РЕШЕНИЕ
№ 1868
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова.
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110112797 по описа за 2022 година
Ищецът П.П., починал в хода на делото и заменен от сина си Б.Б. е
сочил, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, **. На
25.08.2022г. от 18:30ч. се провело ОС на Етажната собственост на блока в
който е имота му, като твърди, че не му е изпратена покана за проведеното
събрание на посочения от него електронен адрес или пък на Вайбър на сина
му, а му е била изпратила покана на Вайбър на друг телефонен номер, за
който не е сигурно дали има кой да следи, с цел задължението по изпращане
на поканата да бъде изпълнено само формално. Твърди, че синът му не е
развалял реда на провеждане на ОС, а само е поискал и е настоявал да се
запознае с документацията по отчета за направени разходи като упълномощен
негов представител. Многократно ищецът е искал за запознаване платежните
документи за извършени разходи на етажната собственост, като това искане
датира още от 2015г. досега, но такива не са му били предоставяни по никакъв
начин. Отправеното искане и на самото събрание на ЕС за представяне на
платежни документи от страна на сина му, не е посочено в изготвения
протокол, изпратен от управителката на ЕС. Тя не е приложила копие от
такива документи в изпратения от нея протокол. Твърди, че никъде в
протокола не е описано поредното искане от страна на сина му за откриване
на банкова сметка, с титуляр ЕС, където да има прозрачност относно
внесените и разходвани суми в/за ЕС. Оспорва взетото решение да не бъде
открита банкова сметка. Счита, че според ЗУЕС, ЕС трябва да има открита
банкова сметка и това не подлежи на гласуване. Твърди, че на събранието от
2022г. не бил представен нито един платежен документ, както следва по
закон, а само устно изброени суми. Счита, че живущи в ЕС не заплащат
1
полагащите им се дължими суми и затова се стараят да създадат ситуация, в
която някой друг плаща повече, за да компенсира. На
30.08.2022г.председателката на УС на ЕС Нейкова изпратила протокол от
състоялото се събрание, към който отново няма приложен нито един
платежен документ. Освен това изпратеният протокол не отговаря на
истината. В протокола не е описано, че синът му не е съгласен с така
обявените суми, нито пък, че е бил заплашван. От м.януари 2018г. синът му
изпращал пощенски записи от 7лв. на месец, тъй като живял в ЕС до март
2022г., но не е запознат каква сума реално дължа на месец, като от около
година насам изпращаната сума е по 16лв. на месец, въпреки, че синът му
посещава апартамента веднъж на 2 или 3 месеца за по няколко дена. Сочи че
от март 2022г. апартаментът му е необитаем. Прави възражение за изтекла
погасителна давност относно неизвестно какви негови задължения към ЕС.
Оспорва с неизвестни мотиви правилността на свикване на ОС.
Моли, да се постанови решение, с което да се обявят за
незаконосъобразни следните решения на ОС:
-с което е приет отчета на УС на ЕС
-с което се отказва да се открие банкова сметка на ЕС
-решение №4 с което са гласувани разходи
-решение за събиране на подписка за изгонване на сина на
първоначалния ищец Б.Б.,
-решение, според което решенията на Управителния съвет ще стават
достояние "единствено и само на всички собственици на самостоятелни
обекти в режим на етажна собственост, както и всички обитатели и живущи и
домакинствата им, които са изпълнили и продължават да изпълняват
задълженията и ангажиментите по ЗУЕС и ПУРНЕС като такива, към
ръководството и етажната собственост в сградата" и „че тези които не са
спазили ангажиментите си към ЕС нямат право на претенции“ и моли да му се
присъдят разноските по делото.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който
сочи, че ищецът не се е възползвал от реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС за
оспорване на протокола от ОС на ЕС поради което този му иск се явява
недопустим. От друга страна се сочи, че общото събрание на ЕС е проведено
при спазване разпоредбите на закона, като собствениците на имоти са били
своевременно уведомени, а освен това ищецът е бил представляван на самото
събрание от сина си. Сочи се, че протоколът за проведеното ОС е съставен на
30.08.2022г. и на същата дата е поставено на информационното табло на ЕС
съобщение за това. Твърди, че на 30.08.2022г. на ищецът е връчено копие от
протокола лично. Сочи, че представеното от ищеца уведомление от
5.09.2022г. не представлява оспорване на протокола. Сочи се също така, че е
недопустимо да се оспорва както е заявил ищеца неномерирано твърдение,
тъй като редът е оспорване е предвиден за взети решения. Сочи се, че
оспорените конкретни решения са взети с пълно единодушие с изключение на
ищцовия представител.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
2
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и
становището на ответника и като прецени при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Страните не спорят, че първоначалният ищец и наследодател на
заместилият го след смъртта му ББ.а е бил собственик на обект в сграда с
адм.адрес гр.Варна, ** Посоченият безспорен факт обуславя активната
процесуално правна легитимация на ищцовата страна. Няма спор също така,
че на 25.08.2022г. е проведено общо събрание на ЕС, на което е присъствал и
настоящия ищеца, към него момент в качеството му на пълномощник на своя
баща П.П..
При настоящото производство правомощията на съда се свеждат до това
да се установи законосъобразността на проведеното общо събрание, което
означава за де изследва били ли са уведомени страните по реда предвиден в
закона, имало ли е кворум при провеждане на събранието, взетите решения
противоречат ли на закона и обявен ли е протокола от ОС па предвидения от
закона ред.
По делото е представен протокол за поставена покана по смисъла на
чл.13, ал.1 от ЗУЕС, като същият съдържа ясно уведомление, че на
25.08.2022г. ще се проведе общо събрание на ЕС и е записано, че поканата е
обявена на 18.08.2022г. Протоколът е подписан от председателя на
управителния съвет на ЕС и от един свидетел-В.Д.. Същият не е оспорен от
ищцовата страна. Протоколът е съпроводен и с копие от самата покана, в
която е описан и дневният ред при който ще се проведе събранието.
Ответната страна е представила и списък с уведомените срещу подпис лица,
като единственият който не е положил подпис в него е ищеца.
По въпросът, уведомен ли е редовно първоначалният ищец за
провеждането на ОС на ЕС съдът намира, че това е станало с
поставянето на обявление. Видно от адресната част на исковата молба и
последващите я уточнителни молби ищецът неколкократно е заявявал като
свой адрес за кореспонденция по настоящото делото адресът в гр.Варна, ***,
дори в своя молба от 27.09.2022г. намираща се на л.95 от делото П.П. посочва
същия адрес и прави искане за пренасочване на кореспонденцията му на друг
адрес, нож с мотива, че отсъства често и продължително, както и че достъпа
да пощенската му кутия е компрометиран. П. дори след тази молба
продължава да подава молби по делото в които сочи адресът си в гр.Варна,
**, като това е и постоянният му и настоящ адрес при справка в НБДН.
Разпитаната по делото ищцова свид.Г., също сочи в показанията си, за
встъпилият в производството като наследник на ищеца Б.Б. „Той там живее.“
При горните констатации съставът приема, че свикването на ОС е
извършено съобразно законовите изисквания, като за целта е поставена
покана на общодостъпно място и тя е достигнала до ищцовата страна.
Твърденията на последната, че е отправяла искания да председателя на УС на
ЕС за изпращане на уведомления за свикване на ОС на електронен адрес са
съпроводени с отправени, но недоставени електронни пощи.
По отношение редовността на самото общо събрание съдът след
запознаване с представеният списък на уведомените и присъствалите намира,
3
че то е проведено при наличието на достигнат кворум, като в тази насока
липсва и спор между страните. Възражение относно кворума има заявено едва
с молба след връчване на копие от исковата молба и уточненията на
ответника поради което същото не следва да се обсъжда от състава.
По отношение на следните взети решения от ОС, решение:
-с което е приет отчета на УС на ЕС
-с което се отказва да се открие банкова сметка на ЕС
-решение №4 с което са гласувани разходи
-решение за събиране на подписка за изгонване на сина на
първоначалния ищец Б.Б.,
съдът намира същите за законосъобразни, всички посочени решения са
взети с единодушие на присъстващите, като следва да се вземе предвид, че
приемането на отчета е въпрос на взето решение на всеки съсобственик по
вътрешно убеждение и до възлагане на задължение за представяне на
счетоводни книжа от УС би могло да се стигне при взето решение на ОС за
това.
Що се отнася до обжалването на решение „да не се открива банкова
сметка“, съдът намира, че законът не съдържа такова императивно изискване.
Посочването на откриване на банкова сметка е заявено в частта от ЗЕУС
отнасяща се до сдруженията на собствениците, а в настоящото производство
няма такива твърдения. Съгласно чл.23, ал.7 средствата на ЕС могат да се
съхраняват и в наличност.
По отношение на решение №4, с което е приет план за погасяване на
задължения на други собственици, като е предвидено, за ищеца да не участва
в разпределение на суми, „за да не му се трупат още разходи“ съдът
установява, че то също като останалите решения на ЕС е взето единодушно.
При това положение решението се явява законосъобразно и не са налице
основания за отмяната му, като то напълно отговаря на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.13 от ЗУЕС.
По отношение на решението на ЕС за събиране на подписка за
изгонване на сина на първоначалния ищец Б.Б., съставът намира, че същото е
неправилно възприето от ищеца като решение за отстраняването на Б.Б. от
имота, което не е вярно. Посоченото решение по своята същност представлява
решение за започване на процедура за отстраняване по реда на чл.11, ал.1,
т.10, б.е от ЗУЕС и не подлежи на друг самостоятелен контрол освен за
редовност от външна страна, което означава дали е взето в съответствие с
разпоредбите на ЗУЕС. Само, ако се стигне до ново решение, с което се
отстранява ищеца от имота му е в рамките на правомощията на общото
събрание, ще може да се разглеждат направените от ищеца възражения по
същество. При наличието на настоящото решение съдът намира, че от външна
страна са изпълнени изискванията на ЗУЕС, като събранието на което е взето
решението е свикано законосъобразно, а самото решение е взето със
съответното единодушно мнозинство.
Воден от горните съображения съставът намира, че исковете за отмяна
на атакуваните решения на ОС на ЕС проведено на 25.08.2022г. следва да
бъдат отхвърлени.
4
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. Б. ЕГН********** от гр.Варна, **
срещу ЕС с адм.адрес гр.Варна, ** искове за отмяна на взетите на 25.08.2022г.
от общото събрание на ответника решения с които:
- е приет отчета на УС на ЕС
- се отказва да се открие банкова сметка на ЕС
-решение №4 с което са гласувани разходи
и
-решение за събиране на подписка за изгонване на сина на
първоначалния ищец Б.Б.,
на осн. чл.40 от ЗУЕС.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5