Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 1800 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, във връзка с
чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Добрин Петков“ № 5, представлявано от
управителя Н.Ц.Ц., чрез пълномощник адв. В., срещу Решение № 32-176771 от
31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което по Митническа
декларация (МД) с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., за стока, поставена под
режим допускане за свободно обращение, са определени: митническа стойност в
размер на 39 277,79 лв.; вносно митническо задължение в размер на 3 927,78
лв.; данъчна основа по ЗДДС в размер на 43 405,57 лв.; задължение за ДДС в
размер на 8 681,11 лв.; за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и
ДДС общо в размер на 11 416,22 лв., ведно със законните лихви за забава
върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка
с чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се и
присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Подробни
съображения са изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуален
представител юриск. П., счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Допълнителни съображения са изложени в представено по делото становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че на 31.03.2020 г. дружеството-жалбоподател е
декларирало в Митническо бюро Свободна зона Бургас МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020
г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: „УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ
АВТОМОБИЛ-КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА: BMW МОДЕЛ: 328 ТИП: 328; ПЪРВА РЕГ:
01/01/2014 ЦВЯТ:0; Р. ОБЕМ: 2000; Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ ШАСИ: *****************“. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане – US САЩ;
Условие на доставка – FOB – Франко-борд;
Наименование на местонахождението – Бургас; Метод за определяне на стойността –
1-Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); цена на стоката –
1 600,00; Валута – USD; вид на сделката – Outright
purchase/sale (л. 61, л. 72 и сл. от адм. дело
№ 1029/2022 г. на Административен съд - Бургас).
В митническата декларация е отразено, че към нея са приложени:
- [N705]
IMP/0075/01/20 L1 (Фрийлайн –
Коносамент за комбиниран транспорт или доставка от пристанище до пристанище № IMP/0075/01/20
L1 – представен на л. 79 от адм. дело № 1029/2022 г. на
Административен съд – Бургас и в превод на български език на л. 30-32 от
настоящото дело);
-
[1999] ST342147/ТАЛОН (CERTIFICATE
OF TITLE с номер на шаси *******************- Сертификат за
собственост с контролен номер ST342147, ведно с
Декларация за оповестяване на километража и декларация на продавача – л. 78 от
адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас, представен в превод
на български език на л. 33-37 от настоящото дело);
- [N380] 12700/20191204 (фактура за продажба - „BILL OF SALE“ - инвойс № 12700 от 04.12.2019 г. с продавач K & B AUTO SALES INC, 3153-В#1 South 900 W Сан Пиер, ИН 46374 - САЩ и
купувач „ПБ Инвест 2015“ ЕООД на стойност 1 600 долара (л. 76 от адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас,
представена в превод на български език на л. 38-39 от настоящото дело);
- [N380] **********/20200316 (фактура/инвойс № ********** от 16.03.2020 г., издадена от „Фрилайн“ ООД
за организиране на международен транспорт и терминални разходи – л. 77 от адм.
дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас).
На база така декларираните данни е определен размер на митническата
стойност 3 602,07 лв., съответно са определени, взети под отчет и
заплатени мито в размер на 360,21 лв. и ДДС в размер на 832,46 лв. (л. 74 от
адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас).
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 84,
ал. 1, т. 1 от ЗМ, с оглед извършван последващ контрол на митническата
декларация, с писмо рег. № 32-318444/07.10.2021 г. на Началника на МБ Свободна
зона – Бургас от вносителя са изискани документи и писмени обяснения (л. 63-64 от
адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас), в отговор на което с
писмо вх. № 32-413614/20.12.2021 г. дружеството е представило изисканите му
доказателства, като е посочило, че стоката е закупена от дружеството KNB
AUTO SALES INC, 3153-B#1 SOUTH 900 W, SAN PIERRE, IN 46374, USA и за извършената покупка е издадена от дружеството-продавач фактура № 12700/04.12.2019 г. за сумата от
1100 (хиляда и сто) щатски долара (л. 62 от адм. дело № 1029/2022 г. на
Административен съд – Бургас), както и за организирането на транспорта до
пристанище Бургас и терминални разходи е издадена фактура № 41013/16.03.2020 г.
в размер на 2713,64 лв., които фактури са заплатени изцяло и в брой. Посочената
стока – употребяван пътнически автомобил е закупен катастрофирал, с удар в
задната и предната част на автомобила, което е видно от състоянието на
автомобила към момента на пристигането му на пристанище Бургас (л. 58 от адм.
дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас).
В хода на предприетия от административния орган последващ контрол, е
извършена проверка и анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси),
като е установено, че на ел. страница https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388 (л. 65-68 от адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас,
представени в превод на български език на л. 16 и сл. от настоящото дело), е
открита информация за обявена продажна цена на аукцион със статус „SOLD“ за автомобил със същия VIN номер на шаси в
страната на износа в размер на 21 300 USD, която е констатирано, че превишава декларираната пред митническите органи
цена в размер на 1 600
USD при допускане за свободно
обращение.
Във връзка с посочената информация са възникнали основателни съмнения
относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят
към нея при определяне на митническата стойност, в каквато връзка и на
основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ от
вносителя с посоченото по-горе писмо са изискани документи и писмени обяснения,
каквито е установено, че в указания срок са били представени. След тяхната
проверка обаче органът е установил, че не са налице доказателства в подкрепа на
точността на декларираната цена, съгласно приложена Bill of Sale/инвойс № 12700
от 04.12.2019 г. – плащания, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни
предшестващи сделката, доколкото същата не съдържа данни, удостоверяващи
условието на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнени и др. и
същият не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно
митническата стойност. Извършена е проверка на данните в представените
документи към МД, от които е установено следното:
На 09.12.2019 г. е проведен аукцион на сайт https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388, на който автомобил с VIN ******************* Одометър (Odometer) 78955 реални мили, реално е закупен за цена от 21 300 щатски долара,
а продавач е Plymouth
Rock Assurance Corp.
В приложеното към митническата декларация Удостоверение за собственост на
автомобил CERTIFICATE
OF TITLE, издадено в страната на износа е констатирано, че е
описано моторно превозно средство BMW с VIN ********************** Одометър (Odometer) 78955 мили, придобито на 15.11.2019 г. от Plymouth Rock
Assurance Corp. В удостоверението е вписана последваща продажба на „K
& B AUTO SALER“ (само за уточнение въпросният купувач е вписан като „K
& B AUTO SALES“) с посочен одометър 78955 мили. Съгласно поставения стикер Stock
№ 25980751 върху удостоверението, органът е приел, че автомобилът
е продаден на търг на сайта https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388 от Plymouth
Rock Assurance Corp, където е вписан под същия номер. От вписаните в
аукциона и в удостоверението за регистрация Stock № 25980751 и Одометър (Odometer) 78955
мили, е прието, че автомобилът е закупен на аукциона на 09.12.2019 г. от „K
& B AUTO SALER“, а съгласно представения Bill of Sale/инвойс № 12700/ с
дата 04.12.2019 г., продавачът „K & B AUTO SALER“ извършва продажба преди автомобилът да стане негова собственост.
От приложения към митническата декларация Bill of Sale/инвойс № 12700 от
04.12.2019 г., според органа, би следвало да се установи покупко-продажба с
продавач „K & B AUTO SALER“ и купувач „ПБ Инвест 2015“ ЕООД на автомобил
BMW с VIN ********************** за сумата от 1 600 USD. Датата на Bill of Sale/инвойс № 12700 обаче е 04.12.2020 г. и предхожда
датата на установения на ел. страница https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388
аукцион с дата 09.12.2019 г., съответно със същия се продава вещ, която към
момента на сключването на Bill of Sale/инвойс № 12700/ не е била собственост на
продавача „K & B AUTO SALER“. Констатирано е, че деклараторът не е
представил доказателства за извършени плащания, кореспонденция или други
документи, относими към сключването на сделката.
С писмо рег. № 32-413614/20.12.2021 г. управителят на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД
Н.Ц. е предоставил писмени обяснения и е приложил документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност. В писмените обяснения е установено, че лицето
посочва, че автомобилът е закупен от дружеството „KNB AUTO SALES INC“ (като тук също следва да се посочи, че наименованието на това дружество е
„K
& B AUTO SALES“), като за извършената покупка
дружеството е издало фактура № 12700/04.12.2019 г. на стойност 1 100
щатски долара, която е заплатена изцяло в брой. Фактура № 12700/04.12.2019
г. е приложена към писмото и е заверена собственоръчно „Вярно с оригинала“ от
лицето. В подкрепа на декларираната митническа стойност е прието, че е предоставена
противоречива информация – документ Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 100 USD,
който във всяко отношение съвпада с представения Bill of Sale/инвойс № 12700/
за 1 600 USD при декларирането на автомобила с МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020
г. (погрешно посочена като такава от 2021 г.), но се различа по стойност
значително. С оглед на така установеното, митническите органи са приели, че не
са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена и липсват
доказателства за извършени плащания към продавача. Описаните обстоятелства са
подложили на съмнение, че декларираната договорна стойност, представлява
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ, с цел местоназначение митническата територия на Съюза,
посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Във връзка с
установеното е прието, че деклараторът е следвало да декларира действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза. Действително платената или
подлежаща на плащане цена е посочено, че представлява общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните
стоки и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки, поради което е прието, че същата
следва да бъде коригирана при необходимост с елементите, които се добавят на
основание чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
С оглед на така установеното, е прието от административния орган, че
продажната цена в размер на 21 300 USD, е установената действително
платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на
новата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
С писмо рег. № 32-136809/27.04.2022 г. дружеството е уведомено по смисъла
на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., че предстои издаване на решение
на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на
митническата стойност на стоката по МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г. (л.
51-56 от адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас), връчено на
дружеството на 29.04.2022 г. (л. 57 от адм. дело № 1029/2022 г. на
Административен съд – Бургас), като в предоставения 30-дневен срок с писмо вх.
№ 32-175647/31.05.2022 г. (изпратено на 30.05.2022 г., съгласно Товарителница №
5300390881933 на л. 24 от адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд –
Бургас) „ПД Инвест 2015“ ЕООД е изразило несъгласие с определянето на нов
размер на митническа стойност. Мотивирано е, че дружеството е закупило
посочената стока от K & B AUTO SALES INC, дружество със седалище на територията на САЩ и за извършената покупка от
дружеството-продавач е издадена фактура
№ 12700/04.12.2019 г. за сумата от 1 600 (хиляда и шестстотин) щатски
долара. Автомобилът е закупен катастрофирал. Дори и да се приеме, че
първоначално дружеството е закупило този автомобил от аукцион или друг подавач
на територията на САЩ, то тази предхождаща сделка, според вносителя, няма нищо
общо с осъществената такава между „ПБ Инвест 2015“ ЕООД и продавача K
& B AUTO SALES INC. Пазарът на стари автомобили е свободен пазар, договорки
между продавач и купувач са свободни и са ограничени единствено и само от
обстоятелствата да не противоречат на законоустановените правила. Посочва се
още, че е недопустимо ответният административен орган да основава решенията си във
връзка с обмитяването на акцизни стоки на базата на информация, която е налична
в интернет пространството със свободен достъп, още повече, като ползва сайтове
със съмнения относно тяхната легитимност и достоверност на съдържанието,
какъвто безспорно е и посоченият в писмото сайт. И не на последно място се
посочва, че със Заповед № ЗТД-3000-18/32-7460 от 10.01.2022 г. на Директора на
ТД Митница Пловдив е възложено извършването на проверка в рамките на последващ
контрол, в хода на която, в отговор на отправено искане за представяне на
документи и писмени обяснения, дружеството-жалбоподател е представило цялата
налична документация в оригинал по отношение на покупката на въпросния лек
автомобил, която може да бъде изискана от ТД Митница Пловдив. В тази връзка и
се прави искане за спиране на производството по издаване на решение за
определяне на нов размер на митническата стойност по МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020
г. до приключване на производството, което е възложено с цитираната по-горе
заповед (л. 48-50 от адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас).
С изготвена Докладна записка рег. № 32-175298/31.05.2022 г. от Ваня
Скодрова, гл. инспектор МБ „Свободна зона Бургас“, в която е преповторено
съдържание на изпратеното до дружеството-вносител съобщение и като е
констатирано, че в определения срок от „ПБ Инвест 2015“ ЕООД не е изразено
становище в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока по процесната
митническа декларация, е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да издаде
решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на
стоката, поставена под режим на допускане за свободно обращение (л. 41-47 от
адм. дело № 1029/2022 г. на Административен съд – Бургас).
След запознаване с докладната записка и посочените в нея документи, административният орган е издал оспореното в
настоящото производство решение.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е прието
заключение по ССЕ, вещото лице по която, след запознаване с наличните по делото
документи и допълнително представени счетоводни записвания по сметка 401
Доставчици е установило, че с ЕАД № 20BG001008018967R6/31.03.2020 г. е
декларирана за режим допускане за свободно обращение стока - употребяван
пътнически автомобил – катастрофирал, марка БМВ 328, с посочена цена на стоката
1 600 щатски долара. Констатирано е, че по преписката са приложени копия
на фактура № 12700/04.12.2019 г. веднъж на стойност 1 100 щатски долара и
веднъж на стойност 1 600 щатски долара, поради което експертизата не дава
еднозначен отговор на въпроса налице ли е съответствие между
договорната/фактурна цена за стоките и декларираната стойност по процесната
митническа декларация. Установено е на следващо място, че при извършения
преглед на сметка 401 Доставчици аналитична партида 67 K & B AUTO
SALES INS, фактура № 12700/04.12.2019 г. е осчетоводена на дата
01.11.2020 г., като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 304
Стоки, аналитична партида 254 марка БМВ модел 238 на стойност 1 100
щатски долара. Фактурата е платена изцяло в брой на същата дата, като са взети
следните операции: Дебит сметка 401 аналитична партида 67 K
& B AUTO SALES INS на Кредит сметка 501 Каса в лева – 1 100 щатски
долара. Допълнително в о.с.з. вещото лице уточнява, че по делото са налице две
фактури – едната на стойност 1 600 долара, която е декларирана и обмитена
с митническата декларация, а другата на стойност 1 100 долара, която е
счетоводно отразена. В този смисъл посочва, че цената, на която е обмитена
стоката, не съответства на заведената в счетоводството. Според вещото лице,
дори при условие, че фактурата е била платена по банков път, за което има
приложени по делото доказателства за преведени средства от собственика,
счетоводно е отразено в брой, тъй като управителят може да е платил от негова
лична сметка, но няма документ за РКО за излезли пари от касата. Фактурата е
отразена една година по-късно – издадена е през месец декември 2019 г., а е
осчетоводена през месец ноември 2020 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при необходимост при разглеждане
на спора по същество.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата
компетентност и е спазена изискуемата от закона форма. Това обаче не е в
състояние да санира допуснатите съществени процесуални нарушения и направените
въз основа на неточните фактически констатации неправилни изводи относно
приложението на материалния закон.
Спор по установените факти не се формира между страните.
Спорът е правен и е за това, дали са налице основанията за неприемане на
декларираната договорна стойност, т.е. налице ли са „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и при положителен отговор
на този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във
връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата
стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката.
Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на
митническия орган мотиви, в настоящия спор е необходимо на първо място да се
провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка
за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на
митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
(т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft).
В тази връзка следва да бъде съобразено, че правната уредба на Европейския съюз
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui
& Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston
Schul, С-354/09).
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки. Или иначе казано, митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20). А когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва
по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в
чл. 74, § 2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата
стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно
от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се
прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора
да представи допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 (Регламента за изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14, § 2 от Регламента
за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В
такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест
на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да
обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии за
определяне на митническата стойност, са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква
а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл. 141, § 2 от Регламента
за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики
в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1,
§ 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Така, „идентични стоки“ означава
- в рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съответно „сходни стоки“
означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70,
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на
основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които
подлежат на доказване във всеки конкретен случай.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е
договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на
чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140,
§ 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения в този случай лежи
върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната
митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140,
§ 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, §
7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за
изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност.
Съгласно правилото на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай административният орган е определил различна от
декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал от една страна на
справка от база данни, поддържана от трето лице – https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388,
без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да
подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален
документ, т.е. на такъв, издаден от орган на власт или друг, упълномощен с
правомощието орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя
тези данни. При това положение настоящият съдебен състав намира, че ползваната
от митническите органи справка има характер на частен документ, чиято
доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен
материал. При това положение напълно необосновано митническите органи са
заменили посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в
справката от трето лице - https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388. Подобен
подход, основан единствено на съпоставка между данните от интернет и издадения
от предходния собственик сертификат за стоката, не обосновава по никакъв начин
заявената от административния орган нова митническа стойност на стоката. В този
аспект изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е ясно и не може
да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено
тази стойност, която действително е платена или е подлежаща на плащане като
цена на стоките при продажбата. Служебно набавената в хода на проверката
справка не съдържа данни, които да сочат, че оспорващият като купувач е
участвал в проведения аукцион и е заплатил или е трябвало да заплати именно
сумата от 21 300 USD. При това положение съждението на митническите органи, че
това е договорната цена на стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и
отречената продажна цена по представената фактура. Иначе казано, при липсата на
съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията
на продажбата, договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата
на внесената стока, подходът на митническия орган за определяне на нова
митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се явява
незаконосъобразен.
Не така стои въпросът обаче със следващото посочено като основание от
административния орган да не приеме декларираната от вносителя цена, а именно
предоставената противоречива информация - документ Bill of Sale/инвойс № 12700/
за 1 100 USD, който във всяко отношение съвпада с представения Bill of
Sale/инвойс № 12700/ за 1 600 USD при декларирането на автомобила с МД с
MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., но се различа по стойност значително. В
този случай следва да се приеме, че съмненията на митническите органи са
основателни и те не са отпаднали, доколкото нито в хода на административното,
нито в хода на настоящото съдебно производство, вносителят е представил
доказателства, от които по безспорен начин да се установи стойността на
поставената за свободно обращение стока – дали е в размер на 1 600 USD,
колкото е посочено в митническата декларация или в размер на 1 100 USD,
колкото е осчетоводена. Това от своя страна изключва и необходимостта от
обсъждане на останалите събрани в хода на съдебното производство доказателства,
в т.ч. заключението по ССЕ.
Липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна
стойност на стоката обаче, е следвало да бъде преодоляна от административния
орган чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., чрез извършване на съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват.
След като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на
стоката, са дължали и необходимата грижа, за да установят действителната, респ.
справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на
базата на предположения. На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразено с възможностите му (арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52). Зачитането
на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който принцип
следва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (така Решение от 18
декември 2018 г., Soprop, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36).
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати
на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно
елементите, на които административният орган възнамерява да обоснове своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата,
на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка
на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение (в този смисъл Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по
обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49).
В случая обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със съобщението
по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вносителят да е бил уведомен, че
предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение
по митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като
органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема
за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната
митническа стойност. Срещу това обстоятелство е подадено нарочно възражение,
което дори не е обсъдено от органа, в т.ч. липсва произнасяне и по направеното
в него искане за спиране на производството до приключване на друго такова,
стартирало със заповед на Директора на ТД Митница Пловдив, в хода на което
дружеството-жалбоподател е представило всички налични документи, касаещи
извършения внос на употребяван автомобил, в оригинал и е било в невъзможност да
ги представи в това производство, и в
резултат е издал административен акт в условията на неизяснена фактическа
обстановка. Това е така, защото дори и данните от въпросния сайт да могат да
послужат за обосноваване на съмненията на митническите органи, то за последните
не е налице нормативно установено задължение да определят нова митническа
стойност, която е равна на цената, посочена в сайта. При обосновани съмнения
митническите органи, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение могат
само да приемат, че митническата стойност на стоките, не може да се определи
съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да я определят, като
приложат последователно букви от а) до г) от параграф 2 (на чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г.), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките, което в конкретния случай се
установи, че не е сторено, поради което и митническата стойност в размер на 39 277,79
лв. се явява незаконосъобразно определена. А с оглед незаконосъобразното
определяне на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно
определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва
за забава.
Ето защо и по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение на Директора на ТД Митница Бургас, е неправилно, като
постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.
При посочения изход на спора, на дружеството-жалбоподател се дължат
извършените разноски по производството. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева,
възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева. Възнаграждението за един адвокат,
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията ДВ, бр. 68 от 2020 г.) е в
размер на 872,49 лева, а съгласно сега действащата редакция – 1 427,46
лева. При това положение, настоящият състав преценява възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно, с оглед фактическата и
правна сложност на спора и осъществения обем на предоставена процесуална защита.
Или, на жалбоподателя се следват разноски в общ размер на 1 500 лева, съгласно
представения списък.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-176771 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция Митници с адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47 да заплати на „ПБ
Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Добрин Петков“ № 5, представлявано от управителя Н.Ц.Ц. сумата в
размер на общо 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: