Определение по дело №92/2021 на Апелативен съд - Пловдив

                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 260001

                                      гр. Пловдив, 17.02.2022 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав

                                                     Председател: Вера Иванова

                                                             Членове: Катя Пенчева

                                                                              Величка Белева

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 92/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 248 от ГПК, образувано по молба на въззивника – ответник по спора С. „ Н.б.н.б.а.з. „ , ЕИК ********* за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 260 095 от 14.12.2021 г. в частта за разноските както следва:

           1/ Присъждане на деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на още 7,26 лв. – съобразно изхода на делото във връзка и с постановеното въззивно решение, като се поддържа че неправилно тези разноски са присъдени в размер на 1 386, 22 лв. вместо дължимия размер от 1 393,48 лева.

         2/  Присъждане на деловодни разноски в размер на още 405,26 лв. – съобразно уважената част на жалбата, като се поддържа че неправилно съдът присъдил на молителя тези разноски в размер на 1 189, 57 лв. вместо дължимия такъв от 1 594,83 лева.

         3/  Намаляване на присъдените на въззиваемия – ищец съобразно отхвърлената част на жалбата деловодни разноски за въззивното производство до размер на 68, 50 лева. Поддържа се че разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат по делото не се установява да са направени от него поради липса на документи за извършено по банков път плащане на договореното възнаграждение на процесуалния му представител и че единствените разноски, направени от въззиваемия – ищец за въззивното производство са заплатеното от него възнаграждение за СМЕ с вещо лице д-р Д.М., които – с оглед отхвърлената част на жалбата, следва да му бъдат присъдени в размер от 68, 50 лева.

         Ответникът по молбата Ж.И.Ж. не е депозирал отговор по същата.

         Съдът установи че молбата е в срок и молителят – на всяка инстанция, е представил Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Следователно е допустима.

         Разгледана по същество е частично основателна.

         1/ Допълнителни разноски в размер на 7,26 лв. за първоинстанционното производство на молителя не се дължат. Дължимият размер от 1 386, 22 лв. / 404, 33 лв. + 981,89 лв. / е съобразен с постановеното въззивно решение за частична отмяна на първоинстанционното и съответно частичното отхвърляне на иска, като и изчисления размер е правилен - съобразно последно постановения инстанционен резултат и представения от молителя списък по чл. 80 от ГПК.

         2 / За въззивния съд разноските, дължими се на молителя съобразно уважената част на жалбата му, са неправилно изчислени от съда. Те възлизат на твърдяната от него сума 1 594, 83 лв., вместо присъдените 737,61 лева. Следователно молителя има право на разноски за въззивното производство в размер на още 857,22 лева. Същият обаче претендира по малък размер -  405, 26 лв. /  погрешно считайки че са му присъдени разноски в размер на 1 189, 57 лв. / и с оглед диспозитивното начало ще му бъде присъдени претендираните 405, 26 лева.

         3/ За въззивното производство въззиваемият – ищец е договорил  адвокатско възнаграждение в размер на 2 381 лв.– което съдът на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК е намалил на 1 550 лева. Плащането на възнаграждението е договорено по банков път, като към договора за правна защита е представена издадена фактура, но до приключването на делото – о.с.з. на 17.11.2021 г., не е представен банков документ, установяващ плащане на възнаграждението от упълномощителя по посочената банкова сметка ***. Така основателно е поддържаното от въззивника – молител възражение че единствените разноски на въззиваемия ищец за въззивното производство са в размер на 342,50 лв. / СМЕ с вещо лице д-р М. /, от които – с оглед уважената част на жалбата, има право да получи 68, 50 лева.

         Предвид изложеното съдът

                                                

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

         На основание чл. 248 от ГПК Изменя въззивно решение № 260 095 от 14.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 92/2021 г. по описа на Апелативен Съд - Пловдив в частта за разноските както следва:

         Намалява присъдените на Ж.И.Ж., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство от 1 189, 57 лв. на 68,50 лева / шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/.

         Осъжда Ж.И.Ж., ЕГН – ********** да заплати н.С. „ Н.б.н.б.а.з. „ , ЕИК ********* деловодни разноски за въззивното производство в размер на още 405,26 лева / четиристотин и пет лева и двадесет и шест стотинки /.

         Оставя без уважение молбата по чл. 248 от ГПК н.С. „ Н.б.н.б.а.з. „ , ЕИК ********* за осъждането на Ж.И.Ж., ЕГН – ********** да му заплати още 7, 26 лв. разноски за първоинстанционното производство - с оглед изхода на спора съобразно постановеното по делото въззивно решение № 260 095 от 14.12.2021 г..

         Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването на страните.   

 

 

        

         Председател:                                       Членове: