравно в полза на Софийски районен съд съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
дължимо възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9