РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Петрич, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230102066 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба,
депозирана от В. И. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М.“ № 41, чрез адвокат С. Н., АК –
П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Й.“ № 41, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от
управителя С.К.К. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40 - 46.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5125427 от 24.05.2024 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е усвоил изцяло сумата от 1 200
лева. На същата дата е сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство № 5125427, с който да бъде обезпечен сключеният договор
за заем.
По отношение на договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ищецът твърди, че същият е нищожен, тъй като противоречи на
конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4, във вр. с чл. 22 ЗПК. Поддържа, че действително приложения в кредитното
правоотношение ГПК е различен от посочения в договора, като вписвайки в контракта ГПК
от 54,93 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е
довела до неравноправност на уговорката за ГПР, която води до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици на чл. 22 ЗПК. Излага твърдения, че кредиторът е
нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за
нея начин действителна стойност на ГПР.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното
дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ищецът твърди, че същият е нищожен, поради
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно -
1
нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за
сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че
процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда
заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е
допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и
по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че поставянето за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена
нищожността на Договор за паричен заем № 5125427/24.05.2024 г., сключен между първото
ответно дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: ********* и ищеца В. И. М.,
ЕГН: **********, като противоречащ на императивните изисквания на основание чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В условията на евентуалност, да бъде прогласена нищожността и на акцесорния
Договор за предоставяне на гаранция № 5125427/24.05.2024 г., сключен между второто
ответно дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* и ищеца В. И. М.,
ЕГН: **********, като лишен от правно основание, уговорен е неравноправно по
отношение на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици
и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Оспорва
твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет
на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че
обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19,
ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски,
поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни.
Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход
по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит. Моли
съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищцовата страна.
В срока предвиден за това, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, също депозира отговор, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Навежда,
че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че нормата
на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да е посочен
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито да бъдат нарочно изброени
разходите, които формират ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР. Твърди, че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК
и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не е
налице заобикаляне на материалноправните изисквания на последната законова разпоредба.
Оспорва ищцовите твърдения, че за да бъде отпуснат кредита е необходимо да се сключи
договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, като посочва, че изборът на
обезпечение е зависел изцяло от волята на ищеца. Счита за неоснователни и твърденията, че
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен
заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Моли съда да отхвърли
изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата
2
страна.
Ответното дружество по първоначалния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез своя
процесуален представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1
от ГПК. В молбата се сочи, че на 24.05.2024 г. В. И. М. е сключил с дружеството, в
качеството му на заемодател, Договор за паричен заем № 5125427, по силата който е усвоил
заемна сума в размер на 1 200 лева. С подписване на договора насрещния ответник се е
задължил да върне заемната сума на 8 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 176,40
лева, платими на равни периоди и с падежи, указани в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил
и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45,00 %, въз основа на който размерът на
общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 211,20 лева, така
общата дължима сума съгласно чл. 2, т. 7 от Договора възлизала на 1 411,20 лева. Посочва
се, че първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 26.06.2024 г., а последната на
22.01.2025 г., до която дата цялата дължима по договора сума следвало да бъде погасено.
Изложено е още, че ответникът по насрещната претенция не изпълнил задължението си
своевременно за заплащане на дължима главница и начислена върху нея възнаградителна
лихва, съгласно уговорените в договора падежи.
С депозирания от първоначалния ответник насрещен иск се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди В. И. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „М.“ №
41, вх. А, ет. 2 да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46,
следните суми, като исковете бъдат предявени при условията на евентуалност, а именно:
сумата от 1068,60 лева, представляваща незаплатена дължима главница по Договор за
паричен заем № 5125427, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 166,20 лева, представляваща дължимата
възнаградителна лихва за периода от 26.07.2024 г. до 22.01.2025 г.; сумата от 1023,60 лева,
представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък от дължимата главница по процесния
договор, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния
иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения със същата насрещен иск. Сочи, че в
процесния договор за заем е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това,
че е сключен при неспазване на нормите на ч. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК. Изложено е, че поради накърняване на
принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е стигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на насрещния ответник с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Твърди се, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставено ползване
на заетата сума, а когато е налице такава нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Релевира се също така, че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точния дължим лихвен
процент и на ГПК договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда
права и задължения за страните по заемното правоотношение, а по силата на чл. 23 ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, поради което насрещния ищец няма правно основание да претендира
насрещните искови претенции. В тази връзка моли предявения насрещен иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
претендира разноски по чл. 38 от ЗА по насрещния иск.
В проведеното съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и
представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища, с
които поддържат и молят предявените искове да бъдат уважени, респ. отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за паричен заем № 5125427 от 24.05.2024 г., сключен
между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът
3
предоставил на ищеца сумата в размер на 1 200 лева, която последният следвало да върне на
8 месечни вноски в размер на 176,40 лева, при договорен лихвен процент от 35,00 % и ГПР
в размер на 54,93 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че ищецът следва да
представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три
възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 500 лева, да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по
договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за
предоставяне на гаранция № 5125427/24.05.2024 г. с ответника „Файненшъл България“
ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза
на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на
задълженията по Договор за паричен заем № 5125427/24.05.2024 г., сключен между ищеца и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати
възнаграждение в размер на 764,80 лева, разсрочено.
Не се оспорва от страните и от представената по делото справка по Договор за
паричен заем се установява, че ищецът В. М. е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
сума в общ размер на 176,40 лева, с които са погасени - 45 лева лихва и 131,40 лева
главница.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1 200 лева. Заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни
съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
във вр. с чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски
кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се
ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем
начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за паричен заем №
5125427/24.05.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и
общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по
договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при
изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
4
задължително условие за получаване на кредита.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на гаранция и разходите по
него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от
ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а оттук - е налице една нищожна кредитна
сделка.
С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се
намира и договорът за предоставяне на гаранция № 5125427/24.05.2024 г., сключен с
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от основание,
предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с
който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от
сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание,
отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на
договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме
наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право
срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция). Следователно поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че и
предявеният иск срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По насрещната искова претенция:
С насрещен иск от „Изи Асет Мениджмънт“ АД се претендира осъждане на
първоначалния ищец да заплати на ответника сумата в размер на 1068,60 лева,
представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № 5125427,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
5
сумата и сумата от 166,20 лева, представляваща дължимата възнаградителна лихва за
периода от 26.07.2024 г. до 22.01.2025 г., а в условията на евентуалност сумата от 1023,60
лева, представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък от дължимата главница по
процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед правните изводи по отношение на главния иск, то несъмнено се установи, че
сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК на ищеца по насрещния иск се дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Доколкото чистата стойност на кредита след прихващане на вече заплатените суми
в размер на 1 023,60 лева, именно същата подлежи на връщане. С оглед изложеното
предявеният насрещен иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Доказателства за извършени разноски от ищеца са представени за заплатена държавна
такса в размер на 100 лева. Доколкото главните искове се уважават изцяло, то всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума от по 50 лева, представляваща
разноски в производството.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, който му е
оказал безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и да осъди другата
страна да го заплати.
От представения по делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева на основание чл. 38 ЗА. От страна и на
двамата ответници е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, с оглед на което следва да бъде обсъден въпросът каква сума следва да бъде
присъдена като адвокатско възнаграждение.
При определяне на размера на следващото се възнаграждение следва да се съобразят
разясненията, дадени в Решение по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посоченото по- горе и като взе предвид цената на предявените искове,
липсата на фактическа сложност на делото, обстоятелството, че делото по делото не са
събирани гласни доказателства, проведено е само едно съдебно заседание, в което
процесуалния представител на ищеца не се е явил, съдът счита, че в полза на адв. Н. следва
да се заплати възнаграждение в размер на 300 лева по предявения главен иск срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и възнаграждение в размер на 300 лева по
предявения иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД.
В полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да се заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължимите разноски по предявеният насрещен иск, който се
явява уважен изцяло. Доказателства за извършени такива са както следва: за държавна такса
– сумата в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
6
определена по чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед изложеното ищецът следва да заплати на ответника
сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 5125427/24.05.2024 г.,
сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: ********* и В. И. М., ЕГН:
**********, като противоречащ на императивните изисквания на основание чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция №
5125427/24.05.2024 г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********
и ищеца В. И. М., ЕГН: **********, като лишен от правно основание, уговорен е
неравноправно по отношение на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил
правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна
сделка.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК В. И. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 1023,60 (хиляда двадесет
и три лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща остатък от дължимата главница по
Договор за паричен заем № 5125427/24.05.2024 г., след прихващане на вече заплатената
лихва, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. И. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 50
(петдесет) лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. И. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 50
(петдесет) лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от
управителя С.К.К., да заплати на адвокат С. Н., АК – П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Й.“
№ 41, сумата от 300 (триста) лева, за осъществената от последния в полза на ищеца В. И.
М., ЕГН: **********, безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46, да заплати на адвокат С.
Н., АК – П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Й.“ № 41, сумата от 300 (триста) лева, за
осъществената от последния в полза на ищеца В. И. М., ЕГН: **********, безплатна
адвокатска помощ в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7
8