Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 193
гр.Свищов, 13.08.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 26.07.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1162 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2,
пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът О.С. представлявана от Кмета Генчо
Генчев, твърди, че в РС Свищов било образувано ч.гр.д. № 861/2018г. по описа на
съда по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК срещу ответника С.К. за неизплатена парична сума за наем на общински
имот, който длъжникът ползва. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди, че на 11.11.20105г. между ищеца
и ответника на основание Заповед за настаняване №53/05.10.992г. на Кмета на О.С.
бил сключен договор за наем №94-Д-559/11.11.2005г., по силата на който Общината
е предоставила на ответника за временно и безвъзмездно ползване общинско
жилище, находящо на ул.“*Уговорената месечна цена била 32,03лева, а
впоследствие изменена на 81,12 лева. Същата, съгласно чл.3, ал.3 от Договора,
следвало да се заплаща до 25-то число на текущия месец. Договорът бил сключен
като безсрочен. Твърди, че от началото на действие на договора ответникът е
ползвал процесния имот. Към 14.08.2018г. – дата на подаване на заявлението в
съда, той дължал на ищеца сумата от 2595, 84 лева незаплатен наем за периода от
м. декември 2015г. до август 2018г. включително. Договорът не е прекратен, но липсва
плащане от страна на ответника. Твърди, че от 26-то число ответникът изпада в
забава (освен когато падежът е в неприсъствен ден – тогава забавата настъпва в
първия присъствен ден). Твърди, че ответникът дължи законната лихва върху всяка
дължима сума. В случая тя е 268,27 лева за периода до 13.08.2018г., както и
законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на задължението.
Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск, като признае за установено по отношение на ищеца, че
ответника му дължи сумата от 2595,84 лева, представляваща дължима и неплатена
наемна цена за наем на общинско жилище за периода от м. декември 2015г. до м.
август 2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 268,27 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника. Признава иска
по основание, но го оспорва по размер. Твърди, че след направена справка в
Отдел „Общинска собственост“ на О.С. установил, че ответникът на 03.05.2019г. е
привел по банковата сметка на общината сумата от 2352,48 лева, с което частично
е погасил задължението си. С тези си действия същият е признал задължението си
и е демонстрирал волята си да ползва общинското жилище.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, прави уточнение, че
претендираната сума е за периода от м. декември 2015г. до м. юли 2018г.,
включително, прави отказ от иска за сумата в размер на 2620,75 лева, като моли
съда да постанови решение в полза на дружеството ищец за остатъка от сумата от
243,36 лева. Претендира разноски в размер на 329, 80лв., направени в
заповедното и исковото производство.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява, представлява се от назначения особен представител ад. Ц.Д.
от ВТАК. Моли исковата претенция да бъде уважена до размера на претенцията след
отказа от иска. Прави възражение за прекомерност на разноските, като същите
следва да бъдат съобразени с отхвърляната част от иска.
С определение от открито съдебно
заседание, проведено на 26.07.2019 г. на основание чл. 233 от ГПК е прекратено
съдебното производство по гр. дело № 1162/2019 г. по описа на РС-Свищов в
частта за признаване на установено съществуването на вземането за сумата от 2620,75
лева, представляваща дължима главница и мораторна лихва по договор за наем на
общинско жилище, поради отказ от иска от ищеца, обективиран в молба с вх. №
4476/19.07.2019 г.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, прие за установено следното от
фактическа и от правна страна:
На 14.08.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника С.А.К., във връзка с което е образувано ч.гр.д.
№ 861/2018г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 516/15.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2595,84 лв. (
две хиляди петстотин деветдесет и пет лв. и 84 ст.)-главница, с 268,27 лв.
(двеста шестдесет и осем лв. и 27 ст.) – мораторна лихва от 25.12.2015г. до
13.08.2018г., както и законната лихва от 14.08.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата 57,28 лв. –
направени по делото разноски. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок
предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Видно от Заповед № 53 от
05.10.1992г. на Началник служба жилищно настаняване при О.С. ответникът и членовете на семейството му от 3-ма
души били настанени в жилище в гр.
Свищов, ул. ** -двустаен апартамент, собственост на О.С. като наематели, за
определен срок. Видно от разписката, заповедта е получена на същата дата от
ответника.
Приложен
по делото е договор за наем № 94-Д-559/11.11.2005г. от 12.10.2005г., сключен между О.С. като
наемодател и ответника, като наемател с
предмет: наемодателят отдава под наем на наемателя следния общински недвижим
имот: барака 59 кв..м. общо полезна площ, находящ се на адрес в гр. Свищов, ул.
**. В чл. 3, ал. 1 от договора, страните
по него постигнали съгласие, че месечния наем е в размер на 32,03 лева. В чл. 3,
ал. 2 от договора постигнали съгласие, че месечния наем се променя автоматично
при промяна на минималната месечна работна заплата за страната, а в ал. 3 било уговорено, че наемателят е длъжен
до 25-то число на текущия месец, а ако това е неработен ден, най-късно до
следващия го работен ден да заплати дължимата за месеца наемна цена на наемодателя. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, същия „се
сключва за срок …., считано от …. и
влиза в сила от датата на приемане на общинското жилище от наемателя с
подписване на приемно-предавателния протокол“. Според чл. 6 ал. 2 от договора,
ако през последния месец преди изтичане на срока по договора, нито една от
страните по него писмено не възрази, срокът на договора се счита за автоматично
удължен с още една година. Съгласно чл. 8 от договора, при несвоевременно
плащане от страна на наемателя, наемодателя има право на неустойка за забава в
посочен размер в договора. В чл. 7 от договора било уговорено задължението на
наемодателя да предостави на наемателя описания в чл. 1, ал. 1 от договора
общински жилищен имот, като за предаването се състави приемно – предавателен
протокол, който се подписва от двете страни.
Видно от представената фактура
№83504/03.05.2019г. на О.С. на същата дата ответника е заплатил сумата от
2353,48лв, с което частично погасил задължението си по главница от м. декември
2015г. до м.април 2018г., ведно със законната лихва.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
който иск е допустим доколкото е подаден в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разгледан по същество същия иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно и страните
не спорят за това, че ответника е наемател на общинско жилище. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 наемателят е длъжен до 25-то число на текущия
месец, а ако това е неработен ден, най-късно до следващия го работен ден да
заплати дължимата за месеца наемна цена на наемодателя. Не е спорно между
страните и че наемателят не е заплащал месечните наеми за периода от м.
декември 2015г. до м.юли 2018г., предвид ангажираните по делото доказателства за
погасяване на вземането на ищеца за сумата в размер на 2 352,48 лева от
ответника след завеждане на исковата молба. По този начин ответника признава
иска.
С оглед на обстоятелството, че
искът бе прекратен за сумата от 2620,75 лева, то ответника дължи останалата претендирана в заповедното
производство сума в размер на 243,36 лева, представляваща незаплатени от него
наеми за периода м. май 2018г.- м.юли 2018г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени, направените от ищеца разноски в заповедното
в производство в размер на 57,28 лева за държавна такса, както и сумата в
размер на 57.28 лева за държавна такса и 215,24 лева за особен представител
по настоящото производство, тъй като с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото. В този
смисъл доколкото по делото липсват доказателства ищецът да е направил разноски за
адвокатско възнаграждение, възражението направено от особения представител за
прекомерност на разноските се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.К. с ЕГН **********, с адрес ***
, че дължи на О.С. ***, представлявана от Г.Б.Г. - кмет, СУМАТА в размер
на 243,36 лева, представляваща незаплатени от него наеми за периода м. май
2018г.- м.юли 2018г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2018 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №516 от 15.08.2018г. по ч. гр. дело № 681/2018г. по описа на Районен
съд град Свищов.
ОСЪЖДА на С.А.К. с
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на О.С. ***, представлявана от Г.Б.Г. - кмет, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
СУМАТА от 329,80 лева (триста двадесет и девет лева и 80ст.) -направени разходи
в заповедното производство и исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: