Решение по дело №1720/2008 на Районен съд - Русе

                                      Р  Е   Ш   Е   Н  И  Е

                                                   № 1246

                                         гр. Русе , 08.07.2010 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:

                                                                Председател : Виржиния Караджова

 

при секретаря В.Ж. 

в присъствието на прокурора …………………………….

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 1720 по описа за 2008 г. , за да се произнесе , взе предвид следното :

         Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ал.3 от ЗС , чл.59 и чл.86 от ЗЗД .

Ищецът С.Д.К. твърди , че е собственик по наследство и реституция на ПИ № 674 в кв.73 по плана на гр.Русе по  ул.Александровска № 49 – имот , представляващ бивш вход към етажите на сградата , преустроен в търговски обект и трите етажа над партера , заедно с 2/3 ид.ч. от цялото дворно място и пералня зад сградата . Сочи , че правата му по отношение на тази недвижимост съгласно Решение № 73 от 05.04.1995 г. по гр.д.№ 3390/1993 г. по описа на РРС са в обем 1/3 ид.част. Твърди , че с нот.акт № 94 т.VІІІ от 06.04.2001 г. ответникът А.К. закупил магазин № 1 в западната част на партера на сградата в имота . Без строително разрешение през 2002 г. той пробил общата стена на обекта си с реституирания на ищеца имот , като  присъединил непринадлежащи му части от последния – от бившия вход на х-л ” Сплендид ” , както и от пералнята на две нива с обща застроена площ от 48 кв.м, които ползвал без основание в качеството си на ЕТ ” А.К. ” . Впоследствие ответникът придобил с нот.акт № 188 т.І от 31.01.2002 г. по дарение от друга съсобственица 4/12 ид.части от реституирания им имот и продължил да ползва като ЕТ присъединената към магазина си част .

Твърди се , че бившият проход на сградата също  е обособен в търговски обект от 22 кв.м . Ищецът сочи , че от 01.08.2003 г. до 29.02.2008 г. този магазин е отдаван под наем от А.К. , последователно на ЕТ “Нора” и след това на ЕТ “Д.С.” . Няма предадени суми на съсобственика за ползването на недвижимостта . За това помещение ищецът претендира да му се заплати общо сумата от 12 100 лв., от която частично 1 250 лв. , както и лихва за забава за същото време в размер на 1 250 лв. , частично предявена от общ размер на 7 106 лева .

Твърди се , че за периода 01.03.2003 г. – 28.02.2007 г. другите процесни площи заедно с магазин № 1 са ползвани от ЕТ “А.К.”, а след това от физическото лице А.К. . Претендира се сумата от 22 590 лв., от която частично 3 200 лв., представляваща сумата, с която се е обогатил ЕТ, ползвайки без основание чужд имот , заедно с  лихва за същото време в размер на 1 250 лв., частично от общ размер на 11 736 лв. За периода 01.03.2007 г. – 29.02.2008 г. спрямо А.К. като физическо лице се претиндира сума в размер на 1 250 лв., частично от обща стойност  2 948,40 лв., представляваща припадащата се на ищеца част от събирания от съсобственика наем от ЕТ “Мини” и “Вива аксесори” ЕООД , съобразен с действително получения пазарен наем за ползването на тези площи , с лихва за същото време на стойност от 100 лв. , частично предявена от общ размер на 389 лв. , със законната лихва върху главниците от завеждане на делото . Търсят се разноски за производството .

Ответниците оспорват предявените искове . Претендират се разноски по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното:

Ищецът е представил доказателства ( л.44-46 , л.81,82,л.114-118 , 120 , 246-250 ) относно правото си на собственост по наследство и реституция върху ПИ № 674 в кв.73 по плана на гр.Русе по  ул.Александровска № 49 , сега съставляващ поземлен имот с идентификатор 63427.2.674 ( л.42 ) , заедно с двата етажа над партерния от намиращата се там триетажна масивна постройка , застроена на 170 кв.м , с 2/3 ид.части от общите части на сградата, мазите и таванските помещения . Тази недвижимост е допусната до делба между съсобствениците с влязло в сила Решение № 73 от 05.04.1995 г. по гр.дело № 3390 / 1993 г. по описа на РРС . Правата на С.К. по отношение на тази недвижимост са определени на 4/12 ид.части .  Производството по делбата не е приключило ( л.138 ) .  

С нот.акт № 66 т. І д.№ 41 / 31.01.2002 г. на Нотариус рег. № 217 на НтК , с вх.рег. № 881 от същата дата на СВ – РРС , една от съсобствениците в имота – И.Б.Л.-С., е дарила своите 4/12 ид.части от вещта на А.И.К. . Позоваването на ищеца във връзка с тази сделка на нищожни нотариални действие не е достатъчно конкретизирано , нито пък може да се прави във формата на възражение . В противоречие с отразеното по нотариалния акт е твърдението на ищеца , че дарителката не е била представлявана надлежно .

С нот.акт № 55 т.V д.№ 244 / 06.04.2001 г. на Нотариус рег. № 217 на НтК , с вх.рег. № 3936 от същата дата на СВ – РРС , И.Б.Л.-С.продала на А.И.К. магазин № 1 със складово помещение в дъното , целият със застроена площ от 63 кв.м , находящ се в партера на масивна триетажна сграда по ул. Александровска № 49 в гр. Русе , при граници и съседи : ул.Александровска , магазин № 2 на Н.Б.Ч. , козметичен салон и пералня , заедно с 9,40 % ид.части от общите части на сградата и от дворното място , цялото с площ от 405 кв.м , представляващо по скица имот пл.№ 674 в кв.73 по плана на града . Пред нотариуса продавачката е представила и Договор за доброволна делба на съсобствени магазини от 25.05.1992 г. ( л.74 ) . Видно от този документ , Иванка Б. Лазарова – Саки е получила в дял процесния магазин № 1 . В договора обектът е индивидуализиран така , както е описан по нотариален акт . Приложен е чертеж на магазините , предмет на делбата ( л.75 ) , одобрен от Община – Русе на 18.03.1992 г. Относно състоянието на обекта към момента на продажбата сведения изнася св. Ив.И. . Същият установява , че магазинът освен с търговската си част , разполагал и със склад . Имало и още едно помещение с изглед към вътрешния двор . От магазина се стигало до тази стая по няколко стъпала . 

По делото не се спори , че наличният проход в сградата , с площ от 22 кв.м , е бил обособен в самостоятелен магазин през 2001 г. В тази връзка са представени доказателства на л.14 и 15 .

Този магазин е отдаван под наем от А.И.К. на ЕТ “Н. - Е.М.” с договор от 28.07.2003 г. , в сила от 01.08.2003 г. , сключен за срок от две години при месечна наемна цена от 30 лв. За предходен период лицето е било в наемно правоотношение с ищеца . Договорената между тях наемна цена е в по-висок размер .

За времето 01.04.2007 г. – 31.03.2010 г. обектът е отдаден под наем на Д.С.С. . В тази връзка е представен договор от 12.03.2007 г. Наемната цена отново е определена на 30 лева . ( л.126 ) .  Св.Д.С. установява , че когато той наел магазина , състоянието му било много лошо . Наложило се да направи значителни ремонти . Поставил и нова дограма . Извършените от него разходи във връзка с ремонта , били съобразени при определяне на наема . Свидетелят сочи , че всичко било направено със съгласие на наемодателя .   

Ответникът признава , че през заявения по исковата молба период еднолично е получавал наемите от този обект .

Магазин № 1 с площ от 63 кв.м е отдаден под наем от собственика му на 01.06.2007 г. , като срокът за ползване на обекта е определен до 01.06.2010 г. ( л.97-100) .

Назначената по делото строителна експертиза , след запознаване с представените по делото доказателства и след извършен оглед на място , се е произнесла , че полезната площ на магазин № 1 е 43,33 кв.м . От него през отвор в зида и по четири стъпала се влиза в помещение № 2 – склад към магазина ( съгласно означението на схемата на л.210 ) . Неговата полезна площ е 10,57 кв.м . Посочено е , че това помещение е присъединено от пералнята , намираща се в същото дворно място , чрез преграждане със зид по линията АВ . По делото няма данни кога е станало това . На чертежа на л.75 от дело този обект е с площ от 53 кв.м . Общо застроената площ на магазин № 1 и склад № 2 е приета от определена от вещото лице на 64,20 кв.м . Експертът е докладвал , че от второто помещение през отвор в зида и по три стъпала се влиза в склад № 3 . Неговата полезна площ е 14 кв.м . Вещото лице е посочило , че в стената към пералнята има зазидан отвор на врата . Към момента на огледа в това помещение имало празни стелажи . Експертът е докладвал , че в югоизточния ъгъл до стената с магазин № 2 на плочата над склада има отвор , означен на схемата с пунктир . В момента на огледа няма подход към помещенията на второ ниво , тъй като са премахнати свързващите етажите стълби . Полезната площ на преустроения стар вход на хотел ”Сплендид ” е определена от вещото лице на 22 кв.м .

Приложена е телеграма от 23.06.2004 г. С нея ищецът дал срок на А.К. ***. да му отговори какво решил по искането на К. той да получава целия наем от входа и как да си разделят плащането за смяна на улуци и водосточни тръби . Ответникът оспорва да е получавал телеграмата .

Представено е удостоверение от 25.01.2010  г. ( л.320 ) . Видно от него , при учредяването на ” Сплендид ” АД , акционерът – учредител – Община – Русе , са внесли в капитала на дружеството непарична вноска – недвижимо имущество , включително и пералня , извън основната сграда , с част от приземен етаж от друга двуетажна масивна сграда със застроена площ от 82,61 кв.м . Твърденията на ищеца са , че склад № 3 е внесен като апортна вноска и ответникът по споразумение със ” Сплендид ” е зазидал наличните отвори , свързващи магазините по ул.Александровска с пералното помещение. Св.Ат.Б. изнася данни за състоянието на обекта при изграждането на пералнята през 1982 г.

Назначената по делото икономическа експертиза се е произнесла относно средния пазарен наем за процесните помещения за заявения по исковата молба период . Стойностите са посочени в таблицата на л.368 .  Останалите доказателства са неотносими към спора .    

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

От събраните в производството доказателства безспорно се установява , че С.Д.К. и А.И.К. са съсобственици при права по 4/12 ид.части за всеки от тях от имот , находящ се по  ул.Александровска № 49 в гр.Русе , заедно с двата етажа над партерния от намиращата се там триетажна масивна постройка , застроена на 170 кв.м , с 2/3 ид.части от общите части на сградата, мазите и таванските помещения , като бившият вход към хотела , с площ от 22 кв.м , е бил преустроен през 2001 г. в магазин . Ответникът признава , че за времето 01.08.2003 г. – 29.02.2008 г. еднолично е отдавал под наем този обект последователно на ЕТ ” Нора ” и на Д.С. .  Ищецът претендира в тази връзка да му бъде заплатена припадащата му се част от ползите , но съобразно пазарния наем за такъв тип недвижимост . Съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си .  След като ответникът еднолично е получавал плодовете от съсобствения магазин , то той следва да заплати на С.К. сума , съответстваща на дела му от общата част на сградата – 4/12 ид.части от 2/3 , а не както счита ищеца – 1/3 ид.част . Вземането се следва на последния и без отправяне на покана , но се дължат само действително получените приходи . По делото са представени доказателства , че за процесния период този магазин е отдаван под наем за сумата от 30 лв. месечно . Не се установява ответникът да е получил нещо над тази стойност . При това положение в полза на ищеца следва да се присъди само сумата от 366,67 лв. В останалата част искът е неоснователен . Изцяло следва да се отхвърли претенцията за лихви за забава . По делото не се установява ищецът да е претендирал от съсобственика да му заплати получаваните от него плодове от съсобствения имот ( Р № 304 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 550 / 08 г . на ВКС ) . Такова искане няма и в приложената в производството телеграма . При това положение ответникът не е в забава по отношение на дължимата на С.К. сума от събрани наеми до връчване на исковата молба .    

  По отношение на насочените претенции към ЕТ ” А.К. *** , съдът намира същите за неоснователни . По делото не са ангажирани никакви доказателства този ответник да е ползвал процесните помещения , за които се твърди , че са обща част от сградата .

По отношение претенциите срещу А.И.К. с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС и за заплащане на лихва за забава за заявения по исковата молба период , съдът намира същите за неоснователни . По делото безспорно се установява , че ответникът е закупил магазин № 1 с площ от 63 кв.м , индивидуализиран в акта му за собственост така , както е придобит от неговата праводателка по силата на доброволната делба от 1992 г. Назначената строителна експертиза , неоспорена от страните , се е произнесла, че площта на магазина , заедно със склад № 2 , възлиза на 64,20 кв.м , като отклонението в квадратурата е в рамките на допустимото . Не се установява ответникът да е извършвал някакви действия , с които неправомерно да е приобщил към своя магазин общи части от сградата . По делото стана ясно , че второто ниво над склад № 2 и склад № 3 е изцяло неизползваемо , тъй като е прекъснат достъпът до него . По отношение на втория склад , по делото не се събраха доказателства това помещение да е било отдавано под наем от ответника . Следва да се съобрази обстоятелството, че този склад е част от апортната вноска на Община-Русе в ”Сплендид ” АД . Исковете трябва да се отхвърлят . 

На всяка от страните се следват разноски за производството  съразмерно с уважената , респективно с отхвърлената част от исковете .

По изложените съображения , съдът

         Р   Е   Ш   И    :

 

ОСЪЖДА А.И.К. , ЕГН ********** *** , да заплати на С.Д.К. , ЕГН **********,*** , на основание чл.30 ал.3 от ЗС , сумата от 366,67 лв. , представляваща следващи се ползи от съсобствена вещ – отдаване под наем на магазин от 22 кв.м по ул.Александровска № 49 в гр.Русе през периода 01.08.2003 г. – 29.02.2008 г. , със законната лихва върху нея , считано от 04.03.2008 г. , както и и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част , както и този за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 250 лв. от обща стойност на 7 106 лв. , като неоснователни .

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Д.К. , ЕГН ********** *** , срещу А.И.К. , ЕГН ********** *** , с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС и чл.86 от ЗЗД , за заплащане на сумата от 1 250 лв. , частично предявена от общ размер на 2 948,40 лв. , представляваща припадащата му се част от събирани плодове от съсобствена вещ – отдаване под наем през периода 01.03.07 г. – 29.02.2008 г. на 48 кв.м застроена площ , неправомерно приобщена към магазин № 1 по ул.Александровска № 49 в гр. Русе , с лихва за забава за същото време на стойност от 100 лв. , частично предявена от общ размер на 389 лв., като неоснователни .

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Д.К. , ЕГН ********** *** А.К. ” , със седалище и адрес на управление : гр.Русе , ул.Хан Крум № 16 , вх.Б,ет. 3 , със собственик А.И.К. , ЕГН ********** , с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД , за заплащане на сумата от 3 200 лв. , частично предявена от общ размер на 22 590 лв. , представляваща обезщетение за ползването без основание през периода 01.03.2003 г. – 28.02.2007 г. на 48 кв.м от чужд имот – склад № 2 и склад № 3 от сграда , находяща се в гр.Русе по ул.Александровска № 49 , с обезщетение за забава за същото време от 1 250 лв., частично предявени от общ размер на 11 736 лв., като неоснователни .

ОСЪЖДА С.Д.К. , ЕГН **********,*** , да заплати на ЕТ ” А.К. ” , със седалище и адрес на управление : гр.Русе , ул.Хан Крум № 16 , вх.Б,ет. 3 , със собственик А.И.К. , ЕГН ********** , сумата от 330 лв. – разноски по делото .

ОСЪЖДА С.Д.К. , ЕГН **********,*** , да заплати на А.И.К. , ЕГН ********** *** , сумата от 147,41 лв. – разноски по делото .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в 2 –седмичен срок от връчването му на страните .

                                                                        

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/