Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 06.06.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 99/2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Теленор България”
ЕАД, със сегашно наименование „Йеттел България”, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Н.Ш., като пълномощник на законните
представители Д. К. и М. С., против А.П.С. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично
възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, като ищецът го е иницирал за да може
установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК - 08.09.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 413/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 209 от 09.09.2020 г. за
сумата от 1052,93 лева – главница, заедно със законната лихва върху нея,
считано от 08.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385
лева разноски по делото, от които 360 лева адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, както и 25 лева заплатена държавна такса. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер …….. и договор за лизинг към него ; договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ……. и договор за лизинг към него ; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер …… ;
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер …..
и договор за лизинг към него ; допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ……, всичките сключени за времето от 04.05.2017 г. до
11.06.2018 г. между А.П.С. и „Теленор България” ЕАД, като сумата по главницата е формирана от неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни
устройства и неустойки по издадени три броя фактури през месеците ноември и
декември на 2018 г., както и февруари на 2019 г.
Главницата включва в себе си
следните вземания, индивидуализирани в трите фактури, както следва :
1) Фактура № **********/01.11.2018 г.
за отчетен период 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г., срок за плащане - 16.11.2018 г., издадена за сумата от 208,68
лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски :
31,10 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ……
;
1,59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер …….. ;
15,89 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ……….
;
2,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер ……… ;
57,61 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер …….. ;
26,89 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер …… ;
2,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер ……… ;
69,62 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ……. ;
2) Фактура № **********/01.12.2018 г. за отчетен период 01.11.2018 г. –
31.11.2018 г., срок за плащане -
16.12.2018 г., издадена за сумата от 163,71 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски :
27,68 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ………
;
1,59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер ………. ;
15,88 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ………
;
2,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер …….. ;
47,13 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ……… ;
26,89 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер ……… ;
2,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер ……. ;
38,56 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ………. ;
3) Фактура № **********/01.02.2019 г. за отчетен период 01.01.2019 г. –
31.01.2019 г., срок за плащане -
16.02.2019 г., издадена за сумата от 718,08 лева, представляваща неплатени
неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства :
71,45 лева - неустойка за
предпочетен номер …….
6,36 лева – лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер ……..
;
12,51 лева – дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер ……..
;
37,47 лева – неустойка за
предпочетен номер ……… ;
11,96 лева – лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер ……..
;
39,49 лева – дължими суми за
мобилно устройство за предпочетен номер ……..
;
92,46 лева - неустойка за
предпочетен номер ……… ;
90,47 лева – неустойка за
предпочетен номер ……….. ;
50,83 лева – лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер ………. ;
207,67 лева – дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер ……… ;
62,46 лева – неустойка за
предпочетен номер …….. ;
34,95 лева – дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер ………. ;
За горепосочените суми, в общ
размер на 1052,93 лева, се иска от съда да признае за установено, че се дължат
от ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху тях, считано от 10.08.2020 г. до окончателното издължаване, както и направените разноски. В заявлението
по чл. 410 ГПК е посочено, че паричните вземания произхождат от неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……….. ; договор за мобилни
услуги с предпочетен номер …… ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……
и договор за лизинг към него ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……..
и договор за лизинг към него. Исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове са допустими. Подробни съображения в подкрепа на изложеното в
исковата молба се съдържат в постъпилото по делото становище с входящ номер от
11.03.2022 г., подадено от пълномощника на ищеца.
В срока за отговор е подаден
писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Твърди се, че искът
е неоснователен, както по основание, така и по размер, за което са изложени
съображения. Същото становище се поддържа и в проведеното открито съдебно
заседание.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 413/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Претендираните права произтичат от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……. ; договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ……. ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……..
и договор за лизинг към него ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ………
и договор за лизинг към него. Търсените вземания касаят неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни
устройства и неустойки.
Безспорно се
установява, че ответната страна не е заплащала месечните абонаментни такси и
използваните услуги по сключените от нея договори. Тежестта за доказване на
направени плащания е на ответника, като доказателства в тази насока липсват.
Същото се отнася и за лизинговите вноски, защото мобилните устройства са
получени – видно от приложените договори и по-точно чл. 4 от тях. Неустойките
също произтичат от договорите, като същите не надвишават три месечени
абонаментни такси, поради което не би могло да се приемат за неравноправни.
Според Общите условия
на мобилния оператор месечните сметки на крайния потребител могат да бъдат оспорени в шестмесечен срок след датата на
издаване на фактурата. С. не се е възползвал от тази възможност, поради което
съдът приема, че той действително е потребил услугите, които са му начислени от оператора. Според
Общите условия на мобилния оператор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на крайния потребител. При сключване
на договора всеки краен потребител – страна по договора бива уведомен за датата
от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава крайния потребител от задължението им за плащане на дължимите
суми.
Ако страната е считала, че месечните ѝ сметки са недължими,
тя е можела да ги оспори.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни
и доказани. Съображенията са следните :
Налице са валидни договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сключени между ищеца и ответника. „Теленор България” ЕАД (към днешна дата с
наименование „Йеттел България”), чрез лицата които
го представляват, доказа съществуването на вземанията, размера им и тяхната
изискуемост. Ответникът не представи доказателства, че е изпълнил задълженията
си по договорите. По силата на чл. 7,
ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха
доказателства такива да са налични.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по делото в размер на 528,71 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 303,71 лева, 200 лева
възнаграждение на особения представител и 25 лева – заплатена държавна такса.
Договореното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималния размер
определен в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което същото не е прекомерно. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се
произнесе и по
разноските в заповедното производство, които са в общ размер на 385 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по
отношение на А.П.С. ***, ЕГН **********, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 1052,93 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и
неустойки във връзка с договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……. ;
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……… ; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ……. и договор за лизинг към него ; договор за мобилни услуги
с предпочетен номер …….. и договор за лизинг към него, по които са издадени
фактура № **********/01.11.2018 г., фактура № **********/01.12.2018 г. и
фактура № **********/01.02.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от 1052,93
лева, считано от 08.09.2020 г. до изплащане на вземането.
Осъжда А.П.С. ***, ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 528,71 лева – направени разноски по гр.д. № 99/2021 г. по описа на Районен
съд Своге.
Осъжда А.П.С. ***,
ЕГН **********, да заплати
на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и
М. С., сумата от 385 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 413/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :