РЕШЕНИЕ
№ 43/27.2.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист С. Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №104/2018 г. по опис на РС Девня, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1, вр. чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г.
Б., б. ж. на гр. Девня, п. 16.01.2015 г., в полза на отв. Р. В., дарение, обективирано
в НА №158, т. ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н., вписан в СВ
при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от 11.12.2001 г. до
размера на разполагаемата част 6/9 от 4/6 ид. части и
възстановяване на запазената част по 1/9 от 4/6 ид.
части от наследството на общия наследодател И.Х.Б., п. 15.09.1992 г. за всяка
от ищците Ж.И.Б., ЕГН **********, С.Д.Б., ЕГН **********, и Р.И.Б.-И.. Ищците
твърдят, че са наследници на И.Б. (р. 1953 г.), явяващ се наследник на своя
баща Х.Б., и на неговите родители И.Б. (р. 1903 г.) и Р. Б.. Твърдят, че през
1958 г. Х.Б. и И.Б. (р. 1903 г.) по силата на НА №28, т.V, дело №1060 от
27.06.1958 г. на Районен съд гр. Варна са придобили по 1/2 ид.част
от зеленчукова градина в с. Река Девня, м-т „Крепостта”, при граници на
реалната част: шосе 38 м, Й. Н. (път) 94 м и от двете страни В. Й.. Твърдят, че
на 18.01.1970 г. починал И.Б. (р. 1903 г.), който оставил за наследници съпруга
Р. Б. и деца Х.Б. и М.М., при квоти 1/4 ид. част за Р. Б. и по 1/8 ид.
част за сина Х. Б. и за дъщерята М. М.. Твърдят също, че Р. Б. починала през
1973 г. и оставила за наследници Х. Б. и М. М., като всеки от тях придобил по
1/8 ид. част от процесния недвижим
имот. Изтъкват също, че на 20.10.1986 г. М. М. направила отказ от наследството,
останало й след смъртта на нейните наследодатели И. Б. и Р. Б., при което към
наследството на Х.Б. (нейн брат) се прибавили и
съответните 2/8 ид. части. Твърдят, че Х.Б. починал
на 15.09.1992 г., като притежаваните от него 1/2 ид.
част от недвижимия имот, придобита чрез покупко-продажба в режим на СИО със
съпругата му Р.Б., се разпределя между наследниците му при квоти 4/12 ид. част за съпругата Р.Б., и по 1/12 ид.
части за дъщерята Р.В. и за синът И.Б.. Твърди се също, че притежаваните от
Х.Б. по наследствено правоприемство от баща му И.Б.
(р. 1903 г.) и от майка му Р. Б. общо 4/8 (6/12) ид.
части от имота, след неговата смърт се разделя по равно между неговите наследници,
както следва: за съпругата Р.Б. 2/12 ид. части и по
2/12 ид. части за дъщерята Р.В. и за синът И.Б., като
към момента на смъртта на Х. Б. квотите от процесния
имот са 2/4 (6/12) ид. части за Р.Б., и по 1/4 (3/12)
ид. части за Р. В. и за И. Б.. Твърди се също, че
наследникът И. Б. е починал на 31.07.2000 г. и оставил за наследници – ищците
Ж.Б., С.Б. и Р.Б.-И. при равни квоти по 1/12 ид.ч. от
имота. Твърди се, че след смъртта на И. Б. (р. 1903 г.), Х.Б., по време на
брака с Р.Б., изградили полумасивна жилищна сграда и
стопански постройки, като след смъртта на Х. Б. собствеността върху постройките
се разпределила между наследниците му: 4/6 (12/18) ид.ч.
за съпругата Р.Б., и по 1/6 (3/18) ид.ч. за дъщерята
Р. В. и за синът И. Б. или по 1/18 ид.ч. за неговите
наследници Ж. Б., С. Б. и Р. Б.-И.. Ищците твърдят, че приживе общият
наследодател Р.Б., чрез дарение в полза на ответницата Р.В. се разпоредила
безвъзмездно с цялата, притежавана от нея 4/6 ид.
част от недвижимия имот, находящ се в ***,
представляващ ПИ с идентификатор 20482.305.37, трайно предназначение
урбанизирана територия, целият с площ 4 041 кв.м., заедно с построените в
имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 20482.305.37.1 със застроена
площ 97 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.2 със
застроена площ 12 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.3
със застроена площ 25 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор
20482.305.37.4 със застроена площ 26 кв.м.; селскостопанска сграда с
идентификатор 20482.305.37.5 със застроена площ 11 кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения, с която сделка общата наследодателка Р.Б. накърнила запазената част от собстсвеното й имущество за другите нейни наследници – деца
и съпруга на починалия неин син И.Б.. Твърди се също, че чрез дарение на
недвижим имот по НА №104, т.І, рег.№844, дело №90 от 16.02.2016 г. на нотариус
В. М., ответницата Р.В. се разпоредила в полза на Р. В. с придобите
от нея по силата на наследство 1/6 ид.ч. от имот с
площ 3 617 кв.м. включени в ПИ с идентификатор 20482.305.37 с
административен адрес: ***, трайно предназначение урбанизирана територия,
целият с площ 4 041 кв.м., както и че чрез покупко-продажба на недвижим
имот по НА №105, т.І, рег.№845, дело №91 от 16.02.2016 г. на нотариус В. М.
ответницата Р.В. продала на Р. В. придобитите от нея по силата на дарение 4/6 ид.ч. от 3 617 кв.м., включени в ПИ с идентификатор
20482.305.37 по КК на гр. Девня, с трайно предназначение урбанизирана
територия, целият с площ 4 041 кв.м., номер по предходен план 36,35,
заедно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор
20482.305.37.1 със застроена площ 97 кв.м.; селскостопанска сграда с
идентификатор 20482.305.37.2 със застроена площ 12 кв.м.; селскостопанска
сграда с идентификатор 20482.305.37.3 със застроена площ 25 кв.м.;
селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.4 със застроена площ 26
кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.5 със застроена площ
11 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения.
Молят съда, да постанови решение, с което да намали дарствените
разпореждания, обективирани в НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н.,
рег.№226, до размера на запазената част и да възстанови правата им за всяка от
тях върху 1/9 от 4/6 ид.ч. от наследството.
Претендират и присъждане на сторените в производството разноски.
С уточняваща искова молба вх.№57066 от 06.10.2017 г.
ищците претендират възстановяване на запазената им част от наследството,
оставено от наследодателя Р.Б.. Твърдят, че към датата нанейната
смърт – 16.01.2015 г., наследодателката Р.Б.
притежавала правото на собственост върху 1/3 ид. ч.
от следните поземлени недвижими имоти, находящи се в
с. Горско Ново село, обл. Велико Търново: изоставена
нива с идентификатор 17213.10.22, м. „Драгнешка”,
площ 4.096 дка, имот №010022 по план за земеразделяне; нива с идентификатор
17213.31.19, м. „Кору ери”, площ 2.000 дка, имот
№031019 по план за земеразделяне; нива с идентификатор 17213.41.26, м.
„Османовите бюлици”, площ 8.008 дка, имот №041026 по
план за земеразделяне; нива с идентификатор 17213.42.12, м. „Дал кору”, площ 8.330 дка, имот №042012 по план за
земеразделяне; лозе с площ 0.742 дка, м.„Пиримлийски
лозя”, имот №016169 по план за земеразделяне; лозе с площ 0.914 дка, м. „Кайрака”, имот №027212 по план за земеразделяне; нива с
площ 1.403 дка, м. „Кайрака”, имот №033037 по план за
земеразделяне; нива с площ 0.120 дка, м. „Пиримлии”,
имот №052012 по план за земеразделяне; нива с идентификатор 17213.20.16, м. „Адата”, площ 6.672 дка, имот №020016 по план за
земеразделяне; нива с идентификатор 17213.23.166, м. „Български лозя”, площ
10.061 дка, имот №023166 по план за земеразделяне; нива с идентификатор
17213.48.2, м. „Братовец”, площ 8.401 дка, имот
№048002 по план за земеразделяне; нива с площ 0.501 дка, м. „Лахналъка”, имот №021078 по план за земеразделяне; лозе с
площ 1.280 дка, м. „Кайрака”, имот №027126 по план за
земеразделяне. Твърдят, че за да се определи размера на запазената им част,
следва да се образува наследствената маса от цялото имущество на Р.Б.,
съставляващо всички описани недвижими имоти, които са принадлежали на
наследодателя Р.Б. към момента на смъртта й – 16.01.2015 г. и към тази
наследствена маса да се прибави извършеното от Р.Б. дарение, обективирано в НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г.
на нотариус А. Н., по силата на което наследодателката
Р. Б. дарила на дъщеря си Р.В. 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот (земя и сгради). Претендират присъждане на равностойността на
накърнените запазени части, дококото имуществото не е в патримониума на
насрещната страна.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Ответницата излага становище за допустимост на предявения иск, но счита
същият за неоснователен. Твърди, че запазената част от наследството на ищците
не е накърнена. Излага, че искът е частично недопустим относно претенцията на
С. Б., преживяля съпруга на наследодатея
на ищците И. Б., който починал преди майка си, чието дарение се претендира да
бъде намалено. Твърди се, че С. Б. не е в кръга на наследници на наследодателката, извършила дарението, тъй като синът й И.
Б. починал преди нея. Не се оспорва твърдението, че наследодателката
е била собственик само на 2/4 ид.ч. от дворното място
и на 4/6 ид.ч. от сградата на основното застрояване в
имота, а част от второстепенните постройки са построени по време, когато
техният баща и общ наследодател не е бил единствен собственик на мястото, а е
било собственост и на неговите родители. Твърди се, че ищците са укрили факта,
че в качеството на наследници на Р.Б. в края на 2016 г., заедно с ответницата и
други наследници на предходен общ на Р. Б. наследодател, извършили разпореждане
и с други земеделски земи, находящи се в родния край
на наследодателката, за които била снабдена с титул
за собственост - НА №239, т.ІІ, нот. дело №242/1998
г. на нотариат при РС Елена. Не оспорва
обстоятелството, че М. М. се е отказала от наследството на родителите си, но
този отказ е направен преди реституцията на земеделските имоти и няма действие
за тях. Ответницата твърди, че макар поземления имот да е с по-голяма площ,
част от него с площ 420 кв.м. е придобита от нея по силата на Договор за
продажба на общински имот №1007-266 от 04.08.2015 г. на Община Девня. Заявява,
че наследствената маса включва 1/2 ид.ч. от дворното
място; 4/6 ид. ч. от основната жилищна сграда; 1/2 ид.ч. от останалите постройки от допълващото застрояване;
по 1/3 ид.ч. от имотите, описани в НА №213 и 214,
т.ІІ от 1998 г. на РС Елена; 1/6 ид.ч. за имотите,
описани в НА №101 и 102 от 1998 г. на РС Елена, и 1/10 ид.ч.
от земеделските земи в с. Горско ново село, общ. Златарица, описани в НА
№239/1998 г. Моли съда, да отхвърли иска като неоснователен, тъй като
запазената част от наследството на ищците не е накърнена. Претендира разноски.
В с. з. от 04.06.2019 г. по молба на ищцата С.Б., в
частта относно предявените от нея искове срещу ответницата Р.В. производството
е прекратено и по молба от ищците Р.Б.-И. и Ж.Б., е допуснато изменение на
предявения иск от Ж.Б.
по чл.30, ал.1, вр.
чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г. Б., в полза на отв. Р.В., дарение, обективирано
в НА №158, т. ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н.,
вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от
11.12.2001 г. с възстановяване на запазената част от наследството за Ж.Б.,
възлизаща на 1/6 от 4/6 ид. части от имота чрез
присъждане равностойността на запазената част в размер 2984.50 лв, както и изменение на на
предявения иск от Р.Б.-И.
по чл.30, ал.1, вр.
чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г. Б., б.
ж. на гр. Девня, п. 16.01.2015 г., в полза на отв.
Р.В., дарение, обективирано в НА №158, т. ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на
нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от
11.12.2001 г. с възстановяване на запазената част от наследството за Р.И.-Б.,
възлизаща на 1/6 от 4/6 ид. части от имота чрез
присъждане равностойността на запазената част в размер 2984.50 лв.
След преценка на събраните доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактеческа
страна следното:
Видно от НА №28, т.V, дело №1060 от 27.06.1958 г. по
опис на Районен съд гр. Варна, Х.Б Б. (р. 1923 г.) и
И.Х.Б. (р.1903 г.) са придобили в съсобственост с квоти по 1/2 ид. част от зеленчукова градина с площ 4 дка в с. Река
Девня, м-т „Крепостта”, при граници: шосе 38 м, Й. Н. (път) 94 м и от двете
страни В. Й..
Видно от Удостоверение за наследници №270 от
16.11.2018 г., И.Х.Б. е починал на 18.01.1970 г. и негови наследници са Р. С.
Б. – съпруга, Х.Б Б. (р.1923 г.) – син и М. И. М. (р.
1928 г.) – дъщеря.
Видно от Удостоверение за наследници №271 от
16.11.2018 г., Р. С. Б. е починала на 08.03.1973 г. и нейни наследници са Х.Б Б. (р.1923 г.) – син и М. И. М. (р. 1928 г.) – дъщеря.
Видно от Строително разрешение №57 от 02.10.1974 г.,
ведно със скица, на Х.Б Б. е разрешено да построи две
стаи и антре в дворно място *** на *** в гр. Девня.
Видно от Удостоверение №365 от 20.10.1986 г., М. И. М. се е отказала от
наследството от наследодателите И.Х.Б. и Р. С. Б..
Видно от Удостоверение за наследници №64 от
31.03.2017 г., Х.Б Б. е починал на 15.09.1992 г. и
негови наследници са Р. Г. Б. – съпруга, Р.Х.В. – дъщеря, И.Х.Б. – син, починал
през 2000 г. и наследен от С.Д.Б. – съпруга, Р.И.Б.-И. – дъщеря и Ж.И.Б. -
дъщеря.
Видно от Решение №23 от 22.08.1994 г., Решение №23А
от 22.08.1994 г. (двете на ПК гр. Златарица), НА №214, том II, дело №217/1998 г. от 05.02.1998 г., НА №213, том II, дело №216/1998 г. от 05.02.1998 г., НА №239, том II, дело №242/1998 г. от 05.02.1998 г., НА №101, том VII, дело №1382/1998 г. от 21.07.1998 г., НА №102, том VII, дело №1383/1998 г. от 21.07.1998 г., въз основа на
реституция на земеделски земи Р. Г. Б. е придобила в собственост недвижими
имоти, находящи се в землище на с. Горско Ново село,
община Златарица, както следва: 1.
по наследяване от Г. К. В. – по 1/3 ид. част от: нива с идентификатор 17213.20.16, м. „Адата”, площ 6.672 дка; нива с идентификатор 17213.23.166,
м. „Български лозя”, площ 10.061 дка; нива с идентификатор 17213.48.2, м. „Братовец”, площ 8.401 дка; 2. по наследяване от Кръстьо Статев И. – по 1/10 ид. част от: нива с идентификатор
17213.15.7, м. „Мешелика“, площ 11.598 дка; нива с идентификатор 17213.31.51, м. „Кору Ери“, площ 8.200 дка; нива с идентификатор
17213.37.42, м. „Боюк Мезар“,
площ 7.998 дка; нива с идентификатор
17213.21.78, м. „Лахналъка”, площ 0.501 дка; лозе с
идентификатор 17213.27.126, м. „Кайрака”, площ 1.280
дка; 3. по наследяване от Р. С. Б. –
по 1/6 ид.
част от: лозе с идентификатор 17213.16.169, м.„Пиримлийски
лозя”, площ 0.742 дка; лозе с идентификатор 17213.27.212, м. „Кайрака”, площ 0.914 дка; нива с идентификатор 17213.33.37,
м. „Кайрака”, площ 1.403 дка; нива с идентификатор
17213.52.12, м. „Пиримлии”, площ 0.120 дка, нива с
идентификатор 17213.10.22, м. „Драгнешка”, площ 4.096
дка; нива с идентификатор 17213.31.19, м. „Кору ери”,
площ 2.000 дка; нива с идентификатор 17213.41.26, м. „Османовите бюлици”, площ 8.008 дка; нива с идентификатор 17213.42.12,
м. „Дал кору”, площ 8.330 дка;
Видно от НА №158, т.ІV,
рег.№3177, дело №913/2001 г. по опис на нотариус А. Н., рег.№226, Р. Г. Б.
дарила на своята дъщера Р.Х.В., 4/6 ид. част от недвижим имот с площ 3671 кв.м., находящ се в ***, представляващ ПИ №36 – извън регулация по
план на гр. Девня, ведно с 4/6 ид. части от
построените в имота полумасивна жилищна сграда,
стопански постройки, подобрения и трайни насаждения.
Видно от Удостоверение за наследници №65 от
31.03.2017 г., Р. Г. Б. е починала на 16.01.2015 г. и нейни наследници са
Р.Х.В. – дъщеря и заместилите починалия през 2000 г. син И.Х.Б., негови дъщери
Р.И.Б.-И. и Ж.И.Б..
Видно от Договор №1007-266 за продажба на недвижим
имот от 04.08.2015 г., вписан в СВ при РС Девня с дв.вх.№2367
от 05.08.2015 г., том 7, №102, вх.рег.№2380, н. д.1325, Р.Х.В. *** следния
недвижим имот: 424 кв.м. ид. части от ПИ с
идентификатор 20482.305.37, целият с площ 4041 кв.м., с адрес: ***.
Видно от НА №104, т.І, рег.№844, дело №90 от
16.02.2016 г. и НА №105, т.І, рег.№845, дело №91 от 16.02.2016 г., двата по
опис на нотариус В. М., рег.№465, Р.Х.В. дарила на Р. В. В. 1/6 ид.ч. от имот с площ 3 617 кв.м. включени в ПИ с
идентификатор 20482.305.37 с административен адрес: ***, трайно предназначение
урбанизирана територия, целият с площ 4 041 кв.м. и същевременно продала
на Р. В. 4/6 ид.ч.
от 3 617 кв.м., включени в ПИ с идентификатор 20482.305.37 по КК на гр.
Девня, трайно предназначение урбанизирана територия, целият с площ 4 041
кв.м., номер по предходен план 36, 35, заедно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 20482.305.37.1 със застроена площ 97 кв.м.,
селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.2 със застроена площ 12
кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.3 със застроена площ
25 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.4 със застроена
площ 26 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 20482.305.37.5 със
застроена площ 11 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения.
Видно от приобщената съдебно-техническа експертиза
вх.№2514 от 08.05.2018 г., определената пазарна стойност към датата на
откриване на наследството от наследодателя Р. Г. Б. на притежаваните от нея в
съсобственост с други лица недвижими имоти, възлиза на: 12420.00 лв за имотите, описани в НА №213, том II,
дело №216/1998 г. от 05.02.1998 г. и НА №214, том II,
дело №217/1998 г. от 05.02.1998 г., ; 10500.00 лв за
имотите, описани в НА №101, том VII, дело №1382/1998 г. от 21.07.1998
г., НА №102, том VII, дело №1383/1998 г. от 21.07.1998 г., а определената
пазарна стойност на целия недвижим имот, за част от който наследодателят Р. Г.
Б. се е разпоредила в полза на Р.Х.В. с НА №158, т.IV, рег.№3177, дело №913/2001, възлиза на 37500.00 лв.
Видно от приобщените първоначална съдебно-техническа
експертиза вх.№5040 от 14.09.2018 г. и допълнителна съдебно-техническа
експертиза №6214 от 12.11.2018 г., определената пазарна стойност към датата на
откриване на наследството от наследодателя Р. Г. Б. на притежаваните от нея в
съсобственост с други лица недвижими имоти по НА №239, том II, дело №242/1998 г. възлиза на 11800.00 лв, а определената пазарна стойност на целия недвижим имот,
за част от който наследодателят Р. Г. Б. се е разпоредила в полза на Р.Х.В. с
НА №158, т.IV, рег.№3177, дело №913/2001, възлиза на 31103.00 лв.
Видно от приобщената тройна съдебно-техническа
експертиза вх.№2309 от 22.03.2019 г., определената пазарна стойност на целия
недвижим имот, за част от който наследодателят Р. Г. Б. се е разпоредила в
полза на Р.Х.В. с НА №158, т.IV, рег.№3177, дело №913/2001, възлиза на 32590.00 лв, от която 20800.00 лв за
дворното място и 11790.00 лв за стопанските сгради.
Измежду различаващите се оценки за този имот в отделните експертизи, съдът кредитира
тази по тройната експертиза, доколкото е изготвена от авторитетен експертен
екип със съгласувано общо и единодушно становище и е най-пълноценно
аргументирана. Отправеното от ответната страна възражение за завишеност на стойността на дворното място поради
неотчитане от експертите на обстоятелството, че имота е с местоположение,
попадащо в площта на археологически резерват „Античен град Марцианополис“
в гр. Девня, съдът счита за неоснователно. Действително, това нахождение на имота предполага задължително провеждане на
археологическо проучване при всяка бъдеща строителна дейност в имота. Но,
предмет на оценката на наследствената маса са само реалните обективни параметри
на дадения имот и тя не може да включва неговия инвестиционен потенциал, който
е всъщност едно само хипотетично, евентуално, бъдещо несигурно обстоятелство,
докато настоящото производство има за цел обективната оценка на имуществото,
при това към един минал момент при откриване на наследството.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните и
се установява от приобщените документи, че за закупеният през 1958 г. от И.Х.Б.
и Х.Б Б. недвижим имот зеленчукова градина с площ 4
дка в с. Река Девня, м-т „Крепостта“ е приложим установеният с чл.103 СК (1968
г.) режим на съпружеска имуществена общоност и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи
при заварени бракове, при което всяка 1/2 ид. част следва да се счита
за придобита в режим на СИО съответно и от съпругите Р. С. Б. и Р. Г. Б..
Съобразно това, след кончината на всеки от наследодателите И.Х.Б. (п. 1970 г.)
и Р. С. Б. (п. 1973 г.) и предвид вписания от 1986 г. отказ на М. И. М. от
наследството от нейните родители, наред с притежаваната в СИО със съпругата си
Р. Г. Б. 1/2 ид. част, Х.Б Б.
е придобил по наследяване еднолично и другата 1/2 и част от дворното място. С
неговата кончина през 1992 г., съобразно чл.27 СК (1985 г.) и чл.5 и чл.9 ЗН,
преживялата съпруга Р. Г. Б. е станала собственик на 1/2 или 6/12 ид. част
(3/12 по наследяване и 3/12 при прекратяване на СИО), а всеки от неговите деца
Р.Х.В. и И.Х.Б. е придобил по 1/4 или 3/12 ид. част.
Не е спорно между страните и
се установява от представените документи, че намиращите се в същия имот полумасивна жилищна сграда и стопански сгради, са изградени
самостоятелно от съпрузите Х. и Р. Б.. Предвид това, и в съответствие както с чл.63 ЗС, така и с раздел IV от Постановление №5 от 31.X.1972 г. на ВС, тези сгради представляват съпружеска имуществена общност и принадлежат общо на двамата
съпрузи, въпреки, че са изградени върху имот, само 1/2 ид. част от който е СИО, а другата 1/2 ид.
част е лична собственост на единия съпруг. Съдът счита за неоснователно застъпеното
от ответната страна становище, че за СИО следва да се счита само жилищната
сграда, а собствеността върху стопанските постройки, предвид тяхното обслужващо
предназначение спрямо терена, следва да е разпределена съобразено правото на
собственост върху земята. Както чл.63 ЗС, така и постановлението на ВС не
правят разлика между предназначението на сградата като основание за включване в
СИО, а основна е констатацията за съвместен принос при изграждането от двамата
съпрузи по време на гражданския брак. При това, в процесния
имот две от т. нар. „селскостопански сгради“ реално представляват част от
жилището, видно от констатациите и снимковия материал по приобщената тройна
експертиза. Съобразно изтъкнатото и предвид вече посочените обстоятелства по
настъпилите правоприемства, след кончината на Х.Б Б., преживялата съпруга Р. Г. Б. е станала собственик на
4/6 ид. части (1/6 по наследяване и 3/6 при
прекратяване на СИО), а всеки от неговите деца Р.Х.В. и И.Х.Б. е придобил по
1/6 ид. част от изградените в дворното място жилищна
сграда и стопански постройки.
При направените дотук
констатации и съобразно чл.31 ЗН, наследствената маса за наследодателя Р. Г. Б.
включва принадлежалите й към момента на нейната смърт имоти: 1/3 ид. част от имотите, предмет на НА №213, том ІІ, дело
№216/1998 г. и НА №214, том ІІ, дело №217/1998 г., двата на РС Елена, с пазарна
стойност на съответния дял 4140.00 лв; 1/6 ид. част от имотите, предмет на НА №101, том VІІ, дело №1382/1998 г. и НА №101, том VІІ, дело №1383/1998 г., двата на РС Елена, с
пазарна стойност на съответния дял 1750.00 лв; 1/10 ид. част от имотите, предмет на НА №239, том ІІ, дело
№242/1998 г. на РС Елена, с пазарна стойност на съответния дял 1180.00 лв; както и дареният приживе от наследодателя недвижим
имот, обективиран в НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. по опис на нотариус
А. Н.: 1/2 ид. част от дворно място с площ 3617 кв.
м. и 4/6 ид. части от жилищната сграда и стопанските
сгради в имота, представляващ ПИ №36 – извън регулация по предходен план на гр.
Девня, находящ се на *** с обща пазарна стойност на
съответните дялове – 18260.00 лв (1/2 от 20800.00 лв + 4/6 от 11790.00 лв). Общата
равностойност на наследствената маса възлиза на 25330.00 лв,
а стойността на запазената част за всички наследници - 2/3 ид.
част е 16886.66 лв, от която стойност, съобразно
чл.29, ал.1, пр.2, вр. чл.5, ал.1 ЗН, приспадащата се
част за наследодателя на ищците е 8443.33 лв. Съответно, за всяка от ищците
приспадащата се запазена част възлиза на 4221.66 лв. И доколкото наличното
имущество към смъртта на наследодателя Р. Г. Б. възлиза на 7070.00 лв, от което за всяка от ищците, като заместващи техния
наследодател И.Х.Б., се полага 1767.50 лв,
стойността, с която е накърнена запазената част до 4221.66 лв
за всяка от тях възлиза на 2454.16 лв. Предвид факта, че съответният недвижим
имот е отчужден през 2016 г. и не е в патримониума на
ответника Р.Х.В., полагащата се запазена част от наследството за всяка от
ищците подлежи на възстановяване чрез присъждане на съразмерната стойност,
поради което всеки от предявените искове се явява основателен и следва да бъде
уважен до сумата 2454.16 лв. В частта за разликата над тази стойност до претендирания размер 2984.50 лв,
всеки от съответните искове следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора,
съобразно чл.78, ал.1 ГПК в полза на всяка от ищците следва да бъде присъдена
съразмерна на уважената част от иска стойност от направените разноски. Съдът
намира за основателно отправеното от ответната страна възражение, за липса на
доказателства за изплащане на възнаграждение за адвокат в размер над отразения
430.00 лв в първоначално представения с исковата
молба договор за правна помощ от 15.08.2017 г., доколкото в представения в с.
з. от 18.06.2019 г. екземпляр от същия договор е налице само допълнително
вписан текст за извършено само от ищците Ж.И.Б. и Р.И.Б.-И. плащане на още
400.00 лв, но към този добавен след съставяне на
договора от 15.08.2017 г. текст липсват съответни актуални удостоверителни
изявления (подписи) от който и да е от ищците. При това, сумата 440.00 лв е заплатена общо от трите първоначални ищци, и предвид
оттеглянето на иска от С.Д.Б. и прекратяване на производството в тази част,
ответната страна не следва да дължи обезщетение за сторените разноски и по този
оттеглен иск. При така изтъкнатите съображения съдът приема, че общата стойност
на удостоверените разноски по делото само за двете ищци Ж.И.Б. и Р.И.Б.-И.,
след приспадане на дела от разноските за С.Д.Б., възлиза на 748.26 лв, от които 161.60 лв за такса,
300.00 лв за възнаграждение за експертиза и 286.66 лв възнаграждение за адвокат. От тази обща стойност,
съразмерна на уважената част от предявените искове е сумата 615.30 лв и същата подлежи на присъждане съразмерно за всяка от
ищците.
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК,
предвид частичното отхвърляне на иска, ответницата Р.Х.В. също има право на
съразмерно на отхвърлената част обезщетение за сторените разноски в
производството, възлизащи на 2050.00 лв, от които
1150.00 лв възнаграждение за експертизи и 900.00 лв възнаграждение за адвокат. Съразмерна на отхвърлената
част от предявените искове се явява сумата 364.28 лв,
съразмерна част от която всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА със сумата 4908.32 лв извършеното с НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. по опис на нотариус А. Н., рег.№226,
вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от
11.12.2001 г., дарение от наследодателя Р. Г. Б., п. 16.01.2015 г. в полза на
Р.Х.В., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: 4/6 ид.
части от недвижим имот с площ 3671 кв.м., находящ се
в ***, представляващ ПИ №36 – извън регулация по план на гр. Девня и 4/6 ид. части от построените в имота полумасивна
жилищна сграда, стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при
граници: имот №34, имот №37, имот №38, река Чернеевска,
като ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ от наследството на Р. Г. Б., п.
16.01.2015 г., на стойност по 2454.16 лв за всеки
един от наследниците Р.И.Б.-И., ЕГН ********** и Ж.И.Б., ЕГН **********, и ОСЪЖДА
Р.Х.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ: 1. на Р.И.Б.-И., ЕГН **********,
сумата 2454.16 лв (две хиляди четиристотин
петдесет и четири лева, 16 ст.), представляваща стойност, необходима за допълване
на запазена част от наследството от Р. Г. Б.; 2. на Ж.И.Б., ЕГН
**********, сумата 2454.16 лв (две хиляди
четиристотин петдесет и четири лева, 16 ст.), представляваща стойност,
необходима за допълване на запазена част от наследството от Р. Г. Б.; на
основание чл.30, ал.1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ в частта относно разликата над
присъдената стойност 2454.16 лв до претендирания размер 2984.50 лв,
всеки един от предявените искове от Р.И.Б.-И., ЕГН **********, и от Ж.И.Б., ЕГН
**********, срещу Р.Х.В., ЕГН **********, за намаляване на извършеното с
НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. по опис на
нотариус А. Н., рег.№226, вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V,
вх.рег.№2882, дело №926 от 11.12.2001 г., дарение от наследодателя Р. Г. Б., п.
16.01.2015 г. в полза на Р.Х.В., ЕГН **********, на следните недвижими имоти:
4/6 ид. части от недвижим имот с площ 3671 кв.м., находящ се в ***, представляващ ПИ №36 – извън регулация по
план на гр. Девня и 4/6 ид. части от построените в
имота полумасивна жилищна сграда, стопански
постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници: имот №34, имот №37,
имот №38, река Чернеевска, и за възстановяване на
запазената част от наследството на Р. Г. Б., п. 16.01.2015 г., на стойност по
2984.50 лв за всеки един от наследниците Р.И.Б.-И.,
ЕГН ********** и Ж.И.Б., ЕГН **********, на основание чл.30, ал.1 ЗН.
ОСЪЖДА Р.Х.В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ: 1. на Р.И.Б.-И., ЕГН **********, сумата 307.65 лв (триста и седем лева, 65 ст.), представляваща
съразмерно на уважената част от иска обезщетение за сторени разноски в
производството; 2. на Ж.И.Б., ЕГН **********, сумата 307.65 лв (триста и седем лева, 65 ст.), представляваща
съразмерно на уважената част от иска обезщетение за сторени разноски в
производството; на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Б.-И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Х.В., ЕГН **********, сумата 182.14 лв
(сто осемдесет и два лева, 14 ст.), представляваща съразмерно на отхвърлената
част от иска обезщетение за сторени разноски в производството; на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.Б., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Х.В., ЕГН **********, сумата 182.14 лв
(сто осемдесет и два лева, 14 ст.), представляваща съразмерно на отхвърлената
част от иска обезщетение за сторени разноски в производството; на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: