№ 13440
гр. С., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110111500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу Ю. О. Л. и В. П. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация С.” ЕАД в
условията на разделна отговорност – всеки по ½ от следните суми: 2279,88 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането;
285,04 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020
г. до 06.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 27.06.2023г. по ч.гр.д. № 32355/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. С., общ.
„О.“, ул. „О.“ № 37, ет. 4, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Л., са подали отговор на исковата молба,
с който оспорват предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевират възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
част от претендираните вземания. Поддържат, че използваната топлинна енергия е била
заплатена. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
1
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том
IV, рег. № ****, дело № *** от ****** г., се установява, че на посочената дата В. П. В. и Ю.
О. Л. придобили при равни квоти правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. С., общ. „О.“, ул. „О.“ № 37, ет. 4.
На следващо място, от представеното от ищеца заявление-декларация за открИ.не на
партида (л.22-23 от делото), се установява, че на 03.11.2006 г. В. П. В. отправил искане до
ищеца за открИ.не на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го
използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 1 член. Това
изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови
нужди, е приел отправеното към него през 2006 г. предложение на В. П. В., входирал го е,
продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на
посочения в заявлението абонатен номер на името на В. П. В., то следва да се приеме, че е
сключен с В. П. В. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна
енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за
исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била
прекъсната по-рано (в този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от
17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по
в. гр. д. № 13819/2017 г., Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г.,
Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от
10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по
в. гр. д. № 5841/2023 г.). При това положение, въз основа на доказателствата по делото
следва да се приеме, че единствено В. П. В. e потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието
(източникът) на вземанията, предмет на предявените искове единствено по отношение на В.
П. В. – в този смисъл са и Решение № 3954 от 3.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2784/2020г.,
2
Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от
10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., и др.
По отношение на Ю. О. Л. ищецът не е представил надлежни доказателства, от които
да се установява наличие на облигационно правоотношение между нея и „Топлофикация С.“
ЕАД. Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и Ю. О. Л., и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявените срещу Ю. О. Л. искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът В. П.
В. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника В. П.
В. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Бруната” ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот е имало 3 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: стая1, стая2 и тераса; в банята имало
щранг-лира с размери 2 елемента ф11/2“ и височина 2.3м без техническа възможност за
монтаж на уред; за периода 2019/2020 г. е бил осигурен достъп за отчет на уредите на
18.06.2020 г., като отчета с подпис на потребител е представен на вещото лице; отчетените
стойности на 3-те уреда фигурират в изравнителната сметка за 2019/2020 г., но е пропуснато
служебно изчисление за щранг-лирата; за периодите 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е бил
осигурен достъп до имота, за което са съставени констативни протоколи от 10.06.2021 г.,
26.06.2021 г., 14.06.2022 г. и 25.06.2022 г., като за същите периоди има служебно изчислена
ТЕ на база инсталирана мощност за отоплителните тела в двете стаи и терасата, като е
пропуснато служебно изчисление на ТЕ за отопление, отдадено от щранг-лирата; през
исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по
съответната формула на база пълната отопляема кубатура 118 куб.м., но съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице, пълната отопляема кубатура е 224
куб.м., а не 118 куб.м.; в процесния имот има монтиран един водомер за топла вода, който е
бил отчетен на 18.06.2020 г., като отчетният формуляр с подпис на потребител е представен
на вещото лице, а за периодите 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е бил осигурен достъп, за което
3
са били съставени констативни протоколи от 10.06.2021 г., 26.06.2021 г., 14.06.2021 г. и
25.06.2022 г.; за същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ, вместо на брой
потребители; в заключение вещото лице счита, че за исковия период всички изчислени суми
са били занижени; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 30
месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения
извън допустимите стойности.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия, касаещи исковия период не са били погасявани.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2346,59 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ
е в размер на 2279,88 лв., от която сума спрямо В. П. В. ищецът претендира 1/2. Ето защо и
предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен
състав приема, че дължимата от В. П. В. главница за ТЕ за процесния период (01.05.2019 г. –
30.04.2022 г.) възлиза в размер на 1139,94 лв., представляваща 1/2 от общо претендираната
сума, ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
12.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
В. П. В. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът
приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 12.06.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.06.2023 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.04.2020 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на
подаване на заявлението – 12.06.2023 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 2239,50 лв.
Предвид гореизложеното и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
4
процес следва да се приеме, че дължимата от В. П. В. главница за ТЕ за периода 01.04.2020 г.
– 30.04.2022 г. възлиза в размер на 1/2 от 2239,50 лв., т.е. 1119,75 лв., ведно със законна лихва
върху главницата от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главната искова претенция срещу Ю. О. Л.,
неоснователна се явява и акцесорната за заплащане на обезщетение за забава и като такава
подлежи на отхвърляне.
По отношение на предявения срещу В. П. В. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съдът приема следното:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер на
2239,50 лв. за периода 16.10.2020 г. до 06.06.2023 г., определена от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза в размер на 257,26 лв., поради което и съобразно претендираната от В. П. В.
1/2 следва да се приеме, че същата дължи 128,63 лв.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 102,67 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 151,30 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1053,97 лв. за
заповедното и исковото производство.
От така определения общ размер на разноските по отношение на Ю. О. Л. ищецът е
сторил следните разноски, които не следва да му бъдат присъждани, поради
неоснователността на предявените спрямо посочения ответник искове, а именно: 51,34 лв. –
за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 75,65 лв. –
държавна такса в исковото производство; 175 лв. – депозит за СТЕ, 175 лв. - депозит за
ССчЕ, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Спрямо В. П. В. ищецът е сторил разноски, както следва: 51,33 лв. – за държавна такса
и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 75,65 лв. – държавна такса в
исковото производство; 175 лв. – депозит за СТЕ, 175 лв. - депозит за ССчЕ, както и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, т.е. общо 526,98 лв. Намалени
съразмерно с уважената спрямо В. П. В. част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца се дължат разноски в общ размер на 512,97 лв.
Ответниците не са представили своевременно доказателства за сторени разноски,
поради което такИ. не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „О.“, ул.
„О.“ № 37, ет. 4, ап. 12, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 1119,75 лв. - главница,
представляваща ½ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. „О.“, ул. „О.“ №
37, ет. 4, ап. 12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и 128,63 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 06.06.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023г. по ч.гр.д. №
32355/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 1119,75 лв. до пълния предявен размер от 1139,94 лв. за периода
01.05.2019 г. – 31.03.2020 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 128,63 лв.
до пълния предявен размер от 142,52 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Ю. О. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., общ. „О.“, ул. „О.“ № 37, ет. 4, ап. 12, положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Ю. О. Л. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 1139,94 лв. - главница, представляваща ½ от цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., общ. „О.“, ул. „О.“ № 37, ет. 4, ап. 12, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 142,52 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2020 г. до 06.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023г. по ч.гр.д. № 32355/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „О.“, ул. „О.“ № 37, ет. 4, ап.
12, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 512,97 лв. –
разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6