РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2214
гр. Пловдив, 03 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 695 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
2. Образувано е по жалба, предявена от Т.Т.Д.,
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат М.Г.Х. – М., с адрес
***, оф. 3, против Експертно решение (ЕР) № 1941, от зас. № 119/23.12.2019 г. на Специализиран състав по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна, както и връщане на
преписката на административния орган със
задължителни указания по спазване на закона. Твърди се, че са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в отказ да
бъдат събрани необходимите доказателства – не е извършен преглед на
освидетелстваното лице и не са назначени необходимите изследвания, като
решението е взето само на база представените пред ТЕЛК документи. Възражения са
изложени и досежно състава на НЕЛК, състоящ се от двама психиатри и един
кардиолог, които според жалбоподателката, не са в състояние да преценят и
евентуално допълнителните й заболявания. Претендират се сторените по делото
разноски.
3. Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител юриск. А., е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в представена по
делото молба вх. № 9939/02.07.2020 г.
4. Заинтересованите страни - Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив, Регионална дирекция
„Социално подпомагане“, Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД, не вземат
конкретно становище по спора.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Д. срещу ЕР № 4081 от зас. № 170/16.10.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“
АД, с което на лицето е определена оценка на работоспособността - 40 % трайно
намалена работоспособност (ТНР) със срок 01.10.2020 г. и дата на инвалидизация 16.10.2018 г., с водеща диагноза „Атриовентрикуларен блок, пълен”.
След преглед на
приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила
пълно освидетелстване на лицето и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по
всички поводи – определила е краен процент ТНР 40 % по Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/03.08.2018 г., потвърдила е срока на
инвалидността, датата на инвалидизиране, причинната
връзка и противопоказните условия на труд и е насочила лицето към ЛКК за
преценка необходимостта от трудоустрояване на основание чл. 78, ал. 3 от НМЕ/18
г.
За да достигне до
този извод, комисията е приела за установено следното:
Касае се за лице
със синкопална с-ка по
повод на ЕК данни за пълен А-В блок, по повод на което е имплантиран постоянен
ел. кардиостимулатор /ПЕКС/ - м.07.18 г. От приложените изследвания в МЕД: ЕГК
– ритъм от изк. ел. кардиостимулатор /ПЕКС/ ЕХОКГ недилатирани
сърд. кухини, диастолна ЛК дисфункция, запазена систолна ф-я, пролапс на ПМП. Митрална регургитация I-ва степен. Холтер ЕГК – ритъм на ПЕКС, редки надкамерни
екстрасистоли, камерни екстрасистоли
– монотопни, без други РПН, без сигнификатни
СТ-Т промени.
Въз основа на
приложените изследвания в МЕД са определени 40 % ТНР, съгласно т.2.1, раздел I и раздел II, част IV от НМЕ, предвид на ЛК
диастолна дисфункция с прояви на СН II ф.к. по НИХА и ритъмните нарушения.
Диагноза: Пълен
А-В блок. Синкопален синдром. Състояние след
имплантация на постоянен ел. кардиостимулатор – м.07.2018 г. Надкамерна и камерна екстрасистолия
клас II по Лаун.
СН II ф. к. по НИХА.
ПУ на труд: тежък
физ. труд, нощен труд, смени, работа в близост до проводници с високо напрежение.
7. В хода на съдебното
производството е изслушана Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), приета без
заявени резерви от страните, чието заключение се свежда до следното:
7.1. Експертизата е изготвена по медицинска документация, включваща епикриза
от УМБАЛ „Света Анна“ София клиника по Кардиология от 09.07.2018 г.,
амбулаторни листове № 4788/09.10.2018 г., 02.12.2018 г., Холтер
ЕКГ от 11.10.2018 г.
През м.07.2018 г. по повод на пълен АУ блок със синкопална
симптоматика е имплантиран постоянен ЕКС. Пациентката е изписана напълно
възстановена с нормална сърдечна честота и нормално артериално налягане.
Препоръчано е динамично наблюдение от кардиолог в амбулаторни условия. В същата
болница от ЕхоКГ се доказва нормална помпена функция,
нормални размери на сърдечни кухини и стени, незначителна митрална
регургитация при наличен пролапс
на МК.
При последващото проследяване на пациентката от кардиолог в Пловдив,
включващо контролни прегледи, ехографско изследване на сърцето и 24ч Холтер ЕКГ, се установява нормална функция на имплантирания
пейсмейкър, липса на оплаквания от страна на сърцето, нормални ехокардиографски показатели. Не е препоръчано лечение със
сърдечно-съдови медикаменти.
Въз основа на това, вещото лице е достигнало до извода, че
жалбоподателката е напълно работоспособна и не е необходимо освидетелстване за
група инвалидност.
7.2. При изслушване на
заключението в съдебно заседание, проведено на 04.11.2020 г., вещото лице заявява,
че според него, процентът, който е определен с експертното решение, е неправилен
и би следвало да е нула, т.е. не се следва такъв. Уточнява, че към датата на
освидетелстване, жалбоподателката е имала едно нарушение на сърдечната
проводимост на импулсите, което вероятно е вродено. Дълго време явно е била
асимптомна и към 2018 г. по повод на синкопални
явления й е имплантиран постоянен електрокардиостимулатор, което напълно й
решава здравословния проблем. Д., според вещото лице, би могла да работи
абсолютно всичко, може да спортува, но единственото ограничение, е да избягва
силни магнити, като например работа в електроцентрала или трафопост. Друго
неудобство е, че на една – две години трябва да ходи да й се замерва батерията,
а през 10 години батерията се сменя, защото се изчерпва.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.
ІV. За правото:
8. По силата на чл. 101,
ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската
експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и
степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност,
потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване
на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на
Министерския съвет. Това е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
Устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза са
регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (наричан по-долу за краткост само „правилника“ или
ПУОРОМЕРРКМЕ), приет по силата на законовата делегация на чл. 109 от
Закона за здравето.
В случая, обжалваният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка с чл. 3 от НМЕ орган, в установената от чл. 59,
ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в
изпълнение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ. В тази връзка, тук именно следва
да се посочи, че възражението на жалбоподателката, че в комисията има двама
психиатри и само един кардиолог, се явява неоснователно, доколкото
законоустановеното изискване е да има специалист от водещата диагноза, която в
случая е „Атриовентрикуларен блок, пълен“, т.е.
задължително е наличието на специалист по сърдечно-съдови заболявания, което в
случая е спазено. По делото са налице достатъчно доказателства, че в състава,
постановил оспореното ЕР е включен специалист – кардиолог, а именно д-р Н. Хаджипетров. По отношение на същия, а така също и по
отношение на останалите специалисти, членове на Специализиран състав по
Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, са представени към
административната преписка и доказателства, че са с призната специалност и с не
по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в съответствие с разпоредбата на
чл. 106, ал. 1 от ЗЗ (л. 40 и сл.). Не е нарушено и
изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима
лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от
правилника).
Неоснователно се
явява и възражението на жалбоподателката, че оспореното ЕР е взето по документи
в нарушение на НМЕ, в която е предвидено експертизата да се извършва не само по
документи, но и след обстоен и непосредствен преглед на лицето. Достатъчно в
тази насока е да се посочи, че в чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ, е предвидено,
че Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на
медицинската и друга документация. В случая тази документация е била в
необходимата пълнота, позволяваща на комисията да вземе своето решение. В този
смисъл са и констатациите на вещото лице по приетата по делото СМЕ.
9. Спорен между страните
по делото е въпросът относно определения процент на ТНР на жалбоподателката,
който предопределя и заключението дали административният орган е приложил
правилно материалния закон – чл. 63, ал. 1 от НМЕ по отношение на преценката на
установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален
дефицит, според Приложение № 1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР
със степента на установения дефицит, както и определянето на крайния процент
намалена работоспособност при спазването на Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение № 2 към чл.
63, ал. 3 от НМЕ.
От
жалбоподателката не се сочи какви други заболявания е имала, които да не са
били взети предвид при определяне на ТНР, както и защо счита, че определените й
40 % ТНР са занижени.
10. В тази връзка следва да
се посочи, че твърдението за здравословно състояние, различно от описаното в
оспореното ЕР на НЕЛК, освидетелстваното лице е длъжно да докаже с допустимите
доказателствени средства, защото този факт е в негов интерес и доколкото преценката
за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината,
каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за
неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат
съответната специалност.
11. Именно в тази връзка, по
делото по искане на жалбоподателката бе допусната, съответно приета СМЕ (чието
съдържание бе възпроизведено по-горе в т. 7 от настоящото решение), която обаче не опроверга фактическите констатации, съдържащите се в
оспореното ЕР на НЕЛК.
Последица от това
е, че твърдението за оценка на работоспособността, различна от тази, определена
с оспореното ЕР на НЕЛК, остана недоказано в съдебното производството.
Принципите
на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението
на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме,
че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не
могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва
с неговото проявление.
Ето защо, при наличните
по делото данни, констатациите на специализирания състав на НЕЛК по Психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, следва да бъдат зачетена така, както са
обективирани в оспореното експертно решение.
От страна на
жалбоподателката не са представени никакви медицински или други документи, от
които би могло да се установи наличие на други заболявания, които да не са били
взети предвид и за които да се следва някакъв процент ТНР. Ето защо, така
изготвеното експертно заключение на СМЕ, съдът възприема като компетентно и
обективно, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване
на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства.
12. По силата на общото
правило на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява според фактите, съществували към момента на
издаването му. Поради това и пределите на съдебния контрол са ограничени до
проверката относно установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит на Д. към момента на постановяването на
решението на НЕЛК – 23.12.2019 г. Все в
тази насока следва да се посочи още и това, че в случая не само не се
констатира влошаване здравословното състояние на жалбоподателката, а напротив –
подобряване, водещо дори до отпадане на основанията за трудоустрояване.
13. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен
акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде
отхвърлена.
V. За разноските:
14. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение, доколкото в процесния
случай НЕЛК не е представлявана в нито едно от проведените по делото три
съдебни заседания, за които е била редовно уведомена, не е проявила каквато и
да било активност в настоящото производство (освен представянето на
административната преписка по издаване на оспореното експертно решение), което да обоснове
присъждането на разноски в нейна полза.
Така мотивиран,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ,
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.Д., с ЕГН **********
***, против Експертно решение № 1941, от зас. №
119/23.12.2019 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Националната експертна лекарска комисия за присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е постановено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: