Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 26.05.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря А.П., като разгледа докладваното от
съдията Ем.Кунчева в.гр.дело
№ 605 по описа за 2020
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Районен съд - Левски
от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 736/2019 г., съдът е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР гр.София да заплати на М. А.М.,
ЕГН **********, от гр. Левски, на
основание чл. 179, ал. 1, вр. с чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1753,70
лв. главница, представляваща възнаграждение
за извънреден труд от 245,96 часа за
периода от 28.10.2016 г. до 28.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 28.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 204,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата на падежа на всяко от конкретните плащания,
включени в главницата, до датата на предявяване на иска – 28.10.2019 г.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, чрез пълномощника юрк. С.Н.. С жалбата се
поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно
приложение на материалното право и необоснованост. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на страната юрк. Н., която е
представила и писмена защита по делото.
Ответникът по въззивната жалба М.А.М.
изразява становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно решение, чрез процесуалния си представител адв. Р.Р..
Становището е обосновано в депозирания писмен отговор на жалбата.
Като взе предвид данните
по делото, оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът М.А.М. в рамките на посочения в
исковата молба период е бил в служебно правоотношение с ответника, като е
изпълнявал длъжността началник дежурна смяна в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
– Левски към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– Плевен при ГДПБЗН – МВР.
Не
е спорно по делото също така, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени при сумирано
изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция
е за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 28.10.2016 г. до
28.10.2019 г. Искът се основава на фактически твърдения за положен нощен труд
за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., който според ищеца е отчитан в намален
размер, без да се съобрази нормативния регламент, предвиждащ превръщането на
този труд в дневен със съответен коефициент и прибавянето му към общия брой
отработени часове, което е довело до полагане на извънреден труд през процесния период и този труд не е бил заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло
основателността предявения осъдителен иск.
Въззивната инстанция счита, че
съществувалото през процесния период между страните служебно правоотношение се
регламентира от ЗМВР /в действащата му
за случая редакция до изменението, обн. в ДВ бр.60/07.07.2020 г. в сила от
11.07.2020 г./, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени.
С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, през процесния период той
е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), като отработеното
работно време се е изчислявало сумирано, за които обстоятелства няма спор между страните.
По делото е безспорно установено, че
положеният от ищеца труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа) му е
заплатен като нощен труд.
Спорни между страните остават въпросите правилно ли е отчитан
положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на работното време, допустима ли е трансформация на положените от
него часове нощен труд в дневен, на
какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР /в приложимата за случая редакция/ редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива
наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е
действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014
год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от
01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала
Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год.,
която е била отменена с решение № 8585 от
11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ
бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От
02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.), която е отменена
с Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.,
обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата. Текстовете на чл. 3 ал.
3 във всичките цитирани по-горе наредби
са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22. 00 часа и 06.
00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно
чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 год., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г. и №
8121з- 776/ 29. 07. 2016 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такава регламентация не се съдържа и в Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
Едва с разпоредбата на чл. 187, ал.
4 от ЗМВР /нова – ДВ, бр. 60/07.07.2020 г./ е прието, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1, т.е. с коефициент 1. Тази материалноправна разпоредба обаче няма обратно
действие, поради което не е приложима към настоящия случай.
Липсата на изрична нормативна уредба
в рамките на процесния период обаче не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В
противен случай държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни.
Този извод не се опровергава от постановеното
по преюдициално запитване на друг съд, касаещо подобен правен спор, решение на
СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20. С това решение е прието, че чл. 8 и чл.
12, б.а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи обаче в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд. С цитираното решение на СЕС е прието също така, че членове
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкуват
в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите
и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Според решението на СЕС липсата на
механизъм в действащата нормативна уредба за преобразуване на нощните часове
труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък, но
подобен аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разликата в третирането.
Отделно от това, следва да се има
предвид, че Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип
равенството в третирането като изрично изключва общественото положение като
основание за ограничение. Обстоятелството,
че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите
права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и
при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява
съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Предвид тези съображения,
въззивният съд счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, за периода от 28.10.2016 г. до 28.10.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1965.96 часа, а разликата от приравнените, но незаплатени
от ответника часове нощен труд е 245.96 часа, при което и съобразно определената от вещото
лице ставка, дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1753,70 лв.
При това положение и с оглед допуснатото
изменение на иска предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на
ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда - 28.10. 2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо
акцесорната претенция за мораторни лихви е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до предявяването на иска. Съгласно заключението на
вещото лице за същия период обезщетението за забава възлиза на 204,27 лв., до какъвто размер следва да бъде уважена
акцесорната претенция.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд приема, че обжалваното решение на Левченски районен съд е правилно и
подлежи на потвърждаване.
Ответникът по въззивната жалба е
претендирал разноски и при този изход на спора пред въззивната инстанция следва
да му бъдат присъдени сторените такива в установения по делото размер от 350
лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 22.06.2020
г. на Районен съд – Левски, постановено
по гр.д. № 736/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР гр. София да заплати
в полза на М.А.М., ЕГН **********, сумата
от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: