№ 3116
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20255300501811 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 233 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 23101/25.06.2025 год., по входящия
регистър на Окръжен съд – Пловдив, /с вх. № 44506/14.04.2025 год., по входящия
регистър на Районен съд – Пловдив/, депозирана от Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК: *********, чрез
пълномощника гл.юрк. М. Х., против Решение № 1543 от 04.04.2025г., постановено по
гр.д.№22230 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с коeто
жалбоподателят е осъден да заплати на П. К. П., ЕГН ********** следните суми:
сумата от 1061,44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 89,2 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 23.12.2021г. – 23.12.2024г.,
ведно с обезщетение за забава върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми
в размер на общо 226,92 лева, считано от съответното число на месеца, следващ
отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Постъпила е молба с вх. № 28842/ 14.08.2025 год., депозирана от адв. С. П., в
качеството си на пълномощника на П. К. П., ЕГН **********, с която е заявен отказ от
предявените искове.
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на
МВР с писмено становище от 29.09.2025 г. претендира разноски по делото.
Във връзка с така постъпилата молба съдът констатира следното. Молбата е
подадена от процесуално легитимирано лице – ищец, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, видно от приложеното по делото пълномощно. Съобразно
разпоредбата на чл. 233 от ГПК предвижда, че ищецът може да се откаже изцяло или
отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Предвид направения отказ
от исковата претенция първоинстанционното съдебно решение следва да се обезсили и
производството по делото да се прекрати, досежно да се отмени и насроченото по
делото открито съдебно заседание.
1
Предвид изложеното, налице е хипотезата на чл. 233 от ГПК и съдът е
десезиран от разглеждането на спора. Поради това обстоятелство постановеното по
делото невлязло в сила съдебно решение на първоинстанционния съд следва да се
обезсили, производството по настоящото дело – да се прекрати, а насроченото открито
съдебно заседание да се отмени.
Предвид изхода от спора, а именно, че въззиваемия в настоящото производство
/ищец в първоинстанционното/ е направил отказ от предявените искове, респ.
депозираната искова молба, молителят има право да претендира заплащането на
направените от него разноски. Причината, поради която искът е бил оттеглен според
процесуалния закон е ирелевантна, досежно възможността в полза на ответника
/жалбоподател в настоящото производство/ да бъдат присъдени направените по делото
разноски. При прекратяване на производството по делото, съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски, независимо от основанието за
прекратяването. В тази хипотеза законът възлага отговорността за разноските върху
ищеца /в случая въззиваемия във въззивното производство/– арг. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно,
тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това)
въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При
прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито
законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че
отговорността за разноските се възлага на ответника. Тези разноски винаги са
дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил
разноски, за да подаде отговор по чл. 131 от ГПК и едва след това производството е
прекратено, респ. с депозирана въззивна жалба в конкретната хипотеза за него
възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 от ГПК. В случая няма
значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено. Достатъчно
условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след
получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяване на делото. В настоящия случай при
депозиране на въззивната жалба, жалбоподателят е направил разноски като е внесъл
дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановения съдебен акт, респ.
същият се представлява от пълномощник – юрисконсулт, за което изрично е
приложима и разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. В настоящия случай молителят е
отправил изрично искане за присъждане на разноски, което е обективирано в
депозираната въззивна жалба. Въззиваемата страна с инкорпорирано волеизявление
изцяло се отказва от предявените искове, то досежно по отношение на разноските в
този случай приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 във вр. с ал. 8 от ГПК.
С подадения писмен отговор жалбоподателят претендира разноски и същите
следва да бъдат присъдени, тъй като са поискани своевременно. Освен това по
делото е представено доказателство за реалното изплащане на твърдените разходи.
Представени са доказателства за направените от жалбоподателя разноски по делото
пред настоящата инстанция в размер на 50 лв. за платена държавна такса, като в
случая е приложима и разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100 лева , поради обстоятелството, че
жалбоподателя се защитава от юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ насрочено по делото открито съдебно заседание за 08.10.2025 год.
от 13.30 часа.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1543/04.04.2025 год. постановено по гражданско
дело № 22230/2024 год., по описа на Районен съд – Пловдив, I – ви граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 1811/2025 год.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, VII–ми граждански състав.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК: *********
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на
100 лв. и държавна такса в размер на 50 лв., на основание чл.74, ал.4, във вр. с ал.8 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3