№ 3241
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110215733 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. Н., ЕГН ********** чрез адв. Т. М.
срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-009425/02.05.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
кумулативно следните административни наказания: глоба в размер на 100 /сто/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че в НП
не е посочено кой е управлявал лекия автомобил с рег. № ***, нито какъв е
механизмът на твърдяното произшествие. Поддържа се, че лекият автомобил
марка „***“ с рег. № ***, за който в НП се твърди да е застрашен от
автомобила на жалбоподателя всъщност е бил управляван от актосъставителя
Ц. Ц., който се е движил от задната страна на жалбоподателя.Застъпва се
тезата, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил марка „***“, движил се
зад автомобила на жалбоподателя и неспазвал нужната дистанция, а
1
паралелно с това се твърди, че след като ударът е бил реализиран в задната
част на автомобил, то той се дължи на неспазена дистанция спрямо движещия
се зад ударения автомобил. В обобщение се твърди, че вина за ПТП има
актосъставителят. Твърди се, че не са налице вреди нито по превозното
средство, управлявано от жалбоподателя, нито по това, управлявано от
актосъставителя. Излагат се аргументи, че при липса на щети не съществува
законово задължение за участник в ПТП да уведоми компетентните органи на
МВР. От съда се иска отмяна на обжалваното НП.
С молба, постъпила по делото се представя жалба с твърдения за
коректно отразена фактическа обстановка във връзка с издаденото НП.
В допълнителната жалба се поддържа, че на инкриминираната дата
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „****“ с рег. № ****,
движейки се в средната пътна лента на Околовръстния път на гр. София, като
след бензиностанция „***“ бил застигнат от автомобил марка „*** **“ с рег.
№ ***, движещ се в лявата пътна лента, чийто водач започнал да жестикулира,
показвайки на жалбоподателя среден пръст. С цел да избегне конфронтация
жалбоподателят увеличил скоростта, подал ляв мигач, преминал в лявата
пътна лента пред другия автомобил и се опитал да се отдалечи, но другият
водач също ускорил и леко, но осезаемо ударил автомобила на жалбоподателя
в задната част. Другият участник в ПТП продължил движението си, а
жалбоподателят спрял, огледал автомобила си и след като не констатирал
щети отново потеглил. Поддържа се, че при липса на щети на практика липсва
ПТП, а оттук и задължение за уведомяване на контролните органи. Отново се
излагат твърдения за вина на водач на лек автомобил марка „***“, неспазил
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП, както и за вина на водача на лек
автомобил „*** **“ с рег. № ***, който не спазил дистанция спрямо движещия
се пред него жалбоподател. Излага се тезата, че в НП липсва описание на
фактическата обстановка, на механизма на твърдяното ПТП, което накърнява
правото на защита на жалбоподателя. В заключение се твърди, че от
обжалваното НП не става ясно каква маневра е била извършена от
жалбоподателя, няма щети по автомобилите, респ. няма ПТП, а нарушение на
правилата на ЗДвП е извършено от другия водач.
В хода на съдебните прения адв. М. посочва, че АНО не е установил
механизмът на извършване на нарушението, поР. което счита НП за
незаконосъобразно и иска да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят – Р. С. Н. се явява лично. Дава
обяснения, чрез които потвърждава изложеното в жалбата. Посочва, че
управлявал лек автомобил, движейки се в средната пътна лента на
Околовръстния път, когато бил настигнат от движещ се в лявата пътна лента
автомобил, чийто водач познавал като полицай. Жалбоподателят посочва, че в
момента, в който двата автомобила били изравнени, той подал ляв мигач,
ускорил и предприел маневра за преминаване в съседната лява лента, като в
момента на преминаване в съседната пътна лента пред автомобила на
2
свидетеля П. било осъществено съприкосновение между двата автомобила.
Заявява, че отбил в локалното платно и установил, че не са налице щети по
неговия автомобил, поР. което не сигнализирал на тел. 112, а другият водач
изобщо не спрял.
В хода на съдебните прения жалбоподателят заявява, че не се чувства
виновен. Моли съда да вземе предвид твърденията на другия участник в ПТП,
че е напуснал мястото и се е върнал едва след като такива указания са му били
дадени от органите на МВР.
По делото са постъпили и писмени бележки от жалбоподателя чрез адв.
М., в които отново се излага тезата за недоказаност на вменените нарушения и
незаконосъобразност на НП.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП-СДВР, редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени
бележки се твърди законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и се иска от съда то да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 05.02.2024 г. в гр. София жалбоподателят Р. С. Н. управлявал лек
автомобил марка „***“ с рег. № **** движейки се в средната пътна лента на
Околовръстния път на гр. София с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул.
„Кривински път“. По същото време и в същата посока по Околовръстния път
свидетелят И. И. П. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, движейки се в лявата пътна лента. Когато автомобилите, управлявани
от свидетеля П. и жалбоподателя Н. се изравнили жалбоподателят възприел
автомобила на свидетеля П. и решил да премине в лявата пътна лента пред
автомобила на свидетеля. Жалбоподателят подал ляв мигач, ускорил скоростта
и предприел маневра, свързана с отклонение в ляво по платното за движение с
цел да премине в съседната, лява пътна лента пред автомобила на свидетеля
П.. При извършването на маневрата жалбоподателят със задната лява част на
своя автомобил ударил автомобила на свидетеля П. в предната дясна част.
След реализиране на ПТП жалбоподателят не спрял, за да установи вредите, а
продължил движението си. След удара свидетелят П. продължил движението
си кратък период от време, след което отбил автомобила и подал сигнал за
реализираното ПТП на тел. 112. По указания на контролните органи се върнал
на мястото на ПТП, където изчакал пристигането на екип на ОПП-СДВР. Бил
съставен протокол за ПТП, в който били отразени констатираните по
автомобила на свидетеля П. щети. Била изготвена и докладна записка за
случая.
До собственика на лекия автомобил марка „***“ с рег. № **** *** била
изпратена призовка за явяване на 10.04.2024 г. в ОПП-СДВР във връзка с
образуваната по случая с реализираното ПТП преписка. На същата дата се
3
явил жалбоподателят, който в нарочна декларация посочил, че на 05.02.2024 г.
именно той е управлявал цитирания автомобил. На същата дата свидетелят Ц.
Ц. - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение с бл. № 240521/10.04.2024 г.
за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като възразил
срещу приетата фактическа обстановка и посочил, че в писмен вид е
представил обяснения.
Като счел депозираните възражения за неоснователни на 02.05.2024 г.
началник група „Административнонаказателна дейност“ в отдел „Пътна
полиция“ издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил
връчен на жалбоподателя на неустановена дата, а на 23.10.2024 г. била
депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите И. И. П., Ц. Х. Ц., обясненията на жалбоподателя
Р. С. Н., както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: опис на щетите и справка по
претенция № 10024030102502 на ЗАД „Армеец“, протокол за ПТП №
1886429//05.02.2024 г. и скица към него, справка за собственост от АИС -КАТ
на лек автомобил марка „***“ с рег. № ****, справка „Картон на водач“ за
жалбоподателя Р. Н., заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на директора на СДВР,
копие от заповед № 8121к-13140/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, копие от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, снимков материал.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. П., тъй като същите са в
значителна степен детайлни, информативни, последователни и
кореспондиращи с останалия приобщен доказателствен материал. Свидетелят
депозира показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприел и
в осъществяването на които лично е участвал – същият е очевидец на
процесното ПТП, тъй като именно той е управлявал автомобила, с който
жалбоподателят Р. Н. е реализирал ПТП. Свидетелят съобщава обстоятелства
относно мястото и механизма на реализирането му, който механизъм
съответства на констатираните щети по неговия автомобил, отразени в
протокола за ПТП, в представения опис на щети от ЗАД „Армеец“, както и от
изготвения при завеждането на претенцията пред застрахователя снимков
материал. П. посочи, че се е движел в лявата пътна лента на Околовръстния
път, като задминал няколко автомобила, при което движещ се в средната лента
автомобил ускорил скоростта си и преминал пред него, при което ударил
автомобила му. Показанията на свидетеля П. са последователни и отразяват
преките му впечатления във връзка с настъпилото ПТП, поведението на
другия водач и неговото собствено поведение преди, по време и след
реализиране на ПТП. Свидетелят е категоричен, че след реализиране на ПТП
другият участник в него не спрял, а увеличил скоростта си, престроил се
4
първоначално в средната, а след това и в дясната пътна лента и се отдалечил.
Следва да се отбележи, че по същество жалбоподателят заявява идентичен
механизъм на ПТП /при навлизане от негова страна в съседната пътна лента/,
погрешно считайки, че вина за него има свидетеля П..
В подкрепа на показанията на свидетеля, че автомобилът му е бил
ударен в предната дясна част са и писмените доказателства по делото –
протокол за ПТП, в който са описани щетите по неговия автомобил – щета по
преден десен калник, както и описа на щетите по предявената пред
застрахователя ЗАД „Армеец“ претенция във връзка с настъпилото ПТП.
Видно от снимковия материал, изготвен при извършване на огледа от
представители на застрахователя няколко дни по-късно констатираните щети
съответстват на описаните в протокола за ПТП.
На практика жалбоподателят не отрича участието си в процесното ПТП,
като потвърждава, че двата автомобила се движели успоредно и когато се
изравнили, жалбоподателят подал ляв мигач, ускорил и опитал да премине в
съседната пътна лента пред автомобила на свидетеля П., при което усетил
„докосване“ вляво отзад на неговия автомобил тоест преди да бъде напълно
извършена маневрата от негова страна. Съдът намира, че в тази част
обясненията на жалбоподателя се явяват подкрепени от останалия
доказателствен материал и отразяват достоверно осъществилите се събития
При наличието на диаметрално противоположни твърдения /на свидетеля П. и
жалбоподателя/ относно обстоятелството дали след ПТП жалбоподателят е
спрял, за да установи вредите съдът счете, че следва да се довери на
твърденията на свидетеля П.. Логично е, че след като автомобилът на
жалбоподателя в крайна сметка е преминал в пътната лента пред автомобила
на свидетеля последният е имал видимост към него и ако същият е спрял с цел
да огледа автомобила си, то жалбоподателят би възприел това обстоятелство и
също би спрял, за да установи както щетите, така и самоличността на другия
участник в ПТП. Свидетелят посочва, че първоначално другият участник в
ПТП натиснал спирачките, а впоследствие ускорил, като преминал в средната,
впоследствие и в дясната пътна лента, след което се отдалечил. П. е
категоричен, че другият участник в ПТП не е спрял след удара, а самият той
продължил кратко време движението си, след което отбил и подал сигнал на
тел. 112. Следва да се отбележи, че не се установи каквато и да било
заинтересованост или предубеденост на свидетеля и тенденция да преиначава
или излага неверни факти с цел да навреди на жалбоподателя – същият
посочи, че не познава лице с имена Р. С. Н. и не може да посочи кой е
управлявал автомобила. Твърденията на жалбоподателя, че свидетелят му
показвал среден пръст не се потвърдиха, нито се изясни защо жалбоподателят
е считал, че е възможна конфронтация помежду им.
Показанията на свидетеля Ц. Ц. не допринасят съществено за изясняване
на обективната истина, поР. което съдът не намира за нужно да ги подлага на
подробен анализ. Същият не е посетил местопроизшествието, а заяви, че е
съставил АУАН на база докладна записка от негов колега.
5
Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените
заповеди установява компетентността на актосъставителя и АНО- първият да
съставя АУАН на ЗДвП, а вторият - да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. По делото не са налице доказателства
относно датата на връчване на препис от НП на жалбоподателя, поР. което и
съдът прие, че жалбата е подадена в срок, поР. което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 2.1 вр. 1.3.1. от представената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят, в
качеството си на младши автоконтрольор при СДВР е бил компетентен да
съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от *** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в
длъжността началник на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поР. което и същата на основание т. 3.10 от
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 02.05.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл.34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН- АУАН е съставен два месеца след
извършване на нарушението и в деня на откриване на извършителя, а НП е
издадено по-малко от месец по-късно.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Всяко от нарушенията е описано достатъчно ясно и конкретно,
като им е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация,
което е позволило на жалбоподателя да разбере в извършване на какво точно
нарушение е обвинен. Актът за установяване на административните
6
нарушения е съставен в присъствието на жалбоподателя, същият му е бил
предявен за запознаване, за което жалбоподателят се е подписал, като е вписал
и своите възражения във връзка с посоченото в него.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в НП не е посочен
механизмът на произшествието, както и самоличността на другият участник в
ПТП, с което правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. На първо
място в НП ясно, точно и конкретно е описан начинът на реализиране на ПТП,
както и причината за него- отклонение на автомобила, управляван от
жалбоподателя наляво по платното за движение. По никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя от обстоятелството, че
самоличността на другият участник в ПТП не е посочена в НП, още повече, че
ЗДвП не съдържа такова изискване. Другият участник беше установен
несъмнено и разпитан като свидетел в хода на съдебното производство, като
беше гарантирано правото на жалбоподателя да участва в разпита и да му
задава въпроси. Тук е мястото да се посочи, че не се доказа твърдението,
изложено в жалбата, че другият участник в ПТП е бил актосъставителят Ц. Ц.,
а се доказа несъмнено, че това е бил свидетелят И. П..
По отношение нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. По делото категорично се установи
от обективна страна, че жалбоподателят Н. е предприел маневра, при която се
отклонил наляво по платното за движение и при която навлязъл в съседната
лява пътна лента, в която се е движил автомобила на свидетеля П., без да се
съобрази с положението на автомобила на свидетеля, неговата посока и
скоростта му на движение, като при маневрата не е пропуснал попътно
движещия се от лявата му страна автомобил и поР. това е настъпило
произшествие. Предвид изложеното явно е налице нарушение на цитираната
разпоредба, като е налице пряка причинна връзка между поведението на
жалбоподателя и настъпилото произшествие. Самият жалбоподател не отрича,
а изрично потвърждава, че в момента, в който двата автомобила се изравнили
/неговият и този на свидетеля П./ ускорил и навлязъл в лентата, в която се
движел свидетеля. Очевидно е, че жалбоподателят е извършил маневрата без
да се съобрази с местоположението на другия участник в движението-
свидетеля П., в резултат на което е настъпило ПТП.
Нарушението е извършено от жалбоподател по непредпазливост, при
7
форма на вина самонадеяност. Жалбоподателят е съзнавал, че успоредно с
неговия автомобил в съседната лява пътна лента се движи друг автомобил, че
двата автомобила са изравнени, като въпреки това ускорил скоростта и
предприел отклонение наляво по платното за движение с цел да навлезе в
лявата пътна лента пред автомобила на свидетеля П.. Жалбоподателят е
съзнавал, че с поведението си създава риск от реализиране на ПТП, тъй като
двата автомобила се движели успоредно, а пред автомобила на жалбоподателя
имало и друг автомобил, но е мислел, че ускорявайки скоростта си на
движение ще го предотврати.
Следва да се посочи, че неправилно жалбоподателят счита, че
свидетелят П. има вина за настъпилото ПТП, тъй като не е спазил
необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил. Пряката
причина за реализиране на ПТП е именно поведението на жалбоподателя и
по-конкретно извършването на маневрата по навлизане в пътната лента, в
която се е движел П., пред неговия автомобил без да се съобрази с неговото
местоположение, скорост и посока на движение, като ПТП е настъпило преди
завършване на маневрата. Подаването на мигач от страна на жалбоподателя не
му осигурява предимство при извършване на маневрата, а единствено
уведомява останалите участници в движението за намерението му, без обаче
да отпада задължението му при извършването й да съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Твърдението в жалбата, че вина за ПТП има и водач на лек автомобил
марка „***“ е несъстоятелно и неподкрепено с каквито и да било данни- нито
свидетелят П., нито жалбоподателят изложиха твърдения за участие на такъв
водач в движението и относно негово поведение, относимо към реализираното
ПТП.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач,
който поР. неспазване правилата за предимство, причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното
наказание е във фиксиран размер, поР. което съдът не може да го изменя.
Съдът счита,че процесното нарушение не разкрива белезите на
маловажност, а напротив, същото е с такава степен на обществена опасност,
която оправдава санкционирането на извършителя му. Вследствие
поведението на жалбоподателя е реализирано ПТП, при което са причинени
материални щети, като е съществувал и риск от засягане здравето и живота
както на непосредствените участници в ПТП, така и на останалите участници
в движението. Ето защо наказателното постановление в тази му част е
законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение нарушението на чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП урежда задълженията на
участниците в пътно-транспортно произшествие. Първото от тях, уредено в т.
1 е да спрат и да установят вредите. В зависимост от техния вид законът
8
предписва конкретно поведение на участниците в него. В процесния случай
несъмнено се установи, че след реализиране на ПТП жалбоподателят, като
участник в него, не е изпълнил задължението си да спре и да установи
вредите, а е ускорил скоростта и се е отдалечил, с което е осъществил състава
на вмененото му нарушение. Нарушението е извършено виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че е станал участник в
ПТП /в обясненията си посочва, че е усетил съприкосновението между
автомобилите, като то било в отзад вляво на неговия автомобил/, но въпреки
това не изпълнил задължението си и не спрял, за да установи вредите.
Обсъжданото нарушение също не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушение от същия вид. От показанията на
свидетеля П. и обясненията на жалбоподателя е очевидна липсата на съгласие
между участниците в ПТП, като обстоятелството, че жалбоподателя не е спрял
след ПТП е осуетило установяването на самоличността му на момента, респ.
извършването на проверка от страна на органите на МВР –както
документална, така и относно употребата на алкохол и наркотични вещества
от напусналия местопроизшествието водач.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. За установеното нарушение на
чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП АНО е отмерил административното наказание глоба
в близък до минималния размер, а именно 100 лева, а наказанието „лишаване
от право да управлява МПС” в минимален размер от 1 месец. Съдът намира,
че административни наказания в посочения размер са справедливи и в своята
съвкупност ще способстват за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН и
мотивиране на жалбоподателя занапред да бъде внимателен водач на МПС. С
оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление и в тази му
част се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на СДВР следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер от 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
вида и количеството на извършената от процесуалния представител на
въззиваемата страна дейност, изразяваща се единствено в депозиране на
писмено становище.
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат и сторените в
производството разноски за заплащане на пътни разходи за явяване на
свидетеля И. Панчев в съдебното заседание в размер на 22,26 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН,
СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
009425/02.05.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на основание чл.179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Р. С. Н., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени кумулативно следните административни
наказания: глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Р. С. Н., ЕГН
********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и
по сметка на Софийски районен съд сумата от 22,26 /двадесет и два и 0,26 /
лева, представляваща сторените в съдебното производство пътни разноски за
явяване на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10