Р Е Ш Е Н И Е
№815
гр. Русе, 29.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и втори юни, две
хиляди и двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1132 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
З.С.–
зам.кмет на Община Русе заявява, че с
Решение №1185/06.07.2018г., постановено по гражданско дело №645/2018г., Районен
съд – Русе осъдил Община Русе да заплати на Т.Х.4636.67 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие непочистване от заледяване и сняг на
тротоар общинска собственост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и 310 лева –
разноски по делото. В мотивите, съдът отхвърлил тезата, че за почистване на
процесния участък следва да отговаря ОД на МВР – Русе, а не Община Русе,
респективно дружеството, натоварено със снегопочистването по силата на Договор №ЗОП-21/01.06.2015г.
Въз основа постановения съдебен акт, на 17.07.2018г.
ищецът изплатил на пострадалия сумата 4946.67 лева.
Молителят
твърди, че на 01.06.2015г. сключил с „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД договор за обществена
поръчка, с предмет „поддържане чистотата и проводимостта на дъждовните шахти,
включително снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено
ползване на гр.Русе“. Пояснява, че контрактът е с петгодишен срок и към датата
на деликта, ответникът е бил длъжен да извършва дейности по снегопочистване и
зимно поддържане, които включват снегопочистване на пътната настилка и
прилежащите участъци от сервитута на пътя. Изпълнителят приел, че ще възстанови
на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи, в
случай, че при неизпълнение на поето задължение бъде заведен иск от трето лице
срещу общината.
Община Русе счита, че като резултат от бездействието
на работниците при ответното дружество е настъпил вредоносния резултат, с оглед
което моли съда да постанови решение, с което да осъди "РПС - РУСЕ -
ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, бул.“Липник“№133А да заплати на ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.Русе,
пл.”Свобода”№6 сумата 4946.67 лева,
ведно със законната лихва от 17.07.2018г. до окончателно изплащане на
главницата.
Претендира направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът
„РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД признава предявения иск. Счита, че лихва върху
претендираната главница се дължи от 27.02.2020г., тъй като едва с исковата
молба е отправена покана за погасяване на дълга.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните
по делото са обвързани от Договор за обществена поръчка
№ ЗОП-21/01.06.2015г. с предмет: „Поддържане на чистотата и проводимостта на
дъждовните шахти, в това число снегопочистване и зимно поддържане на
териториите за обществено ползване на гр.Русе в съответствие с договора,
заданието за обществена поръчка и офертата” със срок за изпълнение 5 години,
считано от датата на подписването му. По силата на тази облигационна връзка
изпълнителят (ответник в настоящото производство) поел задължението да извършва
дейностите по снегопочистване и зимно поддържане, които включват
снегопочистване на пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя
– площади, тротоари, велоалеи, отбивки и други, изчерпателно посочени чл.7,
ал.1, т.2 от договора. Ответното дружество приело, че ще възстанови на
Община Русе всички претърпени вреди, разноски и/или разходи, в случай, че при
неизпълнение на поето задължение бъде заведен иск от трето лице срещу общината
(чл.15, ал.2).
Не се спори, че „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД и било
трето лице – помагач на страната на Община Русе в исково производство по
гражданско дело №645/2018г. по описа на РРС, в резултат на което общината е
осъдена да заплати на Т.И. Х.обезщетения за вреди, настъпили в резултат
фрактура на дясна предмишница
На 17.07.2018г. ищецът превел по сметка на Т.Х.сумата
4636.67 лева, а по сметка на РРС – 310 лева – разноски по ГД №645/2018г.
През м.април 2020г. ответникът заплатил на ищеца
сумата 4968.66 лева. Като основание за извършения превод се сочи: „главница и
лихви по гр.дело №1132/2020г.“
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82, вр. чл.54 и чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Привличането на трето лице – помагач в процеса е
средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице. Конституирането
на трето лице – помагач има и друга цел – да обвърже третото лице в отношенията
му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната
сила на мотивите (чл.223, ал.2 ГПК). Чрез привличането, привличащата страна
цели, при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес
между нея и привлеченото лице. Това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го е привлякла.
В случая, ответникът е обвързан в отношенията си с
ищеца (подпомаганата страна) от мотивите на влязло в сила Решение
№1185/06.07.2018г., постановено по гражданско дело №645/2018г. по описа на РРС,
с което Община Русе е осъдена да заплати на Т.И. Х.сумите: 4000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 450 лева
- разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РРС: 160 лева -
държавна такса и 150 лева – заплатено от БС възнаграждение на вещо лице. Според
мотивите на съдебния акт, претърпените вреди са следствие от неизпълнение на
задължението по чл.31 ЗП, включващо зимното поддържане и почистване от снега и
леда на общинските пътища. Съдът е приел, че подпомагащата страна (ответник в
настоящото производство) не е изпълнила задълженията си, произтичащи от Договор
№ЗОП-21/01.06.2015г., обстоятелството, което не освобождава общината от
отговорност.
„РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД не оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска по отношение
главницата в размер на 4946.67 лева. Ангажира доказателства, с които
установява, че на 28.04.2020г. (в срока по чл.131 ГПК) сумата 4968.66 лева е
преведена по сметка на Община Русе. Като основание за превода се сочи:
„главница и лихва по гр.дело №1132/2020г.“.
При така установеното, съобразявайки извършеното от
ответника плащана, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че искът следва
да се отхвърли, поради погасяване на задължението в хода на производството.
По отношение
претенцията за заплащане мораторна лихва върху главницата, считано от
17.07.2018г.:
В чл.15, ал.2 от Договор №ЗОП-21/01.06.2015г. е
предвидено: „Ако в резултат от неизпълнение на задължение по договора от страна
на изпълнителя, бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна,
изпълнителят ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди,
разноски и/или разходи.“. Доколкото задължението на ответника произтича от
договора между страните и същото не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД,
нито на деликтно основание, изискуемостта настъпва от момента на отправената до
„РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД покана. Ищецът не е отправил такава до
ответника (не навежда твърдения в тази насока), поради което, законна лихва
върху главницата следва да се присъди от 27.02.2020г. – датата на която е
депозирана исковата молба. За времето от 27.02.2020г. до 13.03.2020г. – датата,
на влизане в сила разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП мораторната лихва възлиза на
21.99 лева и е заплатена, ведно с главницата на 28.04.2020г.
По отношение
разноските.:
Процесуалният представител на ответната страна счита,
че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, с оглед което моли съда да
възложи върху Община Русе разноските по делото. Молбата е основателна. Текстът
на визирана правна норма е ясен и точен - разноски се възлагат на ищеца, когато
с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае
иска. Предпоставките са кумулативно дадени.
Съдът приема, че с поведението си „РПС-Русе-Пъблик
Сървисиз“ ЕООД не е дало повод за завеждане на делото, тъй като до датата, на
която е предявен иска не е ищецът не е отправил покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение. В срока по чл.131 ГПК, ответникът е заплатил претендираната
сума, ведно с законната лихва и е депозирал отговор, в който признава иска.
Тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК и не са
ангажирани доказателства, от които е видно какво адвокатско възнаграждение е
заплатено, то съдът не би могъл да присъди разноски на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.Русе,
пл.”Свобода”№6 срещу "РПС - РУСЕ - ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“№133А иск за
заплащане сумата 4946.67 лева,
ведно със законната лихва от 17.07.2018г. до окончателно изплащане на
главницата, като погасен чрез плащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: