№ 314
гр. Бургас, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20232120201104 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. П. Д. с ЕГН: **********, *, против
Наказателно постановление № 22-0769-003710/27.01.2023 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на жалбоподателя за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че липсва на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
изрично уточнява, че жалбата срещу постановлението е само в частта относно наложеното
наказание за нарушение по чл. 123 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на обжалваното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на
20.02.2023 г., а жалбата е подадена на 27.02.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.10.2022 г., около 13:09 часа, в гр. Бургас, на ул. „Стара планина“ до дом № 19,
жалбоподателят Т. Д. управлявал личния си лек автомобил марка „Пежо 806“ с рег. № *,
като при извършване на маневра на заден ход със задната лява част на бронята на
автомобила си, ударил паркиран лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № *. Д. не усетил
1
настъпилия удар и продължил движението си.
Малко по-късно били извикани за съдействие служители на Сектор „Пътна полиция“,
сред които бил и св. З. Д.. Били установени двамата водачи, като св. Д. съставил на Д.
АУАН с бл. № 467273 за извършени две нарушения по ЗДвП- по 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН, на 27.01.2023г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 40,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложил наказание „глоба” в размер на
20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло. Свидетелските показания са еднопосочни и
безпротиворечиви.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил, както и че при предприемане на маневра
движение на заден ход е настъпило съприкосновение с паркирания лек автомобил
„Хюндай”. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя.
Съдът обаче намира, че извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От
ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за категорично установено, че
жалбоподателят е усетил настъпилото съприкосновение. Видно от прегледаните в съдебно
заседание снимки на приложения по делото диск, щетата, която е нанесена на другия
автомобил представлява осуркване с много малки размери. Всичко това прави напълно
достоверно изложеното от жалбоподателя, че в действителност ударът е останал
незабелязан. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
2
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282
от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).В заключение, по отношение
на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003710/27.01.2023 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Т. П.
Д. с ЕГН: **********, *, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3