РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. Пловдив, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330108962 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Ищците Т. М. ЕГН **********, с адрес: гр. П........., ул.“К.... Ч..... и Л.... А.... ЕГН
**********, с адрес: гр. П...., ул.“Ком“ №.......С. М., със съдебен адрес: гр. П...., бл.“Ш....
с............., искат от съда, да бъде установено по отношение на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз А.
Дондуков“ №19, ет.2, че не дължат сумата от 6 850,79 лв. – главница по договор за кредит
от ............, допълнително споразумение и договор за поръчителство, съгласно издаден по ч.
гр. д. № ............ по описа на РС – Пловдив изпълнителен лист и образуваните въз основа на
него изп. д. № ............ Претендира разноски.
Ищците твърдят, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдил против ищците - Т. М., в
качеството му на кредитополучател и поръчителя Л... А......и Л.... Х...... с изпълнителен лист,
издаден на .......... по ч.гр.д. № ...........по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на
подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за следните суми: сумата
от 6 850,79 лева - главница дължима по Договор за кредит от ........... и допълнително
споразумение и договор за поръчителство; сумата от 972,75 лева – редовна лихва за периода
от 20.12.2011 г. до 28.09.2012 г.; 529,73 лева – наказателна лихва от 20.12.2011 г. –
28.09.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.09.2012 г. и разноските по
делото, от които 326,75 лева – държавна такса и 583,27 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу ищците за сумите по изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело №
1
................. В хода на принудителното изпълнение на ищците били връчени покани за
доброволно изпълнение, срещу които не са постъпили възражения. Твърди се, че по
изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни действия: на .............. –
изявление за плащане на вноски от Л.... А............. молба от ОТП за конституирането му като
взискател по делото; на 04.12.2015 г. - запор на дружествени дялове и описи на движими
вещи. След конституирането на ответника като взискател, искане за изпълнителни действия
са направени едва на .................., когато изпълнителното дело вече е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно перемпцията е настъпила на ........... Настъпилото
прекратяване по силата на закона е констатирано от съдебния изпълнител, който с
постановление от ............... е прекратил производството по принудително изпълнение по
изп. д. № .................. На .................ответникът, в качеството му на взискател, образувало въз
основа на същия изпълнителен лист ново изпълнително дело № ..................Това
изпълнително дело, било прекратено по силата на закона на ............... когато изтекъл
предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок. Това обстоятелство било констатирано от
съдебния изпълнител, едва на........... когато съдебният изпълнител констатирал настъпилата
перемпция и с постановление прекратил изпълнителното дело – факт, без правно значение,
съгласно постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 3/2013 г. на ВКС. Сочи, че дори
да се приеме, че последното надлежно изпълнително действие, прекъсващо погасителната
давност е образуването на изп. д. № ......... то към настоящия момент петгодишната
погасителна давност за вземането за главница е изтекла. Погасителната давност е започнала
да тече на .....................
ОТВЕТНИКЪТ „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ............... заявява, че признава
предявеният иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца.
С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице
условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважен. Предявеният иск е допустим,
доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска
защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки
на това основание предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
2
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото
на разноски. Ищецът претендира разноски в общ размер на 1 259,00 лева, от които 274,00
лева за държавна такса и 985,00 лева за адвокатско възнаграждение, видно от Договора за
правна защита и съдействие /л.87/.
С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил, че само
страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска
услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар.
Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за защита при интерес от 1 000,00 лв. до 10 000,00 лв. минималното адв.
възнаграждение е 400,00 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000,00 лв., т.е. минималното
възнаграждение е 985,00 лева без ДДС.
Ищецът е претендирал минимален размер съгласно наредбата, който съдът не следва да
намали.
В конкретния случай не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
тъй като по делото се установява, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на иска, доколкото извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане срещу ищеца.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото
разноски.
При това положение, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1 259,00 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК..............със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз
А. Дондуков“ №19, ет.2, че Т. М. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ул.“К..... Ч..... и Л....
А....... ЕГН **********, с адрес: гр. П....., ул.“Ком“ №...... чрез пълномощника им ....... С. М.,
със съдебен адрес: гр. П........., бул.“Ш.... с............... не дължат сумата от 6 850,79 лв. –
главница по договор за кредит от ......., допълнително споразумение и договор за
3
поръчителство, съгласно издаден по ч. гр. д. № ............изпълнителен лист и образуваните
въз основа на него изп. д. № ............
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК .............. със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Княз А. Дондуков“ №19, ет.2, да заплати на Т. М. ЕГН
**********, с адрес: гр. П........., ул.“К.....Ч....... и Л..... А........ ЕГН **********, с адрес: гр.
П......... ул.“К....... С. М., със съдебен адрес: гр. П...... бл.“Ш..... с........., сумата от 1
259,00(хиляда двеста петдесет и девет) лева направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4