№ 453
гр. София, 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110129612 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК .
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от М. К. Г., чрез
адв. Л. - П., с която срещу П. на Р.Б. е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 4 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от наказателно преследване срещу
ищеца, приключило с влязло в сила определение за прекратяване на досъдебното
производство с постановление от 04.09.2023 г.
Ищцата твърди, че с постановления от 22.03.2022 г. и от 22.06.2022 г. е била
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26
НК и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Била е
предадена на съд с обвинителен акт по ДП № ******* г., пр.пр № *******/2020 по
описа на СГП за това, че при условията на продължавано престъпление на
неустановени дати в периода 2016 г. – 2019 г. в качеството си на длъжностно лице
(*******) е превишила властта и правата си, нарушила е служебните си
задължения с цел да набави облага за родители, като от това са настъпили
значителни вредни последици. Било е образувано НОХД № *******/2022 г. по
описа на СГС, 37 състав, като след обжалване САС е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на ищцата. При
връщането на делото на етапа на досъдебното производство, наблюдаващият
прокурор намерил, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление и
прекратил наказателното производство. Счита, че предприетите по отношение на
нея от ответника действия не са имали основание, с оглед което и претендира
обезщетение за настъпилите за нея имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
адвокатски хонорари, както следва: сумата 400 лева по договор за правна защита и
съдействие от 19.04.2022 г. за защита по досъдебното производство, сумата 2800
1
лева за процесуално представителство по НОХД *******/2022 г. по описа на СГС,
сумата 800 лева за процесуално представителство по досъдебното производство,
заплатени съгласно договор от 2023 г. Моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че няма
доказателства за претърпените вреди в резултат на повдигнатото обвинение, както
и че не е представено постановлението за прекратяване на производството с
отбелязване същото да е влязло в сила. Намира за недоказани по основание и
размер претендираните имуществени вреди. Оспорва договорите за правна защита
и съдействие относно достоверността на тяхната дата, тъй като не било ясно дали
не са съставени за целите на настоящото производство. Счита също така, че не са
доказани извършените от страна на процесуалния представител в наказателното
производство действия по представителство на обвиняемата, респ. подсъдимата по
същото. Оспорва вредите и като прекомерни. Подчертава, че по образуваното
съдебно производство не е било провеждано съдебно следствие, т.е. на тази фаза
на процеса липсвала фактическа и правна сложност. Прави искане за намаляване
на размера на адвокатските възнаграждения, претендирани в настоящото
производство като имуществени вреди. Позовава се на наредба № 1 и на ТР по
тълк.д. № 1/2017 г. ВКС, ОСГК. Моли за отхвърляне на иска. Заявява възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за настоящото производство.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
В разглеждания случай по делото е установено, че досъдебно производство
/ДП/ № ******* г. по описа на Следствен отдел при СГП, пр.пр. *******/2020 г. по
описа на СГП е било образувано с постановление от 23.12.2020 г. срещу неизвестен
извършител за това, че за периода от 09.10.2017 г. до 13.02.2019 г. длъжностно лице
е нарушило служебните си задължения по Наредбата за прием на деца в
общинските ******* и в подготвителните групи в общинските ******* на
територията *******, като приело ******* ******* без тези деца да са
кандидатствали и да са били класирани чрез централизирано електронно
класиране посредством ИСОДЗ, с цел да набави за тези деца и техните родители
облага, изразяваща се в записването на децата без те да са класирани и без да имат
право да посещават ******* и от това могат да настъпят немаловажно вредни
последици – създадени били съществени смущения в правилното функциониране
на ******* по отношение на законосъобразния прием на деца, сериозно било
разколебано доверието на служителите и обществото в реда за кандидатстване,
прием и записване в ******* – престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 22.03.2022 г. на следовател в СО при СГП ищцата е била
привлечена като обвиняем по досъдебното производство за извършване на
престъпление от общ характер за това, че в периода на неустановена дата от месец
******* г. *******, в условията на продължавано престъпление (с *******), като
длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, заемащо отговорно служебно
положение – ******* № *******, превишила властта и правата си и нарушила
служебните си задължения, установени в длъжностна характеристика за
длъжността „*******“ , в правила за ******* в общинските самостоятелни
******* на територията *******, прието от СОС с Решение № 381по протокол №
92/23.06.2011 г., в Наредбата за прием на деца в общинските ******* и в
2
подготвителните групи в общинските ******* на територията *******, приета с
Решение № 82 по Протокол № 48 на Столичния общински съвет от 22.02.2018 г. и
Указания, изх. № ДО-0800-12/16.03.2012 г. *******, Дирекция „Образование“, като
приела ******* с хронични заболявания, със заболявания с решения на ТЕЛК и
ЛКК, вместо назначени комисии в съответствие с нормативната уредба, класирала
******* вместо ИСОДЗ, ИСОДЗПГ и приела *******, което не е било записано в
определения срок, след което записала тези общо ******* в *******, без те да са
класирани и приети съобразно действащата нормативна уредба, с цел да набави
облага за родителите на тези ******* – децата им да бъдат приети в ******* и да я
посещават без да са класирани от ИСОДЗ и ИСОДЗПГ и без да са прието от
нарочна комисия и от това са настъпили значителни вредни последици – увредено
е било нормалното функциониране на дейността на ******* по отношение на
законосъобразния прием на деца, решително било разколебано доверието на
обществото в реда за кандидатстване, прием и записване в ******* и сериозно бил
накърнен авторитетът й – престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК. По отношение на обвиняемата с постановлението е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Постановлението е предявено на ищцата в
присъствието на нейните защитници – адв. Х. и адв. Л..
На л. 13 и 14 от том IX на ДП са приложени пълномощно в полза на адв. Й.
Л. – П. и адв. Г. Х., да представляват г-жа Г. по досъдебното производство, както и
договор за правна защита и съдействие. Съгласно сключения договор от 19.04.2022
г. договореното възнаграждение в размер на сумата 400 лева е било заплатено
изцяло в брой при подписването му.
На 20.04.2022 г. ищцата е била разпитана в качеството й на обвиняем по
досъдебното производство, в присъствието на упълномощените от нея двама
защитници, в хода на който е дала обяснения.
На същата дата на ищцата и защитниците й е предявено разследването, за
което е съставен протокол за предявяването му. Защитниците са поискали с оглед
обема на материалите по досъдебното производство да им се предостави
допълнителна възможност да се запознаят със същите. Разследването е
допълнително предявено на 29.04.2022 г. на защитника на обвиняемото лице адв.
Х..
На 29.04.2022 г. защитниците на обвиняемата са поискали да им бъдат
изпратени копия от събрани по досъдебното производство доказателства с цел
организиране на защитата й.
На 17.05.2022 г. по ДП е изготвено мнение от следовател при СО на СГП за
предаване на обвиняемата на съд.
С постановление за привличане на обвиняем от 28.07.2022 г. ищцата е била
привлечена като обвиняем по досъдебното производство за извършване на
престъпление от общ характер за това, че в периода на неустановена дата от месец
******* г. *******, в условията на продължавано престъпление (с *******), като
длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, заемащо отговорно служебно
положение – ******* № *******, превишила властта и правата си и нарушила
служебните си задължения, установени в длъжностна характеристика за
длъжността „*******“ , в Правила за ******* в общинските самостоятелни
******* на територията *******, приети от СОС с Решение № 381 по протокол №
92/23.06.2011 г., в Наредбата за прием на деца в общинските ******* на
3
територията *******, приета с Решение № 72 по Протокол № 28 на Столичния
общински съвет от 09.02.2017 г., в Наредбата за прием на деца в общинските
******* и в подготвителните групи в общинските ******* на територията
*******, приета с Решение № 82 по Протокол № 48 на Столичния общински съвет
от 22.02.2018 г., и Указания, изх. № ДО-0800-12/16.03.2012 г. *******, Дирекция
„Образование“, като приела ******* с хронични заболявания, със заболявания с
решения на ТЕЛК и ЛКК, вместо назначени комисии в съответствие с
нормативната уредба, класирала ******* вместо ИСОДЗ, ИСОДЗПГ и приела
*******, което не е било записано в определения срок, след което записала тези
общо ******* в *******, без те да са класирани и приети съобразно действащата
нормативна уредба, с цел да набави облага за родителите на тези ******* – децата
им да бъдат приети в ******* и да я посещават без да са класирани от ИСОДЗ и
ИСОДЗПГ и без да са приети от нарочна комисия и от това са настъпили
значителни вредни последици – увредено е било нормалното функциониране на
дейността на ******* по отношение на законосъобразния прием на деца,
решително било разколебано доверието на обществото в реда за кандидатстване,
прием и записване в ******* и сериозно бил накърнен авторитетът й –
престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Постановлението е
предявено на ищцата в присъствието на нейния защитник адв. Х. на 28.07.2022 г.
След новото привличане е проведен разпит на обвиняемото лице, в хода на
който ищцата е заявила, че поддържа изложеното при предходно проведения
разпит.
На същата дата е предявено разследването в присъствието на защитника адв.
Х..
Изготвено е мнение за предаване на обвиняемото лице на съд за
престъплението, за което е привлечено.
На 15.08.2022 г. в СГС е внесен обвинителен акт по обвиненията срещу
ищцата и е било образувано НОХД №*******/2022 г.
С разпореждане от 23.08.2022 г. на съдията докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2022 г. от 10:00 часа.
На л. 46 от съдебното производство е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен между М. Г. и защитниците Й. Л. – П. и Г. Х. за
осъществяване на представителство по НОХД № *******/2022 г. на СГС, за което е
договорено възнаграждение в размер на сумата 2800 лева за един адвокат,
заплатени изяло и в брой при подписването на договора.
В проведеното на 27.09.2022 г. по наказателното дело открито съдебно
заседание, ищцата се е явила лично и е представлявана от двамата си защитници.
Адв. Л. е направила аргументирано и подробно изявление за допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения и е поискала
съдебното производство да бъде прекратено. Адв. Х. е отбелязал, че е налице
противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговият
диспозитив. Защитниците са взели отношение по всички въпроси, разглеждани в
рамките на разпоредителното заседание, заявени са и допълнителни
доказателствени искания Подсъдимата се е присъединила към становището на
защитниците си.
Съдът от своя страна е произнесъл мотивирано определение относно липсата
на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
4
които да обуславят прекратяване на съдебното производство. Делото е отложено за
открито съдебно заседание на 10.11.2022 г.
В срока за обжалване на постановеното в откритото съдебно заседание
определение, г-жа Г., чрез защитника си аде. П. е подала подробна и мотивирана
частна жалба до САС по реда на чл. 249, ал. 3 НПК, с която е поискала отмяна на
постановеното определение, прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правата на подсъдимата.
Образувано е в.н.ч.д. №*******/2022 г. по описа на САС, по което с
определение от 02.11.2022 г. съставът на въззивния съд, след като е констатирал
множество непълноти, неясноти и несъответствия в обвинителния акт, е отменил
определението на СГС по НОХД № *******/2022г., с което съдът е приел, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които да водят до прекратяване на
съдебното производство, прекратил е съдебното производство и е върнал делото
на СГП за отстраняване на съществените процесуални нарушения, посочени в
съобразителната част на определението.
След прекратяването на съдебното производство и връщането му на етапа на
досъдебното, по последното са извършени допълнителни процесуално-следствени
действия.
На 11.08.2023 г. по ел. път по досъдебното производство е депозирано
писмено становище от обвиняемото лице чрез адв. П., в което са изложени
подробни съображения относно липсата на реализиран състав на престъпление, за
което г-жа Г. е била привлечена като обвиняема и е отправено искане за
прекратяване на наказателното производство. В становището е посочено, че се
прилагат договори за правна защита и съдействие и пълномощни към тях.
Направено е изявление, че се претендират разноските, сторени в хода на
наказателното производство. Изпратена е и молба, подписана от обвоиняемата, че
не възразява материалите по разследването на бъдат предявени на защитниците й в
нейно отсъствие. Видно е, от съдържанието на изпратеното ел. писмо, че към
същото са прикачени два файла, именувани становище (6).pdf и молба –
гошарян.pdf, т.е. съдът не може да направи извод, че писмото е съдържало и други
прикачени файлове, образци на документи (вкл. и на договори за правна защита),
които не са били разпечатани и приложени по досъдебното производство.
На л. 44, том XIII от досъдебното производство е приложен договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2022 г., идентичен на съдържащия се в том IX
на ДП – със същия предмет на дейност и за същата сума от 400 лева, платена в брой
при сключването на договора.
Материалите от разследването са предявени на защитника адв. П. на
16.08.2023 г., за което е съставен протокол.
С мнение по чл. 235 НПК от 22.08.2023 г. следователи при СО на СГП са
изпратили материалите по досъдебното производство на наблюдаващия
разследването прокурор с предложение същото да бъде прекратено.
С постановление от 04.09.2023 г. прокурор при СГП, след като е приел, че не
са налице доказателства да е извършено конкретно престъпление от общ характер
(виж л. 9 от постановлението), е прекратил наказателното производство, водено
срещу ищцата и е отменена взетата мярка за неотклонение.
Препис от постановлението е връчен на г-жа Г. чрез адв. П. на 11.09.2023 г., с
5
оглед което и при липсата на други данни съдът приема, че е влязло в сила на
19.09.2023 г.
Сред материалите от досъдебното производство не е открит трети договор за
правна защита и съдействие за сумата 800 лева от 2023 г. Такъв не е представен и с
исковата молба.
При така установената фактическа обстановка по приложението на
правото, съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищцата е да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу
нея обвинение в извършване на престъпление, производството по което е било
прекратено с влязло в сила постановление поради това, че деянието не е
извършено или извършеното не съставлява престъпление; 2) претърпени
имуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване.
В тежест на ответника в производството е да установи възраженията си
срещу основателността и размера на предявения иск.
Прекратяването на наказателното производство на посоченото в
постановлението на прокурор при СГП основание, а именно че не са събрани
доказателства за извършено престъпление от общ характер, съдът приема, че
кореспондира в пълна мяра с релевантното съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1. т.
3, пр. трето ЗОДОВ, а именно че извършеното деяние не е престъпление, което се
преследва по общия ред съгласно наказателното законодателство на РБ. Това е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението срещу ищцата е било незаконно, като
доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото
поведение следва да се оцени като противоправно. Ето защо ответникът дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице – чл. 4 ЗОДОВ, доколкото по същността си тази отговорност е обективна.
Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за
осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с
обвиненията в престъпления, по които ищецът е бил оправдан или наказателното
производство е било прекратено, съставляват понесени от него имуществени
вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно производство и
същите несъмнено подлежат на обезвреда. Липсата на процесуална възможност
разноските във връзка с тези обвинения да се претендират в рамките на
наказателното производство, както и изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
легитимира пострадалия от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение да
реализира отговорността за вреди на ответника именно пред гражданския съд.
Част от пълното и главно доказване в настоящия процес са фактите относно
сключването на договори за правна помощ и съдействие с адвоката, осъществявал
защитата на ищеца в наказателното производство, на уговорените размери и
заплащането на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на приобщените материали, част от наказателното производство,
по делото е установено, че за ищцата са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от нея в рамките на образуваното наказателно
производство адвокатски възнаграждения, както следва: по договора от 19.04.2022
г., представен по досъдебното производство – сума в размер на 400 лева, а по
6
договора от 16.09.2022 г., представен по НОХД *******/2022 г., сумата 5600 лева,
от които се претендира сумата 2800 лева, заплатени като хонорар на единия
защитник на подсъдимата. Установено е надлежното упълномощаване на адв. Х. и
адв. П., на които ищцата е възложила защитата си в наказателното производство,
както и заплащането на възнагражденията в брой при сключването на договорите,
за които същите имат характера на разписки за получените от защитниците суми и
пълно и главно доказват извършването на разноските. Възражението на ответника,
че договорите са били съставени за целите на настоящия процес е напълно
неоснователно, доколкото освен към исковата молба, договорите са били
представени и са приложени в оригинал по образуваното и водено срещу ищцата
наказателно производство. Така по настоящото дело съдът приема за установено,
че в рамките на цялото наказателно производство ищцата е заплатила адвокатските
възнаграждения по договорите от 19.04.2022 г. и от16.09.2022 адвокатски
възнаграждения, като по втория претендира сумата 2800 лева. Не се установиха
твърденията на ищцата за сключен договор през 2023 г. за допълнително
осъществено процесуално представителство по досъдебното производство след
връщане на делото на фазата на досъдебното производство за отстраняване на
констатираните от състава на въззивния съд съществени пороци на обвинителния
акт. С други думи, претенцията на ищцата за сумата 800 лева е недоказана и като
такава – неоснователна.
Следва да се обсъди възражението на ответника за прекомерност на иска за
обезщетение за имуществени вреди, предмет на разглеждане по реда на чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г.,
ОСГК, е възприето становището, че когато ответникът възрази, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета
на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява
правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения
иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи
размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът се произнася по
предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на
дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу
противоправното поведение на делинквента.
В случая заплатеното по договора за правна защита от 19.04.2022 г.
7
възнаграждение в размер на сумата от 400 лева не може да бъде оценено като
несъответно на обема на осъщественото от защитниците на обвиняемата
представителство в тази фаза на наказателния процес. Съдът отчита, че е било
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по служба, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години, като съдът
може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК (да се заема
определена държавна или обществена длъжност). Обвинението е повдигнато като
извършено при условията на продължавано престъпление – с *******, т.е.
разкрива се висока фактическа сложност. Следва да се отбележи, че с оглед обема
на материалите по делото и приложимата нормативна уредба, обвинението може
да се характеризира и като такова с правна сложност, които обстоятелства също
следва да бъдат отчетени при произнасяне по възражението на ответника, че
ищцата е заплатила прекомерни по размер хонорари на защитата си. Съдът на
следващо място отчита икономическите процеси в страната към 2022 г., изразител
на които се явяват МРЗ и инфлационният индекс. Под внимание от страна на съда
се взема и обстоятелството, че г-жа Г. е била привлечена да отговаря в качеството
си на длъжностно лице – ******* на *******, с оглед което е била добре позната в
образователните среди на територията на общината, ползвала се е с авторитет, а с
оглед актуалността на проблемите относно липсата на достатъчно места в *******
на територията на *******, то и обвинението срещу нея следва да се оцени като
изключително сериозно и тежко, предполагащо внимателен и обоснован избор
относно лицата, на които тя да повери защитата си. Съобразяват се и размерите,
предвидени в НМРАВ в действащата към 2022 г. редакция, като изразител на
минималните справедливи заплащания на адвокатски труд, като съдът подчертава,
че с оглед мащабът на обвинението, тези минимални размери не са адекватни в
случая.
Основателно обаче от страна на ответника с отговора са изложени
съображения, че съдът следва да отчете обстоятелството, че съдебното
производство е било прекратено от въззивния съд на етап, в който като пред
първоинстанционния съд е било проведено само разпоредително заседание и не е
провеждано съдебно дирене. Видно е от съдържанието на представения договор за
правна защита и съдействие от 16.09.2022 г., че съобразно неговия предмет
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за процесуално
представителство пред първата инстанция (НОХД № *******/2022 г.). При това
положение и отчитането на всички конкретни обстоятелства по случая, в това
число и че е била подадена частна жалба от страна на защитника адв. П.,
настоящият съдебен състав намира, че обосновано и разумно е да се приеме, че
съответстващото на усилията на защитата в обема, в който тя е била осъществена в
съдебната фаза, възнаграждение възлиза на сумата 1800 лева (1500 лева във връзка
с представителството по основното производство и 300 лева за представителството
по частното производство, развило се в рамките на първата инстанция).
В обобщение на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до
сумата от 2200 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
4000 лева.
По разноските:
На ищеца се следват сторените в производството разноски – за държавна
такса в размер на 10 лева, допълнителна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата
11,50 лева (от общо 21 лева) и адвокатско възнаграждение съобразно уважената
8
част от иска /чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ в размер на сумата от 385 лева /от общо 700
лева/. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, с оглед
фактическата сложност на делото, обема на приетите като доказателства
материали, броя на проведените заседания, не на последно място икономическите
условия на живот в страната и предвиденото в Наредбата за възнагражденията за
адвокатската работа. Ето защо в тежест на ответника следва да се възложи сумата
от общо 406,50 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. *******, да заплати на М. К. Г. – М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата 2200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за
адвокатски възнаграждения), причинени от повдигнатите й обвинения по
досъдебно производство № ******* г. по описа на Следствен отдел при СГП,
пр.пр. *******/2020 г. по описа на СГП и НОХД № *******/2022 г. по описа на
СГС, НО, 37 състав, за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
което наказателно производство е било прекратено с постановление от 04.09.2023
г. на прокурор при СГП, поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от
4000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. *******, да заплати на М. К. Г. – М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 406,50 лева, представляваща разноски в производството по
гр.д. № 29612/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9