Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на пети юни през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13327 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 450503 от 13.07.2018 г. постановено по гр.д. №
89615/2017 г. на СРС, 157 състав, e признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И.Й.Д. и Т.А.Д.
дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 от ЗЕ - сумата от 4993,78 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за имот - апартамент № 125, находящ се в гр. София, ж.к.******за
периода 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
14.09.2017 г. до плащането, както и сумата 56,07 лв. - такса за дялово
разпределение за периода м.09.2014 г. - м.04.2016 г., на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата 11.16 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2014 г. - 11.09.2017 г. като са отхвърлени
исковете за главница за топлинна енергия за сумата над 4993.78 лв. до пълния
предявен размер от 7297,47 лв. и за периода 01.05.2013 г. - 31.08.2014 г., за дялово
разпределение за сумата над 56.07 лв. до пълния предявен размер от 82,59 лв. и
за периода 01.05.2013 г. - 31.08.2014 г., за лихви за забава върху главницата за дялово
разпределениеа над 11.16 лв. до пълния предявен размер от 19,60 лв., и за
сумата 1447,96 лв. за лихва
за забава върху цената за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2014г.-11.09.2017 г. С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил двамата ответници да
заплатят на ищеца на
основание чл.78, ал.З ГПК 256,83 лв. - разноски по компенсация за исковото и
заповедно производство.
Решението е постановено при участието на „Т.с.”
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Това
решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, в частите,
в които исковете му срещу ответниците са били отхвърлени и за разноските като
последица от това. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Конкретно се оплаква, че СРС не е дал указания с
определението си по чл.140 от ГПК, че ищецът не сочи доказателства за датата на
публикуване на фактурите, а ответникът нямал оспорвания в тази насока. Сочи и
нарушение на материалния закон- чл.71, ал.2 от Таредбата за топлоснабдяването,
и чл.32, ал.1 от ОУ относно срока за плащане и изискуемостта н авземанията за
цената на ТЕкато счита, че сумите по фактурата за м.07.2014 г. ставала
изискуема едва м.09.2014 г. , а сумата по фактурата от 31.07.20-14 г. била
дължима на 15.09.2014 г. и не бил апогасена по давност. Моли да се отмени
решението и исковете да се уважат, прави и искане за разноски.
Ответниците И.Й.Д. и Т.А.Д. чрез пълномощника си адв.н.В., оспорват жалбата с
писмен отговор с възраженията, черешението в обжалваните части не страда от
сочените с жалбата пороци. Излагат се доводи, че още с отговора на исковата
молба ответниците са направили възражение за погасяване на вземанията по
давност, което СРС е съобразил, както и че сумата фактурата от 31.07.2014 г.
става изискуема след 1 месец, а не след
45 дни, съгласно чл.33, ал.2 от приложимите къмв исковия период ОУ , одобрени
през 2014 г., а срокът от 45 дни бил предвиден в последващите ОУ, одобрени на
27.06.2016 г., но неприложими в случая за исковия период до 30.04.2016 г.
Твърдят да са оспорили в цялост исковите суми с отговора на исковата молба,
както и че СРС няма задължение да указва на ищеца какви точно доказателства да
представя.. Молят жалбата да не се уважава, претендират разноски за
адв.възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваната част-допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която
предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са били уважени срещу
ответниците за дължимчост от тях собидарно на суми, решението на СРС като
необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка за допустимост и
правилност.
При произнасянето си по правилността
на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
На основание
чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по спора
съществува облигазционна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при договор
при Общи условия, обвързващи ответниците като съсобственици-съпрузи на жилище в
топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за дължимост от тях на суми за цена
на ТЕ в размер на 4993,78 лв. за периода 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до плащането,на сумата 56,07 лв.
- такса за дялово разпределение за периода м.09.2014 г. - м.04.2016 г., и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД и сумата 11.16 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 11.09.2017 г.
За да отхвърли
частично исковете за главница за цена на ТЕ, за дялово разпределение за лихва
върху сумата за дялово разпределение и изцяло за лихви за забава върху сумата
на цена на ТЕ, първоинстнационният съд е приел, че всички вземания за главници
и лихви, които са станали изискуеми 3 години преди 14.09.2017 г., са погасени
по давност, Или приел е, че вземанията за доставена ТЕ и за дялово
разпределение до м.08.2014 г. вкл., са погасени по давност, като с погасяването
на част от тези главни вземанията се погасяват и лихвите за забава, дължими по
отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение на които
тригодишната давност не е изтекла, съгласно чл. 119 от ЗЗД. По отношение на
вземанията, възнигнали след 01.09.2014 г. до края на исковия период 30.04.2016
г., пръовинстанционният съд е приел, съгласно чл.32, ал.2, вр. чл. чл.ЗЗ, ал.1
от ОУ / действащи през периода 01.08.2014г. до 30.04.2016 г. /, че длъжникът
изпада в забава, вкл. и в случая за сумите по общата фактура за потребено
количество на база изравнителни сметки, за посочения по - горе период, след
изтичане на 30 дни от публикуване на кредитното известие на интернет страницата
на дружеството.И доколкото по делото не
са ангажирани доказателства от ищеца, който носи тежестта, дали и кога е публикувал
фактурите, имащо характер на покана, съдът е приел, че ответникът не е в забава
преди връчване на заповедта за изпълнение и искът за лихва върху главницата,
която не е погасена по давност, също е неоснователен.
Тези
фактически констатации и правни изводи въззивният съд , при съвкупна преценка
на същите доказателства, намира за правилни, и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в обжалваните части, като
ги споделя като свои, без да е нуждо да ги повтаря подборно.
В
допълнение и по повод оплакванията с жалбата, въззивният съд излага следното:
Предвид своевременно направеното от товтенциите възражение за погасяване по
давност, се счита погасени с кратката 3 годищшна давност всички вземания за
главници, станали изискуеми до 14.09.2014 г. , или това са вземанията за
главници, възникнали до 31.08.2014 г.
По
отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ, консумирана до 31.1.2014 г. се прилагат
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а
по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия,
консумирана след 31.1.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.3.2014 г. Съдържанието на
тези ОУ е служебно известно на съда. Съгласно чл.32, ал.2 от тези ОУ, в сила от
м.02.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. От анализа на посочените
разпоредби на Общите условия следва, че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно
чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение
на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.Ищецът
не е доказало делото дали и кога е публикувал фактурите за ТЕ за исковия период
и до м.08.2014 г., следователно
вземанията за лихвите върху главниците за тези месеци се явяват недължими и за
тях искът за лихви също следва да се отхвърли, дори и за тях да не е изтекла
погасителната давност от 3 год. към датата а подаване на заявлението по чл.410
от ГПК на 15.09.2017 г. При липсата на заявени с въззивната жалбла искания за
събиране на нови доказателства от въззивния съд-такива за датата на публикуване
на фактурите, оплакването за процесуални нарушения при разпеределянето на
доказателствената тежест само по себе си не води до обратен извод за дължимост
на сумите.
По
отношение на исковете за сумите за дялово разпределение и лихви върху тях, с
въззивната жалбла няма конкретни оплаквания, същата в тази част е бланкета, при
което, и след като не се установи нарушение на императивни материално правни
норми при служебната проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема, че
решението в тези части е правилно и препраща към мотивите му съгласно чл.272 от ГПК.
Поради съвпадане крайния решаващ извод
на двете съдебни инстанции за неоснователност на отхвърлените исковете,
решението на СРС в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и относно
разноските, определени според изхода на спора .
По разноските за въззивната
инстанция: Разноски
на въззивника-ищец не се дължат предви изхода на спора.Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, ответниците имат право на разноски за адвокатско
възнагарждение. Всеки от двамата ответници е заплатил по 300 лв.
адв.възнаграждение общо 600 лв., но доколкото отговорността им е солидарна,
защитата им е обща и за общи факти, то въззивнитя съд намира, че следва и да
обедини платеното от тях възнаграждение от 600 лв. и да го разглежда като общо
такова за защита на двамата. Предвид възражението на ищеца за прекомерност, и
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, и обжалваемия интерес
/ 3786,61лв./, минималното адв. възнаграждение възлиза на 495 лв., следователно
се определя такова в размер на 495 лв., предвид липсата н афактичедска иправна
сложнос на спора пред СГС, дължимо за
възстановяване от ищеца на ответниците- на всеки по 247,50лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450503 от 13.07.2018 г. постановено по
гр.д. № 89615/2017 г. на СРС, 157 състав,
в обжалваните части, в които са били отхвърлени предявените искове, вкл.
и в часттите за разноските.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на И.Й.Д., ЕГН ********** и Т.А.Д., ЕГН **********,
и двамата с адрес гр. София, ж.к.******ап.********* лв. на всеки за разноски
за въззивната инстанция,
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.